Решение по адм. дело №296/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 44, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, вр. чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс.

Производството е образувано въз основа на Жалба с вх. № 1942/13.06.2024г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, вх. № 32-880923/06.06.2024г. по регистъра на Агенция Митници, ТД Митница Бургас, подадена от „Златна Панега цимент“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Златна Панега, Община Ябланица, обл. Ловеч, [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Ф., чрез процесуалния представител адв. А. Х. от САК, с адрес: гр. София, [улица], ет. 2, против Решение № 32-862782/22.05.2024г. на Директора на ТД Митница Бургас.

С жалбата е направено искане да бъде отменено оспореното решение, като са изложени аргументи за това. Жалбоподателят сочи, че решението на митническия орган е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва се преценката относно декларирания от дружеството код като неправилен и приетия за правилен такъв код – 27011210, съответстващ на „бутуминозни коксови въглища“, съгласно резултатите от Митническа лабораторна екпертиза № 13_13.07.2023 г./31.08.2023 г., която според жалбоподателя е извършена в нарушение на Наредба № 3 от 18.04.2006г. за вземане на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. В жалбата се сочи също, че изследваните от Централната митническа лаборатория показатели са еднакво присъщи и на битуминозните коксови въглища, и на битуминозните въглища от друг вид. Според жалбоподателя, в процесния случай приложим е Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1998 на Комисията от 20 септември 2022 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа.

Оспорващият „Златна Панега цимент“ АД, в съдебно заседание се представлява от адв. А. Х. от САК, която поддържа жалбата и по същество на делото излага аргументи за основателност на същата, като претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски. В допълнително представена писмена защита развива подробни доводи по същество.

Ответната страна – Директорът на ТД Митница Бургас, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – главен юрисконсулт М. Л., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на оспорващия. В допълнително представени писмени бележки излага подробни доводи по съществото на правния спор.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 17.03.2023 г. с опростена Митническа декларация (ОМД) с MRN № 23BG00100705324R7 (л. 101 и сл.), подадена на основание чл. 166, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., „Златна Панега цимент“ АД е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание в елемент от данни (ел. д.) 6/8 „Описание на стоките“: енергийни въглища, насипно; VO=1. За стоката, в ел. д. 6/14 „Код на стоката — код по Комбинираната номенклатура“/ 6/15 „Код на стоката — код по Т.“ е посочен **********, с деклариран допълнителен код в ел. д. 6/17 „Х332“, приложим за стоки по чл. 21, ал. 1, т. 9 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) - кокс и въглища, внасяни от лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, на които са издадени удостоверения за регистрация по чл. 576, ал. 6 от ЗАДС. Съгласно данните от ел. д. 3/19 „Представител“, като пряк представител е посочено дружеството „ФЕЪР УОТЪРС” ЕООД.

На основание чл. 188, буква „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за целите на проверката на точността на данните, съдържащи се в ОМД с MRN № № 23BG00100705324R7/17.03.2023 г. по отношение на тарифното класиране на стоката, от същата е взета проба за анализ, за което е съставен Протокол за вземане на проба № 25/17.03.2023 г. /peг. № 32-126690/03.04.2023 г./ - л. 116 от делото. Пробата е изпратена за анализ в Централна митническа лаборатория със Заявка за анализ или контрол рег. № 25/17.03.2023 г. (л. 115).

На 31.03.2023 г. на основание чл. 167, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката по ОМД с MRN № 23BG00100705324R7/17.03.2023 г. е подадена допълнителна митническа декларация (ДМД) с MRN № 23BG001007053727R2/31.03.2023 г. (л. 60 и сл.), с която са предоставени всички необходими данни за стоката. В ел. д. 6/8 „Описание на стоките“, съгласно представен анализен сертификат № ********** от 20.03.2023 г. от SGS Турция, са въведени следните характеристики, касаещи стоката - „енергийни въглища - насипно; VO=l; влага – 11,3%; пепел – 11%; летливост – 24,3%; сяра – 0,40%; горна топлотворна способност – 25,16 GJ/T, с деклариран код по Т. 2701 12 90 00, допълнителен код в ел. д. 6/17 „ Х332“ и 7 099 877 брутни кг/нетни кг.

Резултатът от извършената проверка чрез вземане на проба за анализ от стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с ОМД с MRN № 23BG00100705324R7/17.03.2023г. и ДМД с MRN № 23BG001007053727R2/31.03.2023г. е документиран с Митническа лабораторна експертиза № 13__13.07.2023/31.08.2023г. (л. 58-59), предоставена от Дирекция „Централна митническа лаборатория“ гр. София. Съгласно същата, комплексната оценка на определените физико-химични показатели и установеното съответствие с изискванията на Забележка 2 към подпозициите на Глава 27 на Комбинираната номенклатура, дават основание изпитаната проба да се идентифицира като каменни, битуминозни въглища със съдържание на летливи вещества (изчислено върху сухо вещество без минерални съставки) превишаващо 14% (26,03%) и калоричност (изчислена върху влажно вещество без минерални съставки) по-голяма от 5 833 kcal/kg (7927 kcal/kg). За целите на акцизния контрол се използва определената горна топлина на изгаряне на сухо гориво, която е 7091 kcal/kg. Дадената стойност се превръща в GJ/kg като се умножава по коефициент за превръщане 0,*********. Получената стойност в GJ/kg се умножава по количеството на въглищата в kg, за да сс получи топлотвориата способност в гигаджаули, за която се прилага ставката на акциза.

