№ 17967
гр. с., 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20231110104397 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетния Ю. К. П., ЕГН **********, действащ чрез
своята майка и законен представител В. В. И., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК срещу К. П. П., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150,00 лв. на 300,00 лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба /27.01.2023 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на одобрена съдебна спогодба с определение № 25/05.06.2013 г. по гр.д. № 104/2013
г. на Районен съд - П.о, да му заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лв., считано от
15.02.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Сочат се увеличени
нужди на ищеца предвид изминалия период от време от определяне на предишния размер на
издръжката и неговото израстване. Твърдят се нужди за образование, лечение и други. В
съдебно заседание поддържа исковата молба. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който частично
признава иска до размер от 250,00 лв. месечно. В съдебно заседание поддържа отговора.
Претендира присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
По делото не е спорно, че ищецът Ю. К. П., ЕГН **********, е малолетен като негови
родители са В. В. И., ЕГН **********, и К. П. П., ЕГН **********. Следователно
ответникът, като баща на малолетния ищец по делото, е задължен да му дава издръжка.
Съгласно протоколно определение от 05.06.2013 г., постановено по гр.д. № 104/2013 г. по
описа на РС – П.о /л. 7-9 от делото/, ответникът е задължен да заплаща на ищеца месечна
издръжка в размер на 150,00 лв., считано от 15.02.2013 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска. От определяне размера на издръжката на ищеца са изминали
повече от десет години, като към датата на устните състезания същият е на 13 години. Съдът
намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния размер на неговата
издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката му.
Установява се по делото, че ищецът е диагностициран със заболяване „хемолитична
анемия“, като е бил хоспитализиран неколкократно, включително и по повод заболявания с
поставени диагнози „пневмония“ и „остър максиларен синуит“ в периода 2017-2021 година
/л. 10-29 от делото/. Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна,
дрехи, обувки, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството
на майката, в което той се отглежда, се установява от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновава специално. Издръжка се дължи от
двамата родители, независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в
натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата” или 195,00
лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този минимален
размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната
работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за двамата
2
родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо
единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото се установява, че майката на ищеца в
периода м. октомври 2022 г. – м. май 2023 г. е получила средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер на около 1540 лв. /л. 6 от делото/, като същата работи по
правоотношение с „ВМ Финанс Груп“ АД при основна заплата от 1400 лв. /л. 90 от делото/ и
за период от м. януари 2023 г. до м. юни 2023 г. е деклариран средномесечен начислен
облагаем доход от около 2300 лв. /л. 91 от делото/. По делото се установява, че ответникът
работи по правоотношение с Поделение „Дружба“, гр. с., при основна заплата от 1150 лв. /л.
92 от делото/ и за период от м. януари 2023 г. до м. юни 2023 г. е деклариран средномесечен
начислен облагаем доход от около 2890 лв. /л. 83 от делото/. Видно от представената от
ответника служебна бележка, издадена от Столичен автотранспорт ЕАД – Дружба,
ответникът работи и като шофьор на автобус при получено от него брутно трудово
възнаграждение в периода от м. януари 2022 г. до м. декември 2022 г. в размер на около
2470 лв. /л. 70 от делото/. Установява се, че ответникът има алиментни задължения към
друго негово дете, което не е навършило пълнолетие – Кристиян К. П., родено на 11.12.2015
г., за което заплаща издръжка в периода от м. декември 2022 г. до м. май 2023 г. в размер на
по 180,00 лв. месечно /л. 59 от делото/. Установява се също, че ответникът е заплащал
допълнително средства за лечение на ищеца – общо в размер на 529 лв. в периода м. юни –
м. септември 2022 година /л. 60-63 от делото/. Съдът не приема като довод за заплащане на
по-ниска издръжка на детето задълженията на ответника за по договор за банков кредит от
11.01.2023 г., тъй като на същия е известно задължението да заплаща издръжка на детето си,
а още повече и неговите нужди за това, поради което не следва да се поставят
облигационните задължения пред нуждите на детето и задължението на родителя да дава
издръжка за неговото отглеждане и възпитание.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка с оглед
възрастта му, установеният по делото размер на доходите на ответника и обстоятелството,
че същият се намира в трудоспособна възраст, няма данни да е нетрудоспособен, намира, че
искът се явява изцяло основателен, поради което същият следва да бъде уважен за пълния
предявен размер от по 300,00 лв. месечно.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 27.01.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото на
ищцовата страна се следват такива. По отношение на ищеца се установява направата на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лв., поради което и на основание
3
чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени в посочения размер. На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 129,60 лв. -
държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от К. П. П., ЕГН **********, определена по силата на протоколно определение от
05.06.2013 г., постановено по гр.д. № 104/2013 г. по описа на РС - П.о, в полза на Ю. К. П.,
ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител В. В. И., ЕГН
**********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК К. П. П., ЕГН **********, да
заплаща на Ю. К. П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител В. В. И., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 300,00 лв., считано
от 27.01.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно основание
за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. П. П., ЕГН **********, да заплати на Ю. К.
П., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител В. В. И., ЕГН
**********, сума в размер на 720,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК К. П. П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 432,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок, считано от 09.11.2023 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4