Определение по дело №376/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 3565
Дата: 10 септември 2013 г.
Съдия: Маргарита Коцева
Дело: 20131200600376
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 септември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 43

Номер

43

Година

24.4.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.27

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Поля Спасова

дело

номер

20134100100265

по описа за

2013

година

Производство по чл.435 ал.4 от ГПК.

Образувано е по жалба,подадена от пълномощник на „Т. С. Р.” Е. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.С. община Велико Т., ул.О. № 45 ,представлявано от управителя С. Н.Х. срещу Постановление от 29.11.2012г. за възлагане на недвижими имоти ,подробно описани в жалбата,собственост на частния жалбоподател по изп.д.№ *0245 по описа на ЧСИ В. Г.,вписан в Камарата на ЧСИ под рег.№ 725, с район на действие-района на ВТОС като според жалбоподателя обжалваното постановление и незаконосъобразно и неправилно и като такова моли да бъде отменено и се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.В жалбата се посочва,че съгласно Нотариален акт № 598, том 3 ,рег.№ 5431, н.д.№ 447/2010г. на Нотариус рег.№ 283 Т. жалбоподателят придобил правото на собственост върху описаните недвижими имоти.В този смисъл имотите предмет на извършената публична продан не са собственост на длъжника по изпълнителното дело, а на трето лице-дружеството жалбоподател.Владението върху тези имоти било предадено още същия ден,в който е станала сделката, от продавача на купувача,видно от протокол за предаване на владение от 22.06.2010г.Върху тези имоти били наложени възбрани по искане на ЧСИ,които възбрани били вписани в службата по вписванията на 23.06.2010г.,т.е . един ден след като била изповядана и вписана сделката,чрез която жалбоподателя станал собственост на тези имоти.Според жалбоподателя тъй кат¯ вписването на покупко-продажбата предхожда вписването на възбраните,то те не могат да се противопоставят на дружеството жалбоподател.На практика с постановлението за възлагане се продават имоти не на длъжника, а имоти на трето лице,което според жалбоподателя е недопустимо,незаконосъобразно и неправилно.Жалбоподателят моли да се отменят изпълнителните действия на ЧСИ В.,вписан в Камарата на ЧСИ под рег.№ 725, с район на действие-района на ВТОС,изразяващи се в налагане на възбрани по изп.д.№ .№ *0245 по описа на ЧСИ В върху недвижимите имоти,подробно описани в Нотариален акт № 598, том 3 ,рег.№ 5431, н.д.№ 447/2010г. на Нотариус рег.№ 283 Т. ВТРС.

Освен това ЧСИ наложил възбрана и върху правото на строеж по отношение на същите имоти.Тази възбрана била наложена на 18.06.2010г.,към който момент дружеството жалбоподател не е било собственик на имотите,но обстоятелството,че е възбранено правото на строеж,поради което атакува налагането на тази възбрана поради нейната нищожност.

При осъществяване на процедурата по принудително изпълнение върху недвижимите вещи били допуснати съществени нарушения на процедурата регламентирана в ГПК.

Нарушени били и други правила по принудителното изпълнение касаещи определяне на цената на имотите за публична продан,обявяване на проданта,извършването на самата продан и др.

Жалбоподателят прави искане на основание чл.438 от ГПК ВТОС да постанови незабавно спиране на действията по посоченото изпълнително дело,тъй като в противен случай правата му щели да бъдат съществено нарушени.

Ответниците „Б.” О., „Е.” Е. и И. Т. Б. не заемат становище по жалбата.

Ответницата Д. Д. С. се явява лично и заема становище,че действията на ЧСИ са правилни,поради което да бъдат потвърдени.

С протоколно определение съдът прие като доказателства по делото приложените към частната жалба документи. Прие и приложи изпълнително дело № 245/2010 год. по описа на ЧСИ В., гр. В. Т. – шест тома.Остави без разглеждане искането на жалбоподателя съдът да изиска от служба по вписванията – В. Т. справка за наложените възбрани върху посочените в частната жалба имоти, поради неподдържане на искането от представителя на жалбоподателя.Приложи към делото извлечение от търговския регистър на хартиен носител, представено днес от жалбоподателя за сведение.

Постъпило е обяснение по жалбата срещу изпълнителните действия от ЧСИ,в които се заема становище за неоснователност на жалбата.

Великотърновският окръжен съд намира частната жалба за редовна и процесуално допустима,за жалбоподателя е установено наличие на правен интерес от обжалването , жалбоподателят има качеството на трето лице ,което е било във владение на процесните имоти по протокол за предаване на владение от 22.06.2010г.

Изпълнена е процедурата по чл. 436 ал 2 от ГПК ,от страна на ответниците Б.” О., „Е.” Е. и И. Т. Б. не са постъпили възражения.

Съгласно нормата на чл. 436 ал 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви относно обжалваното действие.

Като разгледа частната жалба,взе предвид становищата на страните,обясненията на ЧСИ и доказателствата по делото,съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните, а и видно от приложеното изпълнително дело,че на 18.06.2010г. ЧСИ В.Георгиев е наложил възбрана върху недвижими имоти, а именно право на строеж върху имот, находящ се на ул."Беляковско шосе №8. На 22.6.2010г. процесните имоти са продадени на третото лице, като изрично в нотариалния акт е записано, че съществува възбрана от 18.06.2010г. върху правото на строеж. На следващия ден е вписана атакуваната възбрана, в която имотите са индивидуализирани, съгласно полученото от Агенция по кадастъра уведомление за техните идентификационни номера.В нотариалния акт, легитимиращ третото лице е записано, че на страните е известно, че върху този имот е вписана възбрана.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Основанията за нищожност на първата възбрана от 18.06.2010г. е, че към момента на нейното вписване е налице хипотезата на чл. 181 от ЗУТ, а именно, че е налице акт обр.14, поради което правото на строеж не може да се прехвърля. Както вещното право на собственост, така и ограниченото вещно право на строеж могат да бъдат възбранени. Съгласно чл.181 от ЗУТ право на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Едва след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската администрация (акт 14) сградата или самостоятелни части от нея могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Следователно, законът свързва трансформацията на правото на строеж на отделен обект от сградата в право на собственост върху същия .

С последващата молба от 23.06.2010г. след индивидуализация на обектите след приключване на процедурата по тяхната идентификация в Агенция по кадастъра, това право се е трансформирало във възбрана върху конкретните обекти, построени в резултат на осъществяването на това право на строеж. Следователно първоначалната възбрана като действителна е противопоставима на жалбоподателя и същият ще следва да търпи неблагоприятните последици от придобиване на възбранен имот. Отново следва да ес подчертае, че в самия нотариален акт, приобретателят се е съгласил с това ограничение на правото на собственост.

Възбраната поражда процесуално правомощие за съдия изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан. Възбраната задължава длъжника да не извършва действия по разпореждането с възбранения имот, както и да не изменя, поврежда или унищожава имота /чл.452 от ГПК/.

Недействителността е относителна и взискателят би могъл да се позовава на нея и в изпълнителното производство без предявяване на иск, когато изпълнението е насочено върху възбранения недвижим имот. Взискателя не може да се противопостави единствено на прехвърлянето на вещни права, които не са били вписани преди възбраната.

Възраженията на жалбоподателя,че при осъществяване на процедурата по принудително изпълнение върху недвижимите вещи били допуснати съществени нарушения на процедурата регламентирана в ГПК не са конкретизирани и доказани.

Предвид изложеното Великотърновският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. С. Р.” Е. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с.С. община В. Т., ул.О. № 45 ,представлявано от управителя С. срещу Постановление от 29.11.2012г. за възлагане на недвижими имоти ,подробно описани в жалбата,собственост на частния жалбоподател по изп.д.№ *0245 по описа на ЧСИ В.,вписан в Камарата на ЧСИ под рег.№ 725, с район на действие-района на ВТОС като неоснователна и недоказана.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.

Председател: Членове:

Решение

2

B3F1D2E24127FE47C2257B5700343714