Съгласно т. 8 от експертизата, въз основа на получените резултати и експертната оценка, в съответствие с термините и разпоредбите на Глава 27 на КН, изпитаната проба с описание по документи „Енергийни въглища“ се охарактеризира като каменни, битуминозни, коксови въглища“.

Във връзка с резултатите от МЛЕ № 13_13.07.2023/31.08.2023 г. от Дирекция „Митническа дейност и методология“ в ЦМУ София е изразено становище с peг. № 32-543716/04.09.2023 г. относно коректното тарифно класиране на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с ОМД с MRN № 23BG00100705324R7/17.03.2023 г. и ДМД с MRN № 23BG001007053727R2/31.03.2023 г., като е изложено, че класирането не се извършва в декларирания код 27011290 на КН, а в код 27011210 на КН (л. 55 от делото).

До „Златна Панега цимент“ АД по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза е изпратено съобщение с peг. № 32-669192/11.12.2023 г. (л. 49-54), с което са предоставени мотивите, на които ще се основава решението на компетентния за произнасяне административен орган - Директора на ТД Митница Бургас. Към съобщението е приложено копие от МЛЕ № 13_13.07.2023/31.08.2023 г. На основание чл. 8, § 1 от Делегиран Регламент (ЕС) № 2015/2446 е определен 30-дневен срок от датата на неговото получаване за изразяване на становище. Съобщението е получено на 19.12.2023 г., видно от известието за достаняте на л. 48 от делото.

От „Златна Панега цимент“ АД е предоставено становище с вх. № 32-693302/11.01.2024 г. (л. 42-47), с което е изразено несъгласие по отношение на мотивите, посочени в съобщение с peг. № 32-669192/11.12.2023 г. относно определения нов код по КН/ код по Т. **********.

Във връзка с изложените от дружеството възражения, с писмо с peг. № 32-710680/24.01.2024 г. (л. 40) е изискано становище Дирекция „Митническа дейност и методология“ и Дирекция „Централна митническа лаборатория“.

От Дирекция „Митническа дейност и методология“ е постъпило писмо с peг. № 32-720363/31.01.2024 г. (л. 37-38). Според становището, тарифното класиране на стоката по МЛЕ е извършено в код 27011210 по КН като коксови въглища, въз основа на обективните ѝ характеристики по правилата и изискванията на приложимите за целите на тарифното класиране нормативни разпоредби.

Въз основа на тези данни, от Началника на МП Пристанище Бургас Център е депозирана Докладна записка с рег. № 32-860058/20.05.2024 г. до Директора на ТД Митница Бургас (л. 28-36), с която е направено предложение да бъде издадено решение, с което на основание чл. 33, ал. 1, т. 7 от ЗАДС да бъде определено задължение за заплащани на акциз в размер на 125 941,07 лв. и на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДС – за заплащане на ДДС при внос по см. на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 25 188,21 лв. на „Златна Панега цимент“ АД.

На 22.05.2024 г. Директорът на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ издал обжалваното Решение № 32-862782/22.05.2024 г. (л. 18-27).

С оспореното решение адм. орган приел, че на основание чл. 190, § 1, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. резултатите от МЛЕ № 13_13.07.2023/31.08.2023 г. са валидни за цялото количество на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с процесните ОМД и ДМД. Според митническите органи, в удостоверението за регистрация на лице по смисъла чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС и в удостоверението за освободен от акциз краен потребител, издадени на „Златна Панега цимент“ АД новоопределеният код по Т. ********** не е включен във видовете акцизни стоки, поради което декларираният допълнителен код в ел. д. 6/17 „Х332“, въз основа на който дружеството е освободено от акциз, е неприложим.

В оспореното решение е прието също, че на основание чл. 28, ал. 1, т. 12 от ЗАДС, данъчната основа за облагане с акциз за кокса и въглищата е горна топлотворна способност, изразена в гигаджаули. Съгласно митническата лабораторна експертиза, определената горна топлина на изгаряне на сухо гориво е 7091 kcal/kg (+/- 25 kcal/kg допустимо отклонение). Дадената стойност при приложено допустимо отклонение, се превръща в GJ/kg (гигаджаул/килограм), като се умножава по коефициент за превръщане 0,*********. Получената стойност в GJ/kg се умножава по количеството на въглища в килограми, за да се получи топлотворната способност в гигаджаули, за която се прилага ставка на акциза.

Позовавайки се на чл. 167, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., органът приел също, че опростената и допълнителната митнически декларации се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие на датата, на която е приета опростената митническа декларация.

Не се спори между страните, че е взет под отчет и е заплатен ДДС в размер на 530 977,94 лв. (колона 2 на таблица 4 от процесното решение, л. 22 от делото).

Сравнявайки размера на дължимите вземания, който е взет под отчет и заплатен на база данните, декларирани за стоката по ОМД с MRN № 23BG00100705324R7/17.03.2023г. и ДМД с MRN № 23BG001007053727R2/31.03.2023г. с този, който е установен след определяне за същата на нов код по КН/ код по Т. **********, е констатирано, че установеният за досъбиране размер на акциз и ДДС за вземане под отчет и заплащане е изчислен в размер общо на 151 129,28 лв., от които 125 941,07 лв. – акциз и 25 188,21 лв. – ДДС.

Според решението, доколкото в рамките на подпозиция 270112 на КН, в тълкувателните текстове на ОБКН за код 27011210 на КН „Коксови въглища“ е посочено, че коксовите въглища, класирани в този код съдържат между 19 до 41 % летливи съставки и отчитайки съдържанието на 26,03% летливи вещества в анализираната стока, стоката е класирана в код 27011210 на КН.

Възпроизведена е и разпоредбата на чл. 57, § 1 на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, според която за целите на прилагането на Общата митническа тарифа, „тарифно класиране на стоки“ е определянето на подпозицията или по-нататъшно подразделение от КН, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки. Според органа, видно от тази дефиниция, класирането на стоките се определя единствено съгласно изискванията и критериите, заложени в КН, използва се за целите на прилагането на Общата митническа тарифа и не се влияе от други законодателства, различни от митническото.

Позовавайки се на становището на Дирекция „Централна митническа лаборатория“ с peг. № 32-719040/31.01.2024 г., адм. орган приел, че изготвената в ДЦМЛ лабораторна експертиза съдържа всички показатели необходими за правилното тарифно класиране на стоката; определените физико-химични показатели са в съответствие с изискванията на забележка 2 към подпозициите на глава 27 на Комбинираната номенклатура и текстовете на ОБКН към код на КН 27011210, поради което, за целите на определяне на тарифното класиране не е необходимо да се изследват свойствата на въглищата да пластифицират.

В допълнение, в мотивите на решенето органът се е позовал и на обстоятелството, че при подаване на ДМД с MRN № 23BG001007053727R2/31.03.2023 г., деклараторът и вносител „Златна Панега цимент“ АД е посочил в ел. д. 6/8 „Описание на стоките“ следните показатели за стоката: „енергийни въглища - насипно; VO = 1; влага – 11.3%; пепел – 11,00%; летливост – 24,3%; сяра – 0,40%; горна топлотворна способност – 25,16 GJ/T“, като в подкрепа на декларираните данни е предоставен анализен сертификат № ********** от 20.03.2023 г. за стоката „въглища в насипно състояние“, 7 100 метрични тона от моторен кораб „KAREEM JUNIOR”, издаден от SGS Supervise Gozetme Etud Kontrol Serv. A.S. (л. 72-73). Пробата е взета в процеса на товарене на стоката на моторен кораб „KAREEM JUNIOR”, в периода 10.03.2023 г. и 11.03.2023 г. в EGE GURBE PORT, ALIAGA, IZMIR TURKEY (пристанище на натоварване на стоката, видно и от представения коносамент C 1.2, товарен манифест – л. 71).

Според решението, в представения анализен сертификат е указан резултат за летливи вещества 24,3 % , който е в диапазона от 19 % до 41 % и е типичен за коксовите въглища, предвид посочения в Обяснителните бележки към КН за код на КН 27011210.

На основание чл. 57, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и във връзка с правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС, предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС) и Обяснителните бележки към КН (Забележка 2 към подпозициите на глава 27 на ОБКН) за описание и кодиране на стоките за позиция 2701, митническият орган е определил код по КН /код по Т. ********** за стоката, декларирана и допусната за свободно обращение с ОМД с MRN № 23BG00100705324R7/17.03.2023 г. и ДМД с MRN № 23BG001007053727R2/31.03.2023 година.

На основание чл. 77, § 1, б. „а“, чл. 77, § 2 и чл. 167, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., с решението е определено, че на датата на допускане за свободно обращение за стоката от ОМД с MRN № 23BG00100705324R7/17.03.2023 г. и ДМД с MRN № 23BG001007053727R2/31.03.2023 г. възниква митническо задължение.

На основание чл. 42, във вр. с чл. 20, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 2, т. 3 от ЗАДС, във вр. с чл. 77, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 77, § 2 и чл. 167, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за процесната стока на датата на възникване на митническо задължение е определено, че възниква и задължение за заплащане на акциз.

Позовавайки се на чл. 33, ал. 1, т. 7 от ЗАДС, с приложим допълнителен код в ел. д. 6/17 „Х311“ и акцизна ставка 0,6 BGN/GJ „erga omnes“, митническият орган е изчислил, че задължението за заплащане на акциз е в размер на 125 941,07 лв.

При съобразяване на чл. 54, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл, 77, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 77, § 2 и 167, § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., с решението е прието, че на датата на възникване на митническо задължение за стоката възниква и задължение за ДДС.

На основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, за стоката от ОМД с MRN № 23BG00100705324R7/17.03.2023 г. и ДМД с MRN № 23BG001007053727R2/31.03.2023 г. е определена данъчната основа при внос по смисъла на ад. 16, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 2 780 830,77 лв. Предвид данъчната ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон, за процесната стока в обжалваното решение е изчислено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, в размер на 556 166,15 лева.

На основание чл. 105, § 4 и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено за вземане под отчет вносно мито в размер на 0,00 лева.

На основание чл. 42 от ЗАДС, във вр. с чл. 41 от ЗАДС, във вр. с чл. 28, ал. 1, т. 12 от ЗАДС и чл. 33, ал. 1, т. 7 от ЗАДС и чл. 105, § 4 и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 4 и § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., по отношение на „Златна Панега цимент“ АД с процесното решение е определен за вземане под отчет и заплащане акциз в размер на 125 941,07 лв. и е определен за вземане под отчет и досъбиране ДДС в размер на 25 188,21 лева.

Видно от известие за доставяне на л. 17 от делото, Решение № 32-862782/22.05.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас е връчено на оспорващото дружество на 28.05.2024 г., а жалбата срещу него е подадена чрез ТД Митница Бургас на 05.06.2024 г., видно от куриерската товарителница на л. 15 от делото.

По делото са приети доказателствата, представени с административната преписка, в т.ч. и доказателства относно компетентността на ответния административен орган (л. 121-124), както и Удостоверение за регистрация на лице по смисъла на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС (л. 77), от което се установява, че „Златна Панега цимент“ АД е регистрирано като лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, като видовете стоки, които могат да се произвеждат, внасят или въвеждат на територията на страната, както и да се извършват сделки с тях са: битуминозни въглища с код по КН 27011290 и нефтен кокс с код по КН 27131100. Представени са и Решение № 32-145408/30.05.2017 г. на Началника на Митница Свищов за изменение на Удостоверение за регистрация на лице по смисъла на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗАДС в частта за представляващия дружеството (л. 77-гръб-л.78), както и Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004300E0106 (л. 79), от което се установява, че „Златна Панега цимент“ АД е освободен от акциз краен потребител по отношение на следните стоки: природен газ – в газообразно състояние – код по КН 27112100, битуминозни въглища други – код по КН 27011290, нефтен кокс – код по КН 27131100, други видове въглища – код по КН 27011900.

С Молба с вх. № 2361/19.07.2024 г. в Административен съд гр. Ловеч от ответника са представени и преводи на всички документи на чужд език, съдържащи се в административната преписка (л. 165 и сл.).

Като доказателства по делото са приети и Протокол от изпитване № 16027/18.08.2023 г. (л. 234), Сертификат за акредитация БСА рег. № 276ЛИ от 28.11.2022 г. за ЦМЛ, Дирекциа ЦМЛ (л. 236) и Сертификат за акредитация БСА рег. № 237ЛИ от 28.11.2023 г. за ТЕЦ БОБОВ ДОЛ АД (л. 237).

С Писмо с вх. № 3180/21.10.2024 г. в АдмС Ловеч е представена и Заповед № А 490 от 28.11.2023 г. на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (л. 245).

С Молба с вх. № 35/07.01.2025 г. в АдмС Ловеч са депозирани и Сертификат за акредитация БСА рег. № 9ЛИ от 27.06.2023 г. за „ЕВРОТЕСТ-КОНТРОЛ“ ЕАД (л. 268) и Заповед № А 253 от 27.06.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (л. 269 и сл.).

С Молба с вх. № 78/10.01.2025 г. в АдмС Ловеч са представени и копия от трудов договор № 69/27.06.2016 г., ведно с допълнително споразумение и длъжностна характеристика (л. 306-309).

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) вх. № 430/05.02.2025 г. на Административен съд гр. Ловеч (л. 312 и сл.). Според заключението, водещ белег, по който се разграничават коксуващите се въглища от въглищата за производство на пара, т.нар. „steam coal“ е способността им да придобиват пластичност при нагряване, като останалите въглищни характеристики като калоричност, съдържание на летливи вещества и пепелно съдържание не се приемат като специфичен диагностичен белег за тяхното категорично разграничаване.

Според заключението, анализираните въглищни проби в сертифицирана лаборатория „Евротест-Контрол“ ЕАД не дават основание за категоричен извод за разграничаване на въглищата, предмет на изследването. За такъв извод вещото лице счита, че е необходима допълнителна експертиза, която да установи способността на изследваните въглища да се пластифицират. Дава заключение, че за целите на лабораторните изследвания Инколаб Сървисис България - НСК ЕООД предоставя на Евротест контрол ЕАД два броя въглищни проби, съхранени в LDPE пликове, като не е описано при какви условия и съгласно кой приет протокол/работна процедура от СУК е направено пробовземането. В същото време в протокола от сертифицираната лаборатория SGS коректно са описани по кой стандарт са взети въглищните проби, как са подготвени за анализ и какво е тяхното оразмеряване за лабораторни цели. Това обстоятелство, според експерта, дава основание да се приемат за коректни получените резултати от изследваните въглищни проби в същата лаборатория, тъй като целият процес е проследим и контролиран от сертифицираната лаборатория.

