№ 351
гр. Русе, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20254520200869 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. С. Б. против Наказателно постановление № 25-
1882-000202 от 14.05.2025 г., издадено от Началник сектор към Първо РУ при ОД на
МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление
е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят В. Б., редовно призован, се явява, като
поддържа изложеното в жалбата. Моли обжалваното наказателно постановление да се
отмени.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
1
законоустановения срок, доколкото препис от наказателното постановление е бил
връчен на жалбоподателя на 21.05.2025 г., а жалбата е подадена на 29.05.2025 г., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 05.05.2025 г. в гр. Русе, на бул. „Съединение“, кръстовището с ул. „Гургулят“,
свидетелите П. К. Б. и И. Г. Т. – служители на ОД на МВР-Русе, изпълнявали
служебните си задължения по осъществяване на контрол за спазване на правилата за
движение.
В тази връзка свидетелят И. Т., около 23:14 часа, решил да спре за проверка
преминаващото в близост МПС – лек автомобил марка и модел БМВ 320 Д, с
регистрационен номер 724М339, тъй като същото било с поставени транзитни номера.
Свидетелят Т. подал сигнал със стоп палка по образец, непосредствено след което
водачът на последното го привел в покой на указаното му от полицейския служител
място. Малко след това свидетелят Т. се приближил и изискал от водача документи за
самоличност и тези на МПС-то, като му направило впечатление, че последният бил без
поставен обезопасителен колан, с какъвто процесното МПС било оборудвано. Т.
споделил на свидетеля П. Б. за така констатираното. В хода на извършената проверка
била установена самоличността на водача – жалбоподателя В. С. Б., както и че същият
имал множество неплатени глоби във връзка с извършени нарушения на Закона за
движение по пътищата.
Съобразявайки споделеното му от свидетеля И. Т., а именно, че към момента на
пристъпване към проверката жалбоподателят В. Б. бил без поставен обезопасителен
колан, свидетелят П. Б. приел, че с поведението си жалбоподателят Б. е осъществил
нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като в тази връзка съставил
АУАН Серия GA № 1397140/05.05.2025 г., който бил подписан без възражения от
последния, като такива не били представени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН, Началник сектор към Първо РУ при ОД на
МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление,
като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание чл. 183, ал. 4,
т. 7, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя Б. било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
2
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства – АУАН Серия GA № 1397140/05.05.2025 г.
и Наказателно постановление № 25-1882-000202 от 14.05.2025 г., както и гласни
доказателства - показанията на свидетелите П. К. Б. и И. Г. Т. и обясненията на
жалбоподателя В. С. Б..
Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното
/per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето
им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат
кредитирани в цялост. Приобщените доказателства се намират в корелативно единство
с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.
От събраната по делото доказателствена съвкупност – показанията на
свидетелите Б. и Т., както и обясненията на жалбоподателя Б. се установява по
категоричен начин, че към момента на започване на проверката процесното МПС било
преведено в покой, а жалбоподателят Б. бил без поставен обезопасителен колан. Що се
отнася до това дали посоченото е било налице и към момента на управление на лекия
автомобил, следва да се посочи, че единственият източник на информация са
обясненията на жалбоподателя Б., доколкото свидетелите Т. и Б. са категорични, че не
са възприели дали последният е бил без поставен колан преди спирането му. Нещо
повече, свидетелят Б. не се явява очевидец на нарушението, а само възпроизвежда
споделеното му от свидетеля Т.. В обясненията си жалбоподателят Б. сочи, че до
момента на привеждане в покой на управляваното от него МПС бил с поставен
обезопасителен колан, като премахнал същия едва към момента на започване на
проверката, тоест когато лекият автомобил бил спрял. Така изложеното не се оспорва
от свидетелите Т. и Б..
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по
този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този
закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай
се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител на ОД
на МВР-Русе, а НП е издадено от компетентен АНО – Началник сектор към Първо РУ
3
при ОД на МВР-Русе, оправомощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е
издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно
постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички
обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от от съставяне на
АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно
постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде
изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят
В. Б. не е осъществил от обективна и субективна страна нарушение на разпоредбата на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за което е ангажирана и административнонаказателната му
отговорност.
Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителни колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
Изключение от гореизложеното е уредено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 2, т. 1-
4
5 от ЗДвП, в която в условията на изчерпателно изброяване /numerus clausus/ са
посочени случаите, в които може да не се поставя обезопасителен колан, макар МПС-
то да е в режим на движение.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че на посочените в наказателното постановление дата и час – 05.05.2025 г.,
около 23:14 часа, и място - гр. Русе, бул. „Съединение“, кръстовище с ул. „Гургулят“,
жалбоподателят В. С. Б. е управлявал МПС - лек автомобил марка и модел БМВ 320 Д,
с регистрационен номер 724М339, тоест същият е имал качеството на водач по
смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП на МПС, попадащо в категория, предвидена в
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, а именно М1. Не е налице спор, че
последното е било оборудвано с обезопасителен колан, както и че по отношение на
жалбоподателя Б. не е било налице някое от изключенията предвидени в разпоредбата
на чл. 137а, ал. 2, т. 1-5 от ЗДвП. Не е спорно и обстоятелството, че към момента на
започване на проверката, когато лекият автомобил е бил със загасен двигател, тоест
приведен в покой, жалбоподателят Б. е бил без поставен обезопасителен колан.
Същевременно от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установи по
категоричен начин дали това е било налице и към момента на управление на лекия
автомобил. Доказателства в потвърждение на обвинителната теза не са събрани в хода
на административнонаказателната преписка, като доказателствени искания в тази
насока не бяха направени и в хода на съдебното следствие. В нормативните актове,
уреждащи правилата за движение – ЗДвП и съответните подзаконови нормативни
актове, не е предвидена презумпция, по силата на която да се приема, че по отношение
на водач на приведено в покой МПС, за който е установено, че към момента на
започване на проверка от полицейски служители е бил без поставен обезопасителен
колан, то и преди това – по време на управление, същият е бил без поставен такъв. В
тази насока следва да се посочи, че възприетата практика от свидетеля Бончев да се
санкционира всеки един водач, за който е установено, че не е поставил обезопасителен
колан към момента на започване на проверката, независимо дали към този момент
МПС-то е приведено в покой, не намира потвърждение в разпоредбата на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП. По аргумент от разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, приложим на
основание чл. 84 от ЗАНН, е недопустимо обвинението да почива само на
предположения, както е в процесния случай. Отчитайки така изложеното, съдът
намира, че жалбоподателят Б. не е извършил от обективна страна нарушението, във
връзка с което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Липсата на обективна страна обезсмисля и изследването на субективната такава.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна,
поради което следва да се уважи, а атакуваното наказателно постановление да се
отмени като неправилно, доколкото е постановено в нарушение на материалния закон.
5
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Страните не са направили искания за присъждане на разноски и не са
представили доказателства за направени такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 1
във вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1882-000202 от 14.05.2025 г.,
издадено от Началник сектор към Първо РУ при ОД на МВР-Русе, с което на В. С. Б.,
с ЕГН: **********, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1-во от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6