Решение по дело №157/2023 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 126
Дата: 27 юни 2023 г.
Съдия: Рая Димитрова Манолева
Дело: 20231250200157
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Сандански, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20231250200157 по описа за 2023 година
и за да се произнеса, взех предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0339-
000091/17.02.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ -
Сандански, с което на жалбоподателя О. И. А., ЕГН – **********, с адрес – с.
А., общ. Х., ул.“Й.Й.“ №*, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено
административно наказание “ГЛОБА в размер 1000/хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като на основание
Наредба № Iз-2539/17.02.2012г. на МВР е постановено отнемане на общо 10
контролни точки.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е
направено искане за неговата отмяна, като незаконосъобразно, мотивирана с
твърдението на жалбоподателя, че фактическата обстановка не отговаря на
действителната такава, както и налични съществени процесуални нарушения.
Иска се от съда да отмени атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.
1
Административно-наказващият орган и Районна прокуратура –
Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не
ангажират представители по делото и не изразяват становище по жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59, ал.2 пр.1 от
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. Процесното НП съдът приема, че е редовно връчено на
жалбоподателя на 24.02.2023г., а жалбата срещу същото е подадена чрез РУ –
Сандански до РС – Сандански на 28.02.2023г., като е регистрирана с Вх. №
000-2202/28.02.23г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Изложеното прави
разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 16.09.2022г. длъжностни лица при РУ – Сандански -
актосъставителят В. Т., в присъствието на свидетеля Е. Коцев, съставил на
жалбоподателя АУАН Серия GA № 692414, за извършено нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 ЗДвП, а именно: затова, че на същата дата – 16.09.2022г. около 09.12
часа в гр. С. на ул.“С. С.“ с посока на движение от кръговото кръстовище,
образувано с ул.“Т. К.“ към ПП-1 Е-79 в района на магазин „И. С.“, управлява
лек автомобил марка „Л.“ модел „Н.“ с рег. № *******, собственост на
Държавен фонд „земеделие“, с адрес: гр. С., бел.“Ц.Б.“ № ***, след употреба
на алкохол в издишания от водача въздух, а именно: 1034 промила, отчетено с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARPM-0698, с номер
на проба *****. Пробата е показана и видяна от водача и на същия е издаден
талон за медицинско изследване № 140560. От изготвената химическа
експертиза е установено наличие на етилов алкохол 1,27 на хиляда. От
назначена повторно химическа експертиза се доказало наличие на етилов
алкохол в концентрация 0,99 на хиляда. Актът за административно
нарушение бил съставен на място, предявен е на жалбоподателя, същия го
разписал без възражения. В законоустановения срок не са постъпили писмени
възражения от жалбоподателя.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение, Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ - Сандански, издал
атакуваното Наказателно постановление 23-0339-000091/17.02.2023г., с което
2
на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000/хиляда/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за 12 месеца, като на основание Наредба № Iз-
2539/17.02.2012г. на МВР е постановено отнемане на общо 10 контролни
точки.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява от
събраните по делото писмени доказателства, от показанията на
актосъставителя Т., на свидетеля по акта К., както и от приобщените по
делото писмени доказателства.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл.281 от НПК
писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към
предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между
тях.
Съдът даде вяра на показанията на полицейските служители, които са
категорични, че към момента на проверката жалбоподателя е извършил
вмененото му административно нарушение.
Съдът намира, че наказателното постановление е издадено в
шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на НП. АУАН е съставен от служител, който е
упълномощен с надлежна заповед за това, а НП е издадено от компетентно
лице. И АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение
съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се
установява, че жалбоподателя действително е управлявала моторно превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляда – 0.99 промила, като тази концентрация е установена след
повторна химическа експертиза. За да е осъществено деянието по чл.5, ал.3,
т.1 във вр. с чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, следва да е налице наличието на
алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до
1,2. Освен това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да
бъде установено по ред, определен от министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4
3
от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява чрез използване съответно на технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. В АУАН в
достатъчна степен е направено описание на нарушението, като са отразени
всички елементи от състава на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП,
правилно е квалифицирано нарушението. Издаден е и талон за медицинско
изследване в съответствие с изискването на Наредбата. По делото е
приложена Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, от която
е видно, че актосъставителят, като служител на сектор ПП при ОД на МВР
Благоевград, а именно мл. автоконтрольор е надлежно упълномощен да
съставя актове за нарушения по ЗДвП.
