№ 11
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Атанас Кеманов
Камелия Първанова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000502522 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 264115 от 22.06.2021 г. по гр. д. № 10381/2019 г. на Софийски
градски съд ЗК “Лев инс” АД, София е осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ отм.
да заплати на Н. Л. А. от гр.*** сумата 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди
от телесни увреждания, причинени в резултат на настъпило на 29.11.2016 г.
пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2016 г.
до окончателното изплащане. Искът за обезщетение на неимуществени вреди е
отхвърлен до пълния предявен размер 40000 лева.
Решението е обжалвано от ищеца в отхвърлителната част на иска за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 40000 лева с оплакване за непълно
репариране на вредите поради определяне на занижен размер на обезщетението за
неимуществени вреди предвид вида и характера на уврежданията, интензитета и
продължителността на търпените болки, лечебния период, отражението върху здравето
на ищеца и икономическите условия в страната. Поддържа се неправилност на
решението поради постановяването му в противоречие с чл. 52 от ЗЗД при определяне
размера на обезщетението. Без да се оспорват фактическите констатации на съда за
тежестта и продължителността на страданията, се сочи неправилно приложение на
критериите за определяне конкретната сума на обезщетението за имуществени вреди.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в
1
пълния претендиран размер.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от
ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на
първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.
Спорът пред настоящата инстанция е относно справедливия размер, който да обезщети
ищеца за претърпените от него неимуществени вреди. В частта, с която ответникът е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 лева,
решението е влязло в сила и формира сила на пресъдено нещо относно наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество и
относно липсата на съпричиняване.
По спорния въпрос за размера на справедливото обезщетение, което да
компенсира установените по делото вреди.
Фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, не се оспорва от
страните пред въззивната инстанция. Липсва основание за нейното ревизиране от тази
инстанция. При определянето размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият състав съобрази следните обстоятелства, установени по делото от
писмените доказателства и заключението на съдебномедицинската експертиза:
а/. брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания – изкълчване на
лявата ключично-лопаткова става, причинило затруднение в движението на лявата
ръка; счупване на 12-ти и 13-ти горни зъби, причинило затруднения в дъвченето;
б/. проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителния период –
мека имобилизация на лявата ръка за 30 дни. Лечението е проведено в домашни
условия. Общ възстановителен период – 84 дни, за които са издадени болнични листи
за отпуск поради временна нетрудоспособнрост с диагноза „изкълчване на раменна
става“. Няма данни за лечение на увредените зъби, както и за отражението на тази
травма върху живота на ищеца;
в/. интензитета на търпените от ищеца болки и страдания – непосредствено след
травмата и през първите 8-10 дни, както и по време на раздвижването - болки с по-
голям интензитет, впоследствие – болки при натоварване и промени във времето;
г/. възрастта на ищеца към настъпване на инцидента - 41 години;
д/. допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от
нараняванията/ – не са установени;
е/. последиците за здравето на ищеца и прогнозите за бъдещото му здравословно
2
състояние – Луксацията е зараснала, възстановяването е пълно. Ищецът може да си
служи с лявата ръка. При прегледа е установено леко повдигане на лявото рамо нагоре
вследствие разкъсването на връзковия апарат на увредената става;
ж/. обществено-икономическите условия в страната към настъпване на
застрахователното събитие.
Отчитайки всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 от
ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата 13 000 лв. би обезщетила ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер искът е неоснователен. По делото не са ангажирани доказателства за
търпени болки и страдания по продължителност и интензитет над приетите по-горе от
съда, поради което присъждане на по-високо обезщетение би довело до неоснователно
обогатяване за ищеца.
На основание чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законна лихва върху
обезщетението от предявяване на претенцията от увредения – 01.03.2017 г.
Поради частично съвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
отхвърлителната част от 8000 лева до 13000 лева и в полза на ищеца следва да се
присъди допълнително сумата 5000 лева за обезщетяване на неимуществените вреди.
Решението следва да бъде потвърдено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата
над 13000 лева.
По разноските. За оказана безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, на адв. О. се
дължи възнаграждение съответно на уважената част от иска. При материален интерес
пред първата инстанция 40000 лева, възнаграждението е в размер 1730 лева, а
съответно на уважената част от иска на адв.О. се дължи сумата 674,70 лева с ДДС. С
оглед променения резултат, на адвоката се дължи допълнително сумата 259,50 лева за
работата му пред първата инстанция. Пред въззивната инстанция материалният
интерес е в размер 32000 лева, за който размерът на адвокатско възнаграждение е 1490
лева. Съответно на уважената част от иска на адв.О. се дължи сумата 279,38 лева за
работата му пред въззивната инстанция. Ответникът следва да заплати на адв.О. общо
възнаграждение за предоставената на ищеца безплатна правна помощ пред двете
инстанции в размер на 538,88 лева.
От направените от въззивника разноски пред тази инстанция в размер 640 лева
ответникът му дължи 100 лева.
Въззиваемият претендира заплащане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 120 лева за изготвяне на отговор на въззивната жалба.
Претенцията е в рамките на определеното в чл.25а, ал.3 от НЗПП, но с оглед
възражението за прекомерност, направено от въззивника, което съдът намира за
3
основателно предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора пред тази
инстанция, същото следва да бъде определено на 50 лева, а съразмерно на
отхвърлената част на иска се дължи 42,19 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264115 от 22.06.2021 г. по гр. д. № 10381/2019 г. на
Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът на Н. Л. А. срещу ЗК “Лев
инс” АД, София за обезщетение на неимуществени вреди над 8000 лева до 13000 лева
и постановява:
ОСЪЖДА ЗК “Лев инс” АД, София да заплати на Н. Л. А. на основание чл.432,
ал.1 от КЗ допълнително сумата 5000 (пет хиляди) лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди, със законната лихва от 01.03.2017 г. до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която искът е
отхвърлен над 13000 лева.
Осъжда ЗК “Лев инс” АД, София да заплати на адв.В.О. от САК общо
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА пред двете инстанции в размер на 538,88 лева
(петстотин тридесет и осем 0,88) лева.
Осъжда Н. Л. А. да заплати на ЗК “Лев инс” АД сумата 42,19 (четиридесет и два
0,19) лева- разноски пред въззивната инстанция.
Осъжда ЗК “Лев инс” АД, София да заплати Н. Л. А. разноски в размер на 100
лева (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4