РЕШЕНИЕ

                                                                 

                                                             №……/……  2021г.

 

                                   Година 2021                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет седми състав

На шестнадесети февруари                          Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4772 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Р.Р.Р., ЕГН **********, против Наказателно постановление  № 436 а-257/ 06.10.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което му е наложено: административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

   С жалбата се изразява становище, че е незаконосъобразно и неправилно, оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че жалбоподателят е бил с висока яка на спортен екип, който е покривал устата и носът, но въпреки това е бил съставен АУАН.Визират се като нарушени нормите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57 ал.1т.5 и т.6 от ЗАНН, твърди се, че в АУАН не е конкретизирана точката от Заповедта на министъра на здравеопазването, която е била нарушена, приема се, че липсва единство между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация и че за първи път точката от заповедта е посочена в НП, приема се, че не са описани основни елементи от състава на нарушението, че не е посочена точната противоепидемична мярка, която е нарушена, че не е посочен срокът на въведената с процесната заповед противоепидемична мярка, , не е цитирана и алинеята на чл.209 ал.1 от ЗЗ, не е посочен и чл.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, въз основа на който е издадена процесната Заповед, посочена като нарушена, визира се и чл.75 ал.1 от АПК, алтернативно се излагат аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на Нп и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

      В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован  се явява лично и с адв.Н. К., като процесуалният представител поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по същество  моли за отмяна на НП с аргументи, аналогични с изложените в жалбата. 

     Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ю.к. Л.А., която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено, като аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение , липса на допуснати съществени процесуални нарушение в хода на АНП, като счита, че  не е налице маловажност доколкото деяния от този тип са опасни за живота и здравето на хората и за подобни деяния законодателят е предвидил и наказателна отговорност, а не само административно наказателна такава.

 С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

     На 20.04.2020г. свидетелите Е. и Л., служители на Второ РУ-ОД на МВР-Варна  и получили сигнал че на бул.“Левски“ по посока кварталите има струпване на хора.При пристигането на бул.“Левски“ в близост до №13 първоначално свидетелите установили група младежи от руски произход с които възникнал проблем, като докато свидетелите извършвали проверка на руско говорещите лица, покрай тях преминали въз.Р. и св.З., които били без поставени защитни маски на лицата си и устата и носът им не били покрити с друго средство.

      При тези констатации на место св.Е. съставил срещу въз. Р. АУАН  за това, че на 20.04.2020г., около 19.00ч, в гр.Варна, на бул.“В. Левски“срещу бл.  №13 лицето не използва защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата, с което не изпълнява  въведената с т.9  Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, не спазва въведените противоепидемични мерки.,  Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл.209 А вр.чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който след запознаване със съдържанието му го подписал без възражения.

  Тъй като писмени възражения срещу АУАН не били депозирани и в законоустановения срок, въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации в акта и за нарушение на  чл.209а, ал.1 от ЗЗ издал процесното НП, с което на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба“ в размер на 300лв.

 Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени, а именно свидетелските показания в кредитираните от съда части, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването и Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването / последните три публикувани и налични на сайта на Министерството на здравеопазването- общодостъпен за всички/ и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

   Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Е. и Л., тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

   Съдът не кредитира показанията на св.З. единствено в частта, в която същият сочи, че по време на проверката устата и носът както неговите, така и на жалбоподателя, са били покрити  с високи яки по следните съображения.На първо място следва да се отбележи, че е напълно нелогично, при положение, че полицейските служители са били ангажирани и са били извършвали проверка на руско говорещи граждани, да предприемат странична проверка на случайно преминаващи младежи, без причина, при положение че устата и носът на двамата са били закрити от висока яка и да се ангажират допълнително със съставянето на други два АУАН..На второ място следва да се отбележи, че жалбоподателят е подписал АУАН без каквито и да било възражения, съгласявайки се с отразеното от полицейските служители и че и след съставянето на АУАН в законоустановения срок не е депозирал писмени възражения, в случай, че в действителност е бил с покрити уста и нос, независимо как.На трето място, както се установи по делото, полицейските служители са констатирали извършването на същото нарушение и от св.З., за което и спрямо него е бил съставен АУАН, поради което съдът счита, че свидетелят е заинтересован от създалата се ситуация и показанията му не следва да бъдат кредитирани в горепосочената част.В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и искрени..

  Съдът кредитира напълно писмените доказателства по делото, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с установената фактическа обстановка по делото. 

  Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

  Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок  от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.

 АУАН е съставен от полицейски орган в ОД на МВР-Варна, оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН  по чл. 209а от ЗЗ.

 Административно-наказателното производство е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение в тази му част,  но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Както е известно от теорията и съдебната практика, защитата се гради срещу факти, а не срещу изброени доказателства. Освен горното, в АУАН и НП ясно и недвусмислено е  посочено административното обвинение, че въззивникът не носи на обществено място предпазни средства, покриващи носа и устата, с което не е изпълнил противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра. В АУАН е посочено цифрово, че въззивникът е нарушил чл.63, ал.1 от ЗЗ, който текст предвижда задължения за министъра на здравеопазването, като изрично е посочена и нормата на чл.209 А от ЗЗ.вярно е, че в АУАН не е посочена конкретната алинея на чл.209 А от ЗЗ, но е безспорно в съдебната теория и практика, че нарушителят се защитава срещу фактите, които са изчерпателно изброени и съдът не констатира в тази връзка наличие на съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на нарушителя.

 По същите съображения съдът не споделя възраженията, че има съществено процесуално нарушение, тъй като при фактическото описание на нарушението в НП не е посочена т.9 на процесната заповед, която е била нарушена, тъъй като е посочената самата заповед, а в обстоятелствената част на НП е цитирана както конкретната т.9 от заповедта, така и цялостния текст на същата.Доколкото безспорно нарушението е било констатирано в срока на действие на противоепидемичната мярка, фактът, че не е визиран този срок също не съставлява съществено процесуално нарушение.Налице е пълно единство между факти и правна квалификация на извършеното, респективно приложена санкционна норма.Ирилевантно е и непосочването на нормата, въз основа на която е издадена процесната заповед.

 Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В конкретния случай срещу АУАН не са били депозирани никакви възражения, респективно не са били налице и никакви спорни обстоятелства, които да изискват разследване или преценка.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.) Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал  Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г.,  впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. В т. 9 от посочената заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за първи път и то за определен период – от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г., е въведена посочената в АУАН и в НП противоепидемична мярка, а именно задължението за всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места, в това число паркове, улици, автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Налице е последващ акт на министъра, а именно Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г, но към момента на съставяне на АУАН,  Заповедите са създали задължения, непосредствено са засегнали права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. е предвидено, че всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места, в това число паркове, улици, автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. трябва да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, както и че заповедта е в сила от 12.04.2020г. до 26.04.2020г. включително. В последствие със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г. тази мярка е удължена до 13.05.2020г. включително. Т.е. към дата 20.04.2020 г. когато възз. е установен без предпазно средство, покриващо носа и устата на ул.Странджа в гр.Варна заповедта е била действаща.

Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г.,  впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд; Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между общият административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно, той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица. Процесните заповеди не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация във връзка с настъпилата  пандемия с COVID-19. В тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия безспорно е. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие. Нещо повече, самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на заповедта и съответно с въведеното с нея задължение.

  Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. е отменена със заповед от 14.05.2020 г., но тази отмяна принципно не се отразява върху отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен кръг от лица – всички, които се намират в закрити или открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата, да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство , покриващо носа и устата, в това число кърпа , шал . Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото. Предвид посоченото не се касае и за хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение Тълкувателно Решение № 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По отношение на горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение е обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната. Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност произтича не от заповедта, а от закона –  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, като същата не е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.  

Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗ, на което основание е санкциониран възз., който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.. Нормата на  чл. 209а, ал. 1 ЗЗ съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на полицейските служители , се установява по безспорен начин, че на 20.04.2020 г. по време на действие на въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица /всички, които се намират в закрити или открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата/ да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство , покриващо носа и устата, в това число кърпа , шал , жалбоподателя се е намирал на обществено място, каквато се явява бул.“В. Левски“ в гр. Варна, което място представлява "обществено место" по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, като не е имал поставени средства, покриващи носа и устата.Съдът по-горе е изложил мотиви защо не кредитира показанията на св.З. в частта, в която същият посочва, че са били предпазени устата и носът им с високи яки и не счита за необходимо да ги преповтаря. С оглед на изложеното и предвид кредитираните от съда доказателства по делото се налага изводът, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на  чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 16.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.

    В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения които охранява Закона за здравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.  

    За посоченото нарушение санкционна разпоредба на  чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ /в сила от 09.04.2020 г. / предвижда наказание "глоба" в размер от 300 до 1000 лева за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието съставлява престъпление, поради което правилно АНО  и е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300 лева. , като съдът намира това наказание за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

      С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

      Предвид наличието на предпоставки за потвърждаване на НП искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя се явява неоснователно, а искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО не е направено.

     Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

   ПОТВРЪЖДАВА  Наказателно постановление  № 436 а-257/ 06.10.2020год. на Директор ОД на МВР Варна, с което на Р.Р.Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя.

  Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                  СЪДИЯ при РС- Варна