Въпреки изложеното обаче съдът намира, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано, по следните съображения:
Видно от доказателствата по делото в съставения АУАН е отразено
количеството алкохол, установено с техническото средство, като според
показанията на актосъставителя отразената концентрация алкохол е тази,
резултат от успешната проба. Видно е също от съдържанието на АУАН, както
и НП, че е изготвена химическа експертиза, от заключението на която е
установено наличие на алкохол с концентрация 1,27 промила. Сочи се също,
че е била изготвена и повторна химическа експертиза, от която се доказало
наличие на етилов алкохол в концентрация 0,99 на хиляда. Въпреки
описаните експертизи и приложеното по делото постановление на РП –
Сандански за прекратяване на наказателно производство, и тъй като не са
приложени от адм.наказващия орган твърдените експертизи остава неясно за
съда, дали в същите е отразено в колко часа е взета кръвната проба и дали е
спазен срока, посочен в талона, в съответствие с изискванията на чл.13 от
Наредбата. С оглед на което съдът приема, че не може да се прецени дали
кръвната проба е взета в унисон на цитирания текст. Въпреки, че от
приложените доказателства не се установява дали кръвната проба е била взета
в съответствие с изискванията на чл.13 от Наредбата, но явно жалбоподателя
4
е дал кръвна проба за изследване след като се сочи, че е изготвена химическа
експертиза, като съответно е посочена и друга алкохолна концентрация.
Въпреки, че не са изпълнени условията на Наредбата, съдът не може да
игнорира като доказателство по делото изготвената химическа експертиза, а и
повторна такава, още повече, че видно от обжалваното НП, наказващия орган
се е позовал на тези експертизи при определяне на наказанията. Ето защо
съдът намира, че наказващият орган преди да издаде НП не е преценил
всички събрани доказателства, и в обстоятелствената част на НП не е отразил
резултата от химическото изследване, въпреки, че такова е налице, и е
посочено в санкционната част на НП. Липсват изложени в обстоятелствената
част на НП съображения дали АНО приема или не приема резултата от
химическата експертиза, както и такива коя от трите концентрации на
алкохол приема, тази от техническото средство или тази от ХЕ и повторната
такава. Още повече, че по делото е изготвена още една експертиза, като е
направено повторно химическо изследване за определяне концентрацията на
алкохол. Видно от НП в обстоятелствената му част наказващият орган се
позовава на показанията от техническото средство, едновременно с това след
санкционната норма, наказващият орган е отразил, че наказанието е
определено като са взети предвид показанията от ХЕ, т.е. налице е
противоречие в НП относно обстоятелството кои показания АНО приема за
достоверни и каква е концентрацията на алкохол у водача, а същата е елемент
от състава на твърдяното административно нарушение. Съдът не може да
тълкува каква е волята на наказващият орган, а липсата на категоричност
относно концентрацията на алкохол в кръвта на водача освен, че касае
описанието на нарушението, е в разрез с императивната разпоредба на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и представлява съществено процесуално нарушение,
водещо до ограничаване възможността на нарушителя да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинен и да организира в пълен обем
защитата си.
Поради изложеното съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено
изцяло.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0339-
000091/17.02.2023г., издадено от Началник РУ в ОДМВР – Благоевград, РУ -
Сандански, с което на жалбоподателя О. И. А., ЕГН – **********, с адрес – с.
А., общ. Х., ул.“Й.Й.“ № *, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП му е наложено
административно наказание “ГЛОБАв размер 1000/хиляда/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, като на основание
Наредба № Iз-2539/17.02.2012г. на МВР е постановено отнемане на общо 10
контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6