РЕШЕНИЕ
№ 2843
гр. Бургас, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ДАРИНА К. Й.А
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. Й.А Гражданско дело №
20252120103564 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на З. Б. И., ЕГН
**********, от гр. Б., чрез пълномощника адв. Г. С. от БАК срещу БЪЛГАРСКАТА
ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на финансите, с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 22 000 лева, представляващи претърпени
неимуществени вреди на ...................г., около .............. часа, изразяващи се в болки и
страдания в резултат от падане причинено от стъпване върху плочка, която е неравна,
находяща се до страничния вход на ......................................., в имот с идентификатор
........................ – собственост на Държавата, ведно с лихва за забава върху главницата от
датата на увреждането до подаване на исковата молба, както и сумата от 2125 лв. –
представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на настъпилия деликт, ведно със
законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата молба – 21.05.2025 г., до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на ...................г., около .............. часа, отивал към
........................................., находящ се в ............................., като се е движил от
............................. в гр. Б., по тротоара на улица „Г. “. Малко преди кръстовището с
..................... слиза от тротоара по стълби, които водят към страничния вход на театъра и
стъпва върху плочка, която се оказва неравна, крива, отдолу без уплътняващ материал. При
стъпването накриво и падането ищецът е изпитал силна болка в глезена, като впоследствие е
било установено усукване в областта на дясното ходило и глезен и е предписана
имобилизация. При последваща рентгенография и се установява скъсване на ставни връзки
на десния глезен. Твърди се, че първият месец е имал сериозни болки, а целият оздравителен
период е протекъл до м. 02.2025г. Тъй като собственик на поземления имот (ПИ с
идентификатор № ........................) и на ......................................... е именно ответника -
Българската държава, а театърът се стопанисва и управлява от Министерство на културата,
то ответникът носи отговорността по поддърЖ.ето на настилката в изправно състояние,
респ. за вредите, претърпени при посещение на театъра. Излага подробни съображения за
болките и страданията в резултат от увреждането, както и направените медицински разходи
1
на обща стойност от 2125 лв. Ангажирани са писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът, чрез надлежния
представител Министерство на финансите, е подал писмен отговор, с който претенциите се
оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди се, че Държавата не е легитимирана да
отговаря за причинените вреди, тъй като съгласно пар. 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА,
транспортното съоръжение /тротоар/ обслужва нуждите на общинската инфраструктура и
представлява имот общинска собственост, поради което следва да се поддържа именно от
Община Бургас. По същество се оспорва като неустановено конкретното място на
настъпване на вредите и механизмът на увреждането, както и причинната връзка с
поддръжката на съответната настилка. Оспорват се претенциите по размер.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45 вр.
чл. 49 ЗЗД – по иска за заплащане на неимуществени и имуществени вреди и чл. 86 ЗЗД – по
претенцията за мораторна лихва.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от писмените доказателства, че поземлен имот
с идентификатор ........................, с площ от 4480 кв.м., местонахождение ......................... и
..........................., гр. Б. е публична държавна собственост, съгласно Акт № ...................... г.,
като в имота са построени сграда с идентификатор ............................. – “............................” и
сграда с идентификатор ............................. – .................................
По делото са разпитана като свидетел С.Л.К., която живее на семейни начала с ищеца
и от показанията й се установява механизмът на настъпване на вредите, а именно, че на
................... г., при слизане по стълбите от ул. Г. към ................................, на последното
стъпало на нивото на терена, стъпвайки на плочка, тя хлънтала и той се завъртял и паднал.
Изпитал силна болка и след подаден от нея сигнал на 112, ищецът е бил отведен с линейка в
болницата, където е било установено скъсването на ставни връзки на глезена. Свидетелят
посочва, че няколко месеца е продължил да изпитва болка и е бил обездвижен, посещавал е
рехабилитация и е бил много изнервен, напълнял и са започнали конфликти в семейството.
Уточнява, че на мястото няма лампи - улично осветление и не може да се види добре, но е
видяла падането, както и че плочката е неравна и е направила снимки.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на в.л. Л. Т., изготвена на база
представените писмени доказателства и след извършен преглед, се установява, че ищецът е
получил увреждане на десен глезен изразяващо се във фрактура на кубовидната кост,
проведено е съответно на увреждането лечение посредством имобилизация с назначена
метатарзална обувка или ботуш Уокър с последващи физиотерапевтични процедури. Срокът
на оздравителния период е от два до два и половина месеца, като към датата на
заключението функцията на десен долен крайник е била възстановена в пълен обем.
Представени са по делото писмени доказателства за направени разходи за медицински
услуги, вкл. за закупуване на имубилизационен ботуш и физиотерапия в периода 28.10.2025
г.-13.02.2025 г., в размер на общо 2125 лв.
При така очертаните факти спорен по делото е въпроса за точното местонахождение
на участъка, в който е настъпил инцидента и респ. дали отговорността за вредите е на
ответника, като собственик на имота или на натоварената с поддръжката на тротоарите
Община Б., съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС вр. § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.
В случая съдът прима за несъмнено установено настъпването на процесния инцидент
на територията на държавния имот, в който се намира ................................ и представлява
публична държавна собственост, съгласно Акт № 7145/26.05.2014 г. От свидетелските
2
показания на присъствалата на инцидента свид. К. се установява, че при слизане от тротоара
на ул. Г. към задния вход на театъра, на нивото на терена, ищецът е стъпил върху нестабилна
плочка на пътната настилка и е паднал, в резултат на което са настъпили вреди изразяващи
се във фрактура на глезена. Касае се за прилежащата площ към сградата на театъра,
непосредствено до самата сграда, предназначен за преминаване на посетители. Същата няма
статута на тротоар – общинска собственост, каквито са изложените от ответника аргументи,
тъй като не се касае за част от улица или път по смисъла на § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА.
Действително, съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддърЖ.ето на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите
на урбанизираните територии се организират от съответната община. В случая обаче
инцидентът не е настъпил на някое от посочените места и искът е насочен срещу
собственика на имота, който на самостоятелно основание носи отговорност за поддръжката
на имота и управлението му в съответствие с предназначението му, за нуждите, за които е
предоставен, с грижата на добър стопанин, съгл. чл. 14 ЗДС. Падането е в резултат от
стъпване върху плочка в имота на ответника, която е нестабилна и е нарушила равновесието
на ищеца. Доколкото от противоправното бездействие на собственика по поддръжка на
настилката е увреден ищеца, то Държавата се явява надлежен ответник, който да обезщети
настъпилите вреди. Затова предявените кумулативно искове се явяват доказани по своето
основание. Макар и в представения АДС да се посочва, че имотът е предоставен за
управление на Областния управител, това не изключва отговорността на държавата, като
надлежен ответник по иска за заплащане на обезщетение, като главна страна в процеса
задължена по материалното правоотношение и представлявана от Министъра на финансите,
на основание чл. 31 ГПК.
Неоснователно се явява възражението за съпричиняване на вредите от пешеходеца,
който според ответника е имал възможност да избере друг маршрут, доколкото
преминаването от тази страна не е било ограничено и няма данни ищецът с поведението си
да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
За да бъде определен размера на дължимото обезщетение за непозволено увреждане
следва да се изходи от принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
както и от установените по делото вредни последици настъпили за ищеца в резултат на
инцидента. В тежест на последния е да установи претърпените от него болки и страдания,
като доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички доказателствени
средства предвидени в ГПК. Така с показанията на свид. К. се установява изпитаната болка
при настъпване на инцидента, както и в хода на оздравителния процес, който според
приетото и кредитирано изцяло заключение на съдебно-медицинската експертиза е около
два месеца и половина. Обездвижването е създало значителен дискомфорт и неудобство,
както и емоционално напрежение. При тези факти, съдът приема, че справедливият размер
на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД, възлиза на 10 000 лв. Според
настоящия състав посочената сума съответства на степента и характера на претърпените от
ищеца болки, неудобства и притеснения. При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази и възрастта на пострадалия, здравословното му състояние, както и интензитета на
вредите. За горницата над тази сума, съдът счита, че претенцията е недоказана по размер и
не съответстваща на тежестта на уврежданията, поради което следва да бъде отхвърлена.
Сумата от 10 000лв. следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на
увреждането – ...................г., съгл. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на претенцията за заплащане на имуществени вреди съдът съобрази
ангажираните писмени доказателства за извършени разходи, които са в пряка връзка с
3
настъпилото увреждане и касаят медицински услуги, поради което искът следва да бъде
уважен изцяло в заявения размер от 2125 лв., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 21.05.2025 г. до окончателното плащане.
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от иска, възлизащи на
685 лв. – държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както и да заплати в полза на
процесуалния представител на ищеца, който е оказал безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата, възнаграждение в размер в размер на 500
лв., определено от съда с оглед правната и фактическа сложност на спора и съобразно чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
С оглед отхвърлената част от иска и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца
следва да се поставят направените от ответника разноски, в размер на 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на финансите,
да заплати на З. Б. И., ЕГН **********, със съдебен адрес ......................................... – адв. Г.С.
от БАК, сумата от 10000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на на ...................г., изразяващи се в болки и страдания от
претърпяна фрактура на десен глезен след падане в резултат от стъпване върху неравна
плочка, находяща се в имот с идентификатор ........................ – публична държавна
собственост, съгласно Акт № 7145/26.05.2014 г., до страничния вход на
......................................., ведно с лихва за забава върху главницата от датата на увреждането –
................... г. до подаване на исковата молба, както и сумата от 2125 лв. (две хиляди сто
двадесет и пет лева) – представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на
настъпилия деликт, ведно със законната лихва върху всяка главница от подаване на исковата
молба – 21.05.2025 г., до окончателното плащане, както и направените по делото разноски в
размер на 685 лв. (шестстотин осемдесет и пет лева), съобразно уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 10
000лв., до пълния заявен размер от 22000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на финансите,
да заплати на адв. Г. С. от БАК, личен № **********, с адрес .........................................,
сумата от 500 лв. (петстотин лева) - адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закон за
адвокатурата.
ОСЪЖДА З. Б. И., ЕГН **********, със съдебен адрес ......................................... – адв.
Г.С. от БАК, да заплати на БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на
финансите, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) представляващи разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5