Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 14414 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано след изпращане по подсъдност от Видинския окръжен съд. Предявени са
по реда на чл. 422 от ГПК от „П.и.б.“ АД *** срещу Н.Д.К. следните обективно
съединени установителни искове при условията на кумулативност:
- иск с правно основание чл. 430 ал. 1 от ТЗ за
признаване установена дължимостта от ответника като солидарен длъжник на сумата
от 131 400 лева главница по договор за кредит;
- иск с правно основание чл. 430 ал. 2 от ТЗ за
признаване установена дължимостта на сумата от 68 879.03 лева непогасена договорна лихва начислена за периода
15.01.2016 г,- 14.01.2019 г.;
- иск за признаване установена дължимостта на сумата
от 47
420.69 лева „наказателна лихва“ като обезщетение за забава за просрочените плащания за периода 18.10.2016 г. -
17.01.2019 г. включително, имаща характер на неустойка;
- иск с правно основание чл. 58 ал. 1 т. 1 от Закона
за кредитните институции, за признаване установена дължимостта на сумата от 6 692.77 лева - непогасена комисиона за управление за 2016 г., 2017 г.
и 2018 г. дължима на основание раздел VII, т. 13 от договора за кредит;
- иск с правно основание чл. 78 от ЗЗД за признаване
установена дължимостта на сумата от 160.11 лева непогасени разноски за подновяване на застрахователни сертификати.
Ищецът търговска б. „П.и.б.“ АД *** излага, че излага,
че е сключил договор за банков кредит № 033LD-S-000035/12.08.2011
г. с кредитополучател
“А.7” ЕООД и съдлъжници „А.Д.7“ ООД,; М.Д.К., Н.Д.К. – ответник по настоящото дело, Д.Я.К. и Р.Н.К.. С договора за
кредит банката предоставила на кредитополучателя “А.7” ЕООД кредит в размер на
300 000 лева, с краен срок на погасяване 15.08.2021 г. Договорът бил изменен и допълнен с анекс № 1
от дата 10.08.2012 г., с който е уговорен нов срок за усвояване на
кредита - 31.10.2012 г., и е променен крайният срок за погасяване на кредита, а
именно от 15.08.2020 г. до 15.08.2021 г., с анекс № 2 от 05.11.2014 г. с
уговорен нов погасителен план - Приложение № 3 към анекса, който изцяло
замествал погасителен план Приложение № 2 към Договора, и с анекс №
3/29.12.2015г. с уговорка за нов погасителен план и учредяване на допълнителни
обезпечения по кредита. Кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя.
Съгласно т. 20.4 от договора, ответникът Н.Д.К.
се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за целия размер на дълга, както и за всички последици от неизпълението на задълженията по договора включително за лихвите, таксите,
комисионите и разноските.
Съгласно раздел VI, т. 11 от договора за кредит,
дължимата от кредитополучателя и съдлъжниците годишна лихва е в размер на
Базовия лихвен процент конкурентна среда (БЛПкс) на банката- за
лева. увеличен с надбавка от 4.11 % пункта.
В раздел IX, т. 19 от договора за кредит плащания,
дължими, но неизвършени в срок от кредитополучателя и/или съдлъжниците поради
недостиг на авоар по разплащателната сметка се отнасят в просрочие и олихвяват
с договорения в т. 11, раздел VI от договора за кредит лихвен процент плюс
наказателна надбавка от 20 (двадесет) пункта, считано от деня следващ датата на
падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен
ден. Съгласно т.13, раздел VII от договора за кредит, банката събирала
комисиона за управление на кредита в размер на 1 % (един процент) от разрешения
кредит в деня на подписване на договора и по 1 % (един процент) от непогасената
главница за всяка следваща година или част от годината, не по-късно от 15-то
число на месеца, следващ датата на изтичане на съответната година. В раздел
XII, т.27.4 от договора за кредит страните са се споразумели, че банката
заплаща дължимите застрахователни премии по застрахователния договор от името и
за сметка на кредитополучателя, като с дължимите суми банката служебно
задължавала разплащателната сметка на кредитополучателя.
Ищецът твърди, че
кредитът бил в просрочие, считано от 16.01.2016 г. — 1 098 дни към 17.01.2019
г. включително. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, по
кредита са просрочени 9 вноски по главница, съгласно
Приложение № 3 - погасителен план към Анекс № 2 от 05.11.2014 г. към Договора
за кредит, които са били дължими на падежи и в общ размер на просрочените суми:
просрочена главница 131 400 лева; просрочена лихва 68 879,03 лева,
начислена за периода 15.01.2016 г. - 14.01.2019 г.; текущо начислена договорна
лихва 113,62 лева за периода 15.01.2019 г. – 17.01.2019 г.; „наказателна лихва“
47 420.69 лева , описана от ищеца като „обезщетение за забава за просрочените
плащания“ за периода 18.10.2016 г. - 17.01.2019 г. включително, дължима на
основание раздел IX, т. 19, от договора за кредит; 6 692.77 лева
непогасена комисиона за управление за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. дължима
на основание раздел VII, т. 13 от договора за кредит; 160,11 лева непогасени разноски за подновяване на
застрахователни сертификати, дължими на основание раздел XII, т.27.4 от
договора за кредит.
На основание изложените
обстоятелства, ищецът прави искане до съда да признае за установено, че
ответникът Н.Д.К. в качеството си на солидарен длъжник по договор за кредит дължи на ищеца „П.
И.б.” АД следните суми:
- 131 400.00 лева (сто тридесет и една хиляди и четиристотин) лева -
непогасена главница по договора за кредит;
- 68 879.03 лева (шестдесет и осем хиляди осемстотин седемдесет и девет
лева и три стотинки) - непогасена договорна лихва начислена за периода
15.01.2016 г,- 14.01.2019 г.;
- 47 420.69 лева (четиридесет и седем хиляди четиристотин и двадесет лева
и шестдесет и девет стотинки) - обезщетение за забава за просрочените плащания
за периода 18.10.2016 г. - 17.01.2019 г. включително;
- 6 692.77 лева (шест хиляди шестстотин деветдесет и два лева и
седемдесет и седем стотинки - непогасена комисиона за управление за 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. дължима на основание раздел VII, т. 13 от договора за кредит;
- 160.11 лева (сто и шестдесет лева и единадесет стотинки) - непогасени
разноски за подновяване на застрахователни сертификати, дължими на основание
Раздел XII, т.27.4 от Договора за кредит.
Ответникът Н.Д.К. в отговор на исковата молба прави по
същество възражение, че със задължаването си по кредита е придобил качеството
на поръчител, поради което отговорността му отпада след изтичане на
шестмесечния срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява
следното:
С договор за банков кредит № 033LD-S-000035 от 12.08.2011 г. ищецът „П.и.б.“ АД предоставил на кредитополучателя „А.7“
ООД гр. София кредит в размер на 300 000 лева. Като цел на кредита е
посочено закупуване на недвижими имоти, собственост на СД „Х.-Й.и сие,
обезпечаващи предоставени на Е.В.В.банкови кредити. Като съдлъжници на
дружеството кредитополучател са вписани пет лица, едно от които е ответникът Н.Д.К..
В договора е уговорена годишна възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен
процент конкурентна среда на банката в лева, увеличен с 4,11%, като от
приложение № 1 към договора се установява, че при неговото сключване е бил
приложен базов лихвен процент 6,19% (гр. дело № 242/2020 г. на ВдОС л. 13). Фактът
на усвояване на кредита от кредитополучателя не се оспорва от ответника и се
установява от съдебно-счетоводната експертиза. Договорът за кредит е бил изменен
два пъти. С анекс № 1 от 10.08.2012 г. е променен срокът на усвояване и срокът
на погасяване на кредита и приет нов погасителен план. С анекс № 2 от
05.11.2014 г. е приет нов погасителен план и кредитополучателят и съдлъжниците
се задължавали на датата на анекса да погасят всички начислени и непогасени
лихви. С анекс № 3 от 29.12.2015 г. станите приели, че задълженията по кредита
са: 263 800 лева главница, 17 398 лева лихва и 2638 лева комисионни.
С анекса е приет нов погасителен план, а длъжниците по договора се задължили да
погасят дължимите лихва, такси и комисионни до м. февруари 2016 г. С анекс № 4
от 25.02.2016 г. бил учреден първи по ред особен залог върху търговското
предприятие на кредитополучателя „А.7“ ЕООД и съдлъжниците „А.Д.7“ ЕООД и „А.Е.****“
ЕООД.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че просрочените задължения за
главница по кредита са 131 400 лева, включващи 9 вноски по 14 600 лева.
Размерът на изискуемата и неплатена част
от лихвата по кредита е 68 992,65 лева. По делото не са представени
доказателства за погасяване на тези вземания чрез плащане или друг погасителен
способ. Горното обуславя извод за основателност на предявените по реда на чл.
422 от ГПК искове с правно основание чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ в предявените
размери.
Неоснователно е възражението на ответника Н.Д.К. за
погасяване на вземането спрямо него, поради изтичане на срока по чл. 147 ал. 1
от ЗЗД и качеството на ответника на поръчител, каквато теза е изложил в
отговора. Ответникът Н.Д.К. няма качеството на поръчител, а съдлъжник по
договора, наред с кредитополучателя. В случая не може да се търси обща воля на
страните за учредяване на поръчителство, защото такава не е изразена в договора
за кредит, а договор за поръчителство не е представен. Поради това, задължението
на ответника Н.Д.К. като солидарен длъжник по договора за кредит не следва да
се счита погасено с изтичане на шестмесечния срок по чл. 147 от ГПК. Съдът би
стигнал до този извод дори ако приеме тезата на ответника, че по договора за
кредит има качеството на поръчител. Шестмесечният срок по чл. 147 ал. 1 от ГПК
е приложим след настъпване на падежа на главното задължение. Когато
задължението е по договор за банков кредит и е платимо на анюитетни вноски,
неговият падеж следва да се счита настъпил на датата, на която следва да се
погаси цялото задължение, или на датата на настъпване на предсрочвата
изискуемост, ако банката упражни това си право. В случая, кредитът не е обявен
за предсрочно изискуем, а банката претендира заплащане само на просрочените
погасителни вноски. Поради това, срокът по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД не е започнал
да тече.
Искът с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на
неустойка за забава на просрочените вноски в размер на 47 420,69 лева е
неоснователен. Този извод произтича от начина на формиране на неустойката
съгласно клаузите на раздел IX точка 19 от договора за кредит,
съгласно която плащания, дължими, но неизвършени в срок от кредитополучателя
и/или съдлъжниците, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в точка
11 раздел IV от настоящия договор лихвен процент, плюс наказателна
надбавка от 20 пункта, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска,
независимо от това дали падежът на вноската е в неработен ден. Така
формулирана, неустоечната клауза е нищожна. С нея практически се кумулира
плащане на договорна лихва и плащане на законна лихва в двоен размер, като
според приложения процентен размер на договорната лихва – 10,30%, видно от
погасителния план, общият размер на неустойката в проценти възлиза на 30,30%. Според
начина на формиране на неустойката и с оглед липса на изрична уговорка за
максимален размер, съдът я намира за нищожна на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3
от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Допълнително основание за нищожност
е противоречието с чл. 72 ал. 2 от ЗЗД при определяне на настъпването на падежа
и началната дата на начисляване на неустойката. Това е основание на съда да
отхвърли предявения иск по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 47 420,69 лева като
неоснователен.
Вземането, предмет на иска с правно основание чл. 58
ал. 1 т. 1 от ЗКИ, в размер на 6 692.77 лева - непогасена
комисиона за управление за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. дължима на основание
раздел VII, т. 13 от договора за кредит, е погасено чрез плащане по изпълнително
дело и разпределение от ЧСИ, което е установено от вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза (отговор на въпрос 8, стр. 12). Поради това,
този иск следва да бъде отхвърлен поради погасяване на вземането чрез плащане.
Вземането, предмет на иска с правно основание чл. 78
от ЗЗД в размер на 160.11 лева непогасени разноски
за подновяване на застрахователни сертификати, е частично погасено чрез плащане
по изпълнително дело и разпределение от ЧСИ. Непогасената част е 38,48 лева, в който размер е
основателен предявеният иск.
Ищецът е направил разноски в общ размер 5091,05 лева
за държавна такса и 500 лева за вещо лице. Предявените искове са с общ размер
254 552,60 лева, а уважената част от тях е 200 317,51 лева, което е
79% размера на предявените искове. Следва ответникът К. да бъде осъден да
заплати разноски в размер 4416,93 лева. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева, което не увеличава, поради липса на фактическа или
правна сложност на делото. От тази сума ответникът следва да заплати 237 лева.
В полза на ответника разноски не следва да се
присъждат, поради непредставяне на доказателства за такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че
Н.Д.К. ЕГН **********, адрес *** дължи на „П.и.б.“ АД ***, ЕИК ******, седалище
и адрес на управление:*** сумата от 131 400 (сто тридесет и една хиляди и четиристотин) неплатена част от главница, сумата от 68 879,03 лева (шестдесет и осем
хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и три стотинки) непогасена договорна
лихва за период 15.01.2016 г. – 14.01.2019 г. и сумата от 38,48 лева (тридесет и осем лева и четиридесет и осем
стотинки) разноски за подновяване на застрахователни сертификати по договор за
банков кредит от 12.08.2011 г., като отхвърля иска за признаване дължимостта на
разноски за подновяване на застрахователни сертификати в частта му над 38,48
лева до предявения размер от 160,11 лева.
Отхвърля предявените по
реда на чл. 422 от ГПК от „П.и.б.“ АД *** срещу Н.Д.К. установителен иск с
правно основание чл. 92 от ЗЗД за признаване за установена дължимостта на сума
от 47 420,69 лева неустойка на основание т. 19 от договора за кредит от 12.08.2011
г., като неоснователен, и установителен иск с правно основание чл. 58 ал. 1 т.
1 от ЗКИ, в размер на 6 692.77 лева - непогасена
комисиона за управление за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. на основание раздел VII,
т. 13 от договора за кредит, поради погасяване чрез плащане.
Осъжда Н.Д.К. да заплати
на „П.и.б.“ АД *** разноски в размер на 4416,93 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 237 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: