№ 13214
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЕСТЕЛ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110145516 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу И. Б. Г. и Б. Б. Г., искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че всеки един от ответниците дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в
размер на по 244,54 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, общ.
Красно село, ул. „Родопски извор“ № 28, вх. Б, ет. 7, мезонет 2, аб. № 347756, ведно със
законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, сумата в размер на по 52,71
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на
неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 15.06.2020 г., сумата в размер на
по 2,12 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.03.2017 г. до
31.12.2017 г., ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, както и
сумата в размер на по 0,57 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. до
15.06.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № 27345/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответника суми за исковия период
не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от двамата ответници,
чрез назначения им особен представител, с който оспорват наличието на облигационно
правоотношение между тях и ищеца за доставка на топлинна енергия.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище, с което поддържа, че отчитането и разпределението на топлинната енергия за
1
процесния имот е извършено в съответствие с действащата през процесния период
нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираното вземане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от представеното по делото постановление за възлагане на
недвижим имот от 30.01.2014 г., се установява, че наследодателят на ответниците – Божидар
Б.ов Г. е придобил правото на собственост върху процесния имот преди исковия период. От
събраните по делото доказателства (препис – извлечение от акт за смърт и удостоверение за
наследници) се установява, че същият е починал на 04.09.2014 г., като негови наследници по
закон са съпругата му (Мариола Бориславова Грозаева – починала на 13.06.2020 г. видно от
данните в заповедното производство) и децата му – ответниците И. Б. Г. и Б. Б. Г..
Следователно ответниците в качеството им на наследници на Бижидар Б.ов Г. са придобили
право на собственост върху процесния имот. При това положение следва да се приеме, че
съобразно действащата нормативна уредба същите са клиенти на топлинна енергия. Така
придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в
зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови
потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на
топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи
облигационните отношения. По делото не са ангажирани доказателства и не се твърди
ответниците да са били отчуждили процесния имот преди исковия период, поради което се
налага извод, че е налице договорна връзка между страните за доставка на топлоенергия за
процесния период, по силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия,
съответно за ответниците е възникнало задължение да платят дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват абоната дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
В случая ответниците не оспорват количеството потребена топлинна енергия в имота
за процесния период, както и че дължимата от тях стойност възлиза на сумата в
2
претендираните размери от по 244,54 лева – главница. Това обстоятелство е обявено
изрично за безспорно и ненуждаещо се от доказване в проведеното по делото открито
заседание. При това положение предявените искове за заплащане на цена на доставена от
ищеца топлинна енергия в процесния имот през исковия период се явяват основателни и
следва да бъдат уважени в цялост.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ответниците не
оспорват и размера на дължимата от тях такава за процесния период от по 2,12 лева, поради
което претенциите на ищеца и в тази част се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“ ЕАД не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура.
Така по издадената обща фактура от 31.07.2017 г. се дължи обезщетение за забава от
15.09.2017 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава за
периода от 15.09.2017 г. до 15.06.2020 г. върху задълженията на ответниците за главници,
възлиза на сумата от по 52,71 лева, в какъвто размер е и претенцията на ищеца, поради
което в и тази част предявените искове следва да бъдат уважени в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорните претенции срещу ответниците се явяват изцяло неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани в настоящото производство разноски съразмерно на уважената
част от исковете. Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на
375 лева, от които 25 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за особен
представител и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на
уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 374,28 лева. Следователно
3
всеки от двамата ответници дължи разноски в размер на по 187,14 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство /за платена
държавна такса – 25 лева и за юрисконсултско възнаграждение – 50 лева/, определени
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 74,86 лева, от
които всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на по 37,43
лева.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, но поради липсата на искане и данни
за направени такива, разноски не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, срещу И. Б. Г., с ЕГН ********** и Б. Б. Г., с ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че И. Б. Г., с ЕГН ********** и Б. Б. Г. , с ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София,
бул. „Васил Левски“ № 31, ет. 3, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК
********* и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, всеки от
тях сумата в размер на по 244,54 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, общ. Красно село, ул. „Родопски извор“ № 28, вх. Б, ет. 7, мезонет 2, аб. № 347756,
ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, сумата в размер на по
52,71 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност
на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 15.06.2020 г., сумата в размер
на по 2,12 лева - цена на извършена услуга дялово разпределение през периода 01.03.2017 г.
до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва от 26.06.2020 г. до окончателното плащане, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 27345/2020 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в
размер на по 0,57 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането
за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2017 г. до 15.06.2020 г.
ОСЪЖДА И. Б. Г., с ЕГН ********** и Б. Б. Г. , с ЕГН ********** и двамата с адрес
гр. София, бул. „Васил Левски“ № 31, ет. 3, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД,
с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК всеки от тях сумата в размер на по 187,14 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на по 37,43 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4