Решение по адм. дело №1722/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 186, ал.4 от ЗДДС, вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Мика 777“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [улица], представлявано от пълномощника адв. С. Н. П., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, против заповед за налагане на ПАМ № ФК-179-0140257 от 06.08.2025 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С обжалваната заповед е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- магазин за аксесоари, находящ се в [населено място], [жк], [улица], за срок от 14 дни.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствени правила и несъответствие с целта на закона. В нея се сочи, че за извършеното от дружеството административно нарушение е наложена имуществена санкция, наред с наложената принудителна административна мярка, и не е спазен принципът на съразмерност. На следващо място се сочи, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона. Отбелязано е също, че в заповедта не са изложени мотиви относно срока на мярката. По същество се иска отмяна на заповедта.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Не сочи доказателства. Моли за отмяна на заповедта, като подробни доводи излага в писмена защита, в която сочи, че от съобразителната част на заповедта не става ясно как е формирана волята на органа по приходите да определи срок на ПАМ около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са били от значение при тази преценка. Оспорва изводите на административния орган за създадена организация на работа, позволяваща част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и водеща до укриване на приходи, като сочи, че при извършената проверка на място не е установена касова разлика. Твърди, че търговецът не е извършвал други административни нарушения на данъчното законодателство. На следващо място сочи, че мярката е несъразмерна, тъй като за същото нарушение е издадено и Наказателно постановление № 841240-[рег. номер]/31.07.2025 г., с което е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 1 500.00 лева. Позовава се на Решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 на СЕС, като счита, че административният орган незаконосъобразно е пристъпил към налагане на процесната ПАМ едновременно с образуването административнонаказателно производство за същото нарушение, за което е издадено и наказателно постановление. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата, като счита, че са налице фактическите основания за издаване на процесната заповед и при издаването й не са допуснати процесуални нарушения. Отбелязва, че заповедта и наказателното постановление са издадени от един и същи орган, който е съобразил тежестта на извършените нарушения и кумулирайки двете санкции, съобразявайки се с решението на Европейския съд. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от жалбоподателя.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

На 20.07.2025 г. в 11.24 часа е извършена проверка от служители на ТД на НАП- Бургас в търговски обект- магазин за аксесоари, находящ се в [населено място], [жк], [улица], стопанисван от жалбоподателя „Мика 777“ ЕООД. В хода на проверката е извършена контролна покупка на два броя ластик за коса на обща стойност 8.00 лева, заплатена в брой от Д. З. Д.- инспектор по приходите. Плащането е прието от лицето С. И. В. с [ЕГН], управител на обекта. За извършената продажба не е издаден фискален бон от монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство. Тези констатации са отразени в протокол за извършена проверка серия АА № 0140257 от 20.07.2025 г. За нарушението е съставен Акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер] от 22.07.2025 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № 841240-[рег. номер] от 31.07.2025 г. На основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС е издадена и обжалваната Заповед № ФК-179-0140257 от 06.08.2025 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от писмените доказателства, налични в административната преписка. Сведения за подлежащите на доказване правнозначими факти се съдържат в приложения протокол за извършена проверка серия АА № 0140257 от 20.07.2025 г. (на л. 23 и сл. от делото), изготвен в хода на проверката на основание чл. 110, ал.4 от ДОПК. От него се установява, че на посочената дата е извършена от проверяващите лица контролна покупка, заплатена в брой, за която фискален бон не е издаден. Като съставен от длъжностни лица в кръга на компетентността им, този протокол съставлява официален удостоверителен документ и съобразно нормата на чл. 50, ал.1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред приходния орган действия и изявления. В проведеното съдебно производство той не е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред и съдът е обвързан да приеме, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са осъществени така, както е отразено в него, и приетите от административния орган фактически констатации са доказани посредством допустимите доказателствени средства.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма от компетентен орган- началник на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Последният от своя страна е овластен с нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС да издава заповеди за прилагане на ПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни.

Материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец“ са установени в нормата на чл. 186, ал.1 от ЗДДС. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, според който мярката се налага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Тези предпоставки несъмнено са налице. От данните по делото е видно, че за извършената контролна покупка на стойност 8.00 лева, заплатена в брой от проверяващите лица, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, в нарушение на установения в чл. 118, ал.1 от ЗДДС ред за документиране на продажбите, с което е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 185, ал.1 от ЗДДС. Това обстоятелство по същество не се оспорва от жалбоподателя.

Независимо от изложеното, съдът счита, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени. С нея е разпоредено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, при липса на убедителни мотиви относно продължителността на принудителната мярка. В заповедта е отбелязано, че при определяне срока на мярката са взети предвид следните обстоятелства: наличие на касова разлика в размер на 8.00 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство, средно дневен оборот на стойност 76.15 лева. Отбелязано е също, че при определяне на срока са взети предвид тежестта на извършеното нарушение; вида и характера на търговската дейност; обстоятелството, че лицето не е регистрирано по ЗДДС; средно-дневният оборот; размера на декларираните финансови резултати по години; наличието на изискуеми публични задължения в размер на 3 538.58 лева към 21.07.2025 г. Прието е, че създадената организация на работа, позволяваща част от оборота да не се отчита през фискално устройство и невъзможността за проследяване на реализираните обороти обосновава необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. Тези съображения са твърде общи и в нарушение на изискването, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Не са изложени каквито и да било обстоятелства относно тежестта на конкретното нарушение и наличието на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, които да обосноват налагане на мярка с продължителност в размер около средния. Липсата на конкретни мотиви относно продължителността на срока не позволява на съда да извърши проверка относно съответствието на акта с целта на закона и представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Следва да се отбележи, че по делото не са налице данни за извършени от търговеца предходни нарушения на изискванията за отчитане на продажбите, поради което и налагането на ПАМ за срок от 14 дни не може да се определи като съразмерно по смисъла на чл. 6 от АПК. Запечатването на търговския обект за този срок, наред с наложената за нарушението глоба в размер на 1 500 лева, не представлява адекватна на нарушението мярка, с нея правата и интересите на търговското дружество се засягат в по- голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, в противоречие с нормата на чл. 6, ал. 2 от АПК. Наред с това, принудителната административна мярка и административното наказание се налагат след провеждане на отделни и самостоятелни производства. Макар актовете, с които те се налагат, да се издават от един и същ орган, те подлежат на обжалване пред различни съдилища, като съществуващата правна уредба не осигурява координиране на съдебните производства и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на нарушението, в противоречие с разпоредбата на чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. С оглед на това, налагането на принудителна мярка наред с административно наказание за същото нарушение води до нарушаване принципа на пропорционалност и обуславя материална незаконосъобразност на заповедта. Ето защо съдът приема, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да се отмени.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 550.00 лева, от които 50 лева заплатена държавна такса за производството и 500 лева- заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на разноските, извършени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Възнаграждението съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г възлиза на 1000 лева. Определеното от страните по договора за правна помощ възнаграждение в размер на 500 лева не би могло да се определи като прекомерно, с оглед обема на изследваните доказателства и участието на процесуалния представител в съдебното заседание, и преди всичко правната сложност на заявения спор. Поради това съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските. Разноските следва да се възложат върху юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, доколкото последният, макар да разполага с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на задължение с облигационен характер, каквото е задължението за разноски, поради липса на гражданска правосубектност.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед за налагане на ПАМ № ФК-179-0140257 от 06.08.2025 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“- Бургас в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Мика 777“ ЕООД с [ЕИК] принудителна административна мярка запечатване на търговски обект- магазин за аксесоари, находящ се в [населено място], [жк], [улица], за срок от 14 дни.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „Мика 777“ ЕООД с [ЕИК] сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване на съобщението.