Решение по дело №7593/2006 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 177
Дата: 20 януари 2009 г.
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20063110107593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2006 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

177

 

20.01.2009 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XXХ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 18 декември 2008 г.                                 Година 2008

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.К.

 

при участието на секретар Хр. И.

разгледа докладваното от съдия М. К.

гражданско дело номер 7593 по описа за 2006 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

В исковата си молба ищците Г.А.К., О.А.Г., М.Б.З., М.М.Б., В.М.Б., Я.П.Т., С.М.С. и И.В.С. твърдят, че по наследствено правоприемство и по реституция от В.С. ***, починала на ********* г., с Решение № ********** г. на ПК-Варна са собственици на нива с площ от ****** дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. В., гр. В., местност “М.”, представляващо имот № **** по КП от 1956 г. Излага се, че в границите на възстановения имот попада реална част от ПИ № **** с площ от **** кв.м. по КП от 1987 на “Б.ч. и д.”-част ****, гр. В., при граници: ПИ№ ****, ПИ№ ****, ПИ№ ****, ПИ№ **** и останалата част от ПИ№ ****. Ищците релевират, че описания недвижим имот се владее от ответниците К.Д.С. и Н.Й.С. без правно основание. Релевира се, че за ответниците не са били налице предпоставките за изкупуване на имота, т.е. не е било учредено надлежно право на ползване, в имота не е изградена сграда към 01.03.1991 г. Отправеното до съда искане е ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху реална част от ПИ № **** по КП от 1987 на “Б.ч. и д.”-част ***, гр. В. с площ от **** кв.м., при граници: ПИ№ ****, ПИ№ ****, ПИ№ ****, ПИ№ **** и останалата част от ПИ№ ****. Претендират се направените по делото разноски.

Ответниците К.Д.С. и Н.Й.С., чрез процесуалния си представител, оспорват иска, като твърдят, че владеят имота на правно основание, тъй като валидно им е предоставено право на ползване, в имота има и изградена постройка преди 01.03.1991 г. и същия е заплатен по предвидения в закона ред. Излага се, че липсват доказателства за собствеността на наследодателката на ищците върху реституирания имот. В условия на евентуалност ответниците правят възражение, че са придобили правото на собственост на основание давностно владение от **** г. до **** г. на основание чл. 70 от ЗС или придобивна давност от ****** г. до ****** г. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 ГПК/отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № ***** г. на ПК - Варна /лист 4 и 28-29/ е възстановено правото на собственост на В.С.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 5.558 дка, находяща се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. “В.”, гр. В., местност “ М.”, представляващо имот № **** по КП от 1956 г., като собствеността е установена с нот.акт № ****, том ****, н.дело № ****** г.

От представените удостоверения за наследници /листи 8-13/ се установява, че ищците са наследници по закон на В.Г.Д. /С. ***, починала на ****** г.

От нот.акт № ****, том ***, н.дело № ***** г. е видно, че наследодателката на ищците е придобила собственост върху имот от **** дка в местност „М.” при съседи: К.Д.Т., К.Й., Д.К. и път.

С нот. акт № ****, том ****, н. дело № ******* г. /лист 48/ К.Д.С. е признат за собственик на *** кв.м. ид.ч. от място в землището на гр. В., кв. В., м. “М.” с площ от **** кв.м.

От писмо изх. № ***** г. /лист 66/ се установява, че на К.Д.С. е предоставено право на ползване върху земя, находяща се в землището на гр. В., местност "Б.ч.Д.", която е заплатена по оценителен протокол № ***** г. С решение на ИК на ОНС – В., обективирано в протокол № ******** г./лист 136/, и списък към него /лист 157-163/ е видно, че ответника С. е получил земя по реда на ПМС № ***** в местността “Л.” и фигурира в списъците под № ****. Представен е оценителен протокол № ****** г. /лист 67 и 68/ и вносни бележки за извършени плащания от ответника /лист 75,76,77/.

Със Заповед № ***** г. на кмета на община В. /лист 164/ е наредено оценките на имотите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ да се извършват в кметствата на община Варна и да се заверяват от кметските наместници.

От заключенията на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /лист 63/ и допълнителна такава /лист 108/, кредетирани като обективно и компетентно дадени се установява, че процесния имот пл. № **** попада частично в имот пл. № **** възстановен с Решение №******* г. на ПК-Варна, като припокриващата се част е **** кв.м. Сградата е отразена за първи път в КП от 1987 г., като сграда в строеж, в комбинирания план е отразена като масивна жилищна сграда, като същата е със застроена площ *** кв.м. До сградата е прекаран ток, но без електромер и същата е телефонизирана. Вещото лице дава заключение за идентичност между описания имот в нот.акт № ****, том***, н.дело № **** г. И имот пл. № **** от КП „К.” от 1956 г. признат с Решение № ***** г. на ПК-В., като извода за идентичност следва от две граници на съвпадение – път и в нотариалния акт е посочено лицето К.Д.Т., а съсед на имот пл. № **** е П.К.Т..

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СПЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява следното: подписът положен за „кметски наместник” в Оценителен протокол № ***** г. не е изпълнен от Д.Б.-изпълняващ посочената длъжност; подписът за „Председател на комисията, заместник-председател на ИК на ОНС” в „Препис-извлечение № ***** г. е изпълнен от Н.Р. – „секретар на ИК на ОНС”, като е възможно да е изпълнявал и длъжността „Председател на комисията”.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /лист 156/, кредитирана като обективно и компетентно дадено се установява, че имота ПИ № **** по КП „Б.ч., Д. и М.р.” е идентичен с имота предоставен на ответника за ползване, който е описан в Удостоверение № ****** г., както и на имота в списъка към протокол № **** г. на ИК на ОНС-Варна, като идентичността е установена по съседи и запис за собственост на имота по разписния лист записан на К.Д.С..

По искане на ответната страна, с оглед доказване на твърденията й за наличие на сграда в имота към 01.03.1991 г., нейните характеристики и границите на имота, както и за това от кога се владее имота от ответника, са разпитани свидетелите М.М.М. /без родство и дела със страните/ и С.М.А./без родство и дела със страните/, чиито показания съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За бъде основателен искът за предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на претендирания имот, а ответникът да се намира във владение на същия, без да има правно основание за това.

Ищците се легитимират като собственици на ПИ № **** по КП от 1987 на “Б.ч.д.”-част ***, гр. В. по наследствено и реституция от В.С. ***, починала на *****., с Решение № ***** г. на ПК-В., с което е възстановено правото на собственост върху нива с площ от **** дка, находящо се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на кв. “В.”, гр. Варна, местност “М.”, представляващо имот № **** по КП от 1956 г., като собствеността е установена с н.а. № ****, том ***, н.дело № **** г. Решението е действително, издадено от надлежен орган и по законоустановения за това ред. Ответната страна обаче оспорва материалноправната легитимация на наследодателката на ищците като собственик на процесния имот.

Актът на поземлената комисия не би могъл да легитимира сам по себе си безспорно ищцата като собственик на процесната земеделска земя, ако в състезателното исково производство по повод възникналия спор за принадлежността на правото на собственост не са провели успешно доказване на факта, че наследодателката им е придобила имота по някой от способите по чл. 77 от ЗС преди внасянето на земята в ТКЗС. Ответниците по ревандикационния иск не са взели участие в специалното административно производство по чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, приключило с позитивното решение № ****** г. на ПК - Варна, поради което активната материалноправна легитимация на ищцовата страна по иска с правно основание чл. 108 от ЗС предполага не само установяване на наследствено правоприемство, което е налице в конкретния случай, но и на принадлежността на правото на собственост върху възстановения земеделски имот към патримониума на наследодателка на ищците към момента на образуване на ТКЗС. Решението на поземлената комисия, с което е възстановена собствеността върху спорната земеделска земя, не установява придобивното основание по силата на което е придобита собствеността от Василка С. Колева. Посоченото в него писмено доказателство, а именно н.а. № ****, том ***, н.дело № **** г. има доказателствена стойност както в производството пред поземлените комисии, така и в производството пред районния съд за установяване правото на собственост.

С оглед заключението на СТЕ вещото лице дава заключение за идентичност между описания имот в нот.акт № ****, том ***, н.дело № ******* г. и имот пл. № ***** от КП „Крайбрежието” от 1956 г. признат с Решение № ****** г. на ПК-В., като извода за идентичност следва от две граници на съвпадение – път и в нотариалния акт е посочено лицето К.Д.Т., а съсед на имот пл. № **** е П.К.Т. Макар вещото лице да дава заключение за идентичност, съдът не приема това заключение и не го кредитира като доказателство по делото, тъй като реално има съвпадение само по една от посочените граници – път. За да се приеме, че двата имота са идентични, то е необходимо да е налице съвпадение не само по площ, но и поне по три граници. Видно е от заключението, че всъщност само една граница съвпада и това е път. С оглед изложеното, съдът намира, че наличието на първата от предвидените в чл. 108 от ЗС предпоставки за уважаване на ревандикационния иск предявен от ищците не се доказа при условията на главно и пълно доказване, а именно: собствеността върху претендирания имот от наследодателката на ищците, поради което същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В конкретния казус не е необходимо изследването на наличието или евентуално липсата на останалите предпоставки по чл. 108 от ЗС, но за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че от събрания доказателствен материал се установи, че ответниците разполагат с противопоставимо на ищците придобивно основание върху имота, годно да ги направи собственици.

В тежест на ответниците е да установят, че са налице предпоставките на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при наличието на които на ползвател /§ 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ се предоставя възможност да придобие собствеността върху земята, а именно: да му е предоставено право на ползване върху процесния имот с акт по § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е построил сграда върху земята до 01.03.1991 г. и да е заплатил същата на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката.

По делото е приложена преписка за изкупуване на процесния имот от ответника К.Д.С.. На ответника му е предоставено право на ползване върху имот, находящ се в землището на гр. В., местност "М." с площ от *** дка с решение на ИК на ОНС обективирано в протокол № ****** г. и списъка към него, като имота е описан в Препис-извлечение № *****г.

Препис-извлечение № **** г. и Оценителен протокол № **** г. като официални свидетелстващи документи са оспорени от ищцовата страна по реда на чл. 154 от ГПК/отм./ досежно автентичността им. В нейна тежест е да докаже твърдението си. Изготвена е СПЕ, заключението на която сочи, че подписът положен за „кметски наместник” в Оценителен протокол № ***** г. не е изпълнен от Д.Б.-изпълняващ посочената длъжност, както и че за „председател на комисията, заместник-председател на ИК на ОНС” в  Препис-извлечение № ***** г. е изпълнен от Н.Р. – „секретар на ИК на ОНС”. Въпреки това заключение на вещото лице, същото не следва да се кредитира като доказателство по делото, тъй като сроковете за доказване на такива нередности са преклодирани  с изтичането на 1-годишния срок определен с § 35 от ПЗР на ЗСПЗЗ /обн. Дв, бр. 98/1997 г./ за предяваване на иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, който дава възможност на собствениците на земята или техните наследници да предявят иск за възстановяване правото на собственост, когато върху нея е било предоставено право на ползване по реда на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ или е била прехвърлена не от собственика й, ако предоставянето на това право или придобиването на имота е станало в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт.

От заключението на вещото лице по изготвена СТЕ безспорно се установи, че имота описан в Препис-извлечение № ***** г. и протокол № ***** г. на ИК на ОНС – В. и списъка към него е идентичен с ПИ № ***** по КП на м. „Б.ч., Д. и М.р.”. От това става ясно, че на ответника К.Д. Събев надлежно му е учредено право на ползване върху процесния имот.

От събрания по делото доказателствен материал, а именно: заключение на вещото лице по допусната СТЕ и свидетелски показания, безспорно се установи, че в процесния имот е съществувала сграда преди 01.03.1991 г. Законът е посочил само крайния момент, до който е следвало да е била изградена сградата. Достатъчно е само изграждане на постройка до 01.03.1991 г., която да отговаря на критериите за сграда по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, за да възникне възможност за ползвателя или наследниците му да заплатят на досегашния собственик на земята нейната стойност и да придобие правото на собственост върху нея. Видно от събраните доказателства, изградената в имота полумасивна жилищна постройка, отговаря изцяло на изискванията на закона, за да бъде определена като сграда. От представената преписка по закупуване на процесния имот се установява, че К.Д.С. е заплатил имота по предвидения законов ред на собственика чрез общината.

С оглед изложеното съдът не следва да се произнася по възражението на ответниците за придобиване на процесния имот по давност, тъй като същите се легитимира като собственик с оглед трансформиране на ползването в собственост.

С оглед изложеното, по отношение на ответника К.Д.С. са налице всички предпоставки на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се трансформира правото му на ползване в право на собственост върху терена в режим на СИО с Н.Й.С., като в тази колизия на права законодателят отдава предпочитание на ползвателя.

При този изход на спора формулираното искане от ответниците с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК/отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ищците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от **** лева, представляваща платен депозит за СТЕ и такса за съдебно удостоверение.

 

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Г.А.К., ЕГН **********,***, О.  А.  Г., ЕГН **********,***, М.Б.З., ЕГН **********,***, М.М.Б., ЕГН **********,***, В.М.Б., ЕГН **********,***, Я.П.Т., ЕГН **********,***, С.М.С., ЕГН **********,***, И.В.С., ЕГН **********,*** - всички чрез адв.Д.Г. *** срещу К.Д.С., ЕГН ********** и Н.Й.С., ЕГН **********,*** чрез адв. Д.М., съдебен адрес: гр. В., ул. ******** за предаване владението върху реална част от ПИ № **** с площ от **** кв.м. по КП от 1987 на “Б.ч.д.”-част ***, гр. В., с площ от *****кв.м., при граници: ПИ№ *****, ПИ№ *****, ПИ№ ****, ПИ№ ****** и останалата част от ПИ№ ****, твърдян като придобит по наследствено и реституция от В.С. ***, поч. на ****** г., с Решение № **** г. на ПК – В., на основание чл. 108 от ЗС.

ОСЪЖДА Г.А.К., ЕГН **********,***, О.  А.  Г., ЕГН **********,***, М.Б.З., ЕГН **********,***, М.М.Б., ЕГН **********,***, В.М.Б., ЕГН **********,***, Я.П.Т., ЕГН **********,***, С.М.С., ЕГН **********,***, И.В.С., ЕГН **********,*** - всички чрез адв.Д.Г. *** да заплатят на К.Д.С., ЕГН ********** и Н.Й.С., ЕГН **********,*** чрез адв. Д.М., съдебен адрес: гр. В., ул. „******* сумата в размер на ***** /*****/ лева, на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд - Варна.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: