РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Бургас, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100500369 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на К. Х. Х. -ищец по гр.д. № ***/2019 год. по описа на
Бургаския районен съд против решение № ****/*****2021 год.,с което е
отхвърлен иска на въззивника против С. Х. Х. от гр. Бургас за осъждане на
ответника да му заплати сумата 20 000 лв. –частично от 100 000 лв.,с която се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца ,която сума включва сумата от
400 лв.,представляваща половината от сумата ,изтеглена от ответника на
13.07.2019 г. от сметката на общия наследодател Х*К* Х. ,а останалата сума
от 19 600 лв. –представляваща половината от сумите ,изтеглени от ответника
от всички банкови сметки на общия наследодател до смъртта му и половината
от сумите ,внесени в пенсионното осигурително дружество по договор за
допълнително доброволно осигуряване и в застрахователно дружество по
договор за застраховка Живот,притежавани от общия наследодател и
изтеглени от ответника след смъртта му .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за
незаконосъобразно ,неправилно и необосновано,постановено при допуснати
1
процесуални нарушения.
На първо място се обосновава твърдението за допуснато съществено
процесуално нарушение при отхвърляне на искането за събиране на
доказателства чрез експертно заключение.Въпреки че с молба от 26.02.2020
г. ищцовата страна е оспорила истинността на подписите ,показани като
извършени от наследодателя Х*К* върху :заявление до ЗАД ***** Живот за
сключване на застраховка „Живот“,свързана с индексен сертификат ,дадирано
от 22.03.2017 г.;авизо по платежно наруждане от 21.03.2017 г. от *****
България АД;заявление от Х*К* Х. до ПОД *****„АД от 14.08.2018 г.
;нареждане –разписка за теглене от ***** на сумата от 23 386,45 лв. от
28.11.2018 г. и договор за разсрочено плащане на средства на лице
,придобило право на пенсия от ДПФ***** от 03.09.2018 г. ; и е поискала
извършването на графологична експертиза за установяване истинността на
подписите ,положени от наследодателя по тези документи ,съдът е допуснал
експертиза единствено на подписа ,положен за наредител върху
нареждането-разписка за теглене от банката на сумата от 23386,45 лв. от
28.11.2018 г.За останалите документи ,които са приети и обсъдени като
доказателства ,не е допусната експертиза ,като е посочено ,че са
несъотносими.Отделно ищецът е твърдял ,че заявлението до ЗАД ****** от
23.03.2017 г. не е попълнено собственоръчно от наследодателя ,каквото е
изискването на застрахователя за сключване на застраховката ,обективирано в
т. 1 от същото заявление ,което обстоятелство не било обсъдено от съда .Не е
обсъдено и възражението ,че почерците ,с които е попълнено ръкописно
заявление за сключване на застраховка „Живот“ не са на наследодателя.
Отхвърлянето на тези доказателствени искания е опорочило постановения
съдебен акт.
Счита се ,че неоснователно съдът е отказал спиране на настоящото
производство на оснчл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК –при наличието на досъдебно
производство ,по което предмет на изследване са всички тези неистински
документи .
Излагат се подробни аргументи за неправилността на съдебния акт в
частта ,с която е отхвърлена претенцията за сумата 400 лв. –половината от
сумата от 800 лв. ,изтеглена от ответника от банковата сметка на
наследодателя след смъртта му,както и в частта ,с която е отхвърлен иска за
2
сумата от 3 834,50 лв. – половината от сумата , изтеглена на банкомат от
сочената банкова сметка в периода 12.07.2018 г.-12.07.2019 г.Сочи се ,че
изводът ,че до средата на м. май 2019 г. наследодателят „бил на крака „ и
следователно самостоятелно е извършвал тегления от банкомат, са
опровергани според въззивника от писмени доказателства –в т.ч. и
медицински документи .Оспорват се и свидетелските показания в тази връзка
,като се подчертава ,че са твърде общи и неконкретни досежно конкретни
факти за извършени тегления.Съдът не бил обсъдил твърденията на
ответната страна ,че в последната година от живота на наследодателя
банковите му дебитни карти са били в държане на ответника и именно той е
теглил с тях суми ,което се признава и от самия ответник ,твърдейки ,че е
обгрижвал баща си и е набаял необходимите суми за лечението и
живот.Доказателства за тези грижи обаче не били представени ,а ищецът е
оспорил ,че сключеният от ответника договор с „*****“ООД ,по който също
са разходвани средства на бащата , е сключен с негово съгласие,както и е
било съгласие на наследодателя за разходването на средства за „храна на
болногледачката „Оспорва се и извода ,че е налице устно упълномощаване
или съгласие от наследодателя за разпореждане със негови средства ,което
неправилно се мотивирало от съда с наличието на топли и близки отношения
между семейството на ответника и наследодателя.Твърди се ,че всъщност
през последните години от живота си бащата бил заплашван и физически
малтретиран от ответника и съпругата му ,както и от болногледачката
,които държали семейството на ищеца настрани .В тази връзка необсъден от
съда бил и въпросът за нищожността на пълномощното ,учредяващи
изключително широки правомощия от името на наследодателя на ответника
.Подържа се тезата,че отпечатъкът ,показан като такъв от десния палец на
наследодателя под текста на пълномощното с нотариална заверка от
18.06.2019 г. не бил извършен по собствената на наследодателя
воля.Поддържа се и че не е имало основание за полагане на отпечатък върху
пълномощното от строна на наследодателя ,тъй като свид. К* е посочила ,че
към момента на заверката на пълномощното той си е служил сигурно с
ръцете .Затова се счита за нищожно нотариалното действие ,съставляващо
заверка на положен отпечатък от пръст върху пълномощното,като според
въззивната страна нищожно е и удостоверителното изявление ,че текстът на
пълномощното е бил прочетен на Х* Х. и той е заявил ,че разбира
3
съдържанието му и е съгласен с него.При условията на вентуалност се
оспорва истинността на нотариалната заверка в т.ч. на отпечатаната върху
пълномощното забележка,че Х* Х. бил в невъзможност да се подпише и да се
изпише трите имена заради болест.При тези обстоятелства се счита ,че
пълномощното е било неправомерно създадено по инициатива и с участието
на ответника ,за да се създаде невярно впечатление ,че наследодателят е
изразил действителна воля упълномощените С. Х. и З*Х* да се разпореждат с
имуществото му и с авоарите по сметките му /цитират се и показанията на
свид. С.Х. ,според която наследодателят е споделил ,че никога няма да даде
пълномощно на никого ,докато е жил/.Затова се счита и че тегленията от
посочената банкова сметка на наследодателя са извършен от ответника или
по възлагане от него и той се е възползвал лично в своя полза от изтеглените
суми ,обогатявайки се неоснователно с половината от общата им стойност за
сметка на ищеца.
По отношение на частта ,с която е отхвърлен иска за сумата от 5000 евро
,съставляваща половината от сумата на вземане за дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Живот“ се сочи ,че съдът не обсъжда кое е
ползващото се при сключване на застрахователния договор лице .Посочва го
по име-Х*К* Х. ,без да уточни и съобрази ,че видно то посочения в полицата
ЕГН това е синът на ищеца,а не самият наследодател ,като съдът не е
обсъдил доводите ,наведени от ищеца за незаконосъобразните действия на
ответника по заместване изцяло на застраховащия.Освен това – съдът е
отхвърлили иска като такъв за половината от внесените от наследодателя
суми за застраховка Живот /тъй като се е установило ,че плащане по
застраховката не се е установило и от експертизата /,а не се е произнесъл за
половината от дължимото на ищеца застрахователно обезщетение в
качеството на наследник на застрахования-тъй като независимо от това ,че
плащане по застрахователната полица не е извършено в полза на ответника ,в
резултат на неговите незаконни действия е налице вземане за такова
обезщетение при настъпване на застрахователното събитие.Правното
основание ,на което се основава вземането за застрахователно олбезщетение
на ответника по въпросната полица , е опорочено ,поради което неправилни
са изводите ,че това обезщетение следва да бъде изплатено именно на
ответника и се дължи на годно правно основание ,като се излагат подробни
съображения в полза на тази теза .
4
Подробно се анализират документите ,вследствие на които ползващото се
лице по тях в крайна сметка се явява ответникът С. Х. и констатираните в тях
несъответствия:
-относно заявлението за сключване на застраховка „Живот“,датирано до
подписа 22.03-2017 г. се сочи ,че подписът на застроховащия не е на Х*К*
Х.;същото не е попълнено от застраховащия в противоречие със заложеното в
самото заявление на стрт.2;заявлението е попълнено с три различни почерка
и дописвано по различно време ;датите на заявлението в застрахователната
полица и в другите документи тотално се разминават;
-анализира се и заявлението ,с което от името на Х*К* Х. се заявява да
бъде въведен С. Х. като ползващо се по застраховката лице ,както и документ
без входящ номер,с който от името на Х*К* Х. е отправено искане синът му –
С. Х. да бъде въведен вече и като договорител на застроховката и ползващо
се лице по нея ,но с променени условия-той се посочва като ползващо се
лице не само при смърт ,но и при доживяване на застрахования /дъщеря му
П./до определена възраст .Твърди се ,че почеркът,с който е написана молбата
не е на наследодателя ,молбата не е на бланка на застрохователя и е от дата
един ден ,след като наследодателят е изписан от лечебно заведение с
онкологично заболяване в тежко състояние.
-отново се подчертава ,че сумата от 7000 евро за застраховката е наредена
от името на наследодателя по сметка на ЗАД ***** България с авизо по
платежно нареждане ,но върху този платежен документ стои подписът на Г.
П. , а не на Х*К* .
Така в резултат от неправомерните действия на ответника ищецът бил
лишен от вземането към ЗАД“****** „Живот“,а ответникът неоснователно се
е обогатил с размера на това вземане за сметка на ищеца.
По отношение на претенцята за сумата от 2 487,64 лв. ,представляваща
половината от сумата ,натрупана в пенсионно осигурителната сметка на
наследодателя и изплатена на трето лице,се счита за погрешен изводът на
съда ,че сумата правомерно е изплатена на посоченото като ползващо се лиц
Г. П..Този извод е резултат от една страна на неправилен отказ на съда да
допусне експертиза на подписи положените върху документите във
въпросната осигурителна преписка ,а от друга – на необсъждане на
доводите за основателност на претенцията ,наведени от ищцовата стра в
5
писмените бележки.На първо място самото заявление от наследодателя до
пенсионноосигурителното дружество не е изготвено от него и по негова вола
според въззивника.Положените два подписа също не са негови .Този факт
налага извод според въззивника ,че разходваните и натрупаните средства по
този договор са били собственост на наследодателя и след смъртта му
ищецът е имал право да получи половината от натрупаната сума по
осигурителната партида,независимо ,че средствата са били изплатени на
дъщерята на ответника – Г. П..Претенцията е насочена против ответника
,защото се счита ,че са в резултат на негови неправомерни действия и
действия на лице по негово възлагане .Счита се ,че наличието на такива
неправомерни действия ще се докаже от исканата графологична експертиза
,както и по образуваното досъдебно производство .
Счита се също ,че не са на наследодателя Х* Х. двата положени подписа в
представения договор за разсрочено плащане на средства на лице
,придобило прово на пенсия от Доброволен пенсионен фонд ******
България.И по този договор заявлението е с два различни почерка. По този
договор са извършвани периодични плащания,а при смъртта на
наследодателя остатъкът от 4 969 лв. е „отчислен към наследници „-видно от
документите ,приложени към молба от 18-12-2020 г. обаче сумата е
изплатена на Г. П. ,което противоречи на публичното оповестена от ПОД
****** България информация за пълно и безусловна наследяване на
средствата по индивидуалната партида на осигурения ,тъй като Г. П. не е
негов наследник.Разяснява се и защо според въззивната страна ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца за половината от сумата ,натрупана в
осигурителната партида на наследодателя.
По отношение на претенцията за неоснователно обогатяване на ответника
със сумата от 11 693,23 лв. –половината от сумата от 23 386,45 лв.,изтеглени
на 28.11.2018 г. от депозитната сметка на наследодателя ,според въззивника
са налице множество косвени доказателства ,налагащи извод ,че именно
ответникът е изтеглил тази сума и се е разпоредил с нея в своя полза,които
доказателства не са били обсъдени от съда , а и липсват доказателства сумата
да е била ползвана от наследодателя.