Видно от експертизата, коксът е продукт, получен при изгарянето на коксуващи се въглища, които съдържат 97-99% въглерод, а кокосовите въглища са търговска марка, която се определя на база техни специфични характеристики.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и пояснява, че „Ad“ е английското наименование със същото значение - параметри на съдържанието на пепел в коксуващите се въглища, изсушени на въздух. Това са индекси, които са приложими в лабораторните условия и в лабораторното документиране на информацията. Излага, че въглищата са сложно геологическо образувание, което се състои от растителни останки, подложени на въглификационен процес и съдържанието на крайния продукт, който ние обсъждаме представлява смес от неорганична и органична материя. Т.е. неорганичното вещество под формата на минерали, които за въглищата се наричат мацерали, за да се прави разлика между скала и между изкопаеми горива, и практически по степента на зрялостта, т.е. колко време е прекарала растителната останка в условия на силно окислителна редукционна среда, се оценява вида на въглищата дали са торф, лигнитни, кафяви, черни или антрацитни. Т.е. това е сигурен, устойчив индикатор за степента, до която растителните останки са преработени в природата и е приключил процеса. При определена степен на зрялост, дадените въглища могат да се отнесат към определената класификация - торф, лигнитни, кафяви, черни или антрацитни въглища. Вещото лице посочва, че колкото по-висока е степента на зрялост, толкова по-висок е класът на въглищата. Степента на зрялост се изследва чрез петрографски метод, който се използва за лабораторни и научни-изследователски цели. Това е физически метод с използване на кристолооптични средства за диагностициране на типа въглища и типа на скалата. Според вещото лице, „Евротест-Контрол“ ЕАД не са използвали този метод, а са правили химичен анализ на съдържание на сяра, на въглерод и са измервали термодинамична характеристика, но това по своята същност не е петрографски метод.

Експертът уточнява, че наличието на летливи вещества не е категоричен от петрографска позиция белег за това, че въглищата притежават свойството да пластифицират, както и че абревиатурата LDPE, посочена в протокола за вземане на проба, означава нископлътностен полиетилен – найлоновите пликчета за храна. Вещото лице дава заключение, че полипропиленът е по-стабилен от полиетилена.

По делото е назначена и допълнителна съдебно-техническа експертиза. Видно от депозираното заключение с вх. № 2528/15.09.2025 г. на Административен съд гр. Ловеч (л. 393 и сл.), не само съдържанието на летливи вещества оказва влияние на процеса на пластифициране. Съществуват и други фактори (подробно описани в констативно-съобразителната част на експертизата), които трябва да се имат предвид, когато въглищата се определят като коксови. Високото съдържание на влага и пепел са характерни за т.нар. парови въглища, т.е. въглища, които са подходящи за парни котли или топлоелектрически централи. Според заключението, изследванията за летливост и топлотворност на въглищата са включени в акредитацията на „Изпитвателна лаборатория“ при „Евротест-Контрол“ ЕАД, като не е включено да извършва вземане на проби от горива твърди: въглища. Вещото лице е посочило, че БДС ISO 562:2012 се изпълнява върху въздушно суха проба, така че влагата предварително се премахва и не влияе съществено върху резултата за летливи вещества. Ако обаче пробата не е добре изсушена, остатъчната влага може да се отрази като фалшиво повишена летливост. Съгласно БДС ISO 18283:2022 – „Въглища и кокс. Ръчно вземане на проби“, подходящите контейнери трябва да са направени от метал или пластмаса, а когато са проби за влага, трябва да са непроницаеми /херметични/. Счита, че в SAM-202 - Химикали, твърди вещества, от ръководство за взимане на проби за митнически и данъчни цели - SAMANCTA се посочва за съхраняване на проби в Раздел Химикали и химични продукти, пластмасов плик /Р00/, но за стоки, съдържащи летливи компоненти е необходимо да се използват контейнери с хермитично затваряне, посочени в табл.1, Раздел Контейнери за съхранение на проби.

В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение и прави уточнение, че правилният термин е „коксуващи се въглища“, т.е въглища, които имат обективните характеристики и изпълняват определени изисквания, за да се получи от тях кокс. Този кокс се използва в металургията, в съответните доменни пещи. По принцип в циментовата промишленост се използват т. нар. парови въглища, където трябва топлинна енергия. Те не притежават специфичните свойства на коксуващите се въглища. Според експерта, е възможно въглища с високо съдържание на летливи вещества да не са коксуващи се, като пояснава, че в Комбинираната номенклатура са дадени само летливи вещества и топлина на изгаряне, но има много по-специфични свойства, като органичен състав и т.н. При коксуващите се въглища едно от основните изисквания по показатели, които задължително се изискват и изследва са т.нар. минерални вещества или пепел, съдържанието на влага. Вещото лице пояснава също, че има един много специфичен индекс, т.нар. индекс на свободно набъбване или набухване, отделно - индекс на рога, който е изключително важен параметър на коксуващите се въглища и др., като това са именно специфичните характеристики, които показват от едни битуминозни въглища дали би се получил качествен кокс, който да се приложи в металургичното производство. Тези показатели обаче не са изследвани в процесния случай.

В допълнение, вещото лице сочи, че е направило справка в регистрите на Националния статистическия институт и за 4 години назад няма оповестено производство на кокс, както и няма данни за внесени коксови въглища в страната, което намира за абсолютно логично, тъй като със закриването на заводите в Кремиковци и Перник, в България не се внасят такива въглища, тъй като не се използват. Сочи също, че цената на коксуващите се въглища е 30% по-висока от тази на битуминозните и счита, че няма причина едно предприятие, което произвежда цимент да взима коксуващи се въглища, тъй като то има нужда от парови въглища, които са по-евтини.

Съдът кредитира заключенията по СТЕ и допълнителната такава, като компетентни, обективни и безпристрастно дадени, с изключение заключенията по приетите по делото СТЕ в частите им, даващи отговори на правни въпроси.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

По правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобраност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

Обжалваният акт е издаден от Директора на ТД Митница Бургас, който е компетентният съгласно чл. 19, ал. 7 от ЗМ орган. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директора на ТД Митница Бургас е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл.101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (МКС), вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.

Видно от приетите по делото Заповед № 470/17.05.2024 г. на Директора на Агенция „Митници“ (л. 121), болничен лист № Е20241469806 от 29.04.2024 г. (л. 122) и Заповед № 2385/30.07.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“ (л. 123), издателят на оспорваното решение – И. Д. – Заместник-директор на Териториална дирекция в Агенция „Митници“, ТД Митница Бургас е изпълнявала функциите на Директор на ТД Митница Бургас при условията на заместване към датата на издаване на Решение № 32-862782 от 22.05.2024 г. С оглед на това, не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.

Формално са спазени административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е уведомен надлежно за започналото административно производство и предстоящото издаване на акт с неблагоприятен резултат, като му е предоставена възможност да вземе становище. На основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, дружеството е уведомено в хода на административното производство за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган, като му е дадена възможност да представи писмено становище.

Съдът намира за основателни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на правилата за вземане на проби от процесната стока. Нормативната регламентация на вземането на проби се съдържа в Наредба № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Възражението на ответника, че наредбата не е приложима в конкретния случай, защото не се извършва контрол върху акцизни стоки, а контрол за правилното тарифно класифициране на внесените въглища е неоснователно, доколкото тарифното класифициране не се прави самоцелно, а с оглед определянето размера на дължимия акциз съгласно Закона за акцизите и данъчните складове. Именно на база определения от митническите органи код но КН е начислен и акциз по обжалваното в настоящото съдебно производство решение.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г., при вземане на проби от стоки за целите на контрола върху акцизните стоки се прилагат технически процедури и техника на безопасност съгласно Европейското ръководство за вземане на проби от митническите и данъчните органи (SAMANCTA), публикувано на интернет страницата на Европейската комисия, ГД „Данъци и митнически съюз“, http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds2/SAMANCTA/BG/index_BG.htm. Според това ръководство, в частта за контейнери за съхранение, по отношение на стоките, съдържащи летливи компоненти, тапата или капачката на опаковката трябва да дава възможност за херметично затваряне.

Съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредба № 3 от 18.04.2006 г., видът на опаковките и начинът на опаковане трябва да гарантират запазване на целостта и качествените характеристики на пробите съгласно приложение № 5. В последното ясно е посочено, че видовете опаковки на пробите за изследване от енергийните продукти, каквито безспорно са въглищата, са метални контейнери, стъклени контейнери и пластмасови контейнери от полипропилен. От изложеното се налага категоричният извод, че полиетиленови или найлонови пликове не попадат сред изброените. Видно от данните в приложението, полиетиленовите пликове са предвидени единствено за вземането на проби от тютюн за наргиле, каквато в случая не е процесната стока.

Според посоченото в МЛЕ № 13_13.07.2023/31.08.2023 г., получената проба се е съдържала в 2 бр. найлонови пликове, съдържащи въглища, означени с етикети на проба и етикет на Incolab services Bulgaria, запечатани с пломби със съответните номера (л. 58). Видно от заявката за анализ (л. 115) и протокола за вземане на проба, видът на опаковката е полиетиленови торби по 1 кг, като пробите са разпределени в 3 бр. LDPE пликове за Митница Бургас (л. 116).

Според СТЕ и в допълнителна такава, пробите не са съхранени в херметически добре затворени съдове, а в найлонови торбички, като за стоки, съдържащи летливи компоненти (каквито безспорно са въглищата) е необходимо да се използват контейнери с хермитично затваряне, като ако пробата не е добре изсушена, остатъчната влага може да се отрази като фалшиво повишена летливост. Контейнерът за взимане на проби трябва херметически да бъде затворен, за да съхрани изначалните качества на пробата в нейния автентичен вид, като летливите вещества и влагата ще бъдат променени, ако не са спазени условията на херметическото затваряне на съда. Вещото лице недвусмислено посочва, че абревиатурата LDPE, отразена в протокола за вземане на проба, означава нископлътностен полиетилен, който не се характеризира като здрав и устойчив материал.

Предвид изложеното, съдът намира, че посредством безспорно установеното вземане на процесните проби в найлонови/полиетиленови (LDPE) пликове, а не в нормативноустановените контейнери, от страна на митническата администрация е допуснато съществено нарушение на процедурата по пробовземането, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон, доколкото не е осигурено обективно изследване на характеристиките на акцизната стока, предмет на обжалваното решение. В случая, при неподходяща опаковка за съхранение на взетите проби, не би могло да се приеме, че резултатите, съдържащи в МЛЕ, са обективни.

Въпреки че не се отразява на изхода на делото, следва да се посочи, че възраженията на оспорващото дружество, че изследването на пробите не е извършено от компетентен орган, както и че пробовземането не е извършено в присъствието на представител на дружеството, са неоснователни. Видно от МЛЕ, същата е изготвена от подписалите я митнически служители (л. 59), като в забележка е отразено, че изпитването е проведено в Дирекция Изпитвателна лаборатория „Евротест-Контрол“ ЕАД, като последната притежава Сертификат за акредитация рег. № 9 ЛИ от 29.05.2024 г. (л. 268 и сл.). Съгласно чл. 28, т. 4 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, ЦМЛ изследва, анализира и идентифицира стоки за нуждите на класирането им в Комбинираната номенклатура на ЕС. В случая, изследването на проба от продукт е направено именно за целите на тарифното класиране.

От приложеното по делото пълномощно от 26.10.2017 г. (л. 118-120) се установява, че посоченото в ел.д. 3/19 от митническата декларация дружество „ФЕЪР УОТЪРС“ ООД, с код на статуса на представителството 2 - пряко представителство пред митническите органи по смисъла на чл. 18 от Митническия кодекс, е разполагало с представителна власт да действа от и за сметка на жалбоподателя.

Спорът между страните по приложението на материалния закон се свежда до тарифното класиране на стоката по процесната митническа декларация и по-конкретно дали стоката попада в код от позиция **********, както е посочено от оспорващото дружество пред митническите органи или следва да се класира в позиция 27011210 от КН, както е прието в обжалваното решение. В настоящия случай, за да класира процесните въглища с код 27011210 органът е приел, че доколкото съдържат 26,03 % летливи вещества и калоричността на изследваните въглища е 7927 kcal/kg, то същите са коксови.

Митническото класиране на стоките, внесени в Европейския съюз, се урежда от Комбинираната номенклатура (КН). Тя се основава на хармонизираната система (ХС) за описание и кодиране на стоките. Комбинираната номенклатура възпроизвежда шестцифрените позиции и подпозиции на ХС, а само седмата и осмата цифра, които формират допълнителни подпозиции, са специфични за нея. С прилежение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 е създадена номенклатура на стоките (наречена „Комбинираната номенклатура“, или „КН“). Действително, в глава 27 от тази КН е посочено, че коксовите въглища с код 27011210 съдържат от 19 до 41% летливи съставки.

В чл. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2022/1998 на Комисията от 20 септември 2022 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа обаче е предвидено, че приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 се заменя с текста в приложението към настоящия регламент. Според Забележка 2 към подпозициите от глава 27 от измененото приложение I (новата приложима Комбинирана номенклатура) – л. 141 от делото, по смисъла на подпозиция 270112 понятието „битуминозни въглища“ означава каменни въглища със съдържание на летливи вещества (изчислено върху сухо вещество без минерални съставки) превишаващо 14 % и чиято калоричност (изчислена върху влажно вещество без минерални съставки) е равна или по-голяма от 5 833 kcal/kg. Видно от съдържанието на подпозиция 270112 „битуминозни въглища“, в същата се включват две отделни разновидности въглища – коксови въглища с код 27011210 и други с код 27011290. Предивд изложеното, Забележка 2 относно съдържанието на летливи вещества и калоричност на въглищата се отнася и за двете позиции в подпозиция „битуминозни въглища“ (л. 141 и л. 141-гръб). Комбинираната номенклатура не съдържа данни за специфичните физико-химични характеристики на тези две разновидност, т.е. няма законово определени критерии за разграничаването на двете разновидности на битуминозните въглища. Изследваните от ЦМЛ показатели – летливост и калоричност са еднакво присъщи и на битуминозните коксови въглища, и на битуминозните въглища от друг вид, съобразно Забележка 2 от глава 27 от приложение I Регламент за изпълнение (ЕС) № 2022/1998 на Комисията от 20 септември 2022 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. В този смисъл, както правилно сочи и жалбоподателят, тези показатели не могат да бъдат меродавни с оглед класификацията на въглищата в един или друг вид.

От претите по делото заключения на вещите лица се установява също, че анализираните въглищни проби не дават основание за категоричен извод за разграничаване на въглищата, предмет на изследването, като съществуват и други фактори (подробно описани в констативно-съобразителната част на експертизата – витринит, степен на въглефикация, съдържание на пепел, летливи вещества, съдържание на влага), които трябва да се имат предвид, когато въглищата се определят като коксови. Според експерта по назначената СТЕ, анализираните въглищни проби не дават основание за формиране на категоричен извод, че същите са коксови (както е приела митническата администрация). Според вещото лице по допълнителната СТЕ, процесните въглища са по-скоро парови, но не и коксови въглища.

От анализа на горецитираната нормативна уредба и данните от заключенията на вещите лица, се налага извод, че изследваните от МЛЕ показатели, върху които се основава оспорваното решение за промяната в тарифния код на процесните въглища, са релевантни както за коксовите въглища, така и за другите видове битуминозни въглища.

В интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва като цяло да се търси в техните обективни характеристики и свойства, както са определени в текста на позицията от КН и на забележките към съответните раздели или глави. Така и Решение по дело C-252/24 от 8 май 2025 г. на Съда на Европейския съюз; Решение по дело C-292/22 от 15 юни 2023 г. на Съда на Европейския съюз; Решение от 20 октомври 2022 г., Mikrotīkls, C-542/21, т. 22; Решение от 9 март 2023 г., SOMEO, C-725/21, т. 28; Решение от 16 септември 2004 г. по дело DFDS, С–396/02, Recueil, т. 27; Решение от 15 септември 2005 г. по дело Intermodal Transports, С–495/03, Recueil, т. 47 и Решение от 8 декември 2005 г. по дело Possehl Erzkontor, С–445/04, Recueil, т. 19/.

Следователно, съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и свойства и дали въз основа на данните от взетите проби, внесеният продукт е коксови въглища или друг вид битуминозни въглища.

Предвид разпределението на доказателствената тежест, митническите органи са тези, които трябва да установят преди издаване на административния акт, че са налице фактически основания, налагащи промяна на декларирания от вносителя тарифен код и определяне на позиция по КН, различен от посочения в митническата декларация.

От изложеното относно нарушената процедура по пробовземане и относно релевантните показатели за определянето на въглищата като коксови, се налага категоричният извод, че митническият орган не е установил по несъмнен начин, че процесните въглища са коксови и следователно неоснователно е променен кодът, към който същите са били отнесени.

При определянето на вида въглища и респ. на кода им по Комбинираната номенклатура, следва да се изхожда от разпоредбата на правило 3, б. „в“ от нейните Общи правила (л. 143-гръб), т.е. когато не е възможно да се извърши класифицирането на базата на критерии, посочени в КН, какъвто е настоящият случай, то стоката следва да се класира в последната по ред на номериране позиция от тези, които могат да се вземат предвид. Доколкото няма специфични нормативни отграничения за битуминозните коксови и битуминозните други въглища и последната по ред позиция е тази на битуминозните други въглища с код КН 27011290, то това е и правилният код за внесените въглища (л. 141).

Горното дава основание да се приеме, че оспореното решение противоречи и на целта на закона, която е да се установят действителните характеристики на стоките и съобразно тях да се определят държавните вземания за акциз.

С оглед изложеното, обжалваното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, което налага неговата отмяна.

При този изход на делото, съдът намира, че в случая в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски, като липсата на представен списък не изключва възможността такива да бъдат присъдени, а е от значение по отношение на евентуално искане от тази страна за изменение на решението в частта за разноските – арг. чл. 80, изр. второ от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Според цитираната разпоредба, страната, която не е представила списък на разноските няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

По делото са налице данни за сторени разноски от страна на оспорващото дружество, както следва: заплатена ДТ в размер на 50,00 лв. (л. 14), депозит за СТЕ в размер на 1 000,00 лв. (л. 262, л. 370). Съгласно чл. 30, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, директорът на териториалната дирекция е третостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите. При това положение и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 30, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“, разноските по производството в общ размер на 1 050,00 лева, следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт, в случая - Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд гр. Ловеч, пети административен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на „Златна Панега цимент“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Златна Панега, Община Ябланица, обл. Ловеч, [улица], представлявано от изпълнителния директор А. Ф., чрез адв. А. Х. от САК, с адрес: гр. София, [улица], ет. 2, Решение № 32-862782/22.05.2024г., издадено от Директора на ТД Митница Бургас.

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“ да заплати на „Златна Панега цимент“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Златна Панега, Община Ябланица, обл. Ловеч, [улица], сумата от 1 050,00 лв. (хиляда и петдесет лева), представялваща съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Да се изпрати препис от решението на страните по делото.