№ 840
гр. Плевен, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря Цецка С. Шутева
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20244430106145 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. Т. С., ЕГН
**********, от ***, чрез адв.П. П. от АК ***, против „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***. В исковата молба се твърди,
че на 01,02,2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит от разстояние
№638667, съгласно който страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на
800,00 лева, размерът на годишната лихва е посочен в размер на 36%, а годишен процент на
разходите е 42,58%, срок на погасяване – 11 месеца. Твърди се, че в чл.17 от процесния
договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант
- отговарящ на условията, посочени в ОУ. Твърди се, че в чл.45 от ОУ е посочено, че при
неизпълнение на задължението по чл.17 от договора, а именно да представи обезпечение в
срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9%
от стойността на усвоения кредит за всеки ден, като в договора е уговорено, че страните се
съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на
кредитора в посочените размери. Посочва се, че неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди се, че общото задължение по
кредита е в размер на 1887,95 лева, като начислената неустойка е в размер на 832,00 лева,
тъй като ищцата не е представила в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в процесния договор. Ищецът счита, че процесната клауза за неустойка е нищожна
на редица основания. Отправено е искане за провъзгласяване нищожността на чл.17 от
Договора за потр.кредит №638667/01,02,2024 г., както и нищожността на чл.45 от ОУ към
Договора за потр.кредит №638667/01,02,2024 г. В с.з. ищцата не се явява и не изпраща
представител. В писмено становище от 27,05,2025 г. проц.представител на ищцата моли съда
1
да уважи иска, да отхвърли насрещния иск и да не се присъждат разноски на ищеца по
насрещния иск, алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендирания от
ищеца по насрещния иск адв.хонорар.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв. Х. Н. от АК
***. Оспорват се предявените искове, като неоснователни. Излагат се доводи, че Договорът е
сключен в търговски обект на Дружеството, находящ се в гр.Плевен, като след подписването
му на ищеца е предоставена заемната сума в брой след подписване на РКО от негова страна.
Сочи се, че съгласно чл.20 и следващите от горепосоченият договор, е предвидена хипотеза,
съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя,
визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Аргументира се, че неустойката
представлява самостоятелен договор, като за да възникне задължение за неустойка, е
необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между
страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е
налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава
и обезщетява, като всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай. Твърди се, че
неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - непредоставяне на обезпечение по
договора. Ответникът излага доводи, че в случая неустойката е уговорена за неизпълнение
на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с
други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по
Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Сочи, че с оглед на това и размерът
на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато
не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Твърди се, че
съгласно Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално
не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата
спира да се начислява. Ответникът сочи, че причината за евентуалното начисляване на
такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Ответникът счита, че
така договореният размер на неустойката, не предвижда неоснователно разместване на
блага и не излиза извън присъщите и функции, като сочи, че освен обезщетителна функция,
неустойката има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се
стимулира изпълнението и да се предотврати на неизпълнение. Посочва също така, че при
непредоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане
някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Излага доводи, че
основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок
вреди. Счита, че задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и
неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни
и не противоречащи на добрите нрави. Излага аргументи, че няма въведено законодателно
изискване относно размера на неустойката. Сочи, че доколкото по - големият размер на
неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не може да се приеме като
изначално договорен в противоречие на добрите нрави. Излага доводи, че ако се приеме, че
неустойката е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде намален и не би
2
следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна. Счита включването на
неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона. Счита, че не е
налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител,
който да отговаря на посочените изисквания. Излага доводи, че ищецът е бил запознат с
условията на Договора, преди същият да бъде сключен, като не е бил длъжен да сключва
договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на
определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него
и след това да премине към подписването му. Сочи, че знаейки, че няма да може да изпълни
задължението си, ищцовата страна е действала недобросъвестно. Изрично посочва, че
договорът е с номер 1047932/01.02.2024 г., като след промяна на програмния продукт
договорът е записан с номер 638667. Предявен е насрещен иск за осъждане на ответницата
да заплати непогасените суми по процесния договор, както следва – 800,00 лева главница,
24,00 лева договорна лихва за периода 01.02.2024 г. – 02.03.2024 г. и 86,75 лева мораторна
лихва за периода 02.03.2024 г. – 11.12.2024 г. В с.з. ответникът не изпраща представител. Със
заявление, депозирано на 20,05,2025 г. процесуалният представител на ответника по главния
иск, моли съда да отхвърли исковите претенции на ищеца като неоснователни и недоказани,
а по насрещния иск - в качеството му на ищец, моли съда да уважи изцяло предявените
искове като основателни и доказани. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Процесният договор за потребителски кредит №1047932 от 01.02.2024 г. /като след промяна
на програмния продукт договорът е записан с номер 638667/ има характеристиката на
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет
отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора, страните използват средства за
комуникация от разстояние. Съгласно Раздел II, т.2 от Приложение №2 към договора,
ответникът предоставя на ищеца заем в размер на 800,00 лева, при 1 брой погасителна
вноска, срок за погасяване на кредита – 02.03.2024 г., годишен лихвен процент 36%,
годишен процент на разходите /ГПР/ 42,58%, размер на погасителна вноска с обезпечение –
824,00 лева, размер на погасителна вноска без обезпечение – 1040,00 лева, общо дължима
суми при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита – 824,00 лева.
Приложение №2 към договора за кредит е неразделна част от договора за кредит. Съгласно
чл.29 от Договора за потребителски кредит №1047932, в случай че Кредитополучателя не
осигури и не представи в срок обезпечение по кредита по чл.19 от Договора,
Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който
не е представил обезпечение. Размерът на неустойката е определен на 0,9% от стойността
на усвоената по кредита сума. Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от
Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката се дължи само
за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако
3
Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента
на одобрението на обезпечението от страна на Кредитодателя, макар и след изтичането на
срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Ако действието на
обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се
начислява считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.
Съдът намира, че така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга
изключенията по чл.4 от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. По делото е изслушано заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно.
Съгласно заключението, ГПР на договора при сключването му, съгласно погасителния план,
е 42,58% и включва главница и възнаградителна лихва съгласно Приложение 2 –
Погасителен план, част III, т.2. Посочено е, че при включване и на неустойката при
непредоставяне на обезпечение, ГПР става 2 333,17%. Вещото лице дава заключение, че към
момента на извършване на експертизата не са настъпили плащания от страна на ищеца.
Съгласно чл.10, ал.1 на ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или
от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го
уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и да му предостави информацията по чл.8 и чл.9 на хартиен или на друг, траен
носител, достъпен за потребителя. Съгласно изричните норми на чл.18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3
от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За
доказване на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за
електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП.
Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ /Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги - изменено заглавие ДВ бр.85 от 2017 г./, електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков,
визуален или аудиовизуален запис /чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ/. Писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ /чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ/. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
чл.18, ал.3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи
се в тях. Съгласно чл.184, ал.1 от ГПК, електронният документ може да бъде представен
възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а при поискване
страната е длъжна да представи документа на електронен носител. Представеният на
хартиен носител заверен препис от договора за кредит и общите условия към него, са годно
4
доказателство за съдържанието на материализираните в тях изявления и удостоверяват
процесното облигационното правоотношение. Съгласно чл.18, ал.5 от ЗПФУР, за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.143 – чл.148 от ЗЗП.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, въведена в ЗЗП с §13а от
Допълнителните разпоредби, „...националният съд е длъжен да разгледа служебно
неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това
правни или фактически обстоятелства. Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я
прилага, освен ако потребителят се противопостави на това…“. По смисъла на §13, т.1 от ДР
на ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
При всички изложени обстоятелства, съдът намира, че клаузата на чл.19 противоречи на
принципа на добросъвестността, т.к. създава необосновани затруднения на икономически
по-слабата в правоотношението страна и цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойка. Като такава тя се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД,
като накърняваща добрите нрави. Съдът приема за основателен и довода на ищеца, че
въведената клауза за неустойка в чл.29 от процесния Договор е нищожна. Така определената
неустойка е предвидена за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на
заема чрез поръчители или банкова гаранция, предвидено с горепосочената клауза на чл.19.
Очевидно е, че така въведената неустойка не съответства на въведените й функции да служи
за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните
задължения. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е да
върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение
за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с
процесната неустойка не се осъществява обезщетителната й функция. Съдът намира, че в
случая липсва обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчител или банкова гаранция не е определено като предварително условие за сключване
на договора, а регламентираните изисквания към поръчителя съдът преценява като утежнени
и затрудняващи получаването на информация за тях, като реалното им изпълнение е
невъзможно в предвидения 3- дневен срок от подписване на договора за заем, и по този
начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Както
е разяснено в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009
г., ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Така
уговорената неустойка в чл.29 от Договора противоречи и на чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, който
5
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. При
съобразяване на горното, съдът намира, че процесната неустоечна клауза се явява нищожна,
поради накърняване на добрите нрави. Предвид изложеното, предявеният основен иск се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По предявения насрещен иск с правно основание с правно основание чл.79 вр.чл.86 от ЗЗД.
Претендира се заплащане от ищцата на сумата от 800,00 лева, представляваща главница,
24,00 лева договорна лихва за периода 01,02,2024 г. – 02,03,2024 г. и 86,75 лева мораторна
лихва за периода 02,03,2024 г. – 11,12,2024 г., представляващи непогасени задължения по
Договор за потр.кредит №638667/01,02,2024 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 11,12,2024 г. От заключението на ВЛ се установява, че по
процесния договор няма постъпили плащания от кредитополучателя, а дължимата дог.лихва
за периода 01,02,2024 г. – 02,03,2024 г. е в размер на 24,00 лева. ВЛ е установило също, че
мораторната лихва за периода 02,03,2024 г. – 11,12,2024 г. е в размер на 86,75 лева. При това
положение предявеният насрещен иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
По разноските
С оглед изхода на спора по основния иск, ответникът следва да заплати на ищцата сторените
от нея разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева и депозит за ВЛ в размер на 150,00
лева. В полза на процесуалния представител на ищцата следва да се присъдят разноски за
предоставената безплатна правна помощ. Относно размера на възнаграждението, което е
дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да се определи с оглед на фактическата и
правна сложност на делото, като не се счита обвързан от опредените с Наредба №1
минимални размери на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на
Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-
438/22 г. Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да се
определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната
фактическа и правна сложност на делото. Отчитайки горното, съдът счита, че на
осъществилия безплатна правна помощ адвокат е дължимо възнаграждение в размер на
300,00 лева.
С оглед изхода на спора по насрещния иск ищцата следва да заплати на ответника /и ищец
по насрещния иск/ сторените разноски за държавна такса в размер на 152,00 лева и за
депозит за ВЛ в размер на 152,00 лева. По отношение на претендираните разноски за
адв.възнаграждение в общ размер на 1200,00 лева и с оглед направеното от ответната страна
възражение за прекомерност, съдът намира следното – претендираното възнаграждение от
по 400,00 лева за всеки иск /главница, дог.лихва и мораторна лихва/ е несъразмерно на
материалния интерес, фактическата и правна сложност, и качеството на предоставената
услуга. На следващо място, производството по делото е приключило след провеждане на
едно открито съдебно заседание, на което нито страните, нито техните процесуални
6
представители са присъствали, като са събрани незначителни по обем писмени
доказателства. При това положение, съдът намира, че делото не се характеризира със
значителна фактическа и правна сложност, продължителност или многобройни съдебни
заседания, допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално
представителство. Съобразно материалния интерес по делото, констатираната по-горе ниска
фактическа и правна сложност, и качеството на предоставената правна услуга, съдът
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 150,00 лева
за всеки иск, поради което съдът приема направеното възражение за прекомерност за
основателно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. Т. С., ЕГН
**********, от ***, и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в ***, представлявано от ***, че клаузата на чл.19 от Договор за потр.кредит
№638667/01,02,2024 г., е НИЩОЖНА, като накърняваща добрите нрави, на основание
чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните П. Т. С., ЕГН
**********, от ***, и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
в ***, представлявано от ***, че клаузата на чл.29 от Договор за потр.кредит
№638667/01,02,2024 г., е НИЩОЖНА, като накърняваща добрите нрави, на основание
чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.79 от ЗЗД П. Т. С., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано
от ***, сумата от 800,00 лева главница, 24,00 лева договорна лихва за периода 01,02,2024
г. – 02,03,2024 г. и 86,75 лева мораторна лихва за периода 02,03,2024 г. – 11,12,2024 г.,
представляващи непогасени задължения по Договор за потр.кредит №638667/01,02,2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 11,12,2024 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. С.,
ЕГН **********, от ***, сторените по делото разноски в размер на 50,00 лева за държавна
такса и 150,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл.38, ал.2 от ЗАдв. „СТИК КРЕДИТ“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. И. П. от ХАК, с личен №***, със съдебен адрес гр. ***, ул. ***,
сумата от 300,00 лева, за предоставената безплатна правна помощ, изразяваща се в
процесуално представителство на ищцата по делото.
7
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. Т. С., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от ***, сторените деловодни разноски за държавна такса в размер на 152,00
лева, за депозит за ВЛ в размер на 152,00 лева и за адвокатско възнаграждение по насрещния
иск в размер на 450,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8