№ 12962
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110151190 по описа за 2023 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от А.С.А., със седалище срещу Д. Х. Д. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, УЛ.М/адрес/, общ. Столична, обл. София (столица), че
дължи на „Т.“ ЕАД следните суми: 1 272,30 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2022 г. за имот с аб. №29871 ведно със законна лихва за период от
23.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 176,62 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 11.05.2023 г., 74,48 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна
лихва за период от 23.05.2023г. до изплащане на вземането, сумата 14,48
лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до
11.05.2023 г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК от
05.06.2023г. по ч.гр.дело № 28055/2023 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответницата с абонатен № 29871 е собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.Мърфи № 8, вх.А, ет.3, ап.5 и е
използвала доставяна от дружеството топлинна енергия през периода от
месец май 2020г. до месец април 2022г., които не са заплатени. Излага се още,
че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
1
енергия с фирма „Те...." ЕООД, което дружество е конституирано като трето
лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че
ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който исковете се оспорват
като неоснователни като се излага, че ответникът не е потребител и като
такъв тъй като не се доказва доставяно количество топлоенергия на сочената
стойност; оспорва се и претенцията за дялово разпределение като се навежда,
че не се доказва сключен договор за това. Оспорват се представените
извлечения от сметките на ищеца, редовно воденото счетоводство; оспорва се
доставката на ТЕ. Навежда се давност и се правят доказателствени искания.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От НА за дарение на недвижим имот с № 97, том X, дело с № 1662/
2006г. се установява, че през декември месец на 2006 г. ответната страна се е
разпоредила с правото си на собственост спрямо имота в полза на трето по
делото лице като е запазила пожизненото си право на ползва спрямо него.
2
От заключението на вещото лице по СТЕ ( основно и допълнително
такова), които съдът е приел без възражения от страните, се установява, че
този имот е с аб. № 29871 при ищеца, със сключен договор за монтаж на
измервателни уреди – шест броя отоплителни тела и един водомер за топла
вода. Вещото лице сочи още, че през исковия период в имота на ответника,
които са били с монтирани ИРРО. Сградата е била със система за дялово
разпределение и избрано дружество топлинен – счетоводител. Сумата за БГВ
като топла вода е било осъществявано на база реален отчет, за които
показания са съставяни протоколи за главен отчет с подпис на абоната.
Стойността на сумата за сградна инсталация е от 495.50 лева и за БГВ е в
размер според заключението от 791.19 лева.
Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ
отдадена за сградна инсталация и БГВ, както и че количеството за ТЕ, нужно
за подгряване на един куб. вода за БГВ включва и технологични разходи по
сградната инсталация – собственост на потребителите, а топлата вода се
изчислява по Методика по реда на чл. 61, ал.1 от Наредба Е –РД – 04-1.
Заключва, че обемът на топлинните разходи се определя от монтирани
дограми с по- нисък коефицент на топлинни загуби, както и на добрата
изолация на сградата, което си е изцяло в решение на ЕС на сградата. И най-
сетне експертът заключва, че дори и да е имало някаква неточност в
изчисленията по посочената по – горе методика, то това не се отразява на
крайните стойности на стойността за консумираната от абоната ТЕ.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на
интернет страницата на ищеца. Съдът е сезиран със заявлението по чл.410 от
ГПК на 23.05.2023г., поради което погасени по давност с изтичане на 3
годишен срок от датата на изискуемостта на съответното вземане са
вземанията, чиято изискуемост е настъпила в периода преди 23.05.2020г. или
само за 23 дни от месец май.
От заключението на вещото лице по ССчЕ, което е прието от съда без
3
възражения, се установява, че общото задължение на ответника към ищеца се
формира по прогнозни стойности в размер на 1299.91 лева като е имало
изравнителни суми за възстановяване. Начислените суми възлизат на 1272.30
лева за ТЕ и лихва от 176.62 лева и за стойност на услуга за ДР е 74.48 лева,
като лихвата е от 14.48 лева. Сумата за ТЕ за месец май е в размер на 3 лева с
лихва от 0.90 лева – виж таблица на стр. 3 от заключението, които са покрити
с давност съгласно стореното възражение досежно главницата. Или след
приспадане на погасената с давност сума от 3 лева остава дължима главница в
размер на 1269.30 лева с лихва от 176.62 лева. Сумата за услуга за дялово
разпределение от 74.48 лева е дължима в пълен размер.
Неоснователен обаче се явява искът за мораторна лихва в размер на
14.48 лева върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода
от 16.07.2020г. до 11.05.2023г. Липсва предвиден срок за плащане от страна
на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава
след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция
за сумата от 14.48 лв. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Исковете са частично основателни съобразно стореното възражение за
давност и следва да бъдат уважени с изложените по- горе мотиви на съда.
Останалите възражения на ответната страна са неоснователни.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да
присъди с решението си и разноските в заповедното производство, то в
тежест на ответника следва да се възложат разноските по исковото и
заповедното производства съобразно уважената част или сумата от 889 лева,
която е редуциран сбор от такса по гр.дело с № 51190/ 2023г, и гр.дело с №
28055/ 2023г по описа на СРС в общ размер на 200 лева, от по 300 лева за
възнаграждения на вещи лица и от 100 лева за възнаграждение за
юрисконсулт – от по 50 лева за двете производства.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответната страна има право на
разноски съобразно отхвърлената част от претенциите или в размер на 4 лева.
4
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С..., че Д. Х. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.М/адрес/, общ. Столична, обл. София (столица), дължи на основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД на „Т.“
ЕАД следните суми: 1269.30 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се на адрес гр.София, ул.Мърфи № 8, вх.А, ет.3, ап.5 за период от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. за имот с аб. № 29871 ведно със законна лихва за период от
23.05.2023г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата до
пълния размер от 1272.30 лева; сумата от 176,62 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 11.05.2023г.; сумата от 74,48
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна
лихва за период от 23.05.2023г. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 14.48 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 16.07.2020 г. до 11.05.2023 г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 от ГПК от 05.06.2023г. по ч.гр.дело № 28055/2023
г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА Д. Х. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.М/адрес/, общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на „Т.“ ЕАД,
ЕИК: ..., представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С... на основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 889 лева –
съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 51190/ 2023г. и ч.гр.дело № 28055/
2023г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК: ... , представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С... да заплати на Д. Х. Д. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.М/адрес/, общ. Столична, обл.
София (столица) на основание чл.78, ал. 3 от ГПК сумата от 4 лева –
съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 51190/ 2023г. и ч.гр.дело № 28055/
2023г. по описа на СРС.
5
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Те....“ ЕООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6