№ 13859
гр. С., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110165238 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Д. Ц. Ц., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Л.“, бл. 301, вх. Б, ет. 10, ап. 48, аб. № 147597. Поддържа, че съгласно тези
ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Сочи, чрез извършено уточнение на исковата молба,
направено преди размяната на книжа, че качеството на ответника на клиент на
топлинна енергия произтича от притежаваното от него право на собственост върху
процесния имот, придобито въз основа на наследствено правоприемство от Й. И. Ц. и
Ц. Н. Ц., чийто наследник по закон се явява ответникът. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: 5694,89 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 16.11.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 895,57 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., сума в размер на 23,15 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 16.11.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
1
размер на 4,68 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.12.2018 г. до
22.10.2021 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва исковете по основание. Оспорва наличието на облигационно правоотношение
с ответника въз основа на качеството собственик или ползвател на процесния имот.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да
бъдат отхвърлени.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответника да заплати
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца
реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на
претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната
цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на
горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът
установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже
опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия
за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в
тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
2
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
От приобщен към писмените доказателства по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.06.1988 г.
(л. 121) се установява, че Й. И. Ц. и Ц. Н. Ц. са закупили имот представляващ ап. 48 с
адрес гр. С., ул. „303“, бл. 301, вх. Б, ет. 10. Доколкото по делото липсва доказателство,
от което недвусмислено да се установи идентичността на адреса на описания в
придобивния акт имот и процесния такъв, това писмено доказателство, макар и пряко,
не обосновава само по себе си извод, че посочените като купувачи лица са придобили
именно процесния апартамент.
Извод за установяване на соченото обстоятелство обаче се обосновава от
преценката на представения договор за покупко-продажба в съвкупност с други
приложени по делото косвени доказателства. Такова е на първо място приложеното
3
писмо от Столична община, район Л.“ с изх. № РМН7-5Д26-1914/1/24.10.14 (л. 9), в
което се сочи, че имот, представляващ ап. № 48 с адрес гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 28, вх. Б, ет.
10, е продаден на Й. И. Ц. и Ц. Н. Ц. с Договор за покупко-продажба от 21.06.1988 г.,
сключен въз основа на Заповед № ДИ-03.439/87 от 10.06.1988 г. Писмото не
представлява пряко доказателство, т.е. такова, което обективира юридическия факт,
представляващ придобивно основание, но същото е официален свидетелстващ
документ и като издаден от длъжностно лице в кръга на неговата служба по
установените форма и ред се ползва с материална доказателствена сила за
удостоверените в него факти съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, а именно – относно
наличието на такъв договор за покупко-продажба със сочените лица като страна на
купувача. Отделно от това по делото е наличен и списък на живущите по апартаменти
в жилищна сграда на бл. 301, вх. Б, ул. 303 от 1.12.1986 г. (л. 11-12), в който Й. И. Ц. е
записана към ап. 48, като срещу името има и подпис на лицето. Името на Й. И. Ц. е
посочено срещу ап. 48 и в списък на етажните собственици, представляващ
приложение № 1 към Протокол от общо събрание на етажната собственост с адрес гр.
С., ж.к. „Л.“, бл. 301, вх. Б, проведено на 10.04.2002 г. (л. 16). От съвкупната преценка
на така анализираните писмени доказателства недвусмислено следва, че процесният
имот е бил собственост на Й. И. Ц. и Ц. Н. Ц..
От приложено по делото удостоверение за наследници на Й. И. Ц., починала на
27.11.1998 г. с изх. № РЛН21-УГ51-21210, издадено от Столична община, район Л.
(л.44), се установява, че същата е наследена по закон от съпруга си Ц. Н. Ц. (починал
на 08.12.2000 г.), както и от дъщеря си Д. Ц. Ц., респективно, че към момента на
издаване на удостоверението за наследници, като единствен наследник по закон на Й.
Ц. е останала дъщеря и ответница по делото – Д. Ц. Ц.. В приложена по делото
справка за родствени връзки на Ц. Н. Ц. (л. 132) като роднини са посочени съпругата
(починалата Й. И. Ц.), както и една дъщеря – ответницата по делото Д. Ц. Ц.. Въз
основа на тези писмени доказателства съдът установи, че последната е изключителен
собственик на процесния недвижим имот на основание чл. 5 ЗН.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл.
301, вх. Б (л. 13), с което етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост. По делото е приложен протокол от
общо събрание на етажните собственици от ж.к. „Л.“, бл. 301, вх. Б, от който е видно,
че е взето решение за сключване на такъв договор (л. 15 и сл).
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно и поради
това ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за
продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са
влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
4
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота няма монтирани отоплителни тела и топлоразпределители,
но се ползва топла вода и има водомер за отчитането . За периода 2018 – 2020 г.
поради неосигурен достъп за отчет на водомера за топла вода, разходът за топла вода е
изчисляван на база брой потребители (за двама потребители) при норма 140 литра на
потребител за денонощие. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се
изчислява на база отопляемия обем на жилището – 153 м3, като топлинна енергия за
отопление на имота и за отопление на общите части не се начислява. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата от
5533,96 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и
действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковата претенция.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. Искът е предявен на 16.11.2021 г. Следователно в
конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и
прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост
на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по
давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 16.11.2018 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са вземанията за периода от м. 05.2018 г. до м.09.2018 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода от м. 10.2018 г. до м.04.2020 г.
5
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза (таблица
№ 5), размерът на вземането за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г. възлиза на
сумата от 4718,69 лв., каквато е стойността на дължимата непогасена по давност сума.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 4718,69 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия дължима за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2021 г. до
окончателното плащане. За разликата над сумата от 4718,69 лв. до пълния предявен
размер от 5694,89 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. искът подлежи на
отхвърляне като погасен по давност.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение в размер на 23,15 лв. за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 16.11.2021 г. до изплащане на вземането.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от м.10.2018 г. – м.04.2020 г. са издадени описаните в заключението фактури
на обща стойност – 23,15 лв. Същите не са погасени по давност. По делото не се
твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез плащане. Предвид
изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово разпределение
следва да се уважи за сумата от 23,15 лв, представляваща главница за дялово
разпределение за периода 1.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 16.11.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
6
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119
ЗЗД.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г. съдът
взе предвид, че в този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33,
ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи
условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/,
то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /таблица 5/ се
установява, че размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.10.2021
г., начислена върху непогасените по давност вземания, отразени в обща фактура за
главницата за топлинна енергия, възлиза на сумата от 709,05 лв. По делото не се
твърди от ответника, а и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се
установява дължимата мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи, като се осъди ответникът да заплатят на ищеца сумата от 709,05 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 895,57 лв. искът следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Искът за мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г., начислена
върху възнаграждението за дялово разпределение, също следва да се отхвърли като
неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4,68 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
начислена за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г., следва да се отхвърли като
7
неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответникът, като доказателства за извършването на такива са представени единствено
от ищеца, а ответникът е представляван от особен представител. Ищецът претендира
разноски, които възлизат на обща стойност от 1530,64 лв., от които 500 лв. депозити за
експертизи, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 264,73 лв. държавна такса,
660,91 лв. възнаграждение за особен представител в исковото производство и 5 лв. за
издадено съдебно удостоверение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1260,65 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Ц. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 4718,69 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия дължима за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., начислена за топлоснабден имот адрес гр. С., ж.к. „Л.“,
бл. 301, вх. Б, ет. 10, ап. 48, аб. № 147597, ведно със законната лихва, считано от
16.11.2021 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 23,15 лв,
представляваща главница за дялово разпределение за периода 1.10.2018 г. – 30.04.2020
г., ведно със законната лихва за забава от 16.11.2021 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 709,05 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 22.10.2021 г., начислена върху главницата за
реално доставена топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Д. Ц. Ц., ЕГН
********** искове
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 4718,69 лв. до пълния предявен размер от 5694,89 лв. и за периода от
01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 709,05 лв. до
пълния предявен размер от 895,57 лв., като погасен по давност;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,68 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
претендирана за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Ц. Ц., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата в размер на 1260,65 лв., представляваща
8
дължими разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9