Решение по дело №44480/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11828
Дата: 17 юни 2024 г.
Съдия: Деница Иванова Цветкова
Дело: 20231110144480
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11828
гр. С., 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110144480 по описа за 2023 година


„Т.С.”ЕАД е предявила срещу У. Р. П. и Л. В. К. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва:
1. Срещу У. Р. П., че ответницата дължи на ищеца сумата от 1058.76 лева-
стойност на топлинната енергия за периода от м.05.2019 до м.04.2021,
ведно със законната лихва от 9.12.2022 до окончателно изплащане на
вземането, 217.35 лева-лихва за забава за периода от 15.01.2020 до
28.11.2022, сума за дялово разпределение в размер от 6.10 лева за
периода от м.08.2020 до м.04.2021, ведно със законната лихва от
9.12.2022 до окончателно изплащане на вземането, и 1.44 лева – лихва за
периода от 31.12.2019 до 28.01.2021;
2. Срещу Л. В. К., че ответникът дължи на ищеца сумата от 1058.76 лева-
стойност на топлинната енергия за периода от м.05.2019 до м.04.2021,
ведно със законната лихва от 9.12.2022 до окончателно изплащане на
вземането, 217.35 лева-лихва за забава за периода от 15.01.2020 до
28.11.2022, сума за дялово разпределение в размер от 6.10 лева за
1
периода от м.08.2020 до м.04.2021, ведно със законната лихва от
9.12.2022 до окончателно изплащане на вземането, и 1.44 лева – лихва за
периода от 31.12.2019 до 28.01.2021.
Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които им е доставял през процесния период
топлинна енергия за битови нужди.От своя страна ответниците се явяват
неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като
дължат и обезщетение за забавено изпълнеиие.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват предявените
искове.Твърдят, че част от тях са недопустими, а в останалата част -
неоснователни.Оспорват, че са собственици, съответно вещни ползватели на
процесния имот.Оспорват качеството си на потребители.Не оспорват
количеството и стойността на доставената топлинна енергия. Правят
възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за продажба от 30.10.1965т., обективиран в
нотариален акт №48, том XXVII, дело №4795/1965г. М.Г.Р. е продала на
С.П.К. един апартамент, находящ се в партерния етаж на къща, находяща се в
гр.С..........
С решение от 25.11.1996 по гр.дело №5351/1993, СГС, 58 състав е
поставен в дял по реда на чл.288, ал.2 от ГПК на Л. В. К. апартамент,
находящ се в партерния етаж на къщата, находяща се в гр.С.........../.
Видно от нотариален акт №24, том XI, рег. №1323, дело №1712 от 2004
„О.”АД е отпуснала на кредитополучателя У. Р. П. кредит в размер от 20 000
лева, срещу което У. Р. П. и Л. В. К. са учредили в полза на „О.” АД
договорна ипотека върху следния собствен недвижим имот, а
именно:апартамент , находящ се в партерния етаж на сградата, находяща се в
гр.С.........../.
Видно от удостоверение от 12.08.2015, издадено от ГИС С. жилищна
сграда с два входа, построена в УПИ VI-199, кв.28, м.”Изток-Изток част 1 и
2
част II, има следния адрес:ул. „Л.”№13.
С молба –декларация от 1986г. Л. К. е поискал да му бъде открита
партида на негово име за имот, находящ се в гр.С., ул. „Л.”№13, вх.А, ет.1,
ап.2.
По делото са представени общи фактури за периода от 01.05.2019 до
30.04.2020, за периода от 01.05.2020 до 30.04.2021 и извлечение.
По делото е представен акт за разпределение на кубатурата.
Видно от удостоверение за идентичност от 17.05.2013 апартамент,
находящ се в партерния етаж на сградата /къща/, находяща се на ул. „Л.”№13
е въведен в информационната система на „Т.С.”ЕАД като ап.2, вх.1, с аб.
№36564.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
Видно от заповедното производство в него са оспорени от Л. К. само
сумите от 115 лева за главница за периода от 01.05.2019 до 1.10.2019; сумата
от 23.62 лева-мораторна лихва върху главницата и 1.44 лева – мораторна
лихва върху дяловото разпределение лихва за периода от 31.12.2019 до
28.01.2021.
След дадени указания от съда за уточняване на претенциите ищецът с
молба уточнява, че предявява срещу ответника К. претенциите за оспорените
суми, а за останалата част извън оспорените от ответника К. задължения
няма правен интерес.
Доколкотко исковото производство следва да бъде продължение на
заповедното производство и то само досежно оспорените вземания, съдът
намира, че за неоспорените суми ищецът няма правен интерес от претенции.
По отношение на неоспорените вземания заповедта е влязла в сила и може да
бъде издаден изпълнителен лист.
С оглед на което съдът намира, че исковата молба спрямо Л. К. следва
да бъде върната на основание чл.130 от ГПК като недопустима в частта по
исковете както следва: за горницата над 115 лева главница до пълния
предявен размер от 1058.76 лева-стойност на топлинната енергия за периода
от м.05.2019 до м.04.2021, за горницата над 23.62 лева до пълния предявен
размер от 217.35 лева-лихва за забава за периода от 15.01.2020 до 28.11.2022,
3
за сумата от 6.10 лева- дялово разпределение за периода от м.08.2020 до
м.04.2021.
Предмет на делото са искове срещу Л. К. с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите от 115
лева за главница за периода от 01.05.2019 до 1.10.2019; сумата от 23.62 лева-
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.01.2020 до 28.11.2022, и
1.44 лева – мораторна лихва върху дяловото разпределение лихва за периода
от 31.12.2019 до 28.01.2021.
Предмет на делото са и искове срещу У. Р. П. с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата
от 1058.76 лева-стойност на топлинната енергия за периода от м.05.2019 до
м.04.2021, ведно със законната лихва от 9.12.2022 до окончателно изплащане
на вземането, 217.35 лева-лихва за забава за периода от 15.01.2020 до
28.11.2022, сума за дялово разпределение в размер от 6.10 лева за периода от
м.08.2020 до м.04.2021, ведно със законната лихва от 9.12.2022 до
окончателно изплащане на вземането, и 1.44 лева – лихва за периода от
31.12.2019 до 28.01.2021;

По основателността
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за продажба от 30.10.1965т., обективиран в
нотариален акт №48, том XXVII, дело №4795/1965г. М.Г.Р. е продала на
С.П.К. един апартамент, находящ се в партерния етаж на къща, находяща се в
гр.С..........
С решение от 25.11.1996 по гр.дело №5351/1993, СГС, 58 състав е
поставен в дял по реда на чл.288, ал.2 от ГПК на Л. В. К. апартамент,
находящ се в партерния етаж на къщата, находяща се в гр.С.........../.
С оглед на което ответникът е придобил процесния имот на основание
съдебна делба.В този смисъл ответникът се легитимира като собственик на
4
процесния имот.В качеството си на собственик същият се явява и клиент на
топлинна енергия.
По делото не се установява ответницата У. Р. П. да е придобила част от
собствеността на процесния имот.
Представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека не
доказва право на собственост на ответницата.Въз основа на него ответницата
не е придобила вещни права.
По делото не се установява ответниците да са били в граждански брак
към момента на придобиване на собствеността върху процесния имот от
ответника Л. К..
С оглед на изложеното не е доказано по делото, че ответницата
притежава право на собственост върху процесния имот.С оглед на което
съдът приема, че тя не е клиент на топлинна енергия и не е в облигационни
отношения с ищеца.
Поради това спрямо ответницата исковете следва да бъдат отхвърлени.
Но дори и да се приеме, че имотът е придобит по време на брака на
ответниците, който впоследствие е прекратен и всеки от тях е придобил по ½
идеална част от имота, исковете спрямо ответницата следва да бъдат
отхвърлени предвид ТР №2/2017 на ВКС.Когато ползващият бивш съпруг
сключи писмен договор при публично известни общи условия с
топлопреносното предприятие, например с откриване на индивидуална
партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна
енергия за битови нужди, освен за своята идеалната част от имота, и за
другата притежавана от другия бивш съпру идеална част, поради което
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди за цялото жилище.В този смисъл ТР №2/2017 на
ВКС.
В случая ответникът Л. К. със заявление е поискал да бъде открита на
негово име партида за процесния имот, поради това съдът приема, че той е
клиент на топлинна енергия и е в облигационни отношения с ищеца за целия
имот, като дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за
цялото жилище.
Предвид изложеното исковете спряво ответницата следва да бъдат
5
отхвърлени.
Предвид изложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо ответницата У. П.
следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът Л. К. в качеството си на собственик и клиент на топлинна
енергия следва да отговаря за задълженията на процесния имот.Ответникът
не оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия.
Доколкото ищецът претендира от ответника сумата от 115 лева за
главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 до 1.10.2019, за този
размер искът следва да бъде уважен.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по
евентуално заявеното възражение за давност.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 9.12.2022, поради което
погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е настъпила
преди 9.12.2019г. Вземането за м.10.2019 е станало изискуемо на 15.12.2022,
поради което същото не е погасено по давност.Вземането за м.09.2019 е
станало изискуемо на 15.11.2019, поради което съшото е погасено по
давност.В този смисъл погасени по давност са вземанията за периода от
01.05.2019 до 1.10.2019.С оглед на което съдът намира, че вземанията за
главница в размер на 115 лева за периода от 01.05.2019 до 1.10.2019 са
погасени по давност.
С погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните
вземания.Предвид изложеното погасени по давност са и лихвите за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер от 115 лева.

По отношение на лихвите за забава върху дяловото разпределение

Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от
получаване на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани
доказателства ответникът да е канен от ищеца да изпълни задълженията си .С
оглед на което съдът приема, че ответникът не дължи лихви за забава върху
дяловото разпределение.
С оглед на което искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
6
чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да
бъде отхвърлен.

Предвид изложеното исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД спрямо ответника Л. К. следва
да бъдат отхвърлени.
С оглед на изложеното исковете спрямо двамата ответници следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответниците на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК.
Процесуалното представителство на ответницата У. П. е осъществено
по реда на чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния
представител на ответницата следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение.Съдът приема, че в полза на процесуалния представител на
ответницата У. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер от 428.36 лева, а заедно с ДДС в размер от 514 лева.Делото не
представлява фактическа и правна сложност и е разгледано в рамките на едно
съдебно заседание.
С оглед последната практика на СЕС съдът не е обвързан от
минималните размери, предвидени в Наредба №1.А същевременно
присъждане на суми по 480 лева по всеки от 4-те иска представлява
злоупотреба с права.
С оглед на изложеното в полза на процесуалния представител на
ответницата У. П. следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА сумата
от 514 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Изложените мотиви са приложими и по отношение на процесуалния
представител на ответника Л. К..
С оглед на изложеното в полза на процесуалния представител на
ответника Л. К. следва да бъде присъдено на основание чл.38 от ЗА сумата от
514 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.

7
Така мотивиран съдът
РЕШИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. №223608 от 08.08.2023, подадена от
„Т.С.”ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:гр.С........, срещу
Л. В. К., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С............р, чрез адв. К., в
ЧАСТТА по предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както следва: за горницата над
115 лева до пълния предявен размер от 1058.76 лева-стойност на топлинната
енергия за периода от 2.10.2019 до м.04.2021, за горницата над 23.62 лева до
пълния предявен размер от 217.35 лева-лихва за забава за периода от
15.01.2020 до 28.11.2022 и за сумата от 6.10 лева- дялово разпределение за
периода от м.08.2020 до м.04.2021.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК******, със седалище и
адрес на управление:гр.С........, срещу Л. В. К., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.С............р, чрез адв. К., искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че Л. В. К. дължи на „Т.С.”ЕАД сумите от 115 лева за главница
за периода от 01.05.2019 до 1.10.2019; сумата от 23.62 лева-мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.01.2020 до 28.11.2022, и 1.44 лева –
мораторна лихва върху дяловото разпределение лихва за периода от
31.12.2019 до 28.01.2021.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК******, със седалище и
адрес на управление:гр.С........, срещу У. Р. П., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.С............р, чрез адв. И., искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено, че У. Р. П. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от 1058.76 лева-стойност
на топлинната енергия за периода от м.05.2019 до м.04.2021, 217.35 лева-
лихва за забава за периода от 15.01.2020 до 28.11.2022, сума за дялово
разпределение в размер от 6.10 лева за периода от м.08.2020 до м.04.2021, и
1.44 лева – лихва за периода от 31.12.2019 до 28.01.2021.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление:гр.С........, да заплати на адв.Е. К. К., процесуален представител на
8
Л. В. К., със съдебен адрес:гр.С............р, на основание 38 от ЗА сумата от 514
лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД, ЕИК******, със седалище и адрес на
управление:гр.С........, да заплати на адв.Н. И. И., процесуален представител на
У. Р. П., със съдебен адрес:гр.С............р, на основание 38 от ЗА сумата от 514
лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9