№ 25683
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110112307 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Б. П. Г. срещу „*****“
ЕООД.
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № ***** г. е заемала при
ответника длъжността „асистент учител“.
С допълнително споразумение № 54-1/01.11.2022 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 1 933, 05 лв. на 2 126, 34 лв.
С допълнително споразумение № 54-2/14.11.2022 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 2 126, 34 лв. на 2 136, 34 лв., както
и длъжността – от „асистент учител“ на „учител в група за целодневна
организация на учебния ден I-IV клас“, код по НКП 23305019.
С допълнително споразумение № 54-2/11.09.2023 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 2 136, 34 лв. на 2 325, 04 лв., както
и длъжността – от „учител в група за целодневна организация на учебния ден
I-IV клас“ на „учител начален етап-основно образование“, код по НКП
23415002.
С анекс № 1/19.10.2023 г. е изменен чл. 14.1 от трудов договор № *****
г., като срокът на предизвестието се променя от 30 работни дни на 3 месеца за
всяка от страните.
С допълнително споразумение №54-3/25.06.2024 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 2 325, 04 лв. на 2 546, 82 лв.
С допълнително споразумение № 54-3/01.10.2024 г. е изменено
месечното й трудовото възнаграждение от 2 546, 82 лв. на 2 865, 18 лв.
Твърди, че на 06.12.2024 г. е подала молба за прекратяване на трудовото
й правоотношение, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 06.12.2024
г., а в условията на евентуалност – на основание чл. 326 ал. 1 КТ.
1
В същия ден управителят на „*****“ ЕООД – А.М.Й., след проведен
разговор, й е предложила ТПО да не се прекратява, както и увеличение на
месечното й възнаграждение от 2 865, 18 лв. на 3 100 лв., като й е бил
предоставен срок от един ден да отговори на предложението на мейл
-**********@*****************.**.
Твърди, че на 07.12.2024 г. на посочения мейл е отказала
предложението. На 09.12.2024 г. ищцата е получила мейл, че ще бъде
задвижено прекратяването на ТПО.
Твърди, че през м.12.2024 г. и м.01.2025 г. е продължила да изпълнява
трудовите си задължения, като в периода 03.01.2025 г. – 24.01.2025 г. е била в
отпуск по болест.
На 16.01.2025 г. е получила мейл, в който й е било указано, че са
налични две възможности за прекратяване на ТПО – по взаимно съгласие,
считано от 05.01.2025 г., или с дисциплинарно уволнение.
Тъй като не й е било изплатено дължимото трудово възнаграждение за
м.12.2024 г., на 16.01.2025 г. е прекратила едностранно ТПО с ответника на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
На 04.02.2025 г. е била повикана да си получи трудовата книжка, заедно
с която й е била връчена заповед № 54-4/05.01.2025 г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение, считано от 05.01.2025 г. на основание чл.325,
ал.1 КТ.
Твърди, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като с молбата си от
06.12.2024 г. е поискала прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, което
предложение не е било прието от работодателя, който вместо това, й е
предложил увеличение на трудовото възнаграждение, т.е. не са налице
предпоставките за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие. Ищцата е
направила изявление в условията на евентуалност молбата й да се счита за
предизвестие за прекратяване на ТПО, което изтича на 06.03.2025 г., съгласие
за което е било изразено от работодателя в мейл от 09.12.2024 г.
Твърди, че в срока на предизвестието е възникнало и основание за
прекратяване на ТПО по чл.327, ал.1, т.2 КТ, поради което е упражнила
правото си едностранно да прекрати ТПО на това основание на 16.01.2025 г.
По тази причина към момента на връчване на заповед № 54-4/05.01.2025
г. трудовото й правоотношение вече е било прекратено на друго основание.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. да признае за незаконно прекратяването на ТПО, извършено със заповед
№ 54-4/05.01.2025 г., и да го отмени;
2. да бъде поправено основанието за прекратяване на ТПО;
3. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 8 595, 54 лв.,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, както и мораторна
лихва в размер на сумата 26, 03 лв. за периода 16.01.2025 г. – 04.03.2025
г.;
2
4. ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск по чл.224 КТ, както и мораторна лихва в размер
на сумата 156, 21 лв. за периода 16.01.2025 г. – 04.03.2025 г.;
5. ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 300 лв., представляваща
обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в заплатена сума по
договор за правна защита от 16.01.2025 г., в причинна връзка с
незаконното прекратяване на ТПО.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „*****“ ЕООД.
Процесуален ред за разглеждане на предявените искове:
Съгласно чл.310, ал.1, т.1 ГПК по реда на бързото производство се
разглеждат искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за
обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради
уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка или в други документи.
По силата на ал.2 при обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с
иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо
производство.
По силата на ал.3 при съединяване в една искова молба на иск от
посочените в ал. 1 с иск, който подлежи на разглеждане по общия ред, бързо
производство не се допуска.
В случая заедно с иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, който подлежи на
разглеждане по реда на бързото производство, са съединени искове,
подлежащи на разглеждане по общия исков ред, с оглед на което
производството по делото е такова по общия ред.
Правна квалификация:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344,
ал.1, т.4 КТ, чл.221, ал.1 КТ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, чл.224, ал.1 КТ, вр. чл.86, ал.1
ЗЗД и чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
В случая страните не спорят относно обстоятелството, че трудовото
правоотношение е прекратено. Оспорва се само основанието за прекратяване.
Пътят за защита е кумулативното съединяване на конститутивните искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, защото чрез тях се постига
промяна в правното положение на страните, промяна в основанието за
прекратяване на трудовия договор /в посочения смисъл – решение № 179 от
09.12.2020 г. по гр. д. № 509/2020 г. на ВКС, III ГО/.
Доказателствена тежест:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника валидно е
3
възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор със
соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение.
По иска по чл.344, ал.1, т.4 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника валидно е
възникнало трудово правоотношение по силата на трудов договор със
соченото в исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на
ответника; че в трудовата книжка е вписано основание за прекратяване,
различно от действителното правно положение.
В тежест на ответника е да докаже, че вписаното в трудовата книжка
основание за прекратяване на трудовото правоотношение отговаря на
действителното правно положение.
По иска по чл.221, ал.1 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно
от ищцата без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ; размера на
претенцията, както следва:
- размера на брутното трудово възнаграждение – при безсрочно ТПО
- размера на действителните вреди – при срочно ТПО, т.е. времето,
през което е останала без работа.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По иска по чл. 224 КТ:
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответника е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено, като е без
значение на какво основание; наличието на неизползван платен годишен
отпуск през периода на съществуване на трудовото правоотношение; че
размерът на претенцията съответства на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже, че служителят е упражнил правото
си да ползва платен годишен отпуск, респ. – че е изплатил на работника
обезщетение за неизползвания такъв.
По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже наличието на главен дълг, забавата на
длъжника както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По иска по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже: виновно противоправно деяние
(действие или бездействие), осъществено от физическо лице - изпълнител на
работата при или по повод извършването й, която работа е възложена от
ответника, в причинна връзка с което са причинени вреди на ищцата в
4
претендирания размер.
По отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима
презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника.
По доказателствата:
Следва да бъдат допуснати представените с исковата молба писмени
доказателства като допустими, относими и необходими за изясняване
предмета на спора.
По искането на ищцата за допускане на ССЕ съдът ще се произнесе след
изслушване становищата на страните.
С исковата молба е заявено искане за допускане на гласни доказателства,
без да се сочат конкретните обстоятелства, за установяване на които са
поискани свидетелите, поради което на ищцата следва да бъдат дадени
указания в тази връзка.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
09.07.2025 г. от 10:00 часа, за която дата да се призоват страните.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да посочи
изрично цена на иска си по чл.224 КТ за обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад съобразно мотивната част на
определението.
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане на ССЕ за
първото по делото ОСЗ.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да посочи
изрично да посочи обстоятелствата, за установяване на които иска да й бъдат
допуснати гласни доказателства.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си
те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на
спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
5
внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена
услуга.
Определението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение.
ДА СЕ УВЕДОМИ ищцата и на посочения в исковата молба телефон.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6