Р Е Ш Е Н И Е № 95
Гр. Тополовград, 09.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Тополовградският районен съд в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА СЕМЕРДЖИЕВА
При секретаря: К.П.
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 90 по описа за
Жалбоподателят
твърди, че издаденото наказателно постановление на Д. на Д. „И. по т.” – гр.
Хасково, с което на представляваното от него дружество „Е. М. Г.” ООД – гр. Б.
е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв.
на основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда, е
незаконосъобразно и необосновано поради следните съображения:
Жалбоподателят
твърди, че между Дружеството и лицето Р. С. Ш. не съществуват трудови правоотношения, а са възникнали
гражданскоправни такива въз основа на сключен между страните договор по смисъла
на ЗЗД. Поради което не е извършено визираното в АУАН и НП административно
нарушение и не следва да се ангажира отговорността на работодателя. И тъй като
в случая липсват кумулативно предвидените характеристики за наличието на
каквото и да било нарушение, то следва извода за незаконосъобразност,
неправилност и неоснователност на обжалваното НП. На това основание се
претендира неговата отмяна.
Алтернативно
в жалбата се посочва, че е завишен размера на предвидената от законодателя
имуществена санкция и се претендира намаляването на този размер, ако се приеме,
че е налице нарушение.
Също
така в жалбата се твърди, че в случая е
налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и тъй като това не е преценено
от наказващия орган се претендира на това основание съдът да отмени обжалваното
НП.
С оглед
на изложените съображения се претендира да се отмени изцяло издаденото НП като
незаконосъобразно и неправилно.
В
съдебно заседание, чрез своя процесуален представител жалбоподателя поддържа
жалбата си, като доразвива изложените в нея аргументи и в представена по делото
писмена защита в която се претендира не само отмяна изцяло на обжалваното НП,
но и алтернативно ако съдът прецени, че е извършено описаното нарушение да се
измени обжалваното НП като се намали размера на наказанието като се цитира
съдебна практика в тази насока ТР № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 на ОСК
на ВАС.
Административнонаказващият
орган – Д. „ИТ” – Хасково изпраща представител в съдебно заседание –
юрисконсулт Г., която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като
законосъобразно. Процесуалният представител твърди, че нарушението е
обективирано по своите признаци и виновно извършено от процесното Дружество,
доказано е по безспорен и категоричен начин, правилно е ангажирана АНО и не са
налице процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 06.08.2019 г. в хотел „Г. П.“ намиращ се в землището на
с.С., общ.Т., стопанисван от „Е.М. Г.“ ООД – гр.Б. е била извършена проверка на
място за спазване изискванията на трудовото законодателство и на 13.08.2019 г.
и 15.08.2019 г. по документи представени в Д „ИТ“ – Х., за които проверки е
съставен протокол рег.№ ПР1927098/16.08.2019 г. При проверката на място е било
заварено лицето Р. Ш. във фоайето на хотела да носи нещо, като на последната е
била предоставена за попълване декларация, собственоръчно попълнена от нея,
приложена по делото от която е видно, че последната е декларирала, че работи на
обекта като камериерка с работно време от 08.00 до 17.30 часа, че няма сключен трудов
договор, като липсва отбелязване за граждански договор, че получава дневно 25
лева и последно й е изплатено такова на 20.07.2019 г. от счетоводител. Във
въпросната декларация в графата „други обстоятелства“, лицето е декларирало „на
повикване съм“. След извършване на проверката на място и след изпращането на
призовка, приложена по делото, на основание чл.45, ал.1 от АПК до въпросното
Дружество за явяване и представяне на писмени доказателства на проверяващите са били предоставени 3 броя
граждански договори, съответно от 25.06.2019 г. от 01.07.2019 г. и от
01.08.2019 г., сключени между въпросното дружество и лицето Р. С. Ш.. Гражданските
договори са сключвани последователно за срок от един месец, като в тях е
посочено, че дружеството възлага на лицето да извърши „почистване на хотелската
база“ и след приемане на извършената работа да изплати сумата от 20 лева на
час. Представена е и служебна бележка от която е видно, че е проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа на това лице. Представен е и
разходен касов ордер от 25.07.2019 г. от който е видно, че на лицето е
изплатена сумата от 370 лева, като е записано „възнаграждение по граждански
договори“. След представяне на въпросните писмени доказателства и изпращане на
протокола за извършена проверка на процесното дружество, видно от приложените
по делото писма от 16.08.2019 г., представител на дружеството е поканен да се
яви в Дирекцията на 18.09.2019 г. за съставяне на АУАН за нарушение на чл.61,
ал.1 от КТ. На въпросната дата не се явява представител на дружеството и е
съставен в отсъствие на нарушителя АУАН № 26-000548/19.09.2019 г. от актосъставителя
Д. в присъствието на св.Л. и двамата на длъжност гл.инспектори на процесното
дружество за това, че в качеството му на работодател не е сключил трудов
договор със Р. С. Ш. в качеството й на камериерка преди постъпването й на работа.
Изрично в акта е записано какви са констатациите на органите при проверката на
място и по документи. Записано е, че е нарушен чл.61, ал.1 от КТ. Акта е
подписан от актосъставителя и свидетеля, присъствал при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, като не е подписан от нарушителя, тъй като
е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в негово отсъствие. Акта е
връчен на нарушителя с обратна разписка. Въз основа на този акт е издадено НП №
26-000548/17.10.2019 г. с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.414, ал.3 от КТ. НП е
връчено с обратна разписка на 21.10.2019 г. Жалбата е подадена и входирана на
28.10.2019 г.
По делото са представени от процесуалния представител на
жалбоподателя фактури за заплатена ел.енергия от Дружеството за въпросния обект
за десет месеца през
По делото са разпитани актосъставителят Д. и свидетелката Л.
– служители на дирекцията, присъствала
при установяване на нарушението и при съставяне на акта. От техните
показания се установява реда и начина на извършване на проверката и съставянето
на акта. И актосъставителят, и свидетеля посочват една и съща фактическа
обстановка и описват подробно нарушението, което е извършено и обстоятелствата
които са установили на мястото на проверката.
По делото е разпитана като свидетелка Р. Ш., която посочва
в с.з., че действително има сключени граждански договори и при предявяването на
последния същата посочи, че подписа е неин, че е била повикана да настели
леглата в хотелската база. Изрично тази свидетелка посочва, че е на повикване
за свършване на определена работа и предоставяне на определен резултат, няма
определено време в което да ходи предварително в комплекса, нито ден, нито по
колко часа. Изрично тази свидетелка посочва в показанията си на стр.4 от
протокола от с.з. от 25.11.2019 г.: „аз не работя в тази фирма, само от време
на време ме викат за да извършвам
определени неща и по-специално да оправя хотелските легла. Но това е много
рядко, не ми е определено предварително кога да ходя, нито по колко часа, нито
в кой ден….. Не познавам другите, които са там в комплекса….. С. и Т. ги
познавам по физиономия, иначе с тези лица не се познавам“.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като документи,
издадени в съответната форма и по съответния ред, както и от гласните
доказателства на разпитаните по делото свидетели и актосъставителя, на които
съдът дава вяра, тъй като същите са обективни и непротиворечиви и в
съответствие със събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице, имащо правен интерес, и са спазени всички
изисквания за нейното редовно разглеждане.
Жалбата
и основателна и доказана и следва да се уважи, като обжалваното НП се отмени
изцяло, като незаконосъобразно и необосновано.
Административнонаказателната отговорност на Дружеството в
качеството му на работодател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на
чл.61, ал.1 от КТ и съответно е наложено наказание на основание чл.414, ал.3 от КТ за това, че не е сключил трудов договор с лицето Р. С. Ш. в качеството й на
работник, изпълняваща длъжността камериерка в процесния обект преди
постъпването й на работа. В случая съдът счита, че визираното административно
нарушение не е установено и доказано по безспорен и категоричен начин нито от
обективна, нито от субективна страна, че е извършено от процесното дружество,
за да бъде ангажирана неговата отговорност. Не е установено от събраните по
делото доказателства безспорно и категорично, че правоотношенията между
въпросното дружество и лицето Р. Ш. са трудовоправни, а напротив налице са
категорични и писмени и гласни доказателства, че последните са гражданскоправни
въз основа на сключен между страните граждански договор съгласно ЗЗД.
При
трудовото правоотношение се дължи предоставяне на работна сила от физическо
лице на избран от него работодател, който да я ползва за определен или
неопределен период от време, като при трудовото правоотношение работникът или
служителя не е самостоятелен, той е подчинен на изискванията и разпорежданията
на работодателя по отношение на работно време, трудова дисциплина, почивки и
отпуски, като всички тези елементи следва да се договорят между страните по
трудовия договор. При трудовия договор се предоставя работната сила в условията
на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време,
на определено място на работа, при определено работно време и при определено възнаграждение.
Именно това са типичните елементи на трудовото правоотношение. Докато при гражданските
правоотношения, предимно облигационни също има полагане на труд, но техен
предмет е крайния резултат на този труд - например – изработена вещ,
предоставяне на определена услуга и пр., при тези правоотношения се дължи
работна сила, но в условията на самостоятелност, т.е. без работно време и
подчиненост на работодател и не в условията на продължителност, непрекъснатост
и повторяемост.
В конкретния случай по делото безспорно се установява, че не
е имало трайност и постоянство в изпълнението на работата, оправяне на леглата
в хотелската база, не е имало задължение за спазване на трудова дисциплина,
липсва конкретно договорено работно време, почивки и отпуски, лицето изрично
посочва в показанията си, че е работило в условията на самостоятелност и липса
на подчиненост, без да му е определено точно в кой ден и в какви часове да
извършва конкретната услуга, касаеща хотелската част от комплекса. Установи се
също така, че не се касае за предоставяне на работна сила в условията на
продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на
определено място на работа при определено работно време и при договорено
месечно седмично или друг вид периодично плащано възнаграждение Т.е. не са
налице типичните елементи на трудовото правоотношение, напротив, установи се,
че лицето Р. Ш. полага някакъв труд в процесното дружество, но неговия предмет
е крайния резултат на този труд да бъдат оправени хотелските легла и почистена
базата, като няма предварителна договореност точно за колко часа това ще се
извърши, в какво време, а единствено е договорено да се заплаща след
предоставяне на крайния резултат на този труд и така е направено, видно от
разходния касов ордер, който е финансов документ доказващ извършено плащане и в
него изрично е записано „възнаграждение по граждански договори“.
Действително
въпросното лице в собственоръчно попълнената от него декларация е посочило, че
работи на длъжност камериерка с определено работно време, но в последствие в
други обстоятелства в декларацията лицето е записало „на повикване съм“, което
е в противоречие с горепосочените от това лице данни за определено работно
време. Тези противоречия са изцяло отстранени с разпита на самото лице в с.з.
непосредствено пред съда, като съда кредитира именно свидетелските показания, а
не посоченото в декларацията досежно горепосочените обстоятелства за определена
длъжност и работно време, тъй като лицето посочва изрично под страх от наказателна
отговорност и непосредствено в хода на самото съдопроизводство, че не е имало
определено работно време и никой предварително не е определял в кой ден, по
колко часа и точно кога да се яви лицето във въпросния обект за да изпълни
задължението по сключените граждански договори. Още повече, че това лице
изрично заявява в с.з. при предявяване на въпросните граждански договори, че то
ги е подписало и сключило при визираните в тях договорености. За това следва да
се приемат и кредитират именно приложените граждански договори, а не да се дава
вяра на собственоръчно попълнената декларация, която е твърде противоречива,
досежно данните в нея за работното време и която се опровергава от
непосредствения разпит в с.з. от лицето което я е попълнило.
Също
така от свидетелските показания на св.Шопова в частта в която тя заявява, че не
познава другите от фирмата, нито лицата С. и Т., косвено се доказва и може да
се направи извод, че действително това лице не работи по трудов договор, било
срочен или безсрочен такъв във въпросната фирма, след като не познава лицата от
проверявания обект.
Въпреки,
че по делото се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в
предвидените за това срокове и форма и при липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и съдържанието им съответства на минимално
изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, то обжалваното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, единствено и само поради
липса на установено и доказано административно нарушение на чл.61, ал.1 от КТ и
респ. липса на основание за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно НП № 26-000548/17.10.2019
г. на Д. на Д. „И. по т.” – Х., с което на
„Е. М. Г.” ООД – гр. Б., БУЛСТАТ
№ ********, със седалище и адрес на управление:***, в качеството му на
работодател, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. /две
хиляди лева/ на основание чл. 416 ал. 5, вр. с чл. 414 ал. 3 от Кодекса на
труда за извършено нарушение по чл. 61 ал. 1 от КТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС – Ямбол в
14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: