Определение по дело №22240/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25915
Дата: 24 юни 2024 г. (в сила от 24 юни 2024 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20241110122240
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25915
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110122240 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Б. Г. Б. с ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС $ **
чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, съдебен адрес: АДРЕС срещу ЮЛ“ ЕООД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на Управление АДРЕС, за която съдът констатира, че е
редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.09.2024 г.
от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б. с ЕГН: **********, с
адрес: АДРЕС $ ** чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, съдебен адрес: АДРЕС
срещу ЮЛ“ ЕООД , ЕИК: ****, със седалище и адрес на Управление АДРЕС, с която се
иска:
-да бъде прогласена нищожността на клаузите в Договор за потребителски
кредит № ********, сключен между Б. Г. Б. и ЮЛ” ЕООД, предвиждащи заплащане на
допълнително възнаграждение за услуги и
- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева
/частичен иск от 4200,00 лева/, представляваща недължимо платени суми за
допълнително възнаграждение по договор за потребителски кредит №********, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба/16.04.2024 г./ до окончателното заплащане.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
1
№ ******** с ЮЛ” ЕООД. Съгласно договора, кредиторът предоставя на потребителя
парични средства в размер на 3500 лв. В договорът било посочено, че Б. ще ползва
допълнителна услуга - „Фаст“, за която следва да заплати сумата в размер на 1400,00 лв. и
допълнителна услуга „Флекси", за която следва да заплати сумата в размер на 2800,00 лв.
или общото възнаграждение по двете допълнителни услуги е в размер на 4200,00 лв. тоест
възнаграждението по двете клаузи е в размер на 120% от отпуснатата главница.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Поддържа се, че
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е
в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а,
ал. 2 и 4 от ЗПК. Прави се позоваване на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на
СЕС. Сочи се, че допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки
предвид сумата, която е начислена от кредитора.
Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ЮЛ” ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„допълнителна услуга“.
Оспорват се като нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради
неравноправност. Сочи се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит
да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самите
клаузи предвиждащи допълнително възнаграждение за допълнителни услуги.
Представят се писмени доказателства.
Иска се на основание чл. 190 от ГПК съдът да задължи ответното дружество да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число
платежни нареждания за погасени вноски по кредит № ********, разписки, извадка от
счетоводните книги, от страна на лицето Б. Г. Б. по Договор за кредит № ********,
включително да предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна
услуга, погасителен план и СЕФ, от където ще се установят всички компоненти, които
следва да се включат в ГПР.
Иска се да бъде да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна
Експертиза, по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от
ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори:
1. Каква е общата сума, която Б. Г. Б. е изплатила на ответното дружество по Договор за
кредит № ********, да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за
погасяване на начислени задължения на всяко извършено от Б. Б. плащане на ответника по
Договор за кредит № ********. 2.Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо
2
изплатената от Б. Г. Б. сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, моля вещото лице да посочи какъв е
действителният размер на ГПР по Договор за кредит № ********?
Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред
Българска народна банка с код по Булстат ********* със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, на базата на което ищецът да се снабди с информация относно сключените сделки
между ЮЛ” ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС,
представлявано от СНН и Б. Г. Б. с ЕГН: ********** и движението по тях.
Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който се признавам предявения иск за установяване нищожност на клаузата, съдържаща се
в т. VI от процесния договор, която предвижда заплащане на възнаграждение за закупена
услуга Фаст е размер на 1400 лв. и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
2800 лв.
Признава се и предявения осъдителен иск от Б. Г. С, за заплащане на сума в
размер на 5.00 лева, заплатена по допълнителни услуги Фаст и Флекси по Договор за кредит
№ ********.
Сочи се, че кредитът е погасен предсрочно и не са заплатени суми в размер на
4200.00 лева по допълнителни услуги Фаст и Флекси, както се сочи в исковата молба.
Кредитът е предсрочно погасен по молба на ищеца, т.е. всички задължения по кредита,
дължими към датата на предсрочно погасяване на кредита са погасени и кредитът е
приключен, а не задълженията в размера, уговорен между страните в договора за кредит. В
тази връзка се моли съдът да не допуска евентуално направено изменение на размера на
осъдителния иск.
Иска се съдът да се произнесе с решение при условията на признание на иска
съгласно чл. 237 ГПК. Иска се да бъдат възлагани разноски в тежест на ответника. Сочи се,
че ищецът не е подавал до дружеството искания, молби, претенции за неоснователно
заплатени от него суми. Ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото
и е признал иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските се възлагат
върху ищеца

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е в разпоредбите на чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ЗЗП и чл. 23 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във
вр. чл. 86 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
Съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по
смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
********, като в ГПР на същия е включена само уговорената възнаградителна лихва, но не
и възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и че по възнагражденията за
допълнителни услуги ищецът е заплатил сумата от 5 лева.
3
Ответникът при условията на пълно и главно доказване следва да установи, че
имущественото разместване е с валидно възникнало правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, с оглед на
приетите за безспорни факти и обстоятелства.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4