Определение по дело №555/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 571
Дата: 10 февруари 2014 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20131200100555
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

13.12.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

11.17

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Янка Павлова

дело

номер

20104100501026

по описа за

2010

година

за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на чл.258 и сл ГПК.

С решение № ... от 02.07.2010г. по гр.д.№ .../2009г. Районен съд Е. е осъдил ”С. с.- С. С.” гр.Е. да заплати на „А. Б.” О. С. сумата 4672.24лв. главница,представляваща дължима за неплатена продажна цена на стока/алуминиеви профили и аксесоари/ по фактура № 22.../14.10.08г., ведно със законната лихва от 28.09.09г. до окончателното изплащане и 836.90лв. разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът С. И. С. с фирма „С. с.- С. С.” гр.Е., който чрез процесуалния си пълномощник и в предвидения за това срок го обжалва. Във въззивната жалба се твърди,че решението е процесуално недопустимо.Твърди,че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК , по което е образувано ч.гр.д.№ ../09г. на Районен съд Е., по което има издадена заповед за изпълнение за исковата сума.По подадено от длъжника възражение дружеството е следвало да предяви иск по чл.422 ГПК, вместо което е предявил осъдителен иск, поради което същия е недопустим. Твърди на второ място, че решението е и неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,необосновано е и незаконосъобразно.Излага за това съображения- служебно допуснати от съда доказателства, прието оспорено заключение на вещото лице. Моли за обезсилване на решението ,за оставяне без разглеждане на предявения иск и прекратяване на производството по делото.Алтернативно моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск,претендира разноски.

От ответника по жалба „А. Б.” О. С. не е подаден отговор. Становище е заето с подадено в съдебното заседание писмена молба.

Окръжният съд като съобрази оплакванията в жалбата,становищата на страните и развитите доводи и след като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

Производството пред Районен съд Е. е образувано по подадена на 28.09.2009г. искова молба от „А. Б.” О. С. против ” С. с.- С. С.” Е. с искане да се постанови съдебно решение с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 4672.24лв. представляваща дължима сума за доставена но незаплатена стока по фактура № 22..../14.10.08г.,ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на молбата и разноски по делото.В подадена допълнителна молба ищецът повторно е посочил,че е предявил осъдителен иск по неизпълнена търговска сделка- продажба на стоки. От ответникът по иска е постъпило писмено становище с което не са оспорени исковете като цяло,като се посочва, че е имало уговорка между страните на график за изплащане ,като не е оспорено и получаване на стоката по тази фактура.В съдебно заседание процесуалния представител на ответника е оспорил дължимостта изцяло на претенцията по посочената фактура с твърдение да не е получавал стоката и да не е подписвал фактурата, като са оспорени и всички приложени по делото фактури. За да уважи предявения осъдителен иск съдът е изслушал заключение на съдебно-икономическа експертиза и е приел процесната фактура да удостоверява получаване на посочена в нея стока от страна на ответника, цената на която обаче не е заплатена от последния.

Великотърновският окръжен съд намира,че жалбата като подадена от надлежна страна , в преклузивния за това срок и срещу валиден съдебен акт, е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

По делото е безспорно,че е предявен осъдителен иск срещу ”С. с.- С. С.” Е. за сумата от 4672.24лв представляваща вземане по неплатена фактура № 22.../14.10.08г.за доставени от „А. Б.” О. С. алуминиеви профили и консумативи и законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 28.09.2009г. до окончателното изплащане. Не се спори и се установява че в производството по този осъдителен иск е заето писмено становище от ответника с което не е оспорил иска по основание и размер, както и получаване на стоката по процесната и други посочени от него фактури за доставена стока от ищеца. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза,вещото лице по която след проверка в счетоводствата на страните е установил процесната фактура да е заведена и осчетоводена от двете предприятия, същата е включена в справката декларация и в дневниците за покупко –и продажби за м.октомври 2008г. приключило с обжалваното решение постановено на 02.07.2010г.Стоките по фактурата са заприходени с нея.

При така събраните и обсъдени доказателства правилно Районният съд е приел предявения иск по чл.327,ал.1 ТЗ да е основателен и доказан. Не са налице твърдяни от жалбоподателя нарушения на задължения на съда при допускане на СИЕ. Правилно и съгл. нормата на чл.195,ал.1 ГПК съдът е приел за необходимо да назначи вещо лице за изясняване на обстоятелството досежно получаване на стоката по процесната фактура и плащане по същата.

Несъстоятелни са и доводите във въззивната жалба ,че решението е недопустимо като постановено по недопустим иск. Съображенията на съда за това са следните: няма спор,че при подадено заявление по чл.410 ГПК и издадена заповед за изпълнение на парична сума и след като е уведомен от съда за същата, заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си в посочения там едномесечен срок ,съответно е дадено право на заявителят да избере вида на иска на защита на претенциите си- установителния иск по чл.415 вр.чл.422 ГПК или осъдителния по чл.327,ал.1 ТЗ.Когато иска е предявен с искане да се установи вземането по издадена заповед за изпълнение иска винаги е установителен. В процесния случай обаче ищецът е избрал осъдителен иск за защита на своите права и в така образуваното по този иск производство съдът се е произнесъл по неговата основателност.След като няма връзка с образуваното преди това пред Районен съд Е. заповедно производство по посоченото ч.гр.д.№ 1.../09г. без значение за изхода на спора е и обезсилването на издадената заповед за изпълнение, определението за което е постановено по силата на чл.415,ал.2 ГПК и е извън предмета на това производство.

По изложените съображения въззивната инстанция приема,че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното и на осн.чл.271,ал.1 ГПК, В. окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № ... от 02.07.2010г. по гр.д.№ 2.../2010г. на Районен съд Е..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

EFE2C016CA829038C22577F8002D8F6C