№ 1071
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501737 по описа за 2025 година
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 44877/21.01.2025 г., подадена от „А1
България“ ЕАД, срещу Решение № 1390/22.04.2025 г., постановено по гр. д. №
4747/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „А1 България“ ЕАД срещу М. Г. Х. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
разликата над 19,02 лв. до претендираните 35,98 лв., представляваща месечни
абонаментни такси за услуга 101001257778 с план А1 Net 200-Mar2018, съгласно
приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226 /договор №
*********/ за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г.; разликата над 6,15 лв. до
претендираните 10,53 лв., представляваща обезщетение за забава и за периода на
забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г. вкл.; разликата над 11,06 лв. до претендираните
22,99 лв., представляваща месечни абонаментни такси за услуга 201002026623 с план
А1 TV Extended-Mar2018 2y, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с
партиден номер М5768226 /договор № *********/ за отчетния период 09.11.2020 г. –
08.12.2020 г.; разликата над 3,40 лв. до претендираните 6,69 лв., представляваща
обезщетение за забава и за периода на забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г. вкл.; сумата
от 100 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 101001257778,
съставляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа – предоставен WiFi
Router за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 27,31
лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 100 лв. за периода
30.03.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 49,98 лв., представляваща компенсаторна
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина
на абоната за услуга 101001257778 в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 14,27 лв.,
1
представляваща обезщетение за забава върху неустойката 49,98 лв. за периода
13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата 16,95 лв., представляваща компенсаторна
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина
на абоната за услуга 101001257778, съставляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане;
сумата 4,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 16,95 лв.
за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 6,96 лв., представляваща
компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер
М5768226 по вина на абоната за услуга 101001257778, съставляваща отстъпка от цена
на устройство Handset Alcatel 30.25 Black Лоялна програма, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 1,99 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неустойката от 6,96 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 233,46 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623, съставляваща
неустойка за допълнителни услуги – екстри към основната, в това число: сумата 24,90
лв. – за допълнителен пакет „Extra Max SD“, сумата 96,10 лв. – за допълнителен пакет
„Diema Extra“, сумата 87,56 лв. – за допълнителен пакет „НВО 2018“ и сумата 24,90 лв.
– за допълнителен пакет „Extra Max НD“, ведно със законната лихва върху, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 66,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неустойката от 233,46 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 100 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623, съставляваща
цена на невърнато оборудване по ценова листа – предоставен цифров приемник за
посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 27,31 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 100 лв. за периода
30.03.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 30 лв., представляваща компенсаторна
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина
на абоната за услуга 201002026623 в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за
посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата от 8,57 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 30 лв. за периода
13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 16,95 лв., представляваща компенсаторна
неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина
на абоната за услуга 201002026623, съставляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 4,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 16,95
лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г., които суми са предмет на заповед №
897/21.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 1318/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.
В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно,
поради следното: твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
давностният срок е започнал да тече от датата на издаване на фактурата, а не от датата,
на която ответникът е изпаднал в забава относно начислените суми по нея. Излага се,
че в конкретния случай е уговорен падеж и давностният срок е започнал да тече от
датата, следваща падежа на фактурата. Навежда се оплакване, че съдът неправилно е
приел, че процесният договор подлежи на разваляне по реда на чл. 87 ЗЗД, при което
дружеството не е спазило установения ред, а именно, че длъжникът не е уведомен за
прекратяването на договора и в тази връзка за въззивника не е възникнало право да
реализира имуществена отговорност спрямо неизправния длъжник. Сочи се, че в
2
клаузата чл. 54.12 от ОУ изрично е предвидено прекратяването на индивидуалния
договор като възможност за доставчика-изправна страна, като е предвидено
автоматично разваляне/прекратяване при настъпване на определени обстоятелства.
Поради това наличието на тази клауза в Общите условия изключвало приложението на
разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, с оглед на което въззивникът е в правото си да
претендира неустойки по процесния договор, доколкото прекратителното условие,
заложено в ОУ, се е сбъднало и дължимостта им е породена именно от предсрочното
прекратяване на договора по ОУ. Оспорва се извод на съда за нищожност на
неустоечната клауза, с която са договорени процесните неустойки между страните,
като се излагат подробни аргументи в подкрепа на становището, че неустойката е
съобразена със законовите изисквания и решенията на СЕС. Моли се за отмяна на
решението в отхвърлителните му части и уважаване на в цялост на исковите
претенции. Претендира се и присъждане на сторените разноски.
Въззиваемата страна – М. Г. Х., чрез процесуален представител, депозира
отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във
въззивната жалба основания за отмяна на оспореното решение в атакуваните части,
като счита същото за правилно. Сочи се, че исковата молба е подадена след изтичането
на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и позоваването на въззивника на
счетоводния падеж е несъстоятелно. Поддържа се, че претендираните неустойки нямат
валидно договорно основание, тъй като ОУ не са били приети от абоната и той не е
обвързан от тях. Излага се, че клаузата за неустойка е неравноправна, защото не е
индивидуално уговорена, което я правило нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Твърди се, че за да възникне правото на неустойка при предсрочно прекратяване,
операторът трябва да е отправил до потребителя изрично волеизявление по чл. 87 ЗЗД,
за което доказателства не са били представени. Отправя се искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваните части и присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателствени средства, както и заключението на съдебно-техническа експертиза,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Районен съд – Варна, 46 състав, е бил сезиран кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционното решение в частта, с която са уважени предявените искове
за установяване дължимостта на сумата 19,92 лв., представляваща месечни
абонаментни такси за отчетния период 09.12.2020 г. – 08.02.2021 г. за услуга
101001257778 с план А1 Net 200-Mar2018, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г.
по договор с партиден номер М5768226 /договор № *********/, ведно със законната
лихва върху сумата 19,92 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда –
04.01.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 6,15 лв., представляваща
обезщетение за забава върху сумата 19,92 лв. за периода 03.02.2021 г. – 08.12.2023 г.,
които суми са предмет на заповед № 897/21.02.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1318/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна, ХLVІ състав, е влязло в законна сила.
Следователно, със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото
3
съдебно производство е установено наличието на валидно възникнала облигационна
връзка по сключен договор с партида М5768226 за фиксирани услуги интернет и
телевизия, както и че ответникът е потребил съответните услуги през исковия период.
Така основният правен спор пред въззивния съд, очертан от оплакванията във
въззивната жалба, се съсредоточава върху обстоятелството настъпила ли е
погасителната давност за задълженията по фактура № *********/14.12.2020 г., както и
налице ли е надлежно упражнено от ищеца право на разваляне на договора.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно
решение № 5 от 24.10.2019 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС, падежът се
определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника,
още и като момента, в който настъпва изискуемостта. Изискуемостта е възможността
на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до
длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право.
Забавата е противоправно закъснение, за което длъжникът отговаря. При срочните
задължения, когато денят на изпълнението им е определен, длъжникът изпада в забава
и дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на изтичане на срока – чл.
84, ал. 1 ЗЗД (моментът на изискуемост на вземането и на забава на длъжника
съвпада). Длъжникът може да изпълни и преди срока, т.е. вземането е изпълняемо, но
не е изискуемо (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) и безспорно не е забавено.
В конкретния случай въпросната фактура № ********** от 14.12.2020 г. е
издадена за задължения на абоната за заплащане на цена на услуги за домашен
интернет на стойност 14,99 лв. без ДДС и телевизия на стойност 8,33 лв. без ДДС за
отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г. и е с падеж на плащане – 03.01.2021 г.
Установява се от заключението на назначената по делото и неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза, в неговата счетоводна част, изготвена от в.л.
М., че процесните услуги – телевизия и интернет за заявения с исковата молба период
са предоставяни в обема, в който са фактурирани, а конкретно за периода 09.11.2020 г.
– 08.12.2020 г. задълженията са следните: 17,99 лв. /за А1 Нет 200/ и 10 лв. /за ТВ
разширен/.
Съгласно т. 26.4 от ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. Предоставянето на срок на
абоната след издаването на фактурата за плащането на посочената в нея сума (арг. т.
26.5 от ОУ) категорично прави задължението срочно.
При така установените обстоятелства и изложените правни съображения се
налага изводът, че задълженията на ответника по въпросната фактура с падеж
03.01.2021 г., от която дата настъпва и тяхната изискуемост, не се явяват погасени с
изтичането на 3-годишната давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, доколкото заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е изпратено на 03.01.2024 г. чрез
ССЕВ до Районен съд – Д.ч.
Предвид основателността на претенциите по въпросната фактура, ответникът
дължи обезщетение за причинени вреди поради неточно изпълнение на паричното
задължение в темпорално отношение, което е в размер на определената законна
мораторна лихва в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Размерът на мораторната лихва върху размера на
неплатените главници за месечни абонаментни такси за интернет услуга и за
телевизия, изтекла за исковия период от 04.01.2021 г. до 08.12.2023 г., съобразно
размера на основния лихвен процент, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта,
съответства на заявените от ищеца размери на акцесорните претенции за обезщетение
за забава върху задълженията за абонаментни такси за посочените две услуги, които
размери не са оспорени от ответната страна.
С оглед изложеното решението на Районен съд – Варна се явява неправилно и
следва да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени предявените установителни
искове за разликата над 19,02 лв. до претендираните 35,98 лв., представляваща
4
месечни абонаментни такси за услуга 101001257778 с план А1 Net 200-Mar2018,
съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226
/договор № *********/ за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г.; за разликата
над 6,15 лв. до претендираните 10,53 лв., представляваща обезщетение за забава и за
периода на забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г. вкл.; за разликата над 11,06 лв. до
сумата от 21,06 лв., представляваща месечни абонаментни такси за услуга
201002026623 с план А1 TV Extended-Mar2018 2y, съгласно приложение № 1 от
14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226 /договор № *********/ за
отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г., както и за разликата над 3,40 лв. до
претендираните 6,69 лв., представляваща обезщетение за забава и за периода на
забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г. вкл. и вместо него бъде постановено друго, с
което исковете бъдат уважени до тези размери. Решението в частта, с която
претенцията за разликата над 21,06 лв. до претендираните 22,99 лв., представляваща
месечни абонаментни такси за услуга 201002026623 с план А1 TV Extended-Mar2018
2y, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226
/договор № *********/ за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г., е отхвърлена
следва да бъде потвърдено.
По отношение на исковете за присъждане неустойки за предсрочно
прекратяване на договора:
Твърденията на ищеца са, че договорът за мобилни услуги от 20.08.2018 г. се
счита за едностранно прекратен по вина на потребителя на 12.02.2021 г., на основание
изричната клауза по чл. 54.12 ОУ, поради продължило над 124 дни неизпълнение на
задължението на последния да заплаща дължимите суми по договора. Неизпълнението
е този юридически факт, който възниква след сключването на договора, и който е
предпоставка за възникване на потестативното право за прекратяване на договорната
връзка. Така постигната договореност между страните е свързана с възможността при
настъпване на определени условия кредиторът да упражни потестативното си право да
прекрати договорната връзка чрез отправяне на нарочно изявление в тази насока до
длъжника. Доколкото ищецът се позовава на предсрочно прекратяване на договора по
вина на потребителя на 12.02.2021 г. и предвид оспорването му от ответника, в тежест
на ищеца е възложено да установи този факт. Липсват доказателства ищецът да е
упражнил това свое потестативно право и изявлението му за него да е достигнало до
длъжника, за да се приеме, че е породило действие.
Следва да се посочи, че употребеното понятие „прекратяване“, на практика
урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по вина на ответника.
Според императивната разпоредба на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД изявлението за разваляне
на писмени договори, както настоящия се отправя в писмена форма. Поради това,
договорната клауза от ОУ, с която се предвижда автоматично прекратяване е нищожна
поради противоречие със закона. Конвертирането й чрез заместване с повелителна
норма от действащото материално право, отнесено към фактологията по спора сочи, че
писмено волеизявление за разваляне на договора до ответника не е отправяно. Не
съставлява изявление с правни последици по чл. 87 ЗЗД деактиварането на услугите,
поради неспазване на изискуемата по закон форма.
В контекста на горното, въпреки неизправността на ответника поради
неплащане на дължими суми по договора за предоставените мобилни услуги, същият
не е надлежно развален в рамките на срока на действие. Изискуемостта на
претенцията за неустойки се предпоставя от установяване на факта на разваляне на
договора, което както бе изложено по-горе не се доказва по настоящото дело.
Следователно, исковите претенции за неустойки се явяват недоказани, а оттам и
неоснователни, поради което решението в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
5
При този изход на спора, с оглед уважената и отхвърлена част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят съдебни
разноски в размер на 10,91 лв., представляващи сбор от заплатени държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемият също има право на разноски, но
доколкото не представя доказателства за извършването на такива, съдебни разноски за
въззивното производство не следва да му се присъждат. Разноските, за които е осъден
ответникът на първата инстанция, вкл. за заповедното производство следва да се
увеличат, съобразно уважената част от претенцията, а именно за заповедното
производство същият дължи на ищеца допълнително сумата от 2,58 лв., а за първата
инстанция – допълнително сумата от 63,69 лв. Респективно присъдените в тежест на
ищеца разноски следва да бъдат редуцирани както следва: за заповедното
производство на 182,74 лв., а за исковото производство на 548,23 лв.
Така мотивиран, Окръжен съд – Варна
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1390/22.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4747/2025 г.
