№ 421 / 2.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.МОНТАНА
02.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Радка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 639 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е осъдителен и с правно основание чл.150 от СК.
Ищецът Ц.И.Д. xxx, в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Н. Н. К. предявява срещу ответника Н.Ж.К. xxx иск с правно основание чл.150 от СК.
Поддържа, че ответникът е баща на малолетното дете Н. Н. К. и с решение от 03.10.2016г. по гр. дело № 1034/2016г. на РС Монтана е осъден да й заплаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Н. месечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от 18.05.2016г.
Ищцата поддържа, че поради изменение на обстоятелствата така присъдената издръжка е крайно недостатъчна за покриване както на ежедневните, така и на специфичните нужди на детето.
Поддържа, че се е увеличил размера на МРЗ за страната, с оглед на което минималния размер на месечната издръжка съгласно чл.142 от СК е 140.00 лева.
От друга страна цените на стоките и услугите от първа необходимост значително са се увеличили. Твърди, че отглежда детето си сама и всички разноски за поддържане на нормален начин на живот изцяло се осигурява от нея. В същото време поддържа, че ответникът пътува редовно в чужбина, където работи и реализира доходи и не би представлявало особено затруднение за него да заплаща по-голям размер месечна издръжка за дъщеря си.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да й заплаща месечна издръжка вместо по 120.00 лева, в размер на 200.00 лева, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, както и да присъди разноските по делото.
Приложил е към исковата си молба писмени доказателства и заявява искания за гласни доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Н.Ж.К., чрез назначения особен представител, адв.К.Ц., представя писмен отговор на ИМ и взема становище по предявения иск, като поддържа, че е допустим, но частично основателен. Оспорва иска над минималния размер от 140 лева до претендирания от 200 лева месечно.
Поддържа, че не са налице писмени доказателства ответника има ли регистриран трудов договор и какви месечни доходи реализира, както и за наличието на движимо и недвижимо имущество.
Заявява искания за допълнителни писмени доказателства.
По същество поддържа доводите си, изложени в писмения отговор и в съдебно заседание, като заявява, че не са налице условията на закона за увеличаване на дължимата месечна издръжка над минималния размер от 140.00 лева, тъй като не е налице трайна или съществена промяна в нуждите на претендиращия издръжка или във възможностите на задълженото лице. Доводите развива в писмена защита.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото са писмени и гласни.
СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:
Страните от съвместното си съпружеско съжителство имат родено дете Н. Н. К., родена на xxxг. С решение от 03.10.2016г. по гр.дело №1034/2016г. по описа на РС Монтана упражняването на родителските права на детето е предоставено на майката Ц.И.Д., както и местоживеене при нея, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 120.00 лева, считано от 18.05.2016 година, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Към настоящия момент, две години и девет месеца от постановяването на решението по горното дело, са настъпили изменения в обстоятелствата, при които е присъдена горната издръжка.
На първо място са налице изменения в нуждите на детето. Н. Н. К. е записана ученичка в ІV клас за учебната 2018/2019 година в ІV ОУ Иван Вазов гр.Монтана. Преминаването в следващ клас на обучение на основна образователна степен несъмнено води до увеличение на необходимостта от повече средства за учебни пособия и помагала, както и допълнителни пособия по учебните предмети, които помагала се заплащат от родителите, както и всичко необходимо за дете на такава възраст, като дрехи, обувки, с оглед израстването и съзряването му, от храна и други ежедневни разходи, за посещения на извънкласни занимания и такива от културен характер, като напр. посещение на театрални постановки, рождени дни на приятели и съученици, които са от значение за социализацията на децата.
В тази насока са и показанията на разпитания свидетел Емил Иванов Димитров, който живее с майката на съпружески начала и има непосредствени наблюдения за нуждите на детето. Свидетелят твърди, че детето посещава частни уроци два, три пъти седмично, които се заплащат от майката и са между 8лв. и 10лв. на час, ходи на олимпиади, от есента ще бъде в горна степен на обучение, в V клас. Поддържа, че единствено майката е поела издръжката на детето, а бащата не дава никакви други средства, освен издръжката, която заплаща със закъснение, не купува дрехи или други необходими за детето неща за ежедневието.
Налага се извода, че нуждите на детето от средства за издръжка, с оглед израстването му, не само за храна и облекло, но така също и за допълнителни учебни помагала, за задоволяване на културни потребности, спорт, забавления и други странични занимания, с оглед изграждането му като личност, са се увеличили.
От събраните доказателства за увеличените възможностите на двамата родители да дават издръжка се установява следното:
За майката, ищец по делото, са налице писмени доказателства, че работи по трудово правоотношение във фирма Теди ООД гр.Монтана, като за м.02.2019г. е получила чисто трудово възнаграждение в размер на 954.56 лева.
За бащата, ответник по делото, се установи, че същият няма действащ трудов договор и подавани декларации за осигуряване по трудов или граждански договор, няма декларирано движимо и недвижимо имущество, както и няма подадена годишна данъчна декларация по чл.50 ЗДДФЛ за получени доходи през 2018 година.
От гласните доказателства, показанията на свид.Емил Димитров, се установи, че от 2017 година ответника работи в Германия.
Несъмнено за процесния период от постановяване на решението 03.10.2016г. до настоящия момент, две години и девет месеца, са настъпили изменения в икономическата обстановка в страната, нараснали са цените на основните стоки и услуги, а следователно са се увеличили и разходите на домакинствата, увеличен е размерът на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2019г. същата е в размер на 560 лева месечно.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
По силата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът на издръжката по силата чл.142, ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. При изменение на обстоятелствата присъдената издръжка на основание чл.150 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл.142, ал.1 и ал.2 в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата, която към момента е 560.00 лева или минималния размер на месечната издръжка към настоящия момент е 140.00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че към деня на предявяване на иска безспорно е налице нарастване на нуждите на детето Н. Н. К. от повече средства за издръжка в сравнение с периода от присъждане на предишната издръжка.
От гледище на съдебна практика, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация, съгласно (т.5 от П 5 – 7 – Пл.ВС).
Двамата родители ще дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т.7 от П 5 – 70 – ПлВС).
Съдът намира, че в случая са налице условията за определяне издръжка в по-висок размер, тъй като са налице изменени обстоятелства по см. на чл.150 от СК – увеличени потребности на нуждаещото се от издръжка дете.
Като взе предвид възрастта на детето и несъмнената му нужда от повече средства за покриване на увеличените потребности и съобразявайки възможностите на родителите да дават издръжка съдът намира, че за задоволяването на тези потребности (без такива с луксозен характер) необходимият минимум за детето Н. Н. К. съставлява 320.00 лева на месец, която сума обаче следва да се осигурява от двамата родители, като ответникът следва да участва със сумата от 170.00 лева, а майката ще покрива останалата част от необходимата месечна издръжка в размер на 150.00 лева до общо дължимата. Майката участва с квота в по-малък размер, тъй като последната като родител, при когото детето живее, упражнява и ежедневните и непосредствени грижи по неговото отглеждане, възпитание и духовно израстване.
По разбиране на този съдебен състав, така определения размер на месечната издръжка е съобразен както с най-необходимите нужди на детето, така и с възможностите на неговите родители и не би поставило под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.
Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл.150 СК и в този смисъл ответникът би могъл в изпълнение на задължението си по чл.143, ал.2 СК да заплати вместо по 120.00 лева – по 170.00 лева месечно за издръжка на дъщеря си Н. Н. К., като останалата част от издръжката на детето ще се осигурява от нейната майка.
Ето защо и на основание гореизложеното размерът на присъдената по гр.д. № 1034/2016г. на РС–Монтана издръжка е наложително да бъде съответно увеличен, считано от деня на предявяване на иска до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване.
За разликата над уважения до заявения размер от 200.00 лева предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като в този си размер е необосновано завишен, не отговарящ на установения принцип за заплащане издръжка за покриване най-необходимите нужди на детето, а не такива от луксозен характер.
При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд–Монтана сумата 72.00 лева държавна такса върху увеличения размер на издръжката, сумата от 300.00 лева възнаграждение от бюджета на РС Монтана за особен представител, а така също и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Съобразно с уважената част на иска и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата сторените разноски по делото в размер на 340.00 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви, Районният съд
Р Е Ш И :
На основание чл.150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д.№ 1034/2016 г. по описа на Районен съд–Монтана, като:
ОСЪЖДА Н.Ж.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАЩА на Ц.И.Д. xxx ЕГН xxxxxxxxxx, в качеството на майка и законен представител на детето Н. Н. К. ЕГН xxxxxxxxxx, вместо по 120.00 лева – по 170.00 лева месечна издръжка, считано от предявяване на иска, 13.03.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до окончателното й изплащане, до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения до пълния заявен в размер от 200.00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Ж.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА дължимата държавна такса в размер на 72.00 лева за присъденото увеличение на издръжката, сумата от 300.00 лева възнаграждение за особен представител, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Ж.К. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на Ц.И.Д. xxx ЕГН xxxxxxxxxx разноските по делото в размер на 340.00 лева.
ДА СЕ ОСВОБОДИ от бюджета на РС Монтана сумата от 300.00 лева възнаграждение на адв.К.Ц., особен представител на ответника Н.Ж.К., по посочената от нея банкова сметка.
xxxЛНЕНИЕ на основание чл.242, ал.1 от ГПК, но същото може да се обжалва пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок, считано от деня на обявяването му – 10.07.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: