МОТИВИ по НОХД № 404/2017 г. по описа на РС Червен бряг
Повдигнато
е обвинение против М.И.Н., роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с постоянен
настоящ адрес ***, със средно
образование, неженен, безработен, неосъждан, с
ЕГН ********** за това,
че в периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г.
в гр. Червен бряг, обл. Плевен, като осъден с Определение, постановено по гр.д.№653/2016 г. по описа
на РС Червен бряг да издържа свои низходящ – сина си И.М. И., роден на *** г., съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 5
пълни месечни вноски от по 120 лв. /сто и двадесет лева/ всяка, или общо 600
/шестстотин лева/ за целия период – престъпление по чл.183 ал.1 от НК и
че в периода от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г. в гр. Червен бряг, обл.
Плевен, като осъден с Определение, постановено по гр.д.№653/2016 г. по описа на РС Червен бряг да издържа свои низходящ – сина
си М. М. И., роден на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно в размер на 5 пълни месечни вноски от по 120 лв. /сто и
двадесет лева/ всяка, или общо 600 /шестстотин лева/ за целия период –
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Червен бряг поддържа обвинението. Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, да постанови осъдителна присъда
и осъди подсъдимия на глоба в максимален размер.
Подсъдимият участва лично
в съдебно заседание. Признава вината си. Излага мотиви за обективна
невъзможност да изпълнява задължението си да издържа своите ненавършили
пълнолетие деца, поради липса на финансови средства и разноски, които е
заплащал за адвокати при всяко едно дело за искане на издръжка.
Съдът като прецени
събраните в хода на съдебното следствие доказателства в съвкупност със
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и
приобщеното чрез прочитане по реда на чл.292 ал.3 от НПК заключение на експерта
по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза
прие за установени следните фактически обстоятелства:
С Определение № 520/14.11.2016
г. по гр.д. №653/2016 г. Районен съд Червен бряг одобрил съдебна спогодба
постигната между подсъдимия и свидетелката П.Б.М., съгласно която упражняването
на родителските права върху двете малолетни деца били предоставени на майката,
а за бащата бил определен режим на свиждане. Със същата спогодба подсъдимият Н.
се задължил за плаща месечна издръжка от по 120 лв. за всяко едно от двете
деца. Съдебният акт влязъл в сила на 14.11.2016 г. Така определената издръжка
следвало да бъде изплащана чрез тяхната майка
и законен представител свидетелката М., до 5-то число на текущия месец,
считано от датата на одобряване на спогодбата до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване. Последващо изменение на
посочените издръжки не последвало.
След раздялата двете деца
живели при майка си в гр. Червен бряг, която полагала изцяло грижи за тях.
Бащата спазвал определения режим на свиждане с децата, но не плащал дължимите
суми за издръжка. Поради този факт по подаден от майката сигнал в Районна
прокуратура Червен бряг било образувано настоящото дело.
В хода на досъдебното
производство била изготвена съдебно счетоводна експертиза. От заключението на
вещото лице Е. Генов, което съдът прие като компетентно и не се оспори от
страните се установява, че неплатената
сума за издръжка на двете деца е в размер 1200 за периода от 01.12.2016 г. до
30.04.2017 г. за 5 пълни месеца по120
лв. или по 600 лв. за всяко едно от двете деца.
Като отчита, че месечната
издръжка за всяко дете е 120 лв. съдът приема за безспорно установено, че
подсъдимият не е изпълнявал задължението си да дава издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца в размер на повече от две вноски.
От приобщеното по реда на
чл. 283 от НПК извлечение от Банка ДСК ЕАД за м.май
2017 г. на 05.05.2017 г. подсъдимият Н. е превел по сметката на св. М. сумата
80 лв., като е посочил основание за плащане „издръжка за две деца“, без да е
посочен месецът, за който се отнася това плащане.
От приобщената от Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“ Червен бряг, считано от 16.09.2016 г. подсъдимият няма
регистрация като търсещо работа лице. От приобщената от Агенция по вписванията,
Служба по вписванията Червен бряг справка по лице по персоналната партида на
подсъдимия са налични вписвания, според които същият е собственик на земеделска
земя, част от която е давал под аренда, а друга част е продал.
Горните факти се
установяват от показанията на свидетелката М., писмените доказателства по ДП №Д-88/2017
г. на РП Червен бряг; служебна бележка изх.№60-04-16-16766/01.06.2017 г. на ДБТ
Червен бряг, справка по лице от Служба по вписванията към 26.05.2017 г,
Извлечение от Банка ДСК ЕАД за 05.05.2017 г., Удостоверение от НОИ, ТП Плевен
изх.№**********-1/06.06.2017 г. за М.И.Н., Удостоверение от НОИ, ТП Плевен
изх.№14-00048765/06.06.2017 г. за М.И.Н., Протокол №520/14.11.2016 г. по
гр.д.№653/2016 г. по описа на РС Червен бряг, Писмо рег.№28-00-86/28.06.2017 г.
на Община Червен бряг, заключение на вещото лице от 10.06.2017 г., удостоверения
за раждане на двете деца.
Съдът кредитира
показанията на свидетелката за излаганите от нея факти, тъй като кореспондират
със събраните в хода на досъдебното производство и приети като доказателства по
делото писмени доказателства, както и със заключението на вещото лице.
При така установените
факти при анализа им съдът прие обвинението за доказано. От обективна страна
след като подсъдимият се задължил с влязъл в законна сила съдебен акт на РС
Червен бряг да издържа низходящите си две деца с издръжка по 120 лв. месечно
същият съзнателно не изпълнил това си задължение в размер на повече от две
вноски, за всяко едно от децата в общ размер 1200 лв.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, обхващащ съзнание за обществено опасния
характер на бездействието.
При така установената фактическа обстановка съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение при
следните съображения:
С разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от НК законодателят е предвидил
наказателна отговорност за лицата, осъдени да плащат издръжка на свои
низходящи, когато съзнателно не изпълняват задължението си в размер на две или
повече месечни вноски.
Или, за да е съставомерно едно деяние по чл.183 ал.1 от НК е необходимо
от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е
дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не
е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна
това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения
лице.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява,
че подсъдимият не изпълнявал задължението си по влязъл в сила
съдебен акт по гр.д.№653/2016 г. на РС Червен бряг да заплаща по 120 лв.
месечно на всяко едно от двете си деца за повече от две поредни месечни вноски за всяко едно дете, в
продължение на пет месеца. С
това си бездействие е осъществила от обективна страна състава на престъпление
по чл.183 ал.1 от НК. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време, каквито са и събраните в хода на
съдебното следствие доказателства.
Деянието е осъществено и от субективна страна, както се изложи
по-горе - не е
изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Нищо не освобождава осъдения да плаща издръжка родител от това му
задължение, дори да няма доходи. Това е заложено в разпоредбата на чл.82 ал.1
от Семейния кодекс, съгласно която родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да
съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на родителя за
издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило
пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение.
Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е
свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един длъжник е
задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна
отговорност.
Престъплението по чл.183 ал.1 от НК е на просто извършване. Законът не се интересува от нищо друго освен от
факта на неплащане на издръжката. Без значение за съставомерността на деянието
е обстоятелството, че подсъдимият не е разполагал със средства за издръжката на децата, доколкото не е
поискал по гражданско правен ред намаляване размера на издръжката, за която е
бил осъден с влязлото в сила решение. Подсъдимият не е реализирал тези си права в продължение на пет месеца и през този период съвсем
съзнателно не е давал издръжка на децата си. Липсата на достатъчно средства по
никакъв начин не отрича наличието на умисъл за осъществяване на престъпното
деяние. Има значение само при определяне размера на наказанието. Съгласно
установената съдебна практика всякакви други обстоятелства - трудовия статус,
размер на получавано трудово възнаграждение; задължения към кредитори; ново
фактическо съжителство на осъдения да плаща издръжка; наличието на други деца;
поведението на родителя, комуто са възложени родителските права / изпълнява ли
задължението да представя децата на другия родител да установи лични контакти с
децата/; образувано ли е или не изпълнително дело; търсена ли е или не издръжка
от държавата - са без значение. От
наказателно-правна гледна точка са от значение единствено следните
обстоятелства: че в тежест на подсъдимия има парично задължение, което се
дължи на равни месечни вноски по силата
на влязъл в сила съдебен акт и че същото не е изпълнявано съзнателно за повече
от два месечни периода, т.е. в размер на две или повече месечни /минимум
две/ вноски. Същият е физически здрав, в този смисъл е работоспособен и е имал възможност да намери пазар за труда си. Макар и да е безработен подсъдимият е намирал
начини и средства да поддържа за себе си определен стандарт на живот,
като не се е лишавал от храна. В същото време съвсем безкритично се
е отнесъл към децата си и ги е лишил от такава грижа.
При горните съображения съдът прие, че деянието е осъществено от
подсъдимия и от субективна страна -
умишлено, при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им.
Знаел е, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките
нарушава влязло в сила съдебно решение.
При така установеното и при горните доводи съдът призна подсъдимия за виновен по повдиганото обвинение.
Относно вида и размера на
наказанието
В разпоредбата на чл.183
ал.1 от НК законодателят е предвидил алтернативно две санкции – “лишаване от
свобода” до две години или “Пробация”.
При индивидуализация на наказанието съдът отчете степента на обществената
опасност на деянието и на дееца.
Тази на деянието не е завишена, тъй като не се касае за извършено тежко
престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК.
Съдът като прецени
обществената опасност на подсъдимия счита, че се касае за личност с невисока
степен на обществена опасност предвид чистото съдебно минало, липсата на
доказателства за други наказателни
производства, неговото съдействие за установяване на фактите по делото.
От друга страна обаче
съдът отчете проявената упоритост у подсъдимия при извършване на деянието -
същият не е изпълнявал задължението си в
продължение на пет месеца и не е предприел действия по изплащането на
издръжката до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
Анализирайки посочените индивидуализиращи отговорността обстоятелства на подсъдимия, доброто
му процесуално поведение, критичното
отношение към извършеното, като съобрази разпоредбата на чл.55 ал. 2 б. „в“ от НК, съгласно която съдът може да замени пробацията - с
глоба от сто до петстотин лева съдът
наложи на подсъдимия наказание „глоба“ в минимален размер 100 лв. Съдът прие, че наказанието „глоба“ е напълно съответно на
извършеното от подсъдимия деяние и в
пълна степен осигурява възможност за изпълнение, както на задълженията за
заплащане на издръжка, така и за постигане на целите на наказанието визирани в
разпоредбата на чл.36 от НК – да поправи и превъзпита осъдения към спазване на
законите и добрите нрави, както и да въздейства предупредително към него и да
му отнеме възможността да върши други престъпления, а освен това да въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото /и най-вече
върху неговите деца и бивша съпруга/.
Съдът счете, че така определеното по вид и размер наказание ще гарантира
справедливото осъществяване на наказателната репресия и превъзпитанието на
подсъдимия с оглед предотвратяване
извършването за в бъдеще на подобно деяние
При този изход на делото на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка Областна
Дирекция на МВР гр. Плевен разноски за вещо лице в размер на 42.32 лв. по ДП № ЗМ-174 и 175/2017 г. по описа на РУ - Червен бряг.
На основание чл.309 ал. 4 предл. 3-то от НПК отмени взетата на ДП спрямо подсъдимия мярка за неотклонение
„подписка”.
При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: