Р Е Ш
Е Н И
Е №
Гр. Нова Загора,29.10.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд в публичното съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при
секретаря Валентина Колева
в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ АНХД №
200 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Настоящата жалба е подадена от Г.Е.Г. от
гр.Н.Загора против Наказателно постановление/НП/ №
20-0306-000192/18.02.2020г.издадено от Началник сектор към ОД МВР
Сливен,РУ-Н.Загора.
Твърди се в жалбата, че с обжалваното НП на жалбоподателя било
наложено административно наказание „глоба“в размер на 100 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП.Жалбоподателят категорично заявява в жалбата,че не
бил извършил нарушението описано в обжалваното НП.В действителност на
23.11.2019г.около 10.15часа в Община Н.Загора на път втори клас II-66 км 27 в посока за гр.Н.Загора управлявал товарен
автомобил „ПЕЖО ПАРТНЕР“ с рег.№ СН 8603АТ.Времето било дъждовно и се движел в
колона от група автомобили,като имало автомобил пред него и зад него.Забелязал
автомобил на АПИ,но те били отбили автомобила пред неговия.Пътуващият с
жалбоподателя св.Г.Г. също не бил забелязал подадения сигнал за спиране.
Поради горното жалбоподателят моли съда
след като се запознае с представените доказателства и изложените твърдения да
отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно обжалваното НП.
АНО – ОД МВР Сливен не представя писмено
становище по жалбата.
РП Сливен не представя писмено становище
по жалбата.
Откритото с.з. се проведе без участие в
него, на която и да е от страните.Единствено за жалбоподателя се яви адв.С.Р,като
негов процесуален представител.Последният заяви,че поддържа жалбата на
основанията посочени в същата.Също твърди,че АУАН бил съставен в отсъствието на
жалбоподателя и не бил подписан от същия,а актосъставителя неправилно бил
посочил в същия,че жалбоподателят отказал да го подпише.Претендират се
разноските по делото.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Св.Р.В. инспектор към НТУ при АПИ е
изготвила докладна до Началник сектор“КПП“Бургас за извършено нарушение на
чл.103 от ЗДвП от водач на МПС с рег.№СН8603АТ затова,че на 23.11.2019г.на път II-66 отсечка Сливен-Н.Загора, км-27 в 10.15часа при
подаден от същия инспектор сигнал,водачът на автомобила продължил да се движи
по платното за движение.Сигналът е бил подаден коректно,тъй като следващата
кола отреагирала на същия. В открито с.з. от 30.09.2020г. бяха разпитани в
качеството на свидетели Р.В. и К.С..Същите
в показанията си потвърдиха констатациите от докладната.Р.В. бе категорична,че
ясно и точно е подала сигнал на процесния автомобил,но същия не е спрял на
сигнала.Св.Г.Г.,който е пътувал заедно с жалбоподателя в момента на нарушението
в автомобила заяви,че забелязал автомобил на ТОЛ системата,но не е забелязал
сигнала да се отнася за техния автомобил.
Сезираният с докладната Началник сектор
в АПИ е изпратил до Началника на РУ Н.Загора писмо с изх.№ НТУ/24-00-514/03.12.2019г.,с
което го уведомил за установеното административно нарушение по ЗДвП,чрез
описание на фактическата обстановка, с мнение за вземане на отношение.
По случая е била образувана проверка,по
преписка с вх.№306000-12561/09.12.2019г.Видно от изготвената до Началника на РУ
Н.Загора докладна записка е извършена справка в КАТ,от която е установено
процесното МПС и неговия собственик-жалбоподателя.Отразено е също в
докладната,че полицейски служители са провели на няколко пъти разговори с
жалбоподателя с молба за явяването му в РУ за изясняване на случая.Тъй като
жалбоподателя престанал да отговаря на телефонните позвънявания полицейски екип
е отишъл на домашния му адрес.На място са разговаряли с „втория“ му баща,който
заявил на служители,че нямал връзка с жалбоподателя,тъй като се намирали в лоши
отношения и знаел само,че живеел в гр.Ст.Загора на неизвестен за него самия
адрес.Свидетелите Р.Й. и Д.М. потвърдиха в показанията си отразеното в
докладната до полицейския началник.Въз основа на тази фактическа обстановка
полицейските служители са взели решение да съставят АУАН за описаното
административно нарушение на основание чл.40,ал.2 от ЗАНН в отсъствие на
нарушител.
Издаден е АУАН бланков
№469789/05.02.2020г.от св.Р.Й. мл.автоконтрольор за констатираното
административно нарушение,срещу жалбоподателя,с което е осъществен състава на
чл.103 от ЗДвП.Отразено е в АУАН,че нарушителя отказва да подпише и да получи
препис от акта,с посочена за това дата-07.02.2020г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено
атакуваното с настоящата жалба НП за гореописаното административно нарушение на
чл.103 от ЗДвП и на осн.чл.175,ал.1,т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 100лева и административно
наказание „лишаване от право да управлява МПС“за срок от три месеца.
Жалбоподателят е получил препис от НП на
28.05.2020г.,а е подал процесната жалба на 29.05.2020г.чрез АНО,видно от печата
върху същата.
От така приетото за установено съдът
прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена в законовия 7-дневен срок и от лице срещу което е издадено
обжалваното НП,затова то има правен интерес от подаването на жалбата.
В жалбата подателя и изразява
категоричното си становище,че не бил извършил вмененото му административно
нарушение.Самият жалбоподател твърди в жалбата си,че на посочените в акта и НП
време и място е управлявал собствения си автомобил и е забелязал автомобил на
АПИ,но не е забелязал подаване на сигнал от служителя на АПИ и този сигнал да
се отнася за него.В този смисъл жалбоподателя не оспорва факта,че се е намирал
на мястото и в същото време с автомобила си,от което следва,че не друг,а самия
той е управлявал автомобила.Св.Г.Г. заявява сходни обстоятелства.Спори се,че
подадения сигнал се е отнасял за друг автомобил.В подкрепа на това твърдение са
единствено показанията на св.Г.Г..С това твърдение на жалбоподателя съдът не
може да се съгласи,тъй като двамата свидетели-Р.В. и К.С.,чийто показания съдът
намира за обективни и кореспондиращи и с останали събрани по делото писмени
доказателства,категорично го оборват.Освен това техните действия са
обективирани от получения от контролиращия автомобил сигнал,който им посочва на
тях като правоприлагащ автомобил точно кой автомобил да бъде спрян за
проверка.В случая те нямат възможност да действат на произволен принцип с оглед
получения сигнал за конкретен нарушител.С оглед на така установените
обстоятелства и факти съдът намира,че безспорно се установява ,като наличието
на извършено административно нарушение,изразяващо се в неспиране на подаден от
контролен орган сигнал на пътя,така и авторството на нарушението.
Възразява се също,че са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и
отразяването на отказа на жалбоподателя в същия.С оглед събраните доказателства
съдът намира,че актосъставителя правилно е отразил в самия АУАН,че нарушителят
отказва да присъства при съставянето му,от което логично следва и отказа му да
го подпише.Докладната записка изготвена до Началника на РУ Н.Загора е официален
писмен документ т.е. съставен от
длъжностно лице в кръга на службата му.Същият не се оспори от страна на
жалбоподателя,затова съдът намира съдържанието му за безспорно.В същия е
отразено,че няколкократно жалбоподателя е бил издирван по телефона,както и на
адреса му в гр.Н.Загора.Първоначално жалбоподателят е отговарял на
обажданията,но в последствие престанал да прави това.От това следва
извода,че въпреки отправените покани
жалбоподателят е проявил поведение на отказ да съдейства на контролните и
полицейски органи за разкриване на обективната истина по случая.Същите органи
са използвали единствената им предоставена възможност за връзка с
жалбоподателя-по телефон,тъй като последния няма точен адрес и живее на
неустановен такъв.Настоящият съд намира,че на жалбоподателя е било пределно
ясно за какво е поканен в полицията.Поради това съдът намира,че е нямало друг
начин да се оформи процесния АУАН освен като отказ от страна на
жалбоподателя.Чрез направеното в това отношение възражение,той иска де черпи
права от своето виновно поведение,което е в нарушение на основен принцип в
правото и е недопустимо.
С оглед горните мотиви,както и
обстоятелството,че видно от справката за водач,жалбоподателят е многократно
наказван за извършени нарушения по ЗДвП и наложените административни наказания
в случая са определени в рамките на закона,точно е посочена нарушената
административна норма, следва да се потвърди обжалваното НП,като правилно и
законосъобразно.
Оглед изхода на делото следва да се
отхвърли искането на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените
по делото разноски,представляващи възнаграждение за адвокат.
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-0306-000192/18.02.2020г.издадено
от Началник сектор към ОД на МВР Сливен,РУ
Нова Загора, с което на Г.Е.Г. с ЕГН**********,с адрес:г*** е наложено
административно наказание – “Глоба” в размер на 100,00/сто/лева,както и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
3/три/месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г.Е.Г. за
присъждане на разноските по делото в размер на 300/триста/лева,представляващи
адвокатски хонорар,като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по реда на АПК пред Административен съд гр.
Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: