№ 15804
гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110156650 по описа за 2022 година
Предявен е конститутивен иск по чл.30 ЗН.
В исковата молба ищцата К. С. К. твърди , че тя и ответницата са наследници по
закон на С. Н. К. , починала на 12.08.2022г. , която е била майка на ищцата и на бащата на
ответницата– Х. С. К. (починал на 09.01.2015г.) , т.е. баба на ответницата. Посочва, че
запазената й част от наследството на С. Н. К. е накърнена с извършеното на 20.11.1997г. от
наследодателката и от нейния съпруг С. Х. К. дарение в полза на сина им Х. С. К. (брат на
ищцата и баща на ответницата) на притежавания от тях в съпружеска имуществена общност
недвижим имот с идентификатор **************, находящ се в град ****************, с
площ от 59,36 кв.м. , състоящ се от стая, хол , кухня и сервизни помещения , заедно с
принадежащото му мазе № 14 и 2, 026% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото.
Искането към съда е да възстанови запазената част на ищцата от наследството на
майка й С. Н. К. чрез намаляване с 1/6 идеална част на дарственото разпореждане,
извършеното от нея и съпруга й С. Х. К. с нотариален акт № 99/20.11.1997г., том
LLLXХХІХ, дело № 57102/1997г. на нотариус при СНС при СРС в полза на наследодателя
на ответницата – Х. С. К. на недвижим имот с идентификатор **************, находящ
се в град ****************, с площ от 59, 36 кв.м. , състоящ се от стая, хол , кухня и
сервизни помещения , заедно с принадежащото му мазе № 14 и 2, 026% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа предявения
1
иск. При устните състезания в заседанието на 21.05.2025г. адвокатът на ищцата е пледирал
за уважаване на иска. Доводи за основателността му са посочени и в представените на
29.05.2025г. писмени бележки от адвоката на ищцата .
Ответната страна Д. Х. К. оспорва изцяло предявения иск видно от изявленията на
пълномощника й в представения на 27.04.2023г. отговор на исковата молба. Сочат се
доводи , според които с процесното дарение на бащата на ответницата и нейн наследодател
Х. К. не е накърнена запазената част на ищцата от наследството на майка й С. К., тъй
като дарителите на процесния имот С. и С. К. са дарили на ищцата , която е тяхна дъщеря,
„голяма сума пари , с която тя купува апартамент, в който живее и в момента , а именно в
***************, а С. К. е прехвърлила на ищцата и „земи и имоти в с. Петково, община
Елина Пелин” през 2015г. и през 2017г. , като тези сделки според ответната страна „макар и
оформени като „продажба” , няма каквото и да е съмнение , че това също са дарения”, и
освен това „малко преди да почине С. К. нейните сметки в „***********” са закрити и
парите от тях са изтеглени от К. К.”. Посочва се , че полученото от ищцата в резултат на
изброените сделки и банкови сметки „не само покриват претендираната 1/6 част от
процесния апартамент , но и многократно го надвишават”. Описват се нанесени от ищцата
щети в процесния апартамент и в съседните на него имоти поради предизвикан от
действията й теч. Искането на ответната страна искът да бъде отхвърлен, алетернативно ,
ако искът бъде уважен , „да бъде присъдена на ищцата паричната равностойност на 1/6 от
данъчната оценка на имота , намалена със стойността на причинените от нея щети на
апартамента”.
В хода на съдебното производство адвокатът на ответницата поддържа оспорването на
иска. При устните състезания в заседанието на 21.05.2025г. пълномощникът на ответницата
е пледирал за отхвърляне на иска. Аргументи за неоснователността му са обосновани и в
представената на 02.06.2025г. писмени бележки от адвоката на ответницата.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на ищците по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният конститутивен иск по чл.30 ЗН е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Според изричната разпоредба на чл.30,ал.2 ЗН когато наследникът , чиято запазена
част е накърнена , упражнява правото си за възстановяването й спрямо лица , които не са
наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.
Според Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005г. на ОСГК на ВКС наследници
по закон по смисъла на чл.14 ЗН и на чл.30,ал.2 ЗН са само призованите към наследяване , а
не всички лица по чл.5-чл.9 ЗН. С това тълкувателно решение е обявена за загубила сила т.15
от Постановление на пленума на ВС № 4/1964г. и е възприето становището по
тълкувателно решение № 28/1962г. на ОСГК на ВС. Следва да се приеме , че с ТР №
1/04.02.2005г. са обявени за загубили сила и становищата, според които описът на
наследството не е предпоставка за предявяването на иска по чл.30 ЗН, а е само
доказателствено средство за установяване състава на наследственото имущество.
2
Според т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г. по т.д. № 3/2013г. на
ОСГК на ВКС приемането на наследството под опис е материална предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството
спрямо заветник или надарен , който не е призован към наследяване.
Искът по чл.30 ЗН по настоящото дело е предявен от дъщеря на наследодателката- К.
С. К. (която е наследник по чл.5,ал.1 ЗН-б.с.) против внучка на наследодателката – Д. Х. К.,
която в конкретния случай е наследник по заместване по чл.10,ал.1 ЗН на наследодателката
С. Н. К. (починала на 12.08.2022г.) , тъй като е дъщеря на починалия преди наследодателката
нейн син Х. С. К. (починал на 09.01.2015г.), което се устанявява от представеното с исковата
молба Удостоверение , изх. № УГ01-9472/17.08.2022г. за наследниците на С. Н. К., издадено
от длъжностно лице в район „Надежда”, Столична община.
Материално-правната пасивна легитимация на ответницата Д. Х. К. по предявения иск
по чл.30 ЗН се основава на наследственото правоприемство между нея и наследодателя й
Х. С. К. , който е страна по процесния договор за дарение от 20.11.1997г.– надарен.
Но за приложението на чл.30,ал.2 ЗН по разглеждания иск по чл.30 ЗН от правно
значение е дали ответницата Д. Х. К. е призован към наследяване наследник по закон на
наследодателката С. Н. К. , в чието наследство е запазената част , чието възстановяване
претендира ищцата К. С. К..
От представеното Удостоверение , изх. № УГ01-9472/17.08.2022г. се установява , че
ответницата Д. Хистова К. е наследник по закон на наследодателката С. Н. К. , и като такава
наследница би следвало да бъде призована към наследяване. Но с протоколно
определение, постановено в първото открито съдебно заседание на 10.04.2024г. по
настоящото дело, по твърдения на пълномощниците и на двете страни и по тяхно искане
изрично е обявено за безспорно обстоятелство в настоящото съдебно производство
заявеният от ответницата Д. Х. К. отказ от наследството на С. Н. К..
Според гражданско-правната доктрина и според съдебната практика „когато призован
към наследяване наследник се откаже от наследството , се счита , че никога не е бил
наследник и не имал никога права върху наследството”, поради което „лицето , което се е
отказало от наследството , се изключва от числото на наследниците” , затова и неговата
част от наследството уголемява дяловете на останалите наследници съгласно чл.53 ЗН
(изрично в този смисъл: Х. Т., Г. П. С. Т. , „Българско наследствено право. Нова редакция”,
изд. 1993г. , стр. 152 и цитираното там решение 33-79-ІІ на Върховния съд). Това означава ,
че наследник по закон , който се е отказал от наследството, следва да се счита , че не е
призован към наследяване.
Следователно ответницата Д. Х. К., която се е отказала от наследството на С. Н. К.,
не може поради отказа от наследството да се счита призована към наследяване на
наследството на същата наследодателка - С. Н. К., от чието наследство ищцата
претендира възстановяване на запазената й част.
Без правно значение за приложението на чл.30 ,ал.2 ЗН по разглеждания иск по чл.30
3
ЗН е факът , че ответницата е приела наследството, оставено от наследодателя й Х. С. К. ,
защото ищцата не претендира възстановяване на запазена част от наследството на Х. С. К.
(тъй като не е негов наследник), а претендира възстановяване на запазена част от
наследството на С. Н. К..
От гореизложеното се установява , че предпоставка за предявяването на иска по чл.30
ЗН по настоящото дело срещу ответницата , която се е отказала от наследството на С. Н. К. ,
е ищцата да е приела под опис това наследство, което не е направено. Ищцата дори не
твърди , че е приела наследството на С. Н. К. по опис (чл.61 и сл. ЗН).
В конкретния случай не са налице изключенията, посочени в т.4 от мотивите на
Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, защото
разглеждания иск е за намаляване на дарение , а не на завещание.
Според съдебната практика изискването на чл.30,ал.2 ЗН не следва да се прилага и
когато се иска намаляване на дарение , когато стойността на дарения имот е единствен актив
в наследствената маса по чл.31 ЗН , но в конкретния случай според твърденията на
ответника в отговора на исковата молба в наследствената маса по чл.31 ЗН на
наследодателката С. Н. К. следва да се включат и други активи – стойността на дарени
на ищцата парични суми и имоти, поради което и това изключение от правилото по
чл.30,ал.2 ЗН е неприложимо по настоящото дело.
Тъй като не е налице специалната предпоставка по чл.30 ,ал.2 ЗН за предявяването на
иска по чл.30 ЗН , този иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, без да се изследва
наличието на останалите предпоставки.
Относно разноските по делото:
Съдът не присъжда разноски на ищцата, тъй като няма правно основание за това,
доколкото искът е отхвърлен. Според ГПК разноски се присъждат на ищеца само при
уважаване на исковете (чл.78,ал.1 ГПК).
Ответницата претендира присъждане на направените от нея разноски по делото, които
се изразяват в платеното адвокатско възнаграждение (700 лв според посоченото в
представеното Пълномощно за процесуално представителство от 09.04.2024г. , което по
естеството си видно от съдържанието му е договор за правна защита , подписан от двете
страни ).
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от К. С. К. , ЕГН: ********** ,
град *****************, със съдебен адрес : град ****************** , чрез адв. В. К. Н.,
против Д. Х. К., ЕГН: **********, град *************, със съдебен адрес : град
****************, чрез адв. К. К. , конститутивен иск по чл.30 ЗН за възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството на майка й С. Н. К. чрез намаляване с 1/6
4
идеална част на дарственото разпореждане, извършеното от нея и съпруга й С. Х. К. с
нотариален акт № 99/20.11.1997г., том LLLXХХІХ, дело № 57102/1997г. на нотариус при
СНС при СРС в полза на наследодателя на ответницата – Х. С. К. на недвижим имот с
идентификатор **************, находящ се в град ****************, с площ от 59, 36
кв.м. , състоящ се от стая, хол , кухня и сервизни помещения , заедно с принадежащото му
мазе № 14 и 2, 026% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
ОСЪЖДА К. С. К. , ЕГН: ********** , град *****************, със съдебен адрес :
град ****************** , чрез адв. В. К. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. К., ЕГН:
**********, град *************, със съдебен адрес : град ****************, чрез адв. К. К.
, на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 700 лв (седемстотин лева), представляващи
направените от ответницата разноски по настоящото дело- платеното от нея адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5