Решение по дело №44/2020 на Районен съд - Ардино

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Валентин Петров
Дело: 20205110200044
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                               

Ардино, 08.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            РАЙОНЕН СЪД- Ардино, в открито заседание на 21.01.2021 година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ

 

            при секретаря: Катя Хаджиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 44 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

 

            Обжалвано е Наказателно Постановление № 20-0238-000228 / 14.09.2020 година на Началник група към ОДМВР- Кърджали, РУ- Ардино, упълномощен с № 8121з- 825 от 19.07.2019 год., с което на А.Б.О., ЕГН: **********,***, за извършено на 05.09.2020 г. нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, му е било е наложено наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № Із- 2539 на МВР се му били отнети 10 контролни точки,

            за това, че на 05.09.2020 год., около 08.10 часа в Ардино, ул. Бели Брези“, до Бензиностанция „Петрол“, в посока от централната част на града към кв. „Любовна чешма“, като водач на МПС- во- лек автомобил БМВ Х5, с рег. № СМ 3479 ВА негова собственост, управлявал превозното средство след употреба на алкохол, установено с техническо средство- Дрегер 7510 № 0051, тариран до м. Ноември 2020 г., което е отчело на дисплея съдържание 0, 93 % на хиляда алкохол в кръвта му, като на нарушителя е бил издаден талон за медицинско изследване № 0028140 и седем броя стикери № А 005286, като извършеното химическо изследване на кръвната проба взета от нарушителя, доказвала съдържание на алкохол в кръвта му 0,7 промила на хиляда.

            Недоволен от издаденото наказателното постановление останал жалбоподателят О., който чрез процесуален представител го обжалва в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, като неправилно е незаконосъобразно. Излагат се доводи както във въззивната жалба, така и ход по същество за опороченост на административнонаказателното производство, неяснота при вменяването на извършеното нарушение от АНО, точно какъв вид превозно средство е управлявал нарушителя към момента на извършване на проверката, нарушение на чл. 3, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 19 ЮЛИ 2017 Г. ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 81 ОТ 2018 Г.), както и липса от страна на наказващия орган да извърши преценка на установеното нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на случая, с оглед установеното количество алкохол в кръвта на виновното лице, съобразно резултата от химическото изследване на взетата кръвна проба.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява лично, представлява се от адвокат Славка Каменова от АК- Смолян, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Процесуалният представител на жалбоподателя моли да бъде уважена жалбата и да се отмени изцяло обжалваното НП№ 20-0238-000228/14.09.2020 година на Началник група към ОДМВР- Кърджали, РУ- Ардино.

            Въззиваемата страна и АНО– Началник група при ОДМВР- Кърджали, РУ- Ардино, редовно призован не се явява в СЗ и не се представлява. В депозирано писмено становище намира издаденото наказано постановление за законосъобразно и правилно и моли съдът да го потвърди изцяло.

            Районна прокуратура- Ардино не се представлява.

            След служебна проверка за допустимост на жалбата против НП№ 20-0238-000228/14.09.2020 година на Началник група към ОДМВР- Кърджали, РУ- Ардино, депозирана според разпоредбата на чл. 59, ал. 2, от ЗАНН, съдът установи:

            Спазени са изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, жалбата е подадена в седем дневния законоустановен преклузивен срок на обжалване на административен акт, чрез АНО, до съответният компетентен, решаващ, първоинстанционен съд, подадена е от легитимирано лице имащо правен интерес да обжалва, с което е предизвикала своя суспензивен и деволутивен ефект и се явява допустима за разглеждане.

 

            Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

 

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като съобрази изложените в жалбата доводи и съображения, прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.09.2020 г. за времето от 06.00 ч. до 18.00 ч. свидетелите В.Т. и А.Б., полицейски служители при РУП- Ардино,  работили на пост- КПП, на Път ІІІ- 865, ул. „Бели брези” в град Ардино, до бензиностанция „Петрол“. Около 08.10 ч. спрели за проверка лек автомобил БМВ Х5, с рег. № СМ 3479 ВА, който движел в посока от централната част на Ардино, към кв. „Любовна чешма“.

След проверка на документите на водача и на превозното средство, полицейските служители установили, че автомобила се управлява от жалбоподателя А.О. и е негова собственост. При съмнение за употреба на алкохол от водача, св. Т. извършил проверка на водача на лекия автомобил- жалбоподателя Иванов с техническо средство- Дрегер 7510, фабричен № 0051, тарирано до м. Ноември 2020 г., при което изпробване техническото средство отчело съдържание на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух 0,93 промила на хиляда. При тези установени данни св. Т., в присъствието на св. Б., съставил на жалбоподателя А.О. АУАН № 238/05.09.2020 г., бланков № 155276. Предвид този резултат на техническото средство, св. Т. издал на водача О. талон за медицинско изследване № 0028140 със залепен на него  и допълнително още шест броя стикери № 005286 и придружен до ФСМП- Ардино за вземане на кръв за химически анализ. Жалбоподателят О. дал доброволно кръв за химически анализ, за употреба на алкохол., като видно от Протокол за химическо изследване № 142/ 08.09.2020 г. на експерт при НТЛ към ОД- МВР Кърджали, в кръвта на жалбоподателя А.О., се установило наличие на етилов алкохол 0,75 промила на хиляда.

 

В съставения АУАН № 238/05.09.2020 г., бланков № 155276, в обстоятелствената част на този АУАН, св. Т. изложил подробна фактическа обстановка по установяване на нарушението от виновното лице, квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, били са иззети като доказателства СУМПС на водача на автомобила и КТ, съдържанието на съставинеят АУАН е бил предявен на нарушителя, като той при предявяване на съставения АУАН не е вписал някакви възражения, освен, че ще се ползва от правото си по чл. 44 от ЗАНН, подписал го е и е получил екземпляр.

В срока по чл. 44 от ЗАН от нарушителя О. не е било депозирано възражение по съставеният АУАН № 238/2020 г.

В срока по чл. 52 и следващите от ЗАНН и получаване на съставения АУАН № 238/2020 г., и доказателствата към него, на 14.09.2020 г, АНО- Началник група ОДМВР- Кърджали, РУ- Ардино, издал атакуваното НП № 20-0238-000228. В обстоятелствената му част посочил идентична фактическа обстановка с тази отразена в съставения АУАН, предвид което преценил, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от , за което извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, наложил на виновното лице наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба Із- 2539 на МВР с издаденото НП му отнел 10 контролни точки;

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и от гласните такива от показанията на разпитаните по делото свидетели- Т. и Б.. Съдът кредитира тези показания на свидетелите изцяло, като обективни, последователни, логични, непротиворечащи едни на други, кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

            След извършена цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, доводите на жалбоподателя в жалбата и неговия процесуален представител в СЗ, съдът констатира, че същата е неоснователна по всички изложени аргументи за отмяна на атакуваното НП№ 20-0238-000228 / 14.09.2020 година на Началник група към ОДМВР- Кърджали, РУ- Ардино.

            Съдът не констатира в това административнонаказателсно производство, нито във фазата по установяване на нарушението и съставяне на АУАН, нито след това при издаването на атакуваното НП№ 20-0238-000228 / 14.09.2020 година на Началник група към ОДМВР- Кърджали, РУ- Ардино, да са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на това НП, без съдът да се произнася по същество. И двата административни документа са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми се елементи по съставянето им и отразяване на установеното нарушение, били са предявени на виновното лице по надлежния законов ред, направена е правилна квалификация на установените нарушения извършени от нарушителя, както и правилна законова квалификация на наложените наказания за тези нарушения от АНО, и не страдат от пороци.

            Нещо повече. Съобразно редакцията на чл. 174 от ЗДвП (ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), АНО правилно е направил при определяне на наказанията на виновното лице преценка по чл. 3 от ЗАНН, вр. чл. 2 от НК, като е определил и наложил на жалбоподателя А.Б.О. фиксираното в този текст от закона / чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, административно наказание за извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, към датата на извършване на нарушението, съобразно действащата към този момент санкционна норма от ЗДвП. Съдът в същата тази насока следва да отбележи, че преценката на АНО относно размера на административното наказание по този текст от закона към момента на извършване на нарушението (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП- „Глоба от 500 лева и „лишаване от правоуправление от 6 до 12 месеца), правилно е преценен от АНО при условията на чл. 27 от ЗАНН, съобразявайки се (приетата по делото справка за нарушител), че това е първо нарушение на жалбоподателя по този текст от нарушения закон (ЗДвП) и му определил предвидените санкции- „Глоба и „Лишаване от правоуправление” в размер и за срок на законоустановения минимум.

            За неоснователни от съдебния състав разгледал делото по същество се приемат и доводите на жалбоподателя в насока за маловажност на случая и липса на волеизявление на АНО в тази насока, с оглед количеството на установеното в кръвта на жалбоподателя съдържание на алкохол, а именно 0,75 промила на хиляда. Във връзка с това възражение на жалбоподателя, с оглед отмяна на атакуваното НП, следва да се отбележи, че изрично в чл. 5 от ЗДвП е посочено количеството на съдържание на алкохол на водач на МПС-во, до което е допустимо той да управлява, без риск от административнонаказателна отговорност /до 0,5 промила на хиляда/, посочено е също така, а в чл. 174 от ЗАНН са квалифицирани съобразно установеното количество на алкохол в кръвта на водача над 0,5 промила на хиляда, до размер на това съдържание- до 1,2 промила на хиляда, видът и размерите на съответната административноказателна отговорност, като над това количество съдържание на алкохол в кръвта- 1,2 промила на хиляда, тази административно наказателна отговорност се квалифицира вече като наказателна такава.

            Съдът намира също така за неоснователни доводите на жалбоподателя за отмяна на атакуваното НП, с оглед на процесуални пороци в диспозитивната му част, от която не се установявало по един несъмнен начин какъв вид превозно средство е управлявал жалбоподателя към момента на установяване на нарушението. Съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в частта й относно видът на управляваното превозно средство с посоченото в този текст от закона съдържание на алкохол в кръвта от неговия водач, не се приема от съда като съществен порок, тъй като точният вид на превозното средство от алтернативно посочените в чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както бе посочено по- горе е било индивидуализирано от Актосъставителя, в последствие и от АНО.

            В насока доводите на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление, поради нарушаване на процедурата по чл. 3, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 ОТ 19 ЮЛИ 2017 Г. ЗА РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ КОНЦЕНТРАЦИЯТА НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА И/ИЛИ УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА ИЛИ ТЕХНИ АНАЛОЗИ, а именно отразено в НП издаване на седем стикера към талона за медицинско изследване, а не осем, както е посочено в чл. 3, ал. 3 от Наредбата, следва единствено да се посочи, че това е общият брой стикери придружаващи Издадения талон за медицинско изследване на кръв за употребата на алкохол, като един брой от тях остава в структурата издала талона, а останалите седем удостоверяват и се ползват в процеса на химическото изследване на взетата кръвна проба за употреба на алкохол.

            По горните съображения всички доводи на жалбоподателя за отмяна на атакуваното НП поради опорочаване на начинът по който е било установено извършеното от него нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, най- вече в насока не употреба на алкохол или употреба, но не установена по надлежния ред, които към датата и времето на проверката биха отчели такова съдържание в кръвта на жалбоподателя, което да е било основание за възбуждане на неговата административнонаказателна отговорност, се явяват неоснователни.

            Общоизвестен факт е, а и наскоро беше дадено широко обществено отразяване чрез всички национални медии, на двата начина и характерът за извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол от водачите на МПС- ва. Първият начин- изпробването с техническо средство- Дрегер, отчита съдържанието на алкохолни изпарения В ИЗДИШАНИЯ ОТ ПРОВЕРЯВАНОТО ЛИЦЕ въздух, който преминава през неговата устна кухина, където след непосредствена употреба на алкохолни продукти се задържат най- много летливи вещества (алкохоли), които се отчитат от техническото средство. Това не се явява „Съдържание на алкохол в кръвта” в пълният смисъл на химическото му изследване, но според законовите норми и медицинския начин на установяване на това съдържание, при „по- благоприятни, негативни” за изпробвания стойности и неизпълнение на втората алтернатива- даване на кръвна проба в специализирано медицинско заведение, в сроковете при установяване на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 в населено и извъннаселено място, се приема за установено съдържание в кръвта му.

            Вторият законоустановен начин за установяване съдържанието на алкохол в кръвта на водач на МПС- во е чрез даване на кръвна проба в специализирано медицинско заведение, в рамките на 45 мин. при установяване на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП в населено място и 120 мин. при установяване на същото нарушение в извън населено място, което изследване вече категорично установява не съдържание на алкохолни изпарения в устната кухина и издишания въздух от проверявания водач на МПС- во, а абсорбираното от неговият организъм количество алкохол, който се разпространява в тялото му посредством неговата кръв, и по чийто отчетени показатели (промил на 1 000 единици), е напълно възможно да бъде изчислено назад във времето по формулата Видмарк за количествените и времеви показатели на употребата на алкохол.

            Категорично се установи по делото, че след установяването на някакво съдържание на алкохол в издишания от жалбоподателя въздух в техническото средство, което попада в хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП като извършено от него нарушение от контролните органи са били спазени всички изисквания на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози, като на нарушителя е бил издаден талон за медицинско изследване № 0028140 със залепен стикер № 005286, както и вземането по надлежен ред на кръвна проба за химически анализ за употреба на алкохол, обективиран в Протокол № 142/08.09.2020 г. на НТЛ при ОД МВР- Кърджали.

            В своята защитна теза в това производство жалбоподателят А.О. твърди, че количеството алкохол установено при изпробването му с техническото средство- 0,93 промила на хиляда е бил остатъчен алкохол, той се е възползвал напълно в правото си да оспори оспори този резултат отразен на дисплея на техническото средство, с което е бил изпробван. Още повече, че контролните органи са му издали талон за медицинско изследване на кръв и стикер (приобщен като писмено доказателство по делото) и същият се е възползвал от тази възможност, което формира извод в съдебния състав, че стойностите на съдържание на алкохол в кръвта му отчетени  с химическото изследване на взетата кръвна проба, както по- горе бе посочено, за него се явяват „По- благоприятен, негативен” резултат.

            Само за прецизност следва да се посочи, че в правото не съществува понятие „Остатъчен алкохол“. Съществува понятието- Употреба на алкохол, който в съответни количества, още неразграден напълно в човешкия организъм, влияе в съответна степен на поведението и най- вече на реакциите на личността и при определени законови обстоятелства диференцира административнонаказателна или наказателна отговорност на правния субект.

Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление - предмет на жалбата е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

            Предвид изложените по- горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че възиввната жалба, в частта й относно неправилно вменена административнонаказателна отговорност на жалбоподателя А.О., относно извършеното от него нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за което АНО му е наложил наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба Із- 2539 на МВР с издаденото НП му отнел 10 контролни точки, за правилно и законосъобразно, издадено при спазване на императивните разпоредби в административнонаказателния процес по установяне на нарушенията и налагане на наказанията, и като такова ще следва да го потвърди;

 

            По горните изложени съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, този съдебен състав на Районен съд- Ардино, разгледал делото по същество,

 

Р   Е   Ш   И :

 

           

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20-0238-000228 / 14.09.2020 година на Началник група към ОДМВР- Кърджали, РУ- Ардино, упълномощен с № 8121з- 825 от 19.07.2019 год., с което на А.Б.О., ЕГН: **********,***, за извършено на 05.09.2020 г. нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, му е било е наложено наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП- „Глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, както и на основание Наредба № Із- 2539 на МВР се му били отнети 10 контролни точки;

 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред АС- Кърджали, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: