№ 1072
гр. П., 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Б.П.Б.З.
при участието на секретаря С.И.М.
като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720103292
по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от ЗД „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
адв. Г., срещу Я. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.
1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 576,39 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско” сключен със застрахователна полица № ***X*** за щети, причинени на
л.а. марка „***”, с рег. № ***, собственост на А.Г.Й., от настъпило на 28.12.2021 г. ПТП в
***“ по вина на водача на л.а. „***” с рег. № *** – Я. Б. Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2025 г., до
окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че по отношение на лек автомобил „ ***”, с рег. № ***,
собственост на А.Г.Й., е сключен договор за застраховка „Каско” със застрахователна полица
№ ***X***, с период на действие към датата на настъпване на ПТП. Излага се, че на
28.12.2021 г. в ***“ водачът на л.а. „***” с рег. № *** – Я. Б. Д., който бил неправоспособен,
при навлизане при колонка 4 на бензиностанцията ударил намиращото се до него МПС
„***“ с рег. № ***, при което му причинило щети. По молба на собственика на МПС „***“ с
рег. № ***, в ищцовото дружество била заведена щета № *** и след направена оценка на
щетата му било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 551,39 лв. За
ликвидация на щетата били сторени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв. По
изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва
1
от датата на подаване на исковата молба и присъждане на разноските за производството.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В проведеното на 10.11.2025 г. открито съдебно заседание ответникът, доведен от ОЗ
Охрана, признава иска, а с молба с вх.рег. № 27006/22.10.2025 г. ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска и моли за присъждане на разноските за
производството по делото.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Ответникът е направил изрично изявление за признание
на иска, а ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи
на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед изложеното, съдът намира, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД да бъде уважени. Като
законна последица от уважаване на исковете следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 02.07.2025
г. до окончателното й изплащане.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени сторените по делото разноски в това
число адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв., за което заявява, че молбата-
становище инкорпорира списък по чл. 80 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е заплатил държавна такса в
размер на 50,00 лв., която следва да му бъде присъдена.
Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно
предвид липсата на доказателства, че такова реално е заплатено от ищеца на пълномощника.
В тази връзка към становището е представено само пълномощно в полза на адв. И., а към
исковата молба – пълномощно в полза на адв. Г., но не е представен договор за правна
защита и съдействие или банков документ, удостоверяващ заплащането на претендираното
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 576,39 лв. /петстотин
седемдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско” сключен със
застрахователна полица № ***X*** за щети, причинени на л.а. марка „***”, с рег. № ***,
собственост на А.Г.Й., от настъпило на 28.12.2021 г. ПТП в ***“ по вина на водача на л.а.
„***” с рег. № *** – Я. Б. Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2025 г., до окончателното й изплащане, на
основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Я. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „***“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата 50,00 лв. /петдесет лева/ -
разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3