№ 20370
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20251110118152 по описа за 2025 година
Ищцата Л. Р. Г. твърди, че има вземане по отношение на ответното дружество,
придобито от нея с договор за прехвърляне на вземане, сключен на 12.3.2024г., с който
договор от „КСТРОЙ“ ЕООД с ЕИК *********, гр. София, кв. „Борово“, ул. „Невестина
скала“ №1А, й е прехвърлено вземането против ответника за сумата 22000лева –
обезщетение за ползване по смисъла на чл.137, ал.2 ЗЕ на топлосъоръжение на адрес
„присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция“ за
присъединяване на обект жилищна сграда УПИ -734,753, кв.34, м. Лагера, Красно село, с
административен адрес в гр.София,бул.“Цар Борис 111“ № 116 , собственост на посоченото
дружество – прехвърлител , за периода 26.10.2020г. – 26.06.2023г. Твърди се в исковата
молба, че за прехвърлянето на вземането ответникът бил уведомен чрез ЧСИ по ИД №
25/2024г. с молба от 8.11.2024г., като с молбата, освен уведомлението за цесията, ищецът
сочи, че е направил и изявление за прихващане на част от дължимите му се суми, с всички
дължими суми по ИД. Ответното дружество, в отговор на изявлението, чрез ЧСИ му е
изпратило отговор на 2.1.2025г, с който не признава, че ищцата има вземане, с което да се
извърши прихващане на дължими суми по ИД. Поради изложеното, предявява се
установителен иск, за установяване, че ищцата има вземане от 22000лева, обезщетение за
ползване по смисъла на чл.137, ал.2 ЗЕ на топлосъоръжение на адрес „присъединителен
топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция“ за присъединяване на обект
жилищна сграда УПИ -734,753, кв.34, м. Лагера, Красно село, с административен адрес в
гр.София,бул.“Цар Борис 111“ № 116 , собственост на посоченото дружество – прехвърлител
, за периода 26.10.2020г. – 26.06.2023г., като се твърди, че вземането й е прехвърлено от
собственика на съоръжението, който е бил и възложител и изпълнител на съоръженията за
1
присъединяване, изградени с цел да се захрани жилищната сграда с ТЕ и БГВ. Сочи се, че
съоръженията включват присъединен топлопровод, дължина по трасе, абонатна станция,
изграждането на съоръжението и извършено по предписание на ответника изцяло от
прехвърлителя, със средства на същия, за нуждите от топлоснабдяване на сградата. Твърди
се, че проектът е съгласуван с ответника, което е присъединило съоръженията към външни
топлофикационни мрежи. Владението на съоръжението се твърди да е предадено на
ответника, той е открил абонатни номера на етажните собственици и се твърди, че ответното
дружество се облагодетелства от цената на доставяната ТЕ, считано от въвеждането в
експлоатация на 14.4.2011г, когато и съоръжението е предадено на ответника. Твърди се, че
въпреки точното изпълнение на предписанията на ответника, изпълнението на
съоръжението, ответното дружество не е изкупило същото, като го ползва без прекъсване от
сочената дата за целите на търговската си дейност. Счита се, че съгласно разпоредбата на
чл.137,ал.2 ЗЕ, в редакцията от ДВ бр. 74/2006г., ответното дружество дължи цена за
ползването на съоръжението за присъединяване, собствено на прехвърлителя. Сочи се, че
неколкократно ответникът е отклонявал поканите и не е изкупил съоръжението, нито е
заплатил цена за ползването му. Счита се, че цената за ползване следва да се определи по
методиката на КЕВР съгласно чл.36,3 ЗЕ, приета с протокол 24/4.2.2008г., като се твърди, че
ищцата е получила от прехвърлителя вземане в размер 22000лева. С уточнителна молба, по
указанията на съда, ищцата е уточнила, че интересът от установяване на вземането
произтича от разпоредбата на чл.103 ЗЗД, защото ответното дружество оспорва наличието
на вземането на ищцата. Твърди се, че ищцата е направила изявление за прихващане на
дължимите от нея към ответника суми с вземането, предмет на делото, същото изявление е
породило правно действие, поради което и се сочи, че ищцата няма интерес от осъдителен
иск за вземането, а само да поиска съдът да установи, че вземането й е валидно и с него
може да се прихване вземането на ответника към ищцата. В същата молба се прави
изявление, в случай, че съдът прецени, че установителен иск е недопустим, то да осъди
ответника да му заплати същата сума. С нова уточнителна молба, по указания на съда,
ищцата сочи, че е направила изявлението за прихващане с молба от 8.11.2024г., която е
депозирана по ИД № 25/2024г, като от ищцата се търсят по това дело суми по ИЛ, издаден
по ч.гр.д.№ 74465/2019 на 82- ри състав, като с молбата ищцата сочи, че е встъпила в дълг и
по отношение ***, като вземането по ИЛ за всеки от тях възлиза на 2030,26 лева – ТЕ за
период 1.7.2016г.- 30.4.2019г, 2,36 лева главница за дялово разпределение и 1222,56 лева
лихва – общо сумата от 4311,56 лева вземане на ответника по настоящото дело, по соченото
ИД. Ищцата Л. Г. сочи, че по данни на ответника, последният има вземане към ищцата и
наследодателката й, в чиито дълг се сочи, че е встъпила, по негов ID 194142, установено с
влязла в сила заповед по гр.д.№ 20408/2024г на СРС, 73- ти състав, в размер 10582,06 лева,
и по негов ID 138896, установено с влязла в сила заповед по дело № 60883/2018г. на 126- ти
състав от 2300 лева.
Във връзка с указанията на съда и при сочените уточнения, ищцата прави искане
съдът да установи наличието на вземане на ищцата, да извърши съдебно прихващане на
вземанията на ищцата с вземанията на ответника и да приеме за установено, че вземанията
2
на ответника са недължими, като погасени чрез прихващане с вземане в размер 22000 лева.
Направено е изявление, че след прихващането, ищцата ще продължи да има вземане от
4836,38 лева.
Препис от исковата и уточнителните молби и доказателствата е изпратен на
ответника , който в срока за отговор е упражнил правото си да подаде отговор, в който сочи,
че: искът е недопустим, защото искът не се основава на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене пред съответната инстанция – ищцата не доказва твърдението си, че е
направила извънпроцесуално изявление за прихващане, соченото от ищцата уведомление
съдържа искане за прекратяване на ИД, а прихващането има обратно действие, затова счита,
че същото не е новонастъпил факт. Оспорва се допустимостта на иска и по вземане,
установено в заповедно производство, и излага довод, че относно вземането по дело №
20248440402898, образувано по ИЛ по дело № 20408/2024г. на СРС, 73- ти състав, сочи, че
длъжник е друго лице, не ищцата. По същество, се оспорва ликвидността и изискуемостта
на вземането, като е посочено, че е налице висящо дело № 37674/2023г., по иск на
прехвърлителя против ответника за същото вземане / довод, който съдът уважи и спря
производството по делото, но видно от представените доказателства, с определение на СГС,
влязло в сила, постановеното съдебно решение е било обезсилено, поради оттегляне на
иска/.
Твърди се, че е направен опит да се направи прихващане със същото вземане, което не
било потвърдено със съдебно решение, за същия период, от Евелина Русева по гр.д.№
9687/2024г. на СГС, както и че ответникът е получил уведомление и договор за цесия. По
отношение на твърдението за встъпване в дълг, се оспорва твърдението, че ищцата е
встъпила в дълга по ИД 20248440402898, като този довод се използва в подкрепа на
становището за недопустимост на иска. По отношение на встъпването в дълг по дело №
20248560400336, се сочи, че същото не е доказано, няма данни за ИД, а ответникът не е
уведомен и не са представени доказателства за прихващане.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад по делото, се прие, че страните
нямат спор по предмета на ИД 20248440400025/2024г по описа на ЧСИ Стоян Якимов: че
ИД е образувано по ИЛ, издаден на 30.11.2023г. по гр.д.№ 74465/2019 от СРС, 82- ри състав,
въз основа влязло в сила решение по дело № 50065/2020г. като ИЛ е издаден за вземания на
Топлофикация София ЕАД против Л. Г., *** и *** за по : 2030,26 лева ТЕ, законна лихва,
2,96 лева главница за дялово разпределение, 122,56 лева мораторна лихва.
СРС, със същото определение е намерил, че страните не формират спор, че ответното
дружество е получило по соченото ИД изявление № 97614/8.11.2024г. на ищцата Л. Г., че
прави възражение за прихващане и че страните не формират спор по вземането, предмет на
цесията – основание, размер, а, с оглед изложеното от ответника в отговора, по титуляра /
кое лице притежава вземането/.
3
Л. Р. Г. е дъщеря на ***, починала на 18.7.2020г., като е оставила наследници по закон:
Л. Р. Г., *** и *** / деца/. Видно от удостоверение, издадено от СРС, 139- ти състав, *** е
подала молба на 15.3.2022г., с която се отказва от наследството на ***, която молба е
вписана в особената книга под № 514/17.3.2022г.
От представения заверен препис на ИД 20248560400336 по описа на ЧСИ Биляна
Богданова, – 856 с район на действие СГС е видно, че същото дело е образувано по молба на
„Топлофикация София“ ЕАД от 6.3.2024г., въз основа изпълнителен лист, издаден против
*** по гр.д.№ 60883/2018г. от СРС , 126- ти състав, издаден въз основа влязло в сила
решение по същото дело, за вземане: за сумата 2104,51 лева- представляваща ½ от цена на
доставена топлинна енергия от 5.2014г. до 4.2016г. в имот с аб-№ 146193 и сумата 7,50 лева
1/2 дялово разпределение за период 5.2015г. до 4.2016, заедно със законната лихва от
14.9.2018г до плащането и 474,49 лева – разноски. След образуване на делото, с
разпореждане, ЧСИ е спрял производството поради смърт на длъжника, като взискателят –
ответник е подал искане за конституиране на наследниците й по закон. ЧСИ е изпратил на
7.5.2024г. съобщение до Л. Р. Г., *** и *** за призоваване към наследяване, съдържащо
покана по чл.51 ЗН, без данни за връчването му.
ЧСИ Стоян Якимов, с№ 844, и район на действие СГС, е изпратил заверен препис от
изпълнително дело по негов опис 20248440402898, а, както се сочи в съпроводителното
писмо,и същото е присъединено към № 20248440400025.
ИД № 20248440400025 е образувано по молба на ответното дружество от 3.1.2024г., с
приложен изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 74465/2019г от СРС, 82- ри състав. Този
изпълнителен лист е издаден въз основа влязло в сила решение по дело № 50065/2020г, като
същият съдържа вземания против: ***, *** и Л. Г. за по: 2030,26 лева – главница за ТЕ от
1.7.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, 2,96 лева
главница за дялово разпределение от 11.2018г. до 4.2019г., ведно със законна лихва от
20.12.2019г. до плащането, сумата 122,56 лева мораторна лихва от 31.10.2017г. до
13.122019г., с включена мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
31.1.2018г. до 13.12.2019г. за топлоснабден имот в град София, ж.к.Младост , блок 217, вход
А, ап.8, аб. № 146193.
На 2.2.2024г. *** е подала молба до ЧСИ изпълнението против нея да се прекрати,
защото е направила отказ от наследството на ***, оставена без уважение от ЧСИ, с довод, че
изпълнението е насочено против нея в лично качество, а не като наследник. По
изпълнителното дело на 19.2.2024г. е преведена, в изпълнение на наложения запор на
сметка, сума за погасяване на задължение на ***, преведени на ответника, като с
разпореждане от 20.2.2024 г.ЧСИ е приключил изпълнителното производство против нея,
след което по нейна сметка е върната 150,08 лева – надвзета сума.
От протокол от 4.6.2024г. е видно, че ЧСИ е уведомил *** за задължението, а от
протокол от 16.10.2024г. е видно, че Л. Г. е уведомена за задължението.
ИД 20248440402898 е образувано по молба на ответното дружество от 4.9.2024г. за
4
образуване на ИД против *** с приложен изпълнителен лист, издаден от СРС, 73- ти състав
по гр.д.– 20408/ 2024г. по влязла в сила заповед по чл410 ГПК за: сумата 8276,86 лева –цена
на ТЕ за период 5.2021г.- 4.2023г, заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до плащането,
1126,58 лева мораторна лихва от 15.9.2022г. до 22.3.2024., 44,17 лева дялово разпределение
за период 5.2021г. до 4.2023г., заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до плащането, 8,99 лева
мораторна лихва от 16.7.2021г. до 22.3.2024г. и разноски: 189,13 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.
Видно от ИД № 20248440400025, считано от 22.10.2024г., извършваните действия от
ЧСИ са по двете изпълнителни дела, с посочването им в уточнително съобщение за наложен
запор, като се сочи, че към дело 25 е присъединено и дело 898.
На 8.11.2024г. по дело № 25 е подадена молба от Л. Г., с която прави искане
изпълнителното дело да се прекрати, като се сочи, че: с договор за цесия от 12.3.2024г. на
ищцата е прехвърлено вземане на К Строй ЕООД против Топлофикация София ЕАД на „
стойност 22000лева, представляващо обезщетение за ползване по см. На чл.137,ал.2 ЗЕ на
топлосъоръжение на адрес „присъединен топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция“ за присъединяване на обект „Жилищната страда, УПИ 734,753, кв.34, Лагера,
Район Красно село град София, с адрес гр.София, бул. Цар Борис Трети № 116 за период
26.10.2020г.-26.6.2023г., чиито пълен размер възлиза на поне 40000лева“, съобразно
изявлението в молбата, като се сочи, че Л. Г. встъпва в дълг по отношение на цялото
вземане, претендирано по ИД 25/2024г., включително в частта на ***. В следващо изявление
се сочи, че с „настоящото уведомление за прихващане правим прихващане между всички
дължими суми по изпълнителното дело с дължимите се на Л. Г., съгласно приложение
договор за цесия“. Посочено е, че с прихващането се погасяват задълженията по ИД
25/2024г, и се прави искане за прекратяването му. Към молбата е приложен договор за цесия
от 12.3.2024г., в който е посочено, че вземането се прехвърля на Л. Г. до размер 22000лева,
заедно с всички негови принадлежности, като в чл.3 от договора се съдържа изявление за
упълномощаване на приобретателя да уведоми длъжника за прехвърлянето.
ЧСИ е разпоредил препис от молбата да се връчи на взискателя, който със становище
от 2.1.2025г. е посочил, че според него, извънсъдебното непризнато от съд прихващане не е
сред посочените обстоятелства по чл.433,ал.1, водещи до прекратяване на ИД, същото би
било, ако е съдебно признато, и счита, че задължението по ИД не е погасено с прихващане.
Това становище е изпратено на ищцата.
Видно от издадено разрешение за строеж на 4.11.2010г. на топлозахранване и
абонатна станция на жилищна сграда, при издаването му са представени доклад за оценка на
съответствието и предварителен договор за присъединяване на Топлофикация София ЕАД
№ 1136/19.7.2010г., като на 14.4.2011г. е издадено разрешение за ползване. Представено е и
становище за оценка на обекта входирано при ответното дружество на 7.4.2016г., при
посочени: стойност на прехвърляне на абонатна станция от 5256,08 лева, балансова стойност
на абонатна станция 3763,28 лева, балансова стойност на топлопровод 96760,08 лева, обща
стойност на прехвърляне – 100523,36 лева без ДДС, както и становище от ответното
5
дружество, че обектът може да се въведе в редовна експлоатация.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че за период от 1.10.2020г. до 30.6.2023г.цената на ползване на съоръжение
абонатна станция и външно захранване топлопровод възлиза на сумата от 32060,87 лева без
ДДС.
Производството по гр.д.№ 37674/2023г. на СРС, 65- ти състав е протекло по иск на
„КСтрой“ ЕООД против Топлофикация София ЕАД с правно основание чл.137,ал.2 ЗЕ във
връзка с чл.59 ЗЗД, като на 13.5.2024г. по делото е постановено решение, с което съдът е
осъдил „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК да заплати на „КСТРОЙ“ ЕООД, на основание
чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59 от ЗЗД сумата от 1250 лева, представляваща обезщетение за
ползването от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* на съоръжения за
присъединяване към жилищна сграда, находяща се в УПИ -734, 753, кв. 34, м. Лагера,
Красно село, с административен адрес в гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 116, за периода
26.10.2020 г. –26.06.2023 г. , ведно със законната лихва от 06.07.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението. С протоколно определение от проведено открито съдебно
заседание на 18.6.2025г. по въззивно гр.д.№ 20241100507564 на СГС, Втори Г състав,
решението е било обезсилено, поради оттегляне на иска пред въззивна инстанция. Видно от
отбелязването от СРС, определението е влязло в сила на 21.6.2025г.
По искане на ответното дружество, СРС, в настоящия състав, пристъпи към
производство по чл.51,ал.2 ЗН, като даде указания на ищцата да заяви дали приема
наследството, оставено от ***, като въз основа предприетите процесуални действия, с
решение № 18748/17.10.2025г. по настоящото дело, СРС постанови да се впише в особената
книга при СРС за приемане и отказ от наследство, приемането на наследството на
наследодателя ***, от наследника по закон Л. Р. Г., което изявление, видно от издадено
удостоверение от СРС, беше вписано под № 2290/20.10.2025г.
От правна страна.
По доводите на ответника за недопустимост на производството. Първият довод е, че
искът е недопустим, защото искът не се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене пред съответната инстанция, като се сочи, че ищцата не доказва
твърдението си, че е направила извънпроцесуално изявление за прихващане, поради което и
защото уведомлението съдържа искане за прекратяване на ИД, а прихващането има обратно
действие, затова счита, че същото не е новонастъпил факт. Изложените правни доводи
касаят материално – правния ефект на изявлението за прихващане – моментът, от който
същото произвежда правно действие по отношение на двете вземания – активно и пасивно.
Разпоредбата на чл.439 , ал.2 ГПК предвижда процесуално – правна забрана предявеният
иск да се основава на факти, които са настъпили преди приключване на съдебното дирене на
съответната инстанция, послужила за издаване на изпълнителното основание, годно да
породи изпълнително производство. Предвид обстоятелството, че изявлението за
прехващане е направено от Л. Г. на 8.11.2024г., в рамките на висящността на образувано ИД
6
№ 25/2024г. и присъединеното към него 898/2024г., то и искът е процесуално допустим –
изпълнителните дела са били образувани. Нещо повече – договорът за цесия е сключен на
12.3.2024г., а изпълнителните дела - № 336/2024г. и № 25/2024г. са образувани през месец
1.2024г., следователно и от гледна точка на съдебното изпълнение, договорът за цесия
съставлява нововъзникнал факт по смисъла на чл.424 ГПК. Същото се отнася до по – късно
образуваното ИД № 898/2024г., което, с присъединяването си към ИД № 25/2024г. , същото,
на основание чл.457,ал.2 ГПК, се счита образувано на по – ранната дата.
Другото възражение на ответното дружество за недопустимост на производството е
по довод, че искът по вземане по дело № 20248440402898, образувано по ИЛ по дело №
20408/2024г. на СРС, 73- ти състав, при длъжник друго лице, а не ищцата. ИД
20248440402898 е образувано по молба на ответното дружество от 4.9.2024г. за образуване
на ИД против ***, като ИД № 898/2024г. е присъединено към ИД № 25/2024г. Ищцата, с
молба от 8.11.2024г., подадена по изпълнителното дело, след присъединяването му към
25/2024г, съобразно изявлението в молбата, Л. Г. встъпва в дълг по отношение на цялото
вземане, претендирано по ИД 25/2024г., включително в частта на ***. По действието на
изявлението на встъпващия по отношение на кредитора, въпросът е по същество, тъй като
отговаря на въпроса кое лице е задължено по пасивното вземане, с което се извършва
прихващането. Ето защо, доводите отново са по съществото на спора и ще бъдат разгледани
по - долу.
При горните мотиви, съдът намери искът за допустим, тъй като не е налице
процесуална пречка по чл.439,ал.2 ГПК, и е налице процесуално – правна легитимация –
ищцата твърди да е има вземане против ответника, основаващо се на договора за цесия и на
встъпването в дълг на ***.
По съществото на спора. С определението по чл.140 ГПК, прието за доклад без
възражения на страните, съдът е намерил, че страните не формират спор по вземането,
предмет на цесията – основание, размер, а, с оглед изложеното от ответника в отговора, по
титуляра / кое лице притежава вземането/. Ето защо, следва да се отбележи липсата на
правен спор, че за процесния период „КСТРОЙ“ ЕООД е бил собственик на съоръженията за
присъединяване, за които ищцата претендира заплащането на обезщетение за ползването, че
ответникът е ползвал съоръженията през процесния период. Тези обстоятелства се
установяват и от цитирания в разрешението за строеж предварителен договор за изграждане
и присъединяване на енергиен обект към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“
ЕАД № 1136 от 19.07.2010 г., с предмет изграждане и присъединяване на енергиен обект
към топлопреносната мрежа на „Топлофикация София“ ЕАД за жилищна сграда УПИ -734,
753, кв. 34, м. Лагера, гр. София, а от останалите, представени от ищеца писмени
документи-разрешение за строеж № Б- 57/04.11.2010 г. на Столична община, район „Красно
село“ (л. 18 от делото), разрешение за ползване № ДК- 07-ЮЗР-108/14.04.2011 г. на ДНСК (л.
26-27 от делото), се установява фактът на изграждане на процесното топлопреносно
съоръжение. От последното се установява, че съоръжението е изградено в съответствие с
одобрените технически проекти и издаденото разрешение за строеж и нормативната уредба.
7
Обстоятелството, че съоръжението е изградено с оглед зададените технически параметри по
предварителния договор между страните по настоящия спор изрично извънсъдебно се
признава и от ответното дружество, видно от съдържанието на нарочното становище №
РЗМ-16/21.01.2011 г., представено по делото (на л. 14). Ето защо, на основание чл. 77 от ЗС
и при осъществено от „КСТРОЙ“ ЕООД по отношение на процесните съоръжения право на
строеж, се налага извод, че дружеството - „КСТРОЙ“ ЕООД е придобило правото на
собственост върху топлопреносно съоръжение.
С разпоредбата на Чл. 137. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила
от 17.07.2012 г.) е предвидено: При присъединяване на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната
станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване
с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена
за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.
(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три
години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1.
Страните не се формирали спор, че за исковия период 26.10.2020г. – 26.06.2023г. не
е извършено прехвърляне правото на собственост от „КСТРОЙ“ ЕООД на Топлофикация
София ЕАД на съоръженията, ето защо, приложима е разпоредбата на чл.137,ал.2 ЗЕ и при
ползване от страна на топлопреносното предприятие, на съоръжението, същото е длъжно да
заплаща на клиента, изградил за своя сметка съоръжението, след съгласуване с
топлопреносното предприятие, цена за ползване на съоръжението. По делото не е формиран
изричен спор, че за исковия период Топлофикация София ЕАД е ползвала съоръженията,
което обстоятелство се установява от неоспорената от страните и приета СТЕ, в която е
посочено, че съоръжението се ползва от 9.11.2011г.
Ето защо, се налага извод, че фактическият състав на нормата на чл.137,ал.2,изр.2
ГПК е изпълнен и ответното дружество дължи на клиента, изградил със свои средства
съоръжението, цена за ползването им.
Относно титуляра на правото да поиска цената за ползване. Ищцата, ведно с
молбата от 8.11.2024г. до ЧСИ по ИД № 25/2024г. е представила по договор за цесия от
12.3.2024г. , с който договор, „КСТРОЙ“ ЕООД прехвърля на възмездно основание
вземането си против Топлофикация София ЕАД – обезщетение за ползване по смисъла на
чл.137,ал.2 ЗЕ на съоръжението, за периода от 26.10.2020г. до 26.10.2023г. в размер
22000лева, чиито пълен размер се сочи да възлиза на 40000лева. В договора за цесия
фигурира упълномощаване от прехвърлителя към приобретателя да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Липсват доказателства преди датата 8.11.2024г, ищцата да е уведомила
ответното дружество, че вземането й е било прехвърлено. За такова уведомяване ищцата не
8
навежда твърдения по делото.
С отговора на исковата молба, е представено уведомление, входирано при
ответното дружество, входирано на 4.6.2024г. при ответника, от страна на „КСТРОЙ“
ЕООД, с което уведомление, ответното дружество е уведомено, че вземането на „КСТРОЙ“
ЕООД за същия период, в размер 8000лева/ чиито пълен размер се сочи да възлиза на
40711лева/ е прехвърлено на Евелина Русева. Значението на уведомлението от страна на
прехвърлителя е в разпоредбата на чл.99,ал.3 ЗЗД – с оглед предвидената
противопоставимост на прехвърлянето на длъжника, то същото е в случай на изпълнение на
задължението от страна на длъжника. Самото прехвърляне на вземането има действие от
сключване на договора за цесия и вземането придобива нов титуляр – приобретателят по
договора за цесия. Ответното дружество не твърди да е платило цената за ползване на
съоръженията за исковия период, която е дължима, на прехвърлителя КСтрой ЕООД. Ето
защо, доводите му по непризнаване на прехвърлянето, направени в отговора на исковата
молба, са неотносими към спора. Ищцата се легитимира като приобретател на вземането -
лице, получило същото въз основа на договор за цесия. Същевременно, правото на
кредитора да уведоми длъжника, съгласно чл.99,ал.3 ЗЗД, не е лично непрехвърлимо право,
поради което и ищцата, като приобретател, при учредено в договора за цесия право да
уведоми длъжника за прехвърлянето, може да стори това с едно и също действие, както е
сторено с молбата от 8.11.2024г. до ЧСИ по ИД № 25/2024г
По доводите за липса на материална легитимация на ищцата, предвид
представеното с отговора уведомление, входирано на 4.6.2024г. при ответника, с което се
представя договор за цесия, сключен между Евелина Русева и КСтрой ЕООД. Видно от
двата договора за цесия – този от 12.3.2024г., сключен с ищцата, и този от 21.2.2024г.,
сключен с Евелина Русева, с двата договора се прехвърлят части от вземането.
Прехвърлителят може да прехвърли само вземане, което има и за размера на вземането на
прехвърлителя цесията произвежда правно действие. Размерът на вземането за цената за
ползване на съоръженията се установява съгласно заключението, прието по настоящото дело
- че за период от 1.10.2020г. до 30.6.2023г. цената на ползване на съоръжението абонатна
станция и външно захранване топлопровод възлиза на сумата от 32060,87 лева без ДДС, или
сумата от 38473,04 лева с ДДС. Ето защо, при аритметичен сбор на сумата 22000лева/ по
договора от 12.3.2024г/ и 8000лева/ по договора от 21.2.2024г., и изричното вписване в двата
договора, че прехвърлянето на вземането по всеки от двата договора е частично, до
посочените в тях суми, се налага извод, че и двата договора за цесия са породили действието
си и прехвърлителят е прехвърлил както на ищцата, така и на Евелина Русева части от
съществуващото си вземане спрямо ответното дружество. Не е налице влязло в сила
решение, което да отрича съществуването на вземането, прехвърлено на Евелина Русева, за
да има обвързващи мотиви по самото вземане и по отношение на настоящото производство.
Ето защо, ищцата има материална легитимация да упражни възражение за прихващане, с
придобитото вземане.
По нарочните доводи на ответното дружество в хода на настоящото производство,
9
относно приложението на чл.51 ЗН. Приемането на наследството има действие от
откриването му / чл.48,ал.1изр.1 ЗН/, поради което доводите биха били относими, но само
ако преди провеждането от съда на процедурата по чл.51,ал.2 ЗН, бяха събрани
доказателства за отказ от наследството. Обратно, в хода на изпълнителното дело №
25/2024г, ищцата е била поканена от ЧСИ да направи изявление по чл.51 ЗН. Не може да се
приеме, че този акт е бил връчен редовно от страна на ЧСИ /липсват доказателства в тази
връзка/, за да се приложи последицата на чл.51,ал.2 ЗН и ищцата да е загубила правото да
приеме наследството, съгласно същата разпоредба. Ето защо, проведената процедура по
чл.51 ЗН от настоящия състав произвежда действие, и Л. Г. е придобила наследството,
оставено й от ***, от датата на откриването му. Същевременно, при откриване на
наследството, ***, има още двама наследника по закон – ***, отказала се от наследството с
вписан отказ на 15.3.2022г. и ***. Съгласно разпоредбата на чл.53 ЗН, отказът от наследство
уголемява дяловете на останалите наследници. Ето защо, по изпълнителните дела, Л. Г. има
следния дял от задължението: 1. ИД 20248560400336 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, –
856 с район на действие СГС образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД от
6.3.2024г., въз основа изпълнителен лист, издаден против *** по гр.д.№ 60883/2018г. от СРС
, 126- ти състав, издаден въз основа влязло в сила решение по същото дело, за вземане: за
сумата 2104,51 лева- представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия от 5.2014г. до
4.2016г. в имот с аб-№ 146193 и сумата 7,50 лева 1/2 дялово разпределение за период
5.2015г. до 4.2016, заедно със законната лихва от 14.9.2018г до плащането и 474,49 лева –
разноски.
По това изпълнително дело, Л. Г. има, с отказа от наследство на ***, 1/2 от
задължението , а другата ½ се дължи от другия наследник по закон – ***. Това означава, че
Л. Г. има задължение: 1052,26 лева главница за ТЕ, 3,75 лева главница за дялово
разпределение, заедно със законна лихва върху тях, както и дължи сумата от 237,25 лева
разноски по изпълнителния лист.
Изявлението на ищцата по чл.51,ал.2 ЗН следва отказа от наследство на ***,
следователно, по това изпълнително дело отказът от наследство от *** уголемява дяловете
на Л. Г. и ***.
По това изпълнително дело, ищцата Л. Г. не е депозирала заявление, че прави
прихващане.
ИД № 20248440400025 е образувано по молба на ответното дружество от 3.1.2024г.,
с приложен изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 74465/2019г от СРС, 82- ри състав. Този
изпълнителен лист е издаден въз основа влязло в сила решение по дело № 50065/2020г, като
същият съдържа вземания против: ***, *** и Л. Г.. Вземанията по изпълнителния лист са
директно против ***, *** и Л. Г., поради което и разсъжденията за наследството на *** са
неотносими към това вземане. Тук от значение е твърдението на ищцата дали встъпва в
задължението на ***, съобразно уточнението, направено пред СРС с молба.
Встъпването и заместването в дълг са уредени в разпоредбите на чл.101 и 102 ЗЗД.
Те предвиждат следното:
10
101. Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по
съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за
встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие. Първоначалният
длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.Анотирана
съдебна практика
102. Трето лице може да замести длъжника само с изрично съгласие на кредитора.
Заместеният длъжник се освобождава от отговорност към кредитора.
Обезпеченията, дадени от трети лица, се погасяват, ако те не се съгласят тези
обезпечения да служат за новия длъжник. Залогът и ипотеката, дадени от първоначалния
длъжник, остават в сила.
Новият длъжник може да противопостави на кредитора възраженията, които е
имал старият длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.
Видно от изявлението от 8.11.2024г. депозирано от ищцата по ИД № 20248440400025
ищцата прави изявление, че встъпва в задължението на ***. Това изявление е достигнало до
кредитора – ответник. „Одобрение“ по смисъла на чл.101,ал.2 ЗЗД следва да съставлява
изрично заявление на кредитора, от което заявление недвусмислено става ясно, че е съгласен
с встъпването на ищцата в задължението. Ако съгласието е дадено, включително третото
лице да замести длъжника, налице е хипотезата на заместване в дълг.
Няма твърдение, нито доказателства, че такова одобрение по смисъла на чл.101 ЗЗД
да е получено от ответника, поради което и не следва да се обсъжда фигурата на заместване
в задължението.
От там, приложима е разпоредбата на чл.101,ал.3 ЗЗД и встъпващият в дълг поема
задължението на длъжника солидарно със самия длъжник. С изявлението за встъпване в
дълга на ***, упражнено заедно с възражението за прихващане, ищцата Л. Г. цели
последицата на чл.123 ЗЗД – „ Изпълнението от страна на един солидарен длъжник
освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на
един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на
кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу
всички солидарни длъжници.“ Разпоредбата на чл.123,ал.2 ЗЗД е неприложима, защото Л. Г.
прави прихващане със свое вземане, а не с вземането на Евелина Р..
От изложеното се налага извод, че встъпването в дълг е съглашение между длъжника
и встъпващото в задължението лице, което за кредитора става неотменимо от одобрението
му от страна на кредитора. Законът не предвижда задължение за кредитора да направи
изявление, но за да му е противопоставимо и да може кредиторът да иска изпълнение и от
страна на встъпилия в задължението, то встъпването следва да му е съобщено. Теорията
приема и хипотезата, при която встъпващото лице уведомява кредитора за встъпването,
доколкото с придобиване на още едно задължено лице, кредиторът не може да бъде увреден.
11
От там, налага се извод, че с получаване на .уведомлението от страна на Л. Г., че встъпва в
задължението на *** по изпълнителното дело, кредиторът е уведомен за встъпването в дълг
и Л. Г. се задължава солидарно за задължението на ***, като последният не се освобождава
от задължението си / не е налице заместване в дълг./. Поради изложеното, при приетото по –
горе, че към ИД 25/2024г е присъединено и дело 898, то изявлението й за встъпване в дълг
разпростира действието си и по това изпълнително дело, като Л. Г. се задължава солидарно с
*** и по него. По този начин, Л. Г. дължи: по ИД 25/2024г. на собствено основание сумата
от 2030,26 лева – главница за ТЕ от 1.7.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законна лихва от
20.12.2019г. до плащането, 2,96 лева главница за дялово разпределение от 11.2018г. до
4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, сумата 122,56 лева
мораторна лихва от 31.10.2017г. до 13.122019г., с включена мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода 31.1.2018г. до 13.12.2019г. за топлоснабден имот в град
София, ж.к.Младост , блок 217, вход А, ап.8, аб. № 146193, както и солидарно с ***, същите
вземания: 2030,26 лева – главница за ТЕ от 1.7.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законна лихва
от 20.12.2019г. до плащането, 2,96 лева главница за дялово разпределение от 11.2018г. до
4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, сумата 122,56 лева
мораторна лихва от 31.10.2017г. до 13.122019г., с включена мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода 31.1.2018г. до 13.12.2019г. за топлоснабден имот в град
София, ж.к.Младост , блок 217, вход А, ап.8, аб. № 146193.
ИД 20248440402898 е образувано по молба на ответното дружество от 4.9.2024г. за
образуване на ИД против *** с приложен изпълнителен лист, издаден от СРС, 73- ти състав
по гр.д.– 20408/02024г. по влязла в сила заповед по чл410 ГПК за: сумата 8276,86 лева –цена
на ТЕ за период 5.2021г.- 4.2023г, заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до плащането,
1126,58 лева мораторна лихва от 15.9.2022г. до 22.3.2024., 44,17 лева дялово разпределение
за период 5.2021г. до 4.2023г., заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до плащането, 8,99 лева
мораторна лихва от 16.7.2021г. до 22.3.2024г. и разноски: 189,13 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение.С встъпването в задължението, Л. и ***и стават
солидарни длъжници за вземането по това ИД в полза на ответното дружество.
Не е налице материално – правна пречка изявлението за встъпване в дълг и
изявлението за прихващане да се извършат едновременно. Първото съставлява задължаване
спрямо кредитора, а второто – погасителен способ за уреждане на задължението, в което е
встъпено. Ето защо, при липсата на възможност, съгласно разпоредбата на чл.101 ЗЗД, на
кредитора да откаже да приеме встъпването в дълг, няма пречка встъпването и изявлението
за погасяване на задължението да се извършат едновременно.
Относно действието на прихващането, законът предвижда следното:
103. Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко
едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си.
Прихващането се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло
да бъде извършено преди изтичането на давността.
12
Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да
прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.Анотирана
съдебна практика
104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То
не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в
съд вземане ще бъде уважено.
Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от
деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Цитираните разпоредби налагат извода, че за да се извърши валидно погасяване на
задължение чрез прихващане, следва двете страни в правоотношението да си дължат
взаимно пари, като активното вземане следва да е изискуемо и ликвидно, а пасивното е
възможно да не е изискуемо, нито ликвидно, но следва да е поне изпълняемо. Въпросът за
ликвидността на активното вземане / вземането на прихващащия/ се повдига единствено
когато възражението за прихващане се осъществява извънсъдебно, тъй като при съдебното
прихващане двете вземания придобиват ликвидност и изискуемост с влизането в сила на
решението по спора, в рамките на който възражението е упражнено. В мотивите по т.1 от
ТР № 2/2020г. от 18.3.2022г. по тълкувателно дело № 2/2020г. на ОСГКТ на ВКС подробно
беше разяснено това обстоятелство, като ВКС прие буквално следното: „ изискването
вземането да е и ликвидно и изискуемо, се отнася само за активното вземане / вземането на
прихващащия/, като за „ликвидно“ се приема активното вземане, определено по основание и
размер, което е безспорно (установеното с влязло в сила решение или заповед за
изпълнение), но и неоспореното от длъжника, срещу когото се прихваща. Изискването за
пасивното вземане е същото да бъде поне изпълняемо. „
Приложено към настоящия правен спор, съдът намира, че изявлението за
извънсъдебно прихващане на Л. Г. от 8.11.2024г., депозирано по ИД № 20248440400025 е
породило правно действие в рамките на изпълнителното производство - вземането й е
изискуемо и ликвидно, съобразно приетото от ВКС, защото, въпреки че не е признато с
влязло в сила решение или заповед за изпълнение, в становището на ответното дружество,
самото вземане на ищцата – като основание, размер, дори титуляр, не се оспорва от
ответното дружество. С молба вх.№ 00993/3.1.2025г., подадена по изпълнителното дело №
25/2024г. ответното дружество е посочило, че органът по принудително изпълнение може да
предприема само посочените в ГПК способи за удовлетворяване на парични вземания,
материално – правното прихващане не фигурира като изпълнителен способ по ГПК, като
извънсъдебното прихващане не е сред посочените обстоятелства по чл.433,ал.1,т.1 ГПК,
водещи до прекратяване на изпълнителното дело, а същото може да бъде основание за
прекратяване, само ако е съдебно признато по реда на чл.439 ГПК или ако взискателят
признае същото и делото бъде прекратено по негово искане, на основание чл.433,ал.1,т.2
ГПК. Сочи се, че с оглед горното,задължението на длъжника към взискателя не е погасено с
13
прихващане и молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело следва да се
остави без уважение.
Изложеното становище не съдържа оспорване на самото вземане – взискателят не
оспорва същото, нито оспорва придобиването му от страна на ищцата по силата на договора
за цесия. Дори да се приеме, че в рамките на изпълнителния процес, съдебният изпълнител
не е органът, даващ правото на длъжника – ответник да вземе становище дали оспорва
изявлението за прихващане и самото вземане, то първият възможен момент, в който
взискателят може да вземе становище по извънпроцесуалното възражение за прихващане,
извършено от Л. Г., е с отговора на исковата молба по настоящото дело. В него, отново
самото вземане не е оспорено , поради което следва да се приеме, че към момента на
изявлението на Л. Г., активното вземане е било ликвидно, и изискуемо, поради което е
породило действието, предвидено в разпоредбата на чл.104,ал.2 ЗЗД и двете насрещни
вземания са били погасени до размера на по – малкото от тях.
На основание чл.439 ГПК, следва да се признае недължимост на погасените с
прихващане вземания на ответника по изпълнителните дела, като се съобрази поредността,
посочена от ищцата – титуляр на активното вземане, в молба пред СРС № 151597/30.4.2025г.
ищцата сочи, че погасява задълженията по главници и лихви по изпълнително дело№
25/2024г., по което съдът прие, че Л. Г. е встъпила в задължението на ***. По това
изпълнително дело, ищцата има свое задължение за : 2030,26 лева – главница за ТЕ от
1.7.2016г. до 30.4.2019г., ведно със законна лихва от 20.12.2019г. до плащането, 2,96 лева
главница за дялово разпределение от 11.2018г. до 4.2019г., ведно със законна лихва от
20.12.2019г. до плащането, сумата 122,56 лева мораторна лихва от 31.10.2017г. до
13.12.2019г., с включена мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
31.1.2018г. до 13.12.2019г. за топлоснабден имот в град София, ж.к.Младост , блок 217, вход
А, ап.8, аб. № 146193. При липсата на изявление от ищцата, че погасява и претенцията на
ответното дружество за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете
главници, произнасянето в този смисъл би било свръхпетитум. Ето защо, следва да се
приеме, че с встъпване в задължението на ***, ищцата погасява своето и солидарно поетото
задължение по това изпълнително дело – двете на стойност 4311,56 лева, или общо сумата
8623,12 лева.
По ИД 20248440402898, присъединено към ИД № 25/2024г., извънсъдебното
възражение за прихващане е разпростряло действието си, поради присъединяването. По това
дело, образувано против *** с приложен изпълнителен лист, издаден от СРС, 73- ти състав
по гр.д.– 20408/2024г. по влязла в сила заповед по чл.410 ГПК. Изявлението на Л. Г., че
встъпва в задължението на *** и извършва прихващане е достигнало до ответното
дружество, видно от изпълнителното дело, на 4.12.2024г. Ето защо, от вземанията за: сумата
8276,86 лева –цена на ТЕ за период 5.2021г.- 4.2023г, заедно със законна лихва от 4.4.2024г.
до плащането, 1126,58 лева мораторна лихва от 15.9.2022г. до 22.3.2024., 44,17 лева дялово
разпределение за период 5.2021г. до 4.2023г., заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до
плащането, 8,99 лева мораторна лихва от 16.7.2021г. до 22.3.2024г. и разноски: 189,13 лева
14
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно уточнението на
ищцата, че погасява цялото задължение по този изпълнителен лист, следва да се включи и
вземането на ответника за обезщетение за забава в размер на законната лихва от от 4.4.2024г.
до плащането - на основание чл.104,ал.1 ЗЗД, до датата 4.12.2024г, когато изявлението за
прихващане е достигнало до ответника. Върху главницата 8276,86 лева, обезщетението за
забава в размер на законната лихва от 4.4.2024г до 4.12.2024г, изчислено от съда на
основание чл.162 ГПК, чрез достъпния електронен калкулатор за законна лихва, възлиза на
770,99 лева, а върху главницата от 44,17 лева за дялово разпределение, за същия период –
сумата от 4,12 лева - погасено е вземането на ответника в общ размер 10470,84 лева.
От прехвърленото вземане, на стойност 22000лева, с прихващането, дотук, погасени
са вземания на ответното дружество на стойност общо 19093,96 лева.
По изявлението за погасяване на вземането по ИД 20248560400336 по описа на ЧСИ
Биляна Богданова, – 856 с район на действие СГС образувано въз основа изпълнителен
лист, издаден против *** по гр.д.№ 60883/2018г. от СРС , 126- ти състав, следва да се приеме
следното. По – горе се прие, че по това изпълнително дело, Л. Г. има, след отказа от
наследство на ***, 1/2 от задължението , а другата ½ се дължи от другия наследник по
закон – ***. Това означава, че Л. Г. има задължение: 1052,26 лева главница за ТЕ, 3,75 лева
главница за дялово разпределение, заедно със законна лихва върху тях, както и дължи сумата
от 237,25 лева разноски по изпълнителния лист - или сумата 1293,26 лева. По
изпълнителното дело липсва изявление на Л. Г., че погасява с прихващане вземането на
ответника по това изпълнително дело. Ето защо, изявлението, направено за първи път пред
СРС, следва да се приеме за първо изявление, с което ищцата упражнява потестативното си
право да извърши прихващане, с останалата част от вземането си по договора за цесия, с
вземането на ответното дружество в посочения по- горе размер. Активното вземане тук не
може да се приеме за ликвидно, защото ответното дружество изрично е оспорило същото с
отговора на исковата молба. Предвид на изложеното, материално – правният му ефект ще
настъпи с влизане в сила на настоящото решение, поради което и датата на приключване на
устните състезания пред СРС е крайният момент, към който вземането придобива
ликвидност, а при влизане в сила на решението – и изискуемост. Ето защо, обезщетението за
забава в размер на законната лихва върху двете главници по изпълнителния лист следва да се
изчисли до тази дата – 23.10.2025г., като по горния начин, същото възлиза на 854,48 лева
върху главницата за топлинна енергия за период от 14.9.2018г. до 23.10.2025г., и 3,04 лева
върху главницата за дялово разпределение за същия период.
Останалата сума 2906,04 лева е достатъчна да погаси цялото посочено вземане,
като прихващането с вземанията на ищеца по трите изпълнителни производства, е до
размера 21244,74 лева, на основание чл. 104,ал.2 ЗЗД – до размера на по – малкото, в случая
пасивно вземане.
Ето защо, следва да се признае, на основание чл.439 ГПК недължимостта на
вземанията, посочени по – горе, като погасени с прихващане.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът. Този извод на съда
15
следва от уважаването на иска по отношение на трите изпълнителни производства, и
погасяването на трите вземания на ответника, изцяло.
Ищцата доказва разноски за 880 лева държавна такса, 500 лева депозит за
експертиза и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото. Съдът не обсъжда възражението на
ответното дружество за прекомерност на възражението на адвоката, защото същото по
списък не обвързва съда, а възнаграждението на процесуалния представител следва да се
определи от съда, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото и осъществената защита. При съобразяване на решението от 25.01.2024
г. на СЕС по дело С-438/22 г., в което е прието, че ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, не следва да се прилага, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил
съществено надценен / така се приема в определение № 2995/13.6.2024г. по ч.гр.д.№
991/2024г. на ВКС/, остава преценката на съда дали утвърдените минимални размери по
Наредба, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, са съразмерим и
справедлив оценител на труда на адвоката. При съобразяване на изложеното, както и че
фактическата и правна сложност на делото е над средната за искове с правно основание
чл.439 ГПК, обсъдени са няколко правни института, събирани са множество писмени
доказателства и експертно заключение, съдът намира, че сумата от 2500лева е адекватна на
осъщественото процесуално представителство, при минимален размер 2380 лева по НВАР.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че Л. Р. Г. ЕГН **********,
постоянно живееща в ***, чрез адв. Р. Д., САК, не дължи на Топлофикация София ЕАД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец № 23Б,
вземания на ответника на обща стойност 21244,74 лева, като погасени с прихващане, с
нейно вземане на стойност 22000 лева, до размера на по- малкото вземане – 21244,74 лева –
цена за ползване, дължима на основание чл.137,ал.2 ЗЕ на топлосъоръжение на адрес
„присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция“ за
присъединяване на обект Жилищна сграда, УПИ – 734,753, кв.34а, м.Лагера, район Красно
село, гр. София, административен адрес град София, бул. Цар Борис Трети № 116 за период
26.10.2020г.- 26.6.2023г., прехвърлено й до размера 22000лева от „КСтрой“ ЕООД ЕИК
********* с договор за цесия от 12.3.2024г., със следните вземания на ответното дружество:
по изпълнително дело№ 20248440400025 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.№ 844:
задължение на Л. Р. Г. за 2030,26 лева – главница за ТЕ от 1.7.2016г. до 30.4.2019г., 2,96
лева главница за дялово разпределение от 11.2018г. до 4.2019г., сумата 122,56 лева
мораторна лихва от 31.10.2017г. до 13.12.2019г., с включена мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода 31.1.2018г. до 13.12.2019г. за топлоснабден имот в град
София, ж.к.Младост , блок 217, вход А, ап.8, аб. № 146193, по изпълнителен лист , издаден
16
на 30.11.2023г. от СРС, 82- ри състав по гр.д.№ 74465/2019г., задължение на *** ЕГН
**********, за 2030,26 лева – главница за ТЕ от 1.7.2016г. до 30.4.2019г., 2,96 лева
главница за дялово разпределение от 11.2018г. до 4.2019г., сумата 122,56 лева мораторна
лихва от 31.10.2017г. до 13.12.2019г., с включена мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода 31.1.2018г. до 13.12.2019г. за топлоснабден имот в град София,
ж.к.Младост , блок 217, вход А, ап.8, аб. № 146193, по изпълнителен лист , издаден на
30.11.2023г. от СРС, 82- ри състав по гр.д.№ 74465/2019г., по отношение на което
задължение ищцата е встъпила в задължението с изявление от 8.11.2024г. по изпълнителното
дело; по ИД 20248440402898 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег.№ 844 за вземанията на
ответника по изпълнителен лист, издаден от СРС, 73- ти състав по гр.д.– 20408/2024г.
против *** ЕГН **********, по отношение на което задължение ищцата е встъпила в
задължението с изявление от 8.11.2024г. по изпълнителното дело , за : сумата 8276,86 лева –
цена на ТЕ за период 5.2021г.- 4.2023г, заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до 4.12.2024г,
на основание чл.104,ал.1 ЗЗД, в размер на 770,99 лева, 1126,58 лева мораторна лихва от
15.9.2022г. до 22.3.2024., 44,17 лева дялово разпределение за период 5.2021г. до 4.2023г.,
заедно със законна лихва от 4.4.2024г. до 4.12.2024г, на основание чл.104,ал.1 ЗЗД, в размер
на 4,12 лева, 8,99 лева мораторна лихва от 16.7.2021г. до 22.3.2024г. и разноски: 189,13 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение; и вземането на ответника по ИД
20248560400336 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, – 856 с район на действие СГС по
изпълнителен лист, издаден на 6.2.2024г. против наследодателя на ищцата *** по гр.д.№
60883/2018г. от СРС , 126- ти състав за: 1052,26 лева главница за ТЕ за период 5.2014г. -
4.2016г. в имот с абонатен номер 146193, заедно със законна лихва от 14.9.2018г. до
23.10.2025г., на основание чл.104,ал.1 ЗЗД в размер 854,48 лева, 3,75 лева главница за
дялово разпределение, за период 5.2015г.- 4.2016г., заедно със законна лихва от 14.9.2018г. до
23.10.2025г., на основание чл.104,ал.1 ЗЗД в размер 3,04 лева , както и сумата от 237,25 лева
разноски по изпълнителния лист.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 ГПК Топлофикация София ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец № 23Б да заплати на Л. Р.
Г. ЕГН **********, постоянно живееща в ***, чрез адв. Р. Д., САК, сторените по делото
разноски от 1380 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, Топлофикация София ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление град София, улица Ястребец № 23Б да заплати на адв. Р.
Л. Д., САК, с личен номер от Единния регистър на адвокатите *** и адрес на кантората:
град София, бул. Витоша № 1-А, вход Б, етаж 3, кантора 313 сумата от 2500 лева адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата по
делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17