Моли се за отмяна на решението и уважаване изцяло на исковите
претенции до общия размер от 20 000 лв. ,до който е предявена общата
6
частична искова претенция.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано
лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК
оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че не са допуснати
твърдяните процесуални нарушения –най-вече чрез постановяване на
определението на съда от 05.03.2020 г.,с което се отказва уважаване на
доказателствените искания на ищеца /свъзани с изменението на основанието
на иска,като към молбата за изменение се правят и нови доказателствени
искания ,включително и назначаването на графични експертизи /.Подробно се
обоснвава тезата защо според въззиваемата страна исканите доказатерлства са
неотносими към спора ,поради което районният съд правилно е отказал
събирането им.Категорично се противопоставя въззиваемия против исканата
почеркова експертиза относно почерка ,с който е изполнено заявлението за
сключване на застраховка „Живот“,тъй като се счита ,че това е факт без
правно значение за настоящия спор.
Излагат се доводи и против искането за спиране на производството на
оснчл. 229 ал. 1 т. 5 ГПК ,доколкото не са разкрити престъпни обстоятелства
при разглеждането на настоящото дело ,от установяването на които да зависи
изходът на спора.,поради което не е налице сочената хипотеза на закона
,обосноваваща спирането на делото .
Във връзка с твърденията за изтеглените 800 лв. от банкоматната карта
на наследодателя се сочи на първо място ,че ответникът не е сменял ПИН-
кода на картата ,като освен това се поддържа твърдението ,че изтеглянето на
тези средства е станало със знанието и съгласието на ищеца/излагат се
доводи и се анализират доказателства в тази връзка/.Сочи се ,че тази сума не е
стигнала за погребението и се наложило и двамата братя-страните да внесат
допълнително по 350 лв. и именно това доплащане на разходите по
погребението от ищеца е знак ,потвърждаващ одобрението му ,постигнато от
двамата братя на 12.07.2019 г- тези разноски да бъдат покрити с въпросните
800 лв.,изтеглени от сметката на баща им.
Анализират се и доказателствата в подкрепа на изводите на районния съд
,че изтеглената чрез банкоматната карта на наследодателя сума от 3 834,50
7
лв. през последната година от живота му е била теглена от самия
наследодател ,а непосредствено преди смъртта ме тегленията били
извършвани от ответника за нуждите на баща му.В тази връзка са обсъдени и
представените медицински документи за сътоянието му ,от които според
въззиваемия става ясно ,че до м.май 2019 г. наследодателят е бил в състояние
сам да оперира по банковите си сметки –каквито изводи е направил и
районния съд .
Обсъжда се и възражението ,че договорът за социална услуга от
23.05.2019 г.,сключен с фирма за домашни грижи „******“ЕАД,изпратила
болногледачка да се грижи за наследодателя ,бил сключен без неговото
съгласие и че това съгласие не било доказано,както и че липсвало и съгласие
на ищеца.Тук се подчертава ,че към този момент няма още открито
наследство ,за да се изисква съгласие на сънаследниците за разпореждането
на баща им със собствените му средства .
Поддържа се и изводът на районния съд ,че възражението за нищожност
на нотариално завереното пълномощно е без значение за решаването на
спора ,доколкото това пълномощно не е било използвано за сключването на
нито една сделка ,а и 6 дни преди заверката му наследодателят е бил
прегледан от психиатър ,който е констатирал психичното му състояние
.Излагат се доводи против тезата за нищожност на нотариалното действие на
помощник-нотариуса по отношение заверката на пълномощното.
На следващо място ,във връзка с претенцията за заплащане на половината
от застрахователната премия по застраховката „Живот“,се сочи на първо
място ,че няма наследяване в случаите ,когато наследодателят е сключил
застраховка върху своя живот в полза на други лица,вкл. и евентуални
наследници,защото правоимащите лица получават съответната
застрахователна сума по силата на договора , а не като наследници .Освен
това не може да се претендира наследствена част върху приживе извършени
от наследодателя имуществени разпореждания със собственото имущество
.Счита се ,че изложените в тази връзка аргументи относно тезата на
въззивника за „незаконните действия на ответника „,които в крайна сметка са
довели до увеличаване на неговото имущество за сметка на това на ищеца,са
несъстоятелни и фриволни .Припомня се ,че с писмената молба от 26.02.2020
г. ищецът е оспорил само подписа на наследодателя ,положен върху
8
заявлението за сключване на застроховката и върху авизото върху
платежното нареждане от 21.03.2017 г.,а не за почерка ,с който е изпълнено
заявлението .Вместо доказателства и доказателствени искания въззивникът
отправя възражения към неучастващото в процеса лице-дъщерята на
ответника и дори я набеждава в престъпление ,макар и като служител на
„*****“АД тя да няма отношение нито към ЗАД“*****България живот
„,нито към ПОД „*****България „.Излагат се и подробни аргументи относно
хронологията и движението по застрахователния договор ,като в крайна
сметка се сочи ,че така извършените приживе на наследодателя
разпоредителни действия /заплащайки сумата от 7000 евро като
застрахователна премия/ не водят до реално засягане на чуждо имущество в
една или друга насока ,нито на обедяване на едного и обогатяване на
другиго.Релно ответникът с нищо не се е обогатил и то без основание ,поради
което и претенцията е абсолютно неоснователна /а и недоказана /.
Във връзка с претенцията за сумата по изплатените на трето лице 4 975,27
лв. и внесени в пенсионно-осигурителното дружество от наследодателя
суми,се счита ,че твърденията на ищцовата страна не са подкрепени с никакви
доказателства ,а в същото време първоинстанционният съд е изложил
логически издържани и смислени мотиви ,подкрепени от представените
доказателства ,като е направил и обоснован извод ,че всъщност ответникът
не е получил никакви суми ,внесени в ПОД от неговия баща ,поради което по
никакъв начин не се е обогатил неоснователно спрямо своя брат.Освен това –
наследодателят освен в договора за разсрочено плащане /т.4 / изрично в
заявление от 09.04.2019 г. е определил за ползващо се лице в случай на
смърт ,на което дружеството да изплати сумите ,натрупани по личната му
осигрителна партида -а именно :своята внучка Г. П. .
По отношение на претенцията за половината от сумата 23 386,45 лв.
,която наследодателят изтеглил от банковата си карта ,се счита такъв претмет
на спора – за половината от изтеглената сума ,не е бил въведен по
делото.Чак в пледоарията на адвокатския повереник на ищеца е въведено
такова искане ,което е недопустимо ,направено извън сроковете по чл. 214
ГПК.
Моли се за потвърждаване на решението и отхвърляне на
доказателствените искания на въззивника .
9
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД,като се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000
лева, частично от 100000 лева, която сума включва 400 лева, представляваща
половината от сумата, изтеглена от ответника на 13.07.2019г. от сметката на
общия наследодател, на страните –Х*К* Х. /поч. на ****г./, а останалата част
от 19600 лева, съставляваща част от общата сума от 100000 лева, с която
ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и представлява половината от
сумата, която общият наследодател е притежавал в собственост или като
вземания към ответника към деня на смъртта си.
Твърдяло се е в исковата молба, че страните са братя, наследници на
покойния им баща Х*К* Х. ,като според ищеца баща им бил много
състоятелен човек, работел дълго време като съдебен експерт и получавал и
спестявал солидни доходи. Приживе споделял с децата си, че ще им остави солидна
парична сума, която съхранява в банка, като ищецът счита, че се касае за стотици хиляди
левове. След смъртта на бащата, двамата братя изтеглили от негова банкова сметка сумата
от 2799 евро и сумата от 11.61 лева, които суми си поделили. Приживе обаче бащата
предоставил дебитната си карта на ответника, за да я ползва при извършване на разходи за
лечението му. Ответникът бил снабден и с пълномощно да оперира със сумите. Ищецът
счита, че доколкото баща му през последната година е бил лежащо болен, той е бил в
невъзможност да отиде до банката и да изтегли наличностите по банковите си сметки.
Солидното му състояние не е разходвано за негови нужди, понеже лечението му се е
поемало изцяло от НЗОК. Установено било, че на следващия ден след смъртта на бащата, от
сметката му е изтеглена сумата от 800 лева чрез дебитна карта, държана от ответника. Той
не предал полагащата се част от сумата в размер на 400 лева на ищеца. При тези факти
ищецът счита, че парите на покойния наследодател са изтеглени от ответника и той се е
разпоредил с тях. Счита, че ако бащата при смъртта си е оставил сумата от 200000 лева,
половината се полагат на него като наследник, но не е получил тези средства, които са били
изтеглени от ответника. Междувременно ,в първото съдебно заседание пред
първоинстанционния съд от 13.01.2020 г. ищецът е заявил нови факти и
обстоятелства във връзка със заявения иск, а именно, че починалият
наследодател е внесъл в Пенсионно осигурително дружество сумата от 7400
лв., като след смъртта му, ищецът не е получил своя дял от тази сума, тъй
като тя е била изтеглена от друго лице. Твърдяло се е също, че
10
наследодателят е сключил приживе застраховка живот, по която заплатил
сумата от 7000 евро. След смъртта на наследодателя, сумата по застраховката
не е била заплатена на неговия син, или неговия внук. Ищецът е заявил, че
ответникът се е обогатил с 3200 лева /половината от сумата в пенсионния
фонд/ и с 9780 лева /половината от сумата по застрахователното
обезщетение/. С двете суми, които не са заплатени на ищеца, ответникът се е
обогатил неоснователно за негова сметка и тези суми съставляват част от
общата сума от 100 000 лева, описана в исковата молба.
Районният съд е счел , че в исковата молба твърденията сочат само на
това, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца чрез изтегляне на
сумите по банковите влогове на наследодателя и това е основанието на иска,
описано в исковата молба. Доколкото съгласно чл. 214, ал. 1 от ГПК е
допустимо ищецът в първото заседание по делото да измени основанието на
своя иск, в случая БРС е намерил, че със заявлението си в първото по делото
заседание, ищецът е въвел наред със старите и нови фактически твърдения,
които представляват изменение на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Затова в открито съдебно заседание е приел направеното в предходното
съдебно заседание изменение на основанието на иска, като наред със
заявеното основание в исковата молба за обогатяване на ответника чрез
разпореждане със сумите по банковите влогове на наследодателя, се въвежда
и ново основание на иска за обогатяване на ответника чрез разпореждане със
сумите, внесени в пенсионно осигурително дружество по допълнително
доброволно осигуряване и сумите, внесени в застрахователното дружество по
застраховка живот.
Ответникът в писмения си отговор в срока по чл.131 ГПК оспорва
исковете. Заявява, че изложените от ищеца факти почиват на предположения.
Твърди, че не е имало случай, в който да се е обогатил от собствените на
починалия му баща парични суми и няма случай, в който наследодателят
приживе да е извършвал разпоредителни действия с парите си против своята
воля. Връзката между ищеца и неговия баща била прекъсната още през 2010г.,
по вина на ищеца, който не уважавал и не ценял своя родител. Ето защо
основните грижи за бащата са полагани от ответника, който го е снабдявал с
хранителни продукти, заплащал е и изразходваните консумативи. За целта
бащата сам е изтеглял средства от картата си или я е предоставял на сина си,
за да тегли той пари, за да купува храна и да плаща сметките. Бащата имал и
11
още една дебитна карта, като и двете карти са били в негово държане и той е
теглел пари от тях. Дори и когато е давал картата на ответника да тегли суми,
последният веднага след това я е връщал на баща си. В тази връзка
ответникът заявява, че по сметките не са се съдържали баснословни суми от
порядъка на 200000 лева. Твърди, че бащата не е бил прикован на легло за
дълго време, а се е движел и обслужвал до 15.05.2019г. и така е можел да
тегли пари от картите си. Заявява, че той и съпругата му са се грижили до
последно за баща му, като осигуряването на необходимите за това парични
суми е ставало предимно със собствени на наследодателя средства. След
15.05.2019г., когато бащата се залежал, ответникът наел болногледач, като
изтеглил от сметките на бащата сумата от 850 лева, за да плати за грижите.
Изтеглянето станало със съгласието на бащата. В последствие, за следващия
месец, също била изтеглена сумата от 850 лева, но бащата междувременно
починал, поради което било извършено сторниране на сумата от 280 лева.
Отделно с пари на бащата е заплащана храна за болногледачката /по 50 лева
на седмица или общо 368.29 лева/. Заплащани са и други манипулации,
например за кръвопреливания на три пъти, като цената на всяко възлиза на
150-180 лева. Отделно за пелени, кремове за подсичане, инжекции са
изразходени около 400 лева, които суми също са изтеглени от картата на
бащата по негово желание. Заплатени са и около 200 лева за различни видове
изследвания. Заплащани са и по 100 лева за храна, ток, вода, телевизия и
телефон, също и 300 лева за лекарства след март 2019г. Изтеглени са и 1730
лева за надгробен паметник на майката на страните. В деня на смъртта,
ответникът изтеглил от сметката на починалия 800 лева за погребението му.
Ето защо не е теглил от сумите за своя полза. Не е налице неоснователно
обогатяване, защото всички суми, изтеглени от картата на бащата, са
разходвани само за покриване на личните му нужди. Не е налице нито
обогатяване, нито обедняване.
Установено е било по делото ,че приживе наследодателят на страните –
Х*К* Х. е имал парични влогове по няколко банкови сметки, вложена сума по
договор за доброволно пенсионно осигуряване и сключен договор за
застраховка Живот. Със сумите по тези влогове и договори са извършвани
през последната година преди смъртта на Х. множество разпореждания чрез
тегленето им на банкомат, в банков клон или чрез банкови преводи,за които
именно ищецът твърди, че с тях се е обогатил неговия брат С. Х., като не му е
12
предал половината от сумите. Тези твърдения според районният съд не са
установени по делото,поради което и претенциите са били отхвърлени
изцяло.
По отношение на разпорежданията със суми от банковите влогове е била
изготвената икономическа експертиза, на базата на всички представени по
делото банкови извлечения и документи, която е дала заключение, че
приживе Х* Х. е притежавал общо 4 банкови сметки в „*******Банк
България“АД От първата сметка IBAN: ******* са извършени множество
разпореждания в периода от 12.07.2018г. до 13.07.2019г., т.е. година преди
смъртта на титуляра, като са теглени суми от банкомат, на каса или са
правени банкови преводи. Общо са изтеглени 14205.36 лева. От втората
сметка IBAN: ******** в посочения период са извършени
разпореждания, две от които са предоговаряне на главница /на 10.08.2018г. и
на 10.05.2019г./, а третото е превод към първата сметка. От сметка IBAN:
******** за посочения период е извършено едно разпореждане, а именно
теглене на 23386.45 лева и закриване на сметката, като това е станало през
ноември 2018г.
Първоинстанционният съд е приел , че тези разпореждания със сумите от
банковите сметки не водят до извод, че ответникът неоснователно се е
обогатил като е изразходил в своя полза парите. Позовал се е на показанията
на ангажираните от ответника свидетели , от които става ясно, че
наследодателят Х. е бил на крака и се е движел до средата на м.май 2019г. Св.
Я*, дългогодишен семеен приятел на Х., е заявил, че се е виждал с него
всекидневно на кафето, като срещите им продължили до началото или
средата на май 2019г. След това Х. вече не идвал на кафенето, тъй като му
било трудно да се движи. До средата на май 2019г.обаче Х. сам се обслужвал.
Свидетелят не е чувал той да е давал дебитната си карта на своя син,
ответникът С.. Св. И*, дългогодишен колега на починалия, е заявил, че Х. се
е залежал през май 2019г., но преди това двамата се виждали често и
последно през март 2019г. дори заедно изготвили експертиза по дело.
Свидетелят заявява изрично, че знае Х. да е ползвал банкомата, намиращ се в
близост. Св. К*, болногледачка на Х., е заявила в тази връзка, че доколкото си
спомня е започнала да се грижи за болния около 10.05.2019г., но не може да
си спомни точно. При тези показания първоинстанционният съд приема, че
13
Х* Х. е можел да се движи извън дома си и да се обслужва до началото или
най-късно до средата на май 2019г. Показанията на св. Х., съпруга на ищеца,
не разколебават този извод, тъй като тя е заявила, че гледачката е започнала
да се грижи за свекъра й на 23.05.2019г., след това е изнесла факти, че през
юни 2019г. състоянието на болния е почнало да се влошава. Затова е прието, че
наследодателят на страните, доколкото е можел да се обслужва и да се движи, до около
средата на май 2019г. е теглил от дебитната си карта суми, които са послужвали за неговата
издръжка и за задоволяване на неговите нужди, според преценките му. Всъщност до преди
средата на май 2019г. са били извършвани и разпорежданията с по-големите по размер суми
от различните банкови сметки на Х. След това, са теглени от банкомата сравнително малки
суми от порядъка на 100-200 лева/което е видно и от експертизата /. Счетено е ,че тогава
вече Х. не е напускал дома си и обективно му е било невъзможно да тегли сумите от
банкомата. Ето защо съдът е приел, че след средата на май 2019г. ответникът вече е бил в
държане на дебитната карта на баща си и е теглил от нея суми, които да покрият здравното
обслужване на Х. . Всъщност самият ответник е признал това обстоятелство в отговора си,
като е заявил, че е теглил от картата на баща си с негово съгласие.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на съда ,че приживе
бащата на страните е бил собственик на своите парични средства и е можел да
се разпорежда с тях както намери за добре ,включително и да ги дарява
,поради което е бил в правото си да предостави своята дебитна карта на
сина си и той да тегли пари от сметката на баща си ,дори и за задоволяване на
свои нужди .Договорното представителство поражда ,както вътрешни
отношения между представляван и представител, така и външни отношения
между представлявания и третото лице (при пряко представителство) или
между представителя и третото лице (при косвено представителство). При
цялата условност на разделението, вътрешните отношения включват
правоотношенията, произтичащи от упълномощаването, което може да е, или
да не е съпроводено от договор за поръчка (или друго правоотношение, от
което произтича овластяването). Упълномощаването е едностранна сделка,
която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира
със своето поведение (действия и бездействия) чужда правна сфера и
правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си
правните последици от извършените действия и осъществените бездействия.
Ако страните не са обвързани от договор за поръчка (или друго
правоотношение, от което произтича овластяването), за представителя не
може да възникнат никакви задължения, в т. ч. да действа в упражняване на
14
учредената представителната власт .
В настоящия случай не е установено какви точно са били вътрешните
отношения между представляван и представител ,както и че пълномощното е
било за извършване на действия или комплекс от действия и бездействия от
страна на представителя-ответник .Не се установява по никакъв начин ,че
наследодателят не е предоставил доброволно дебитната си карта на
ответника /заедно с ПИН-кода си /,нито пък ,че е търсил сметка от сина си за
изтеглените суми . Упълномощаването не е предложение за сключване на
договор за мандат, а правна сделка със собствени последици. За да породи
действие, упълномощаването не се нуждае от приемане, а когато се нуждае от
получаване, то може да бъде "оттеглено" без ограничения, както и да бъде
"прието" частично - само за някои от действията/което в случая не е сторено
/.Затова без значение е докога наследодателят е имал възможност да тегли
суми лично от банкомата .Фактът ,че е предоставил дебитната си карта
/заедно с ПИН-кода/на сина си означава ,че приживе се е разпоредил с част
от паричните си средства в полза на сина си ,предоставяйки му право той да
тегли пари от сметката му .Дебитната карта, известна още като електронни
или пластмасови пари, е финансов инструмент, издаден от банка или
спестовна банка, който позволява на клиента да получи достъп до салдото,
което има в разплащателната си сметка, свързана с картата,т.е.,предоставяйки
картата си на сина си ,наследодателят приживе се е разпоредил с част от
средствата си по сметката си и получените от ответника суми по този начин
са получени на правно основание .Друг е въпросът ,че от представените по
делото доказателства става ясно ,че с изтеглените пари /с които е можел да
се разпорежда и в своя полза/ответникът е плащал за здравните нужди на
своя баща ,като му е купувал санитарни принадлежности ,лекарства ,плащал
е за обслужване на същия и т.н./в тази връзка са представени множество
фискални бонове ,издадени през периода май-юли 2019 г. ,когато бащата вече
е бил на легло/.В този ред на мисли настоящият съдебен състав споделя
изложените от районния съд съображения във връзка с направеното
оспорване на предственото пълномощно с нотариална заверка на подписа
,дадено от наследодателя в полза на сина му С. и снаха му З*Х*,което им
учредява доста широки правомощия да представляват упълномощителя пред
всякакви институции и лица ,като изрично им е дадено право и да теглят от
банковите му сметки и да получават дебитните му карти.Това пълномощно не
15
е било използвано от упълномощените /включително и за тегления от
банкови сметки на наследодателя /,поради което въпросът относно
действителността на нотариалното удостоверяване на подписа ,е правно
ирелевантен,независимо от могобройните доводи и на двете страни ,изложени
в тази връзка .То наистина е само още едно доказателство за тезата на
ответната страна ,че ответникът се е ползвал с пълното доверие на баща си
,поради което е бил упълномощен от него устно още преди 18.06.2019 г.
/когато е извършена нотариалната заверка на пълномощното / да се
разпорежда по свое усмотрение със средства по банковите сметки на Х. .Това
се доказва и от показанията на разпитаните по делото свидетели /св.Я*,св.К*
/,от които става ясно ,че бащата е бил близък предимно със семейството на
малкия си син С. ,което се е грижило за него и имали всекидневна връзка
.Единствено показанията на свид.С.Х. са в противоречие с тези изводи ,като
тази свидетелка е разказала пред съда ,че през последните месеци от живота
си наследодателят бил заплашван и физически малтретиран от сина си-
ответника и от неговата съпруга ,както и жената ,която се грижила за него –
свид. К* .Правилно тези показания не са били кредитирани от
първоинстанционния съд – от една страна същите са депозирани от
заинтересован свидетел –съпругата на ищеца ,от друга –противоречат на
всички представени по делото доказателства ,а и впечатленията й за
„побои“над свекър й се опират единствено на предположения.
Затова по отношение на тегленията по посочената сметка IBAN: *******
правилен е изводът на районния съд ,че не може да се говори за
неоснователно обогатяване .Всъщност горното се отнася до всички сметки ,от
които приживе на наследодателя са теглени суми ,независимо от изложените
възражения на ищцовата страна .
По отношение на сметка IBAN: ********,от която на 28.11.2018 г. са
изтеглени 23 386,45 лв. следва да се подчертае ,че се е установило по делото
,че сумата е изтеглена лично от наследодателя и негов е подписът на
нареждането – разписка за тегленето от същата дата/за която е установено от
приетата графологична експертиза ,че е подписана лично от наследодателя/
.Като основание на претенцията за половината от тази сума /от 11 693,23
лв./е ,че ответникът е „ малтретирал“ баща си и така „сложил ръка върху
цялото имущество ,което баща ми притежаваше „,като тези пари не били
намерени у наследодателя след смъртта му и не било ясно за какво са
16
изхарчени .Тези твърдения ,опряни единствено до предположения ,не са
подкрепени с никакви доказателства ,а и изцяло се опровергават от събраните
гласни доказателства относно отношенията между семейството на ответника
и наследодателя .Освен всичко друго въззивникът никъде не е въвел като
предмет на спора въпросната сума ,представляваща половината от сумата от
23 386,45 лв.-нито в исковата си молба ,нито в изменението по чл. 214
ГПК,прието в първото съдебно заседание .Едва в пледоарията си в
заседанието по същество пред първата инстанция процесуалният
представител на ищеца е заявил претенцията си на това ново основание
,което е недопустимо ,доколкото представлява едно недопустимо изменение
на иска извън срока по чл. 214 ал. 1 ГПК ,макар че районният съд се е
произнесъл по него .
По отношение на претенцията за половината от сумата от 800 лв.,които
ответникът е изтеглил непосредствено след смъртта на наследодателя на
12.07.2019 от банковата му сметка с IBAN: *******,която сума ,видно от
представените по делото доказателства ,ответникът е разходвал като част от
необходимите средства за погребение на баща си ,следва да се посочи ,че са
представени по делото още с отговора на исковата молба са били
представени два приходни касови ордера ,като с първия от 16.07.2019 г. са
заплатени въпросните 800 лв./за погр.услуги и акцесоари/ и в него е
посочен“остатък за доплащане в размер на 687 лв.“,а вторият е от 18.07.2019
г.,с който З*Х* /съпруга на ответника / е внесла още 350 лв.-половината от
необходимото доплащане ,а с ПКО от 19.07.2019 г. ищецът пък е внесъл
сума за доплащане от 344 лв. Това именно доплащане на разходите по
погребението е ииндиция,потвърждаваща твърдението ,че двамата братя са
постигнали договорка въпросните 800 лв. да бъдат изтеглени от сметката на
наследодателя с поравно доплащане от двамата наследници .Затова и в тази
връзка липсва неоснователно обогатяване от страна на ответника ,още повече
,че да се претендира заплащане на половината от тази сума /използвана за
разходи по погребението / като подлежаща на делба е в противоречие с
добрите нрави .
Основните усилия на ищцовата /въззивна /страна за доказване на тезата за
наличие на неоснователно обогатяване от страна на ответника са насочени
към претенцията за сумата от 5000 евро в левовата им равностойност
17
,съставляваща половината от сумата на вземането за дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Живот“ на наследодателя по
застрахователна полица №****** от 2017 г. при ЗАД“*****
България“Живот“ .
Във въззивната жалба се твърди ,че „в резултат на незаконните действия
на ответника за него е налице вземане за застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие ,което увеличава имуществото му за
сметка на това на ищеца „. Развива се тезата че „ответникът изначално е имал
план да отклони средствата по застраховката“Живот“ в своя полза,което е
сторил със съдействието на работещата в банката негова дъщеря Г. П. ,като по
този начин не само е лишил моя син /б.а-на ищеца/ от извършената в негова
полза застраховка ,но в крайн сметка се е обогатил за моя сметка с дължимата
сума като обезщетение по засраховката „.
Тук на първо място следва да се подчертае ,че застрахователното
обезщетение по застраховка „Живот“ не влиза в наследствената маса. Един практически
пример в този смисъл е следният: починалият приживе е сключил застраховка „Живот“ в
полза на лице, което е сред наследниците му. Когато наследодателят почине, това лице не
получава това обезщетение от застраховката като част от наследството, защото това право
възниква вследствие на настъпилата смърт.Това е така ,защото за да бъде част от
наследството едно право, починалият трябва да го е притежавал към момента на смъртта си.
А докато е бил жив, не е имал правото да получи това застрахователно обезщетение. Едва
когато наследодателят умира, това право възниква и то в полза на облагодетелствания,
посочен в договора за застраховане. Изводът е, че починалият не е притежавал това право,
съответно не може да се гледа на него като на част от наследството. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 445, ал. 1 от Кодекса на застраховането, която гласи, че
застрахователното обезщетение по застраховка „Живот“ не влиза в наследството на
застраховащия, застрахования или трето облагодетелствано лице, дори когато за такова лице
е определен наследник.Тази теза се доразвива и в следващата алинея, която гласи, че когато
облагодетелстваният по застраховка „Живот“ е наследник, то той, дори да се откаже от
наследството, ще има право на застрахователно обезщетение за смъртта на своя починал
наследодател, тъй като неговото право на обезщетение не произтича от качеството
наследник.В правната уредба на съотношението между обезщетението по застраховка
„Живот“ и наследството се среща и още един аргумент в полза на твърдението, че
застрахователното обезщетение не се явява част от наследството. Това е именно
разпоредбата на чл. 41 от Закона за местните данъци и такси. В ал. 1 е посочено, че
наследството подлежи на облагане, докато в ал. 2 се урежда облагането на изплатени
обезщетения по застраховка „Живот“, сключена в полза на трети лица.Самото смислово
разделяне на тези две хипотези в отделни алинеи е основание да приемем разпоредбата на
18
чл. 41, ал 2 от Закона за местните данъци и такси като допълнителен аргумент в полза на
разграничението на застрахователното обезщетение от наследството.
Ето защо ,при наличието на валидно застрахователно правоотношение
застрахователното обезщетение по застраховка „Живот“ не влиза в
наследствената маса на общия наследодател и няма как ищецът да мотивира
обедняване ,доколкото наследодателят е извършил приживе имуществено
разпореждане със собственото си имущество,сключвайки застрахователен
договор .
Всъщност наследодателят е подал заявление от 22.03.2017 г. до
ЗАД“****България“Живот“АД за сключване на застраховка
„Живот“,свързана с индексен сертификат ,с начало 01.03.2017 г. и край
31.11.2027 г. ,при застрахователна премия 7000 евро .В заявлението като
застрахована е посочена внучката Г. С. П. ,а като ползващо се лице при
доживяване края на срока на застроховката е посечон Х*К* Х. –внук на
наследодателя и син на ищеца.В заявлението изрично е вписана и волята на
застраховащия в случай на негова смърт през срока на застраховката тя да не
бъде прекратявана ,а всички негови права и задължения да се прехвърлят на
застрахования .Премията от 7000 евро застраховащият/наследодателят/ е
внесъл на 21.03.2017 г. с авизо по платежно нареждане .И въпреки
многобройните оспорвания на въпросното авизо и на заявлението ,ищцовата
страна не оспорва ,че е знаела за сключения застрахователен договор ,тъй
като наследодателят се е обадил в дома на ищеца ,за да съобщи ,че е
сключил застраховка „Живот“ ,на която бенефициент ще бъде внукът му
Х*К* Х.-големият син на ищеца.Ищецът твърди ,че баща му му е предал
въпросното авизо още приживе ,при което го е представил по делото .
Въз основа на заявлението е сключена застрахователна полица № ******
от 22.03.2017 г. –с отбелязване ,че премията от 7000 евро е платена ,като в
нея изрично е дефинирано съдържанието на понятията „застраховащ“-
наследодателя-лицето ,което сключва договора със застрахователя и в това си
качество придобива правата и задълженията по договора ;застрахован/Г. П. /-
лицето ,чийто живот е застрахован и ползващо се лице /Х*К* Х.-внук/-
лицето ,което има право да получи суми и обезщетения по
застроховката.Страни по полицата са само застраховащия и
застрахования,които са подписали съответните документи .В случай ,че
застрахованото лице доживее крайния срок на застраховката /31.11.2027 г. /
19
застрахователят следва да изплати дължимата сума на ползващото се лице –
внука Х* Х. ,а в случай на смърт на застрахования ,дължимата сума се
изплаща също на ползващото се лице..
Твърди се от въззивната страна ,че въпросното заявление от 22.03.2017 г.
„страда от дефекти ,сочещи неистинност и други злоупотреби „,като
:подписът на застраховащия не е на посочения кат такъв Х*К* Х.;в
противоречие със заложеното в самото заявление на стр. 2 условие
,заявлението не е попълнено от застраховащия-заявлението било попълнено с
три различни почерка;датите на заявлението и другите документи в
преписката се разминавали ;платежният документ бил от предходната дата
;приложеното в преписката копие от личната карта на Х*К* била от 2016 г. –
една година преди да подаде заявлението .Освен това върху документа ,с
който е наредена сумата от 7000 евро от името на наследодателя
,представляващ авизо по платежно нареждане от 21.03.2017 г. ,за наредител
стоял подписа на Г. П. , а не на Х*К*.
От заключението на вещото лице Р. по назначената по делото съдебно-
почеркова експертиза обаче се установява ,че наследодателят лично е
подписал авизото по платежното нареждане от 21.03.2017 г./л.111 и л. 279 от
първоинстанционното дело / –подписът срещу „наредител „ е негов ,което
означава ,че лично се е разпоредил със сумата от 7000 евро,с което от
собствената си депозитна сметка IBAN: ******** е превел сумата на
сочената в авизото сметка /за която вещото лице по назначената
икономическа експертиза сочи ,че е открита на 21.03.2017 г. и закрита на
31.03.2017 г.,т.е. сумата за застрахователната премия от 7000 евро по
сключената застраховка „Живот ,свързана с инвестиционен фонд
,наследодателят е изтиглил от депозитната си сметка „Три напред“ с IBAN:
********/вж. в тази връзка заключението по назначената експертиза /.
Впоследствие ,въз основа на писмено молба ,изходяща от наследодателя ,
е променено ползващото се лице по застраховката ,като застрахован по
договора остава Г. П. ,а ползващо се лице – ответника С. Х. .Тази молба от
26.09.2018 г. /л. 209/ и заявление /л.208 от първоинстанционното дело /са
подписани лично от наследодателя ,като въз основа на тях е подписано
допълнително споразумение между застрахователното дружество и
договорителя по застраховката – наследодателя Х. от 01.10.2018 г. Въз основа
20
на тях е образувано нова застрахователна полица № ******/4,в която като
ползващо се лице е вписан ответникът С. Х. .С оглед на всичко това ,без да е
необходимо да бъдат обсъждани всички възражения на въззивната страна
относно попълването и съдържанието на всички ,приложени към
застрохователната полица книжа –молби ,заявления,декларации ,дледва да се
приеме ,че е налице валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество и останалите страни по застрахователния
договор ,включая наследодателя като договаряща страна .Ищецът не е страна
по застрахователния договор и не може да го атакува като незаконосъобразен
.Договорът не е и нищожен ,тъй като попълването на някой от приложените
към полицата документи не по надлежния ред не води до нищожността му
.Без дначение е дали буквено-цифровият текст в заявлението не е изписан от
наследодателя ,или пък че молбата ,с която наследодателят е заменил
ползващото се по договора лице ,не била изписана на съответната бланка на
застрахователя/вж. показанията на разпитания пред настоящата инстанция
свид.С*-дългогодишен мениджър и в застрахователното дружество ,с което е
сключен процесния договор ,който подробно разясни методологията и
практиката при сключване на застраховотелните договори и начина на
попълване на различните книжа по застрахователните полици и от
показанията на който стават ясно много от въпросите относно попълнените
документи към процесната полица ,както и някои от „разминаванията „,които
според въззивната страна водят до съществени нарушения/.Плащайки
застрахователната премия от 7000 евро за сключване на застрохователен
договор по застраховка „Живот“ ,наследодателят се е разпоредил със
собствени средства приживе и тези действия не водят до реално засягане на
чуждо имукество в една или друга насока ,нито до обедняване на едного за
сметка на обогатяване на другиго-Ответникът не се е обогатил без основание
,поради което правилно и тази претенция е била отхвърлена от
първоинстанционния съд /друг е въпросът ,че тя е останала и недоказана по
размер ,тъй като ищецът претендира половината от 10 000 евро в левова
равностойност ,тъй като според него застрахователното обезщетение щяло да
достигне 10 000 евро./ .
По отношение на претенцията за сумата от 2 487,64 лв.-представляваща
половината от сумата ,натрупана в пенсионно-осигерителната сметка на
наследодателя и изплатена на трето лице/ 4 975,27 лв..настоящият съдебен
21
състав отново споделя изложените от районния съд доводи и мотиви ,към
които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .
В случая въз основа на заявление вх. № 292/14.08.2018 г. наследодателят
Х. е сключил договор от 03.09.2018 г. между него и Доброволен пенсионен
фонд за разстрочено плащане на средства на лице ,придобило право на пенсия
от доброволен пенсионен фонд *****България.С т.1 от договора фондът се
задължава ,считано от 01.09.2018 г. да изплаща по 200 лв. месечен съобразно
плана ,посочен в разпореждането за плащане /няма спор ,че сумите са били
превеждани по банковата сметка на наследодателя/.В т.4 от договора се сочи
,че в случай на смърт на получателя дружеството се задължава да изплати
остатъка от натрупаните средства по индивидуалната осигурителна партида
на изрично посоченото лице в договора – а именно Г. П. .Това ползващо се
лице е посочено и с нарочното заявление 120-1 от 09.04.2019 г. от
наследодателя към зоговора за допълнително доброволно пенсионно
осигуряване .От заключението на съдебно-почерковата експертиза се
установява ,че всички подписи ,положени под заявленията и молбите на
наследодателя до Доброволния пенсионен фонд ,са на наследодателя,поради
което възраженията в тази връзка на въззивника са неоснователни .
В тази връзка следва да се сподели извода на районния съд ,че на първо
място ответникът не е получил никакви суми,внесени в пенсионно-
осигерителното дружество от неговия баща,поради което по никакъв начин
не се е обогатил неоснователно спрямо брат си.Въззивникът мотивира
насочването на претенцията си срещу ответника с твърдението ,че
последният „чрез неправомерни действия и такива на лицата ,действащи по
негово възлагане „ са довели до това като ползващо се лице да бъде посочена
дъщеря му.Доказателства относно това твърдение не са представени по
делото /не става ясно и какви са точно тези неправомерни действия ,тъй като
през цялото време се набеждава именно дъщерята на ответникя ,че е
извършила такива действия ,тъй като работи в банката /.В крайна сметка
,извършените приживе на наследодателя правни действия във връзка с
пенсионната осигуровка ,не се отнасят към ответника,а единствен
разпоредител на натрупаните средства по фонда е осигуреният –
наследодателят,на който не може да се отрече свободата да разполага с тях
така,както намери за добре.Не са представени никакви убедителни
доказателства и възражения ,че волята на наследодателя при извършване на
22
тези правни действия е била опорочена по някакъв начин /напротив – както с
вписването в самия договор за разсрочено плащане ,така и с допълнителното
заявление от 19.04.2019 г. ,той е манифестирал една и съща воля средствата да
бъдат получени от внучката му Г.
Всичко това мотивира настоящия съдебен състав да счете въззивната
жалба за неоснователна и поради съвпадане на мотивите му с тези на
първостепенния съд решението следва да бъде изцяло потвърдено .При този
резултат в полза на въззиваемия-ответник следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото пред въззивната инстанция на оснчл.
78 ал. 3 ГПК ,които с оглед и приложения списък на разноските по чл. 80 ГПК
и представените доказателства възлизат на 1700 лв.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № ******/******.2021 г. постановено по гр.д.
№ *****/2019 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА К. Х. Х. ,ЕГН ********** от гр. Б******* да заплати на С. Х.
Х. ,ЕГН ********** от гр. Б****** ,сумата 1700/хиляда и седемстотин /лева –
разноски по делото пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23