№ 2746
гр. С., 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:К. Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100506105 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6105/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т. С. “ ЕАД гр.С.
срещу решение №2869 от 01.04.2022 г постановено по гр.д.№28376/21 г на СРС , 43 състав ;
с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да се признае за установено ,
че К. О. П. ЕГН ********** от гр.С. дължи сумата 1593,31 лева незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2017 г – м.04.2019 г за ап.№23 в гр.С. ул.*******, ведно със
законната лихва от 08.12.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 268,18
лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.01.2018
г – 27.11.2020 г ; сумата от 32,74 лева за дялово разпределение за периода м.11.2017 г –
м.04.2019 г ; и сумата от 6,99 лева лихви за забава върху посочената главница за дялово
разпределение за периода 31.12.2017 г – 27.11.2020 г ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 05.01.2021 г по ч.гр.д.№61507/20 г на СРС , 43 състав ,
поправена с разпореждане №20006543 от 11.01.2021 г по същото дело . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като според
представения пред СРС нотариален акт №144 по нотар.дело №126 от 09.05.2007 г на
нотариус №265 В.Я. , е доказано , че К. О. П. е собственик на процесния топлофициран
имот и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Постановление за налагане на
1
възбрана от 2012 г , в което е посочен друг собственик не е годен титул за установяване на
собственост . Без значение е , че от датата на нотариалния акт за изминали повече от 10
години , защото не са представени доказателства за прехвърляне на имота на трето лице .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Не е
доказано по делото да е потребител на топлинна енергия , а партидата е водена на името на
нейната майка . Няма данни за монтирани радиатори и топломери.
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т. С. “ ЕАД
гр.С. на 12.04.2022 г и е обжалвано в срок на 26.04.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Ответникът не се явява потребител на
топлинна енергия по чл.153 ал.1 ЗЕ . Представен е нотариален акт №144 по нотар.дело №126
от 09.05.2007 г на нотариус №265 В.Я. , според който К. П. е собственик на процесния имот
, но е приложено и постановление за възбрана от 2012 г , в което като собственик е посочена
майка й . За изминалите повече от 10 години е възможно да има промяна на
собственика на имота . Отделно исковете не са доказани , защото не е представен договор с
дружество , което извършва дялово разпределение . СТЕ установява извършване на дялово
разпределение , но това не освобождава ищеца от доказателствената тежест . Съдебното
решение не може да почива на предположения , а на безспорно установени факти и
обстоятелства .
Решението на СРС е частично неправилно . Много правилно първоинстанционния съд
посочва , че съдебното решение не може да се основава на предположения , а само на
безспорно установени факти и обстоятелства .
В противоречие с това си съждение СРС е основал водещите си мотиви именно на
съмнение/предположение – че след като е налице постановление за налагане на
изпълнителна възбрана от 2012 г , в което е посочен друг собственик /всъщност това е
собственикът преди нотариалния акт от 2007 г – майката на ответника/ , то е ВЪЗМОЖНО
да има промяна на собственика на имота за изминалите повече от 10 години .
Както е посочено в чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или
ако собственикът се откаже от него . Изминаването на повече от 10 години не е повод за
съмнения/предположения и то служебно от съда , че ответникът вече не е собственик на
процесния имот . Ответникът е роден 2004 г , има изискани по делото служебни справки , че
2
е жив , както и данни от призоваването по чл.47 ГПК , че живее на адреса на
топлофицирания имот . При представен от ищеца документ за собственост на ответника в
тежест на последния е да докаже , че е прехвърлил имота на трето лице или се е отказал от
собствеността , но такива доказателства не са представени . Постановление за налагане на
изпълнителна възбрана от 2012 г не доказва , че имотът е прехвърлен на трето лице .
За да се избегнат всякакви съмнения по повдигнатия от СРС „спор“ , настоящият съд изиска
от АВп служебна справка и тя установява следното. „Предположението“ на СРС е
неправилно – имотът не е прехвърлен на трето лице и все още е собственост на ответника .
Ответникът е потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ . Не могат да се споделят и
другите водещи мотиви на СРС - че исковете са недоказани , защото не е представен договор
с лице , което извършва дялово разпределение . Според СТЕ дяловото разпределение в
етажната собственост е извършвано – и то законосъобразно - за процесния период от „Т.“
ООД . Представяне на евентуален актуален договор /ПРЕДСТАВЕНИЯТ ПО ДЕЛОТО от
2003 г е изтекъл/ не е необходимо. Доказано е реално изпълнението на задълженията на
„Т.“ ООД към Етажната собственост за процесния период , както и дължимите суми за
дялово разпределение и лихви върху тях са доказани по размер със ССЕ . Сумите не са
погасени в 3-годишен давностен срок по чл.111 б.В ЗЗД . В тази част решението на СРС
трябва да се отмени и исковете да се уважат .
По отношение на главницата за доставена топлинна енергия искът е доказан само частично с
представените писмени доказателства и САТЕ . Според САТЕ ответникът принципно дължи
сумата от 1578,26 лева за периода м.05.2017 г – м.04.2019 г за ап.№23 в гр.С. ул.******* , а
не претендираните 1593,31 лева .
За процесния период са в сила ОУ /2016 г / представени към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение . Съгласно чл.33 от ОУ /2016 г / не е необходимо публикуване на
съответните сметки на интернет сайта на ищеца , съответно изпадането в забава не е
обвързано от подобно обстоятелство /както това беше по ОУ-2014 г /. Лихвата - само върху
окончателните сметки - тече след изтичане на 45-дневен срок от периода , за който се
отнасят - чл.33 ал.1 от ОУ -2016 г.
След като исковата молба е подадена на 08.12.2020 г , то не са погасени в 3-годишна
погасителна давност задълженията за главница за периода 10.2017 г – 04.2019 г.
Задълженията за периода м.05.2017 г – 09.2017 г са погасени по давност . След като
задълженията за тези месеци се приспаднат от доказаната сума от 1578,26 лева и се вземе
предвид сумата за връщане от 47,71 лева разпределена за целия отоплителен сезон 2017 –
2018 г ; трябва да се приеме , че ответникът дължи сумата от 1385,86 лева . За тази сума
решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи частично . За разликата над
1385,86 лева до 1593,31 лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г –
м.04.2019 г за ап.№23 в гр.С. ул.******* решението на СРС трябва да се потвърди .
Съответно , трябва да се отвени решението на СРС и да се уважи акцесорния иск за лихви за
забава за сумата от 233,26 лева . За разликата над 233,26 лева до 268,18 лева лихви за забава
3
върху посочената главница за топлинна енергия за периода 15.01.2018 г – 27.11.2020 г
решението на СРС трябва да се потвърди .
Ищецът има право на разноски в заповедното производство , пред СРС и пред СГС
съобразно уважената част от исковете .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №2869 от 01.04.2022 г постановено по гр.д.№28376/21 г на СРС , 43
състав ; в частта , с която са отхвърлени искове на “Т. С.” ЕАД ЕИК ******* гр.С. с правно
основание с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
да се признае за установено , че К. О. П. ЕГН ********** от гр.С. дължи сумата 1385,86
лева незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г – м.04.2019 г за ап.№23 в гр.С.
ул.*******, ведно със законната лихва от 08.12.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ; сумата от 233,26 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна
енергия за периода 15.01.2018 г – 27.11.2020 г ; сумата от 32,74 лева за дялово разпределение
за периода м.11.2017 г – м.04.2019 г ; и сумата от 6,99 лева лихви за забава върху посочената
главница за дялово разпределение за периода 31.12.2017 г – 27.11.2020 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.01.2021 г по ч.гр.д.
№61507/20 г на СРС , 43 състав , поправена с разпореждане №20006543 от 11.01.2021 г по
същото дело ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т. С.” ЕАД ЕИК ******* гр.С. с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че чл.149 ЗЕ ,
чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че К. О. П. ЕГН ********** от гр.С. дължи сумата 1385,86 лева
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г – м.04.2019 г за ап.№23 в гр.С.
ул.*******, ведно със законната лихва от 08.12.2020 г до окончателното заплащане на
сумата ; сумата от 233,26 лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна
енергия за периода 15.01.2018 г – 27.11.2020 г ; сумата от 32,74 лева за дялово разпределение
за периода м.11.2017 г – м.04.2019 г ; и сумата от 6,99 лева лихви за забава върху посочената
главница за дялово разпределение за периода 31.12.2017 г – 27.11.2020 г ; за които суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 05.01.2021 г по ч.гр.д.
№61507/20 г на СРС , 43 състав , поправена с разпореждане №20006543 от 11.01.2021 г по
същото дело .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която посочения иск за
незаплатена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 1385,86 лева до предявения
размер от 1593,31 лева ведно със законната лихва от 08.12.2020 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и посочения иск за лихви за забава върху главницата за
топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 233,26 лева до предявения размер от 268,18
4
лева ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
05.01.2021 г по ч.гр.д.№61507/20 г на СРС , 43 състав , поправена с разпореждане
№20006543 от 11.01.2021 г по същото дело .
ОСЪЖДА К. О. П. ЕГН ********** от гр.С. да заплати на “Т. С.” ЕАД ЕИК ******* гр.С.
сумата от 1024,10 лева разноски пред СРС и в заповедното производство и сумата от 312,37
лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5