Решение по дело №39/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по глава XII АПК вр.чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. С., [ЕГН], действащ като Е. „ М. –Фарма“, [ЕИК], [населено място] [улица]срещу Решение №131/ 15.11.2023г. по АНД 280/2023г. по описа на РС –[област], с което е потвърдено НП №19/ 05.06.2023г.на директора на ОДБХ-[област]. С посоченото Наказателно постановление на едноличния търговец е наложена санкция от 3000лв. за нарушение на чл. 29 вр.чл. 45 ал.1 т. 1 Закона за фуражите. В касационната жалба се твърди, че въззивния съд е направил необосновани изводи относно автора на сигнала, което има значение за добросъвестността на служителите, извършили проверка, както и има значение за злоупотребата с личните данни на доктор С., който се установи, че не е подал сигнала. Твърди се, че съдът е направил повърхностни изводи относно това кои лица са извършили проверка на двата обекта и кои лица са извършили покупката на таблетките. Посочено е, че не е установена по делото нито устна, нито писмена покана за отваряне на обекта и необосновано съдът прави извод за извършено нарушение. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация, директор на ОДБХ-[област] в с.з. се представлява от пълномощник, който оспорва касационната жалба и пледира решението на РС-[област] да се остави в сила. Претендира за разноски. Излага подробни съображения по същество и счита, че касационната жалба е неоснователна.

Прокурорът от ОП-[област] заема становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение и иска оставянето му в сила.

С атакувания съдебен акт, РС-[област] е потвърдил НП, издадено по чл. 29 вр.чл. 45 ал.1 т.1 Закона за фуражите срещу жалбоподателя, по съображения, че нарушението е доказано. Въззивният съд е направил обстоен анализ на доказателствата, като липсва потенциал за събиране на допълнителни такива. Обосновано и на база установените по делото доказателства е прието, че на 26.04.2023г. д-р М. С. в качеството му на ЕТ, стопанисващ обект за търговия с фуражи, отказва да допусне служители от ОДБХ-[област] за осъществяване на проверка и изпълнение на контролните им правомощия, като доводите на лицето били, че преустановява дейността си в този обект и предстои заличаване регистрацията на обекта. От гласните доказателства се установява, че жалбоподателят не е осигурил свободен достъп до обекта за търговия с фуражи, като за отказа е съставен констативен протокол, чиято материална и формална докзаателствена сила не е оборена по делото. Съвкупният анализ на гласните и писмени доказателства обуславя извода, направен и от въззивния съд за консумиран състав на нарушение по чл. 29 вр.чл. 45 ал.1 т.1 от Закона за фуражите, които норми задължават оператора във фуражния сектор да осигурят свободен достъп до обекта. По делото е установено отразеното в акта, че същия ден по-рано е извършена покупка на лекарствени продукти от този обект, за която продажба не е издаден касов бон и след като комисията по-късно иска достъп до обекта, такъв не е осигурен от страна на жалбоподателя, който отказал да отключи. От доказателствата е установено, че в ОДБХ- [област] не е подадено заявление за преустановяване дейността на обекта, като няма спор, че едноличния търговец е оператор във фуражен сектор по см. на пар.1а т.10 от ДР на Закона за фуражите и е субект на задължението по чл. 29 от закона, което не е изпълнил и с това е осуетил проверката на контролните органи. Обосновано въззивният съд прави извод, че съществени процесуални нарушения, които да накърняват правата на нарушителя, не са допуснати, както при издаване на акта, така и при издаване на НП. Ирелевантно за съставомерността на нарушението е обстоятелство по какъв повод е проверката, в т.ч. дали е по сигнал, по чий сигнали и дали е рутинна. По делото няма доказателства жалбоподателят да е бил обективно възпрепятстван да отвори обекта за проверка, като законодателят не е поставил изискване към контролните органи да издават писмени актове за осигуряване на достъп до обекта. Законодателят е разписал, че лицата, които са оператори във фуражния сектор трябдва да осигурят свободен достъп до обектите, а от своя страна, инспекторите имат право на свободен достъп.От многобройните гласни доказателства се установява, че служителите на ОДБХ-[област] помолили д-р С. да отвори обекта за търговия с фуражи, но същият отказал, което е достатъчно за съставомерността на деянието по чл. 29 от закона. Санкцията е съобразена с параметрите, поставени от законодателя по чл. 72а ал.2 ЗФ и с тежестта на извършеното, като е наложен минималният размер от 3000лв. и изводите на въззивния съд за липса на предпоставките по чл. 28 ЗАНН са обосновани.

Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да се остави в сила. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, които са в доказан размер от 500лв.

Водим от горното, Административен съд [област]

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №131/ 15.11.2023г. по АНД №280/2023г. по описа на РС –[област].

ОСЪЖДА ЕТ „ М. –Фарма“, [ЕИК], [населено място] [улица]да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните [област] разноски за касационната инстанция в размер на 500лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.