№ 258
гр. Плевен, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело №
20244400100731 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Л. Г. В. от гр. Плевен, подадена чрез
пълномощника й адв. В. П. от Плевенска АК против ОБЩИНА - ЛЕВСКИ,
представлявана от Кмета Л. В. А., с която е предявен иск с правно основание
чл.49, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 2228,09 лв. и на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 30 000,00 лв., претърпени от ищцата, вследствие на счупване на
долен ляв крайник при падане на 17.08.2024г. на тротоар на ********** в с.
**********, Плевенска област, на необезопасено след ремонтни дейности
място на тротоара, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата Л. Г. В. е на 88 години и е
живеела сама в с. **********, като въпреки напредналата си възраст е била
жизнена, енергична, обслужвала се е сама и без проблеми е посрещала
обикновените си житейски потребности, без да търси чужда помощ. Ищцата
твърди, че на 17.08.2024 г. към 8,30-9,00 часа е вървяла по тротоара на
********** вдясно, в посока центъра на селото, като в този период на същата
улица са се извършвали строителни дейности, изразяващи се в изкопаване на
1
дупки с дълбочина около 1 метър за полагане на тръби и кабели. Ищцата
посочва, че поради тази причина е била много внимателна и се движила по
тротоара, встрани от изкопана дупка, но въпреки това се е спънала в стърчаща
от дупката тръба, която не се виждала. Твърди, че при падането си е изпитала
силни болки в ляв долен крайник в областта на бедрото. Твърди, че мястото на
ремонтните дейности не е било обезопасено с предупредителни ленти и знаци.
Твърди, че известно време, след като се е спънала и е паднала в дупката, не е
имало кой да й помогне, след което покрай мястото на инцидента е минала
жена от селото - М. А.а Г. и с помощта на съседа А. В. Д. са я извадили от
дупката и са се обадили на тел.112, за да изпратят медицински екип. Обадили
са се и на нейни близки в гр. Плевен.
Ищцата твърди, че в Спешния кабинет при УМБАЛ „Д-р Георги
Странски" - гр. Плевен й е била поставена метална тръба, за да се фиксира
крайника, както и екстензия. Твърди, че хемоглобинът й е бил с ниски
стойности, поради което се е наложило да й бъде прелята кръв. Била е
настанена за лечение в Клиника по Ортопедия и травматология при УМБАЛ
„Д-р Георги Странски" - гр. Плевен. На 20.08.2024г. й е извършена оперативна
интервенция, при която са й били поставени метална синтеза с 2 бр.
интерфрагментарни винта, заключваща плака и заключващи винтове. Ищцата
твърди и това, че след операцията е изпитвала силни болки в областта на
фрактурата, както и силни болки в коремната област. Приливали са й кръв, а
предвид възрастта й, тя е правила и дементни кризи - била объркана, не
осъзнавала къде се намира и какво се случва с нея, не познавала близките си.
Ищцата твърди, че е заплатила за медицинско изследване 1820,00
лв. с ДДС, както и за коленна шина и медицинско изделие Тургор сумата от
135,00 лв. По време на престоя й в болничното заведение й били закупени
медицински материали и санитарни принадлежности на стойност 98.50 лв. На
26.08.2024 г. ищцата е била изписана от здравното заведение с диагноза
„ФРАКТУРА ФЕМОРИС СУБТРОХАНТЕРИКА СИНИСТРА" и била
откарана в дома на нейна племенница в гр. Плевен - Д. И.а. Ищцата твърди, че
не е можела сама да се придвижва, била е на носилка, не е можела, а и към
настоящия момент не може сама да се обслужва, не може да става от леглото
и да извършва физиологичните си нужди, както и да задоволява обикновените
си ежедневни потребности. Не може и да се храни сама. Твърди, че въпреки
2
оперативната намеса и продължилото лечение, продължава да търпи болки и
страдания, което налага постоянен прием на обезболяващи.
В исковата молба се твърди и това, че вследствие на преживяния
инцидент животът на ищцата се е променил, като от жизнен човек, полагащ
ежедневни грижи за себе си и своето домакинство, тя се е превърнала в лежащ
по цял ден човек, който се обслужва от племенницата и Д. И.а. Изпитва
постоянни болки в счупения крайник и постоянен дискомфорт, не може да
става от леглото, не може сама да се облича и съблича и извършва най-
елементарни действия по обслужването си в битов план. Освен физическите
болки и страдания, ищцата твърди, че изпитва силен стрес, чувства се
тревожна и изнервена, нарушена е и способността й да спи, затруднен е
нормалния й начин на живот, както и този на близките й, които полагат грижи
за нея, поради невъзможността й да се обслужва самостоятелно.
Ищцата се позовава на разпоредбата на чл.11 от ЗОС, като счита,
че в тежест на общината е задължението да управлява общинските имоти в
интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона, с грижата на
добър стопанин. Позовава се и на чл.31 от Закона за пътищата, съгласно който
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища и тротоари се
осъществява от Общините, тъй като съгл. чл.8, ал.3 от ЗП общинските пътища
са публична общинска собственост.Счита, че съгл. чл.31 от ЗП, вр. чл.48 т.3
б."а" от ППЗП, организирането на дейностите по поддръжката на пътищата и
прилежащите им тротоари, е задължение на съответната община. Ответникът
осъществява тази дейност чрез своите служители и/или други лица, на които
са възложени съответните дейности по поддръжката. В случая поддръжката на
тротоара, върху които е станал инцидента, е в задължение на Община Левски.
Ищцата твърди, че е налице бездействие от страна на общината, която не е
изпълнила вменените й със закон задължения, изразяващо се в противоправно
поведение/бездействие/ от страна на служителите на ответника, които не са
извършили необходимите действия. Те не са обезопасили мястото, на което са
извършвани ремонтни дейности с оглед предотвратяването на инциденти.
Поради изложеното ищцата обобщава, че причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания при
лечение на настъпило трайно затруднение движението на долен ляв крайник,
са причинени от бездействията на служители при Община - Левски и по-
3
специално да обезопасят мястото на извършване на ремонтни дейности по
пътната настилка и прилежащия тротоар в с. ********** на ********** и да
осигурят проходимост по тротоара. Счита, че направените разходи за
лечението и ежедневните санитарни разходи и медикаменти са в пряка връзка
с причинените травматични увреждания и имат характер на имуществени
вреди, които също подлежат на обезщетяване от Община - Левски.
В заключение, ищцата моли съда да постанови решение, с което да
бъде осъден, на основание чл.49 вр. чл.52 от ЗЗД ответника Община Левски да
й заплати сумата от 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от счупване на долен ляв крайник при падане на 17.08.2024 г. на
тротоар на ********** в с. **********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане,
както и сумата от 2 228.09 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди за медицински изделия и услуги, представляваща разход за извършена
операция и болнично лечение, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането до окончателното изплащане. Претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА за оказана
безплатна правна помощ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
ОБЩИНА - ЛЕВСКИ, ЕИК **********, представлявана от кмета Л. А., чрез
пълномощника адв. Б. Б. от ПлАК, в който ответникът оспорва предявените
искове, като счита, че не е отговорен за причинените на ищцата
вреди.Ответникът не оспорва, че в резултат на соченото от ищцата събитие на
17.08.2024г. - падане в изкоп /дупка с дълбочина около 1 метър/, разположен
на тротоар в с. **********, общ. Левски, е претърпяла неимуществени и
имуществени вреди. Уточнява, че събитието не е станало на посочената в ИМ
**********, а на улица ********** и възразява срещу твърдението, че изкопа,
в който ищцата е паднала е бил изкопан за полагане на тръби и кабели.
Противопоставя насрещно твърдение, че изкопът е бил за полагане на
вътрешен водопровод от „ВиК“ – Плевен, което установява с приложеното
към отговора писмо изх. № 2709/9/27.08.2024г. на „ВиК" ЕООД – Плевен.
Ответникът не оспорва, че изкопът, в който ищцата е паднала не е бил
обезопасен и/или сигнализиран по какъвто и да е начин. Оспорва само
4
твърдението, че причинената й вреда е резултат от неговото поведение, в
частност, в резултат от бездействието му да поддържа в изправност тротоара,
на който е станал инцидента и/или да обезопаси изкопа, в който тя е паднала.
В отговора се твърди, че причинената на ищцата вреда е пряк и
непосредствен резултат от поведението на трето за производството лице
-„ВиК" ЕООД - Плевен, в резултат на бездействието му като „строител на
съоръжения от техническата инфраструктура" по смисъла на чл.74, ал.1 от
ЗУТ, имащ по закон монополното право да изгражда и експлоатира
водоснабдителните и канализационни проводи /мрежи/ и съоръжения,
публична държавна и публична общинска собственост, да изпълни
задълженията си по чл.74, ал.1, т.1 от ЗУТ - преди започване на
строителството и в хода на самото строителство по водопроводните
съоръжения на ул. ********** в с. ********** „да вземе необходимите мерки
за осигуряване на безопасността, като направи ограждения и прелези, постави
предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други".
Поради това, ответникът счита, че не е субекта, който следва да
понесе отговорността за причинените на ищцата вреди; не е субекта, които
следва да е пасивно материално легитимиран по предявените искове, както и
че не са налице основания за ангажиране на отговорността му за вреди. Счита,
че в случая не става въпрос за причинени вреди от действия/бездействия,
свързани с изграждането и поддръжката на пътната инфраструктура и/или за
причинена вреда от елементи на пътната инфраструктура в резултат на лошо
изпълнение, амортизации, повреди и други подобни, за които по закон
отговорност носят общините, а става въпрос за причинена вреда от
строително-ремонтни дейности на оператора по чл.198п от ЗВ в лицето на
„ВиК" ЕООД - Плевен, на когото по закон са предоставени изключителни
права по поддръжката и ремонта на водоснабдителните и канализационни
мрежи и съоръжения. Твърди, че става въпрос за текущ и неприключил
ремонт, при който намесата на Общината е обективно невъзможна и
недопустима, и при който задължението за обозначаване, сигнализиране и
осигуряване на безопасността по силата на правилата в ЗУТ е на лицето,
извършващо строителството.
Поради всичко изложено, ответникът счита, че липсват не само
фактически, но и правни аргументи Община Левски да бъде ангажирана с
5
отговорността за виновните действия/бездействия на другиго и за
причинените от него вреди. Позовавайки се на разпоредбите на ЗМСМА, ЗВ и
ЗУТ, ответникът твърди, че правата по стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията на територията на с.
**********, общ. Левски е било предоставено по реда на чл.198п, ал.1 от ЗВ
на „ВиК" ЕООД – Плевен, което се установява от приложените с отговора
писмени доказателства и че причинената на ищцата вреда е от дейности,
различни от тези по изграждането и поддръжката на пътната инфраструктура;
от дейности, чието извършване по силата на закона и като права, и като
задължения, е възложено на лице, различно от собственика на пътя и ВиК
мрежите и съоръженията; от дейности, в които собственикът на пътя и ВиК
мрежите не участва, на които не може да се противопостави и които като
начин на организация и изпълнение не може да контролира.
В отговора на исковата молба се твърди и това, че ответната
Община Левски няма каквато и да е вина за увреждането на ищцата; липсва
каквато и да е причинна връзка между поведението на Община Левски /респ.
на служителите и администрацията/ и увреждането на ищцата; липсват както
фактически, така и правни основания за ангажиране на отговорността за вреди
по отношение на Община Левски. С оглед на това, ответникът твърди, че
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Посочва съдебна практика, с която се приема, че отговорността за причинени
вреди при стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите
и съоръженията, при наличието на договор по чл.198п, ал.1 от ЗВ, не е на
общините, а на ВиК дружествата и именно последните са материално
легитимирани да отговарят по предявените искове. В отговора на исковата
молба е изтъкнато и това, че Община Левски нито е възлагала извършването
на строително-ремонтните дейности по водопроводните съоръжения на ул.
********** в с. **********, нито е участвала в процеса на вземане на
решението за извършването им, нито е участвала в извършването им, нито по
някакъв начин е съгласувала извършването им, нито е разрешавала
строителството им по реда на чл.72, ал.1 от ЗУТ, а освен това и не е била
предварително уведомявана за тях. Уведомена е била едва на 27.08.2024г., т.е.
десет дни след инцидента с ищцата, и вероятно заради самият инцидент и
разпоредената проверка от Прокуратурата на РБ за евентуално извършено
престъпление по чл.123 от НК, съгл. приложеното писмо изх. №
6
2709/9/27.08.2024 г. на „ВиК" ЕООД – Плевен.
В заключение ответникът моли съда, да отхвърли изцяло
предявените искове, като претендира заплащане на направените от него
деловодни разноски. Като евентуално /в случай, че съдът счете общината за
материално легитимиран ответник по предявените искове/ Община - Левски
оспорва размера на исковите претенции. Прави възражения, че искът за
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишен и не отговаря
на критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, а по отношение на
обезщетението за имуществени вреди - че ангажираните до момента
доказателства не установяват направени от ищцата разходи, които да са
свързани и да са последица от процесното увреждане.
С Определение № 1633/21.11.2024 г. е допуснато на основание
чл.219 ал.1 от ГПК привличането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – ПЛЕВЕН, ЕИК **********, като трето лице –
помагач на страната на ответника. Основно място в депозирано становище от
третото лице – помагач заема възражението му относно мястото на инцидента,
който в исковата молба е посочено, че е настъпил на ********** в с.
**********, като се твърди, че в процесния период „ВиК“ ЕООД – Плевен е
извършвало ремонтни дейности на ул. ********** в с. **********. Освен
това, се изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като изкопаната
дупка по време на ремонта е била обезопасена с обезопасителна лента. Твърди
се, че в конкретния случай тръба, маркуч, кран или каквото и да е друго
препятствие не е имало извън дупката, каквото е твърдението на ищцата в
исковата молба. Твърди се, че вредоносния резултат е вследствие собственото
поведение на ищцата, която сама се е поставила в риск, неглижирайки
поставените обезопасителни средства, както и влошеното й психическо
здраве. Оспорват се претърпените неимуществени вреди, както по основание,
така и по размер. Оспорват се и претендираните имуществените вреди, тъй
като от приложените доказателства не ставало ясно за какво са заплащани
сумите и дали се намират в причинно-следствена връзка с инцидента.В
заключение третото лице – помагач „ВиК“ ЕООД-Плевен моли, да бъде
прекратено производството по делото по отношение на дружеството, като
недопустимо. В случай, че съдът счете привличането за допустимо, моли, да
бъде отхвърлена исковата претенция, като неоснователна и недоказана, а при
7
уважаването й - да бъде намален размера на претендираното обезщетение,
поради съпричиняване на резултата от пострадалата.
По отношение на възражението на третото лице – помагач
досежно мястото на възникване на инцидента, с определение на съда,
постановено в открито съдебно заседание на 21.01.2025г. е допуснато
изменение на фактическата /обстоятелствена/ част на исковата молба, досежно
името на улицата, на която е станало произшествието, като вместо на
********** за място на произшествието да се счита ул. **********, на
тротоара пред дом № 15.
Съдът, като взе предвид изложеното по-горе, обсъди събраните по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 от ГПК, съобрази
изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.49, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000лв. и обезщетение в размер на 2228.09лв. за
имуществени вреди. Исковете са допустими, а относно тяхната основатеност,
съдът взе предвид следното:
Безспорно се установява по делото, че на 17.08.2024 г. ищцата Л. Г.
В. е претърпяла инцидент в с. **********, обл. Плевен, при който, движейки
се по тротоара на ул. ********** в посока центъра на селото е паднала в
необезопасена дупка, дълбока около метър, при което е получила травматични
увреждания. Във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство №
6047/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен за това, че на
17.08.2024 г. в гр. Левски на Л. Г. В. е причинена средна телесна повреда,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл.134
ал.1 т.2 от НК.
Спорно е налице ли са предпоставките за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49, вр. чл.45 от
ЗЗД на Общината като възложител на работата, при и по повод на която са
настъпили вредите и в какъв размер са тези вреди.
За изясняване на спорните по делото факти и обстоятелства са
събрани писмени и гласни доказателства, както и са назначени съдебно-
медицинска и съдебно-психиатрична експертизи.
8
От приложената към исковата молба Епикриза на Л. Г. В.,
издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, Клиника по
ортопедия и травматология се установява, че същата е постъпила в лечебното
заведение на 17.08.2024 г. с диагноза: Фрактура феморис супракондилика
синистра, като е съобщила, че страданието датира от същата дата, когато при
падане в изкоп травмира ляв долен крайник. Видно е, че на 20.08.2024 г. на
ищцата е извършена оперативна интервенция. Приложени са и фактури за
извършени плащания във връзка с проведеното лечение на ищцата, както и
касови бележки за закупени медикаменти.
От материалите по пр. пр. № 6047/2024 г. по описа на Районна
прокуратура – Плевен и ЗМ № 254/2024 г. по описа на ОД на МВР – Плевен се
установява, че по досъдебното производство са събрани писмени
доказателства, разпитани са свидетели, събрана е медицинската
документация, назначени са и експертизи. В отговор на изисканата
информация от разследващия полицай, по указания на РП-Плевен,
управителят на „ВиК“ЕООД гр.Плевен е изпратил писмо изх.№
3430/28.10.2024г., в което е заявено, че ремонтът в с.**********, на
ул.********** е извършен във връзка с аварийна подмяна на водопровод. За
ремонта е бил уведомен кмета на община Левски и Асоциацията по ВиК
Плевен с писмо изх.№ 2709/9/27.08.2024г., след инцидента с ищцата Л. В..
От приложеното Експертно решение № 92283/12.09.2024 г. на
ТЕЛК – Втори състав при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен се
установява, че на ищцата е призната 100% ТНР с чужда помощ, пожизнено, с
водеща диагноза: Смесена корова и подкорова съдова деменция, както и 30%
за състояние субтрохантерна фрактура на ляво бедро. От приложения
Амбулаторен лист от 04.10.2024 г. се установява посещение на ищцата при
лекар-специалист във връзка с лечението на получената фрактура на
крайника.
По делото са събрани и гласни доказателства, като от разпита на
свидетелите се установява следната фактическа обстановка:
От показанията на свидетеля М. А. А., който работи на длъжност
********** в РУ – гр.Левски и обслужва района на с. ********** се
установява, че в деня на инцидента – 17.08.2024г. същият е бил на работа и с
колегата му са били изпратени от дежурния на РУ по сигнал, че възрастна
9
жена е паднала в изкопана дупка. На място са установили жената, която вече е
била извън дупката. Казала им е, че я боли крака, след което те са извикали
Бърза помощ. Жената е казала, че се е препънала и е паднала в дупката.
Свидетелят твърди, че дупката е била на тротоара, като по негови спомени е
заемала половината тротоар. Твърди също, че около нея е имало натрупана
пръст, но дупката не е била обезопасена с ограждения, нито е имало
поставени ленти за сигнализиране. Не си спомня да е имало поставен знак,
който да сигнализира за опасност. На място свидетелят е разбрал, че дупката е
била изкопана от „ВиК“, тъй като е имало авария. Твърди, че на самия тротоар
е имало нещо метално и ищцата е казала, че се е спънала в това нещо и е
паднала вътре в дупката.
От показанията на свидетеля Л. Г. Д., който е съсед на ищцата в с.
********** се установява, че пътувайки с колата си, същият е минал покрай
мястото на инцидента, спрял е и е видял жена, която е паднала в трап, а след
това се е обадил на Спешна помощ. Този свидетел също заявява, че не е имало
ограждения или ленти, които да обезопасяват или поне да сигнализират
дупката, в която е паднала ищцата. Ищцата му е казала, че крака й е счупен.
Свидетелят Д. установява, че дупката е била голяма и не е била зарината.
Заемала е почти половината от тротоара, около нея е имало пръст, а от
северната и страна е имало пластмасова тръба.
От показанията на свидетеля Д. В. И., който е от с. **********, се
установява, че същият е минавал покрай мястото, когато е станал инцидента и
е помогнал да извадят ищцата, която е била паднала в изкоп на ВиК.
Свидетелят твърди, че дупките са били изкопани във връзка с подмяна на
водопроводни тръби. Този свидетел твърди, че в дупката не е имало стърчаща
нагоре тръба, а тръбата е била долу в дупката, откъдето влиза към къщата.
Твърди, че е видял висяща лента в бяло и червено, която е била скъсана, не си
спомня къде е била завързана.
Разпитани са и служители на ВиК. Свидетелят З. Б. М., работещ
във „ВиК“ – район гр. Левски твърди, че всички изкопи са били оградени от
тях със сигнална лента, която е в бяло и червено. Посочва, че не си спомня да е
работил по обезопасяването на конкретната дупка, но заявява, че след изкопни
работи не оставят несигнализирани дупка. Твърди, че дупката, където е станал
инцидента с ищцата е била оградена с пръст, като предпазна мярка.
10
Свидетелят твърди, че не е имало тръба, която да стърчи от дупката. Има
кран, който е вътре полегнал в дупката и не стърчи нагоре, а пластмасовата
тръба е полегнала, може да се каже наравно с повърхността. Твърди, че
дупката е била на наполовината на тротоара и е имало оставено място да се
минава откъм страната на дворната ограда.
От показанията на свидетеля С. Б. В.- също служител във „ВиК“ –
Левски, се установява, че по време на инцидента е извършван авариен ремонт
на водопровода в село **********. Твърди, че на мястото, където е паднала
ищцата е имало изкоп с тротоарен кран, ограден с пръст отстрани и с
поставени колчета и лента в бяло и червено. Свидетелят твърди, че това е
стандартна процедура и така е бил ограден изкопа. Над дупката е имало асма
и доколкото свидетелят си спомня, са ползвали част от асмите, за да закрепят
лентата. Твърди, че е имало около метър разстояние откъм оградата, където е
можело да се минава, а самият изкоп е заемал половината от тротоара.
Свидетелят не си спомня да е имало нещо, което да е стърчало, като не може
да отговори на въпроса, дали в деня на инцидента е имало сигнална лента.
От показанията на свидетеля П. Й. П., на длъжност **********
при община Левски се установява, че същият отговаря за всички строежи,
които се извършват на територията на Общината. Свидетелят заявява, че за
инцидента с ищцата е научил чак през месец октомври 2024г., когато са
получили исковата молба. Във връзка с инцидента, свидетелят е разговарял с
кмета на Кметство с. **********, от който е разбрал, че „ВиК“ са правили
изопни работи при подмяна на водопроводни тръби или ремонти. Твърди, че за
подобни дейности и изкопни работи, „ВиК“ са длъжни да уведомят Общината,
а не кмета на Кметството. Твърди, че Общината няма отношение към този
изкоп, както и че не е била уведомена, че ще се правят някакви ремонтни
работи там, нито какъв е вида на конкретния ремонт. Твърди, че след като
завършат изкопните работи е трябвало да има представител на Общината, за
да се види какво е извършено. В случая от Община Левски не е искано
разрешение за ремонтните дейности, затова свидетелят счита, че ремонтът е
бил или авариен, или за подмяна на нещо конкретно, а не за подмяна на
тръбите на цялото село. Свидетелят твърди, че когато Общината е уведомена,
че се прави ремонт, тогава тя има задължение да следи за дейностите, които се
извършват в съответния участък, като задължението им се изразява в това, да
11
следят дали е възстановена настилката, както е била преди това. Твърди, че
Общината не е възлагала на „ВиК“ извършването на този конкретен ремонт на
ул. **********. Свидетелят дава пояснение, че Общината е длъжна да следи
за състоянието на тротоарите и улиците в населените места, които са към
Общината, но тъй като няма инспекторат, се разчита на кметовете по места и
на сигнали на гражданите.
Досежно размера на вредите и начина на получаването им, е
разпитана свидетелката Д. И.а Д.а, която е племенница на ищцата. Същата
установява, че към настоящия момент тя се грижи за ищцата в апартамента на
родителите си в гр. Плевен. До инцидента при който е счупила крака си,
ищцата Л. В. е живяла сама в с. **********, била е напълно самостоятелна.
Гледала си е двора, садяла е зеленчуци, ходела е на магазина сама и сама си е
приготвяла храната. Свидетелката твърди, че за случилото се е разбрала от
обаждане на полицията. Преди да отиде в болницата при леля си,
свидетелката е отишла на мястото, където е станал инцидента, видяла е трапа,
в който леля й е паднала и от хората, които живеят там е разбрала, че е дошла
линейка, която е откарала ищцата по спешност. На мястото, свидетелката е
видяла, че отстрани до трапа е била натрупана изкопаната пръст. Имало е
откъм пътя и някакъв маркуч или тръба. Свидетелката е видяла и обувките на
леля си вътре в дупката. При разговор с ищцата, същата и е разказала, че се е
препънала в нещо и затова е паднала. Свидетелката твърди, че е видяла на
мястото тръба или по-скоро маркуч, тъй като според нея е нещо гъвкаво.
Категорично заявява, че не е имало дървени колчета или следи от ограждаща
лента. Свидетелката твърди също, че цялото село е било разкопано и въпреки,
че има тротоари, те са в били в ужасно състояние, като конкретно на тази
улица тротоарът е бил разкопан, а дупката е заемала целия тротоар и е
трябвало да се заобикаля по шосето.
Видно от показанията на тази свидетелка, в болницата ищцата е
била в трагично състояние, а кракът й е висял във въздуха. Поради проблеми с
хемоглобина не е била оперирана веднага, а след три дни, като през това време
болките и са били адски. Силните болки на пострадалата са продължили и
след изписването й от болницата още около месец. Общо три месеца и
половина е била на легло, кракът й е бил с шина и е ходела до тоалетна на
стол, който е стоял до леглото й. Твърди, че всяко движение е причинявало на
12
възрастната жена голяма болка, поради което тя е приемала обезболяващи
прахчета почти всеки ден. След четвъртия месец е започнало раздвижване и
физиотерапия, като раздвижването също е било болезнено. Свидетелката
твърди, че и сега ищцата В. не може да извършва обичайните за ежедневието
си дейности, поради което свидетелката е назначена за неин личен асистент и
полага постоянни грижа за нея. Пострадалата може да става от леглото, но не
може да ходи сама, а ползва проходилка/количка/. Не може сама да се
обслужва, има леки подобрения, но походката й остава нестабилна.
От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д. се установява, че вследствие на
инцидента, на ищцата Л. Г. В. е било причинено счупване (фрактура) на
долната част на бедрената кост на левия крак. Счупването е резултат от тъпа
травма. Механизмът на счупване е резултат на т. нар. нискоенергийни травми,
които се получават при падане на тялото от височината на собствения ръст
или от сравнително малка височина. Според вещото лице, е възможно това
счупване да се получи по начина и обстановката, съобщени в исковата молба,
от което следва да се приеме, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между падането на тялото и фрактурата на бедрената кост. Медико-
биологичната квалификация на това увреждане е причиняване на трайно
затруднение на движенията на ляв крак. Вещото лице е установило, че
пострадалата е била приета в Клиника по ортопедия и травматология и на
20.08.2024 г. е била оперирана. Счупените костни фрагменти били наместени
под рентгенов контрол и фиксирани със специални метални (титаниеви)
ортопедични „заключващи плаки и винтове". На 26.08.2024 г. ищцата е била
изписана за продължаване на лечението в домашни и амбулаторни условия.
При прегледа на ищцата, извършен на 01.12.2024 г. в дома на
нейни близки, които се грижат за нея, вещото лице е установило, че
ортопедичната ортеза е свалена, като пострадалата седи седнала на фотьойл.
По външната повърхност на лявото бедро в предно-външна повърхност на
средна и долна трета има вертикално разположен белег (ръбец) от
извършената ортопедична операция. Белегът е линеен, мек, неболезнен,
несраснал с подлежащите меки тъкани и има дължина 15 см. Кожата на двете
подбедрици е пигментирана, меките тъкани в ляво на подбедрицата и глезена
са леко оточни, а мускулите са с контрактура (уплътнени). Движенията в двете
13
коленни стави са възможни, неболезнени, но ставите са леко деформирани
(артрозна болест-възрастова дегенерация). Ищцата не може да става сама
самостоятелно. С чужда помощ може да става и да прави няколко крачки в
стаята. Ползва медицински комбиниран стол за баня и тоалет, нощем й слагат
памперси. По данни на близките, три месеца след изписването, ищцата е
носила на крака ортопедична ортеза, като същите са заявили, че след
изписването от болницата, ищцата е ходила три пъти на контролен преглед
при ортопед, но са представили само един амбулаторен лист от 04.10.2024 г., с
обяснението, че другите два амбулаторни листи от ортопеда са оставили при
физиотерапевтката, където са ходили преди два дни, а от 02.12.2024 г. започва
физиотерапевтично лечение. Вещото лице е посочило, че нормалният
оздравителен процес при подобни фрактури продължава не по-малко от 9-10
месеца, през който период ищцата търпи болки и страдания, които особено
през първите три месеца са били доста силни. През първите три месеца тя е
била на легло, с памперси и се е нуждаела от повече грижи. Според вещото
лице, не е възможно да се прогнозира на настоящия етап колко време ще
продължи оздравителния процес в конкретния случай и как ще завърши, дали
ще се постигне пълно възстановяване на функцията на крака или ще останат
т.нар. „остатъчни явления", като предвид напредналата възраст на ищцата, в
която оздравителните процеси протичат по-бавно и по-неефективно,
удължаване на оздравителния процес може да се допусне с голяма вероятност.
По отношение на извършената ортопедична операция, вещото лице е
посочило, че същата спада към т.нар. „Оперативни процедури с голям обем и
сложност на таза и долния крайник", като в техническо отношение операцията
е извършена много добре, раната е зараснала първично (без вторични
инфекции и възпаления). Вещото лице счита, че от една страна, слабото
телосложение и ниското тегло на ищцата са силно благоприятстващ фактор за
по-бързото и за по-пълното възстановяване на функцията на ходенето на
крака. От друга страна, обаче, прекалено напредналата възраст, придружена с
остеопороза създават условия за обратното.
От заключението на вещото лице д-р Л. Т. по назначената съдебно-
психиатрична експертиза се установява, че ищцата Л. В. е с лека умствена
изостаналост, няма или е налице минимално нарушение на поведението.
Приетата Смесена корова и подкорова деменция от ТЕЛК е обоснована от
моментно състояние след преживяната травма, нарушената хемодинамика и
14
сатурация и болков синдром. Към 17.08.2024г. и понастоящем ищцата може
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си при отслабен емоционално-волеви контрол, изводим от ниското й
интелектуално функциониране. В изминалия период след инцидента и след
това е възможно ищцата да е била с делириозни епизоди и дементен синдром.
Такъв може да се очаква и в бъдеще време при декомпенсация в соматичното
й състояние. В резултат на ниското интелектуално функциониране, ищцата е
недооценъчна към последствията от преживения инцидент. След него ищцата
Л. В. е в невъзможност самостоятелно да задоволява физическите си и
емоционални потребности, което я поставя в условия на фрустрация. По време
на възстановяването си ищцата е била с потиснато настроение и високи нива
на тревожност в резултат на болковия синдром и невъзможността за
самостоятелно социално функциониране. Според вещото лице, в резултат на
преживяното неблагоприятно събитие на 17.08.2024 г. и към настоящия
момент, ищцата изпитва нормалпсихологичен (емоционален) страх, което
възпрепятства самостоятелното й придвижване дори в домашна обстановка.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи : Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл.45 от ЗЗД,
тъй като съобразно изложените от ищцата обстоятелства и заявения петитум,
същата претендира обезщетение за претърпени вреди от травматично
увреждане, получено в резултат на падане на необезопасен тротоар, като част
от общински път в с.**********, община Левски от собственика на този път.
Предмет на делото е претенция за заплащане на обезщетение за непозволено
увреждане, предизвикано от неправомерно поведение /бездействие/ на
служители на Община Левски. Бездействието на ответника се изразява в
неподдържането на тротоара във вид годен за ползване съобразно
предназначението му.
За да се ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД на Община Левски
за вреди от деликт е необходимо наличието на противоправно поведение на
лица, на които ответника е възложил работата, в причинна връзка, с която е
настъпването на вредите, т.е възлагане на работа на съответните длъжностни
лица и причиняването на вредите от техни противоправни
действия/бездействия, при или по повод извършването на работата. При
условията на кумулативност се изисква освен противоправно поведение на
15
съответните лица, и вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.
С изключение на вината, която се предполага до доказване на противното,
което доказване е в тежест на ответника, останалите елементи от фактическия
състав подлежат на доказване от ищцата. Инцидентът, претърпян от ищцата,
както и причинно-следствената връзка между противоправното деяние и
понесените от ищцата неимуществени и имуществени вреди се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели, от заключенията на вещите
лица по назначените съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична
експертизи, както и от писмените доказателства, установяващи извършената
операция на ищцата във връзка с получените травматични увреждания и
последващото лечение.
По отношение на отговорността на възложителя на работата,
съдът взе предвид следното : Поддържането на общинските пътища е
задължение на общината (чл. 31 от ЗП), като нейно право е да реши дали да
осъществява тази поддръжка чрез свои служители или други наети лица.
Поддръжката на тротоарните пространства, като част от общинската улична
инфраструктура, включва привеждането им в подходящо и безопасно
състояние, с оглед обичайното им предназначение. Това изисква полагане на
равна настилка, която създава обективна възможност на пешеходците да се
придвижват без риск от препъване в неравности или пропадане в дупки.
Лицата, които стопанисват пътищата са длъжни да ги поддържат изправни, с
необходимата маркировка и сигнализация, и да организират движението така,
че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване (чл. 3, ал. 1 ЗДвП).
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗМСМА, с характер на публична
общинска собственост са: общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване; както и мрежите и съоръженията на техническата
инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната,
канализационната, съобщителната и инженерно защитната система, които
обслужват само територията на съответната община и не са включени в
уставния фонд на търговски дружества. В случая няма спор, че ул.
**********, на чийто тротоар ищцата е паднала е е общинска собственост.
Същевременно и нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират
16
незабавно препятствията по него, като ал. 2 на същия член регламентира
правомощията на кметовете на общините във връзка със създаването на
служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната
настилка в населените места, в т.ч. и да се обезпечи ширина на тротоарите от
два метра. В тежест на ответника беше да установи при условията на пълно и
главно доказване изпълнението на задълженията си да поддържа пътя, в т.ч. и
тротоара в изправно състояние, както и да сигнализира незабавно
препятствията по него.В случая ответника твърди, че изкопа е направен от
ВиК и тъй като общината не е била уведомена, не е взела мерки за
предотвратяване на това състояние и за осъществяване на контрол върху
ремонтните дейности по смяна на тръби от ВиК. Точното изпълнение на
посочените по-горе задължения на общината предполага осъществяване на
контрол и предприемане на мерки за обезопасяване на мястото, дори в
случаите когато тази неравност или препятствие е създадено от друг, с цел
предупреждаване на гражданите, че на тротоара има неравност, която
препятства и създава опасност за преминаване.
Изброените по-горе задължения на Общината да извършва
определени дейности като собственик на пътя, респ. тротоара на който е
станало падането, при което е увредена ищцата, обосновават отговорността за
вреди по чл.49 от ЗЗД, въпреки че дупката е изкопана от ВиК и съответно не е
била надежно и трайно обезопасена и сигнализирана. Това обстоятелство се
установява от по-голямата част от свидетелите, като само служителите на ВиК
твърдят, че са взели обичайните мерки за да се предотвратят инциденти, без
да могат да установят, че към момента на падането на пешеходеца, тези
колчета и ленти, ако са били сложени, все още са били около изкопания ров.
При иск по чл.49 от ЗЗД е важно да се разграничи кой е възложител на
работата и кой е контролирал изпълнението и. Макар служителите на третото
лице – помагач да са изкопали дупката, това не освобождава общината от
нейните задължения по закон. Общината като собственик и поддържащ
инфраструктурата, в случая - тротоара, има задължението, чрез своите
служители/или по договор с трети лица/, да осъществява тази поддръжка. Така
поради бездействието на съответните служители на общината, е допуснато
пътната мрежа да остане в неизправност, след несанкционирани ремонтни
дейности. Не са взети мерки за осигуряване на безопасността на пешеходците,
като свидетелят П. Й. П., на длъжност ********** при община Левски
17
установява причината поради която това задължение не изпълнено от
служителите на общината, натоварени с тези функции. Поради липса на
инспектори или други контролиращи органи, при липса на сигнал от граждани
или от кметове на кметства, както и когато общината не е изрично уведомена
за извършваните ремонтни дейности, служителите и не могат да
осъществяват вменения им от закона задължения по поддръжка и
обезопасяване. Това бездействие в случая представлява неизпълнение на
задължението за незабавно сигнализиране на препятствие по тротоара на
общинския път. Ето защо съдът приема, че дори да е налице договор между
общината и ВиК за извършване на определени дейности, това не освобождава
общината от нейната отговорност за непозволено увреждане, произтичащо от
неизпълнение на задължението и по поддръжка на инфраструктурата.
Въпросът за евентуалните регресни отношения между общината и ВиК не
засяга отговорността на общината спрямо пострадалото лице - гражданин на
същата община. Тази отговорност произтича и от задължението по силата на
закона – чл. 11 от Закона на общинската собственост, на собственика на
общинските пътища, съоръжения, тротоари и др., да ги стопанисва и
управлява в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с
грижа на добър стопанин. Задължение за кметът на общината се съдържа и в
чл. 19, т. 4 от ЗВ, вр. чл. 191 от ЗВ, да контролира изграждането, поддържането
и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както
и изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските
системи по чл. 19, т. 4 ЗВ.
В заключение : Неизпълнението на вменените от закона
задължения на Община Левски, осъществими чрез нейни или наети от нея
работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй
като в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило
непозволено увреждане на ищцата. Фактът на реализирано събитие,
застрашаващо живота и здравето на гражданин, сам по себе си, сочи на
противоправно бездействие. Когато Общината не е предприела нужните
действия и от това настъпят вреди, то тя дължи обезщетение.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди, съдът взе предвид интензитета и продължителността на търпените от
18
ищцата болки и страдания, констатациите на съдебно-медицинската
експертиза за вида на причинено счупване на долната част на бедрената кост, с
което увреждане е причинено трайно затруднение на движенията на ляв крак.
Като се съобрази извършената операция за наместване на счупените костни
фрагменти, които са фиксирани със специални „заключващи плаки и винтове",
както и установеното от вещото лице доц. д-р Д. Д., че нормалният
оздравителен процес при подобни фрактури продължава не по-малко от 9-10
месеца, съдът намира, че ищцата е търпяла продължителни болки и страдания.
Тези негативни изживявания са били доста силни през първите три месеца,
когато е била на легло. Според заключението на вещото лице, все още не е
възможно да се прогнозира колко време ще продължи оздравителния процес в
конкретния случай и как ще завърши. Не е ясно дали ще се постигне пълно
възстановяване на функцията на крака, като предвид напредналата възраст на
ищцата, оздравителните процеси протичат по-бавно и по неефективно. Тези
изводи на вещото лице кореспондират с показанията на свидетелката Д. И.а
Д.а, която има непосредствени впечатления от състоянието на ищцата. В
подкрепа на установеното е и Решението на ТЕЛК от 12.09.2024 г., с което на
Л. Г. В. е опредЕ. 30% ВСУ за състояние след субтроханетерна фрактура на
ляво бедро, с метална остеосинтеза и средна степен на контрактура.
Съдът съобрази и констатациите и изводите на вещото лице по
назначената съдебно-психиатрична експертиза, от която се установява, че
ищцата Л. В. е с лека умствена изостаналост, като няма или е налице
минимално нарушение на поведението и към 17.08.2024 г. и понастоящем
същата може да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си при отслабен емоционално-волеви контрол. След
преживения инцидент на 17.08.2024 г., ищцата Л. В. е била в невъзможност
самостоятелно да задоволява физическите си и емоционални потребности,
което я е поставило в условия на фрустрация. По време на възстановяването
си тя е била с потиснато настроение и високи нива на тревожност в резултат
на болковия синдром и невъзможността за самостоятелно социално
функциониране. Според вещото лице, в резултат на преживяното
неблагоприятно събитие на 17.08.2024г. и към настоящия момент, ищцата
изпитва страх, което възпрепятства самостоятелното й придвижване дори в
домашна обстановка.
19
Размерът на обезщетението за претърпените от деликт морални
вреди трябва да е съразмерен с техния действителен размер, който е обусловен
както от характера, продължителността и интензитета на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и от
икономическата ситуация в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика. В конкретния случай предвид
изложеното по-горе относно степента на търпените болки и страдания, техния
интензитет, както и периода на възстановяване и обстоятелството, че
възстановяването все още не е приключило, съдът намира, че справедлив за
обезщетяване на неимуществени вреди е размера от 30 000 лв. На ищцата е
причинено трайно увреждане на здравето, което влияе на здравния й статус и
начин на живот, като са налице удължени и тежко протичащи възстановителни
процедури. Следва сумата за обезщетение да се присъди със законна лихва,
считано от датата на увреждането – 17.08.2024г. на основание чл.86 вр. чл.84
ал.3 от ЗЗД. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната
към датата на събитието – месец август 2024 г., съдът намира, че горният
размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно
чл. 52 от ЗЗД и не е завишен.Не се установи съпричиняване и няма основание
за намаляване на обезщетението. Ответникът не е ангажирал доказателства,
които да установяват, още по-малко – по безспорен начин, че ищцата сама е
допринесла за увреждането си. В тази връзка следва да се отбележи, че
съдебно-психиатричната експертиза не установява състояние на ищцата, което
да изключва разумна преценка на риска и невъзможност на същата да се
грижи за себе си към момента на увреждането. От друга страна състоянието на
тротоарната настилка и обезопасяването на временен изкоп следва да е такова,
че да е безопасно за всички пешеходци, в т.ч. за възрастни и за деца.
По отношение на предявения от Л. Г. В. иск за заплащане на
сумата от 2228,09 лв., представляваща имуществени вреди във връзка с
проведеното лечение, съдът намира, че същият е частично основателен и
доказан. От приложените като писмени доказателства фактури и касови
бонове се установява, че във връзка с лечението, ищцата е заплатила сумата от
2053,50 лв. за закупуване на медицински изделия и консумативи във връзка с
извършената оперативна интервенция. По отношение на представените
касови бонове, съдът намира, че относими към настоящия случай са само
заплатените суми от 13,10 лв. и 7,90 лв. за закупуване на памперси.
20
Останалите приложени касови бонове не установяват заплатени суми във
връзка със здравословното състояние на ищцата, вследствие инцидента, вкл. и
тези, с които са закупени лекарства, за които не са представени амбулаторни
листове за посещение при лекар и изписването на същите във връзка с
провеждано лечение по повод причиненото, вследствие на процесния
инцидент увреждане. При това положение, съдът намира, че предявеният иска
за имуществени вреди се явява основателен за сумата от 2074,50 лв., като до
претендираната сума от 2228,09 лв., следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Сумата от 2074,50 лв. се дължи, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 17.08.2024 г.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. В. П. от ПлАК адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на ищцата на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на
3200лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и разноски по делото в
полза на Плевенски окръжен съд в размер на 1000 лв. за възнаграждение за
вещи лица, както и ДТ в размер на 1282.98лв., на осножвание чл.78, ал.6 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.49 от ЗЗД вр чл.45 и чл.52 от ЗЗД,
ОБЩИНА ЛЕВСКИ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. Левски, обл. Плевен, **********, представлявана от Л. А. - Кмет да
заплати на Л. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, **********
сумата 30 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на
долен ляв крайник при падане на 17.08.2024 г. на тротоар на ********** в с.
**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.08.2024 г. /датата на увреждането/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.49 от ЗЗД вр чл.45 от ЗЗД
ОБЩИНА ЛЕВСКИ, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. Левски, обл. Плевен, **********, представлявана от Л. А. - Кмет да
21
заплати на Л. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Плевен, **********
сумата 2074,50 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 17.08.2024г. /датата на увреждането/ до
окончателното й изплащане, като за разликата до 2228,09 лв. ОТХВЪРЛЯ
иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ал.2 от ЗА ОБЩИНА ЛЕВСКИ,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, обл.
Плевен, **********, представлявана от Л. А. - Кмет да заплати на адв. В. П.
от ПлАК адвокатско възнаграждение в размер на 3200лв за осъществена
безплатна правна помощ на ищцата Л. Г. В..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК ОБЩИНА ЛЕВСКИ,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Левски, обл.
Плевен, **********, представлявана от Л. А. - Кмет да заплати в полза на
Плевенски окръжен съд разноски по делото за възнаграждение за вещи лица
в размер на 1000,00 лв., както и ДТ в размер на 1282.98лв.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – ПЛЕВЕН, ЕИК
**********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
22