по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от
„А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. Г. Х., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: разликата над 19,02 лв. до претендираните 35,98 лв., представляваща месечни
абонаментни такси за услуга 101001257778 с план А1 Net 200-Mar2018, съгласно
приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226 /договор №
*********/ за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г.; разликата над 6,15 лв. до
претендираните 10,53 лв., представляваща обезщетение за забава и за периода на
забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г. вкл.; разликата над 11,06 лв. до сумата от 21,06
лв., представляваща месечни абонаментни такси за услуга 201002026623 с план А1 TV
Extended-Mar2018 2y, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден
номер М5768226 /договор № *********/ за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020
г.; разликата над 3,40 лв. до претендираните 6,69 лв., представляваща обезщетение за
забава и за периода на забавата 04.01.2021 г. – 02.02.2021 г. вкл., както и В ЧАСТТА, с
която „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на М. Г. Х., ЕГН
**********, съдебни разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. №
1318/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, за разликата над 182,74 лв. до
присъдените 189,69 лв., както и сторените в първоинстанционното производство
съдебни разноски за разликата над 548,23 лв. до присъдените 569,07 лв., на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Г. Х.,
ЕГН **********, с адрес ****, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, допълнително сумата от
16,96 лв. (шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки), явяваща разликата над
19,02 лв. до претендираните 35,98 лв., представляваща месечни абонаментни такси за
услуга 101001257778 с план А1 Net 200-Mar2018, съгласно приложение № 1 от
14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226 /договор № *********/ за
отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г.; допълнително сумата от 4,38 лв. (четири
лева и тридесет и осем стотинки), явяваща се разликата над 6,15 лв. до
претендираните 10,53 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата от 35,98
лв. за периода 04.01.2021 г. – 08.12.2023 г. вкл.; допълнително сумата от 10 лв. (десет
лева), явяваща се разликата над 11,06 лв. до сумата от 21,06 лв., представляваща
месечни абонаментни такси за услуга 201002026623 с план А1 TV Extended-Mar2018
2y, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден номер М5768226
/договор № *********/ за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020 г., както и
6
допълнително сумата от 3,29 лв. (три лева и двадесет и девет стотинки), явяваща се
разликата над 3,40 лв. до претендираните 6,69 лв., представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 21,06 лв. за периода 04.01.2021 г. – 08.12.2023 г. вкл., които
суми са предмет на заповед № 897/21.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1390/22.04.2025 г., постановено по гр. д. №
4747/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени
предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. Г. Х., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: разликата над 21,06 лв. до претендираните 22,99 лв.,
представляваща месечни абонаментни такси за услуга 201002026623 с план А1 TV
Extended-Mar2018 2y, съгласно приложение № 1 от 14.12.2019 г. по договор с партиден
номер М5768226 /договор № *********/ за отчетния период 09.11.2020 г. – 08.12.2020
г.; сумата от 100 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга
101001257778, съставляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа –
предоставен WiFi Router за посочения номер, ведно със законната лихва върху сумата
от 100 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 27,31 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неустойката от 100 лв. за периода 30.03.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от
49,98 лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 101001257778 в
размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС за посочения номер, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 14,27 лв., представляваща обезщетение за забава
върху неустойката 49,98 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата 16,95 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 101001257778, съставляваща
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата 4,84 лв., представляваща обезщетение за забава
върху неустойката от 16,95 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 6,96
лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 101001257778, съставляваща
отстъпка от цена на устройство Handset Alcatel 30.25 Black Лоялна програма, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 1,99 лв., представляваща обезщетение за забава
върху неустойката от 6,96 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 233,46
лв., представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор
с партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623, съставляваща
неустойка за допълнителни услуги – екстри към основната, в това число: сумата 24,90
лв. – за допълнителен пакет „Extra Max SD“, сумата 96,10 лв. – за допълнителен пакет
„Diema Extra“, сумата 87,56 лв. – за допълнителен пакет „НВО 2018“ и сумата 24,90
лв. – за допълнителен пакет „Extra Max НD“, ведно със законната лихва върху, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 66,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неустойката от 233,46 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 100 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623, съставляваща
цена на невърнато оборудване по ценова листа – предоставен цифров приемник за
посочения номер, ведно със законната лихва върху сумата от 100 лв., считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 27,31 лв., представляваща обезщетение за забава върху неустойката от 100
7
лв. за периода 30.03.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 30 лв., представляваща
компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с партиден номер
М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623 в размер на 3 стандартни
месечни такси без ДДС за посочения номер, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 8,57 лв., представляваща обезщетение за забава върху
неустойката от 30 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г.; сумата от 16,95 лв.,
представляваща компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
партиден номер М5768226 по вина на абоната за услуга 201002026623, съставляваща
отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за посочения номер, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 04.01.2024 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 4,84 лв., представляваща обезщетение за забава
върху неустойката от 16,95 лв. за периода 13.02.2021 г. – 08.12.2023 г., които суми са
предмет на заповед № 897/21.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1318/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, сумата от 10,91 лв. (десет лева и деветдесет и една стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски във въззивното производство, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, допълнително сумата от 2,58 лв. (два лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
1318/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. Х., ЕГН **********, с адрес ****, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, допълнително сумата от 63,69 лв. (шесдесет и три лева и шестдесет и
девет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8