О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 30.11.2020 г.
Софийски градски съд, Наказателно
отделение, ХIII въззивен състав, в
закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Борисова внчд № 4086/2020 г. по описа на СГС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.
Образувано е по частна жалба от
02.11.2020 г. на К.И. срещу определение постановено на 25.09.2020 г. по нчд № 12183/2020
г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с което е оставена без разглеждане като
недопустима жалба на К.И.И., изпратена на 24.08.2020 г. от ползван от същия
електронен адрес срещу постановление на СРП от 13.07.2020 г., с което е
прекратено досъдебно производство № 387/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №
27350/2019 г. по описа на СРП на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. с чл.24,
ал.1, т.1 НК, което е водено за престъпление по чл.286, ал.1 НК.
В жалбата се твърди, че определението на първия
съд е постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и
съдопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че депозираната от него
жалба на 24.08.2020 г. срещу постановлението на СРП не е просрочена затова,
защото съобщението за съставеното постановление е получил на ползваната от него
електронна поща (имейл) на 22.08.2020 г. Твърди, че както с постановлението на
СРП, така и с постановеното от районния съд определение не са изяснени
въпросите свързани със обективната и субективна съставомерност на извършеното
деяние от лицето М.К.. Заявява, че му е отказано извършване на процесуално
следственото действие разпознаване от страна на прокуратурата, с цел да се
провери достоверността на твърденията изнесени от лицето М.К., като
жалбоподател. Твърди, че прокуратурата е отказала да му предостави показанията
на лицето М.К., които жалбоподателят определя като лъжливи. В жалбата се
излагат съображения във връзка с образувано и прекратено друго досъдебно
производство водено за престъпление по чл.144, ал.3 НК, за което жалбоподателя
счита, че се намира във връзка с настоящото досъдебно производство.
Жалбоподателят моли за отмяна на определението на първия съд, за отмяна на
постановлението на СРП и конституирането му в качеството на частен обвинител
срещу лицето Марина Кузманова.
Въззивният
съд, като съобрази изложеното в жалбата,
атакуваният съдебен акт и материалите по прокурорската преписка, намери за
установено следното от фактическа страна:
По повод
постъпил сигнал от К.И.И. е образувано с постановление на СРП от 01.10.2019 г.
досъдебно производство № 387/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 27350/2019 г.
по описа на СРП за това, че в гр. София, пред надлежен орган на властта - прокурор при Софийска районна прокуратура, К.И.И.
е набеден в извършване на престъпление, със знанието, че е невинен –
престъпление по чл.286, ал.1 НК.
В хода на досъдебното производство са
били разпитани в качеството на свидетели К.И.И. и Е.К.Д., приложени са писмени
материали събрани по досъдебно производство № 213/2018 г. по описа на ГДБОП,
пр.пр. № Н-30574/2018 г. по описа на СРП, което е било образувано с оглед
извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК.
На 13.07.2020 г. прокурор при СРП е
съставил постановление за прекратяване на наказателното производство след като
се е запознал с материалите по досъдебно производство № 387/2019 г. по описа на
СО-СГП, пр.пр. № 27350/2019 г. по описа на СРП на основание чл.243, ал.1, т.1,
вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК. В мотивната част на прокурорския акт е прието, че подадените
сигнали от Д-К., макар и да са адресирани до надлежни органи на властта, то
същите са подадени срещу лицето Н.Д.К., а не срещу фондация „Н.Д.“ или
конкретно срещу лицето К.И.И.. В тази връзка прокурорът се е позовал на
изнесената информация в показанията на свидетелката Д-К. събрана в хода на
досъдебно производство № 213/2018 г. по описа на ГДБОП, пр.пр. № Н-30574/2018
г. по описа на СРП, където същата е посочила, че е получавала заплахи от лицето
К., а не от друго лице. С оглед на последното обстоятелство, прокурорът е счел,
че свидетелят К.И.И. не може да е набеден в извършване на престъпление. От
друга страна прокурорът е посочил, че адресат на отправените обиди и заплахи е Д-К.,
които са част от предмета на доказване по досъдебно производство № 213/2018 г.
по описа на ГДБОП, пр.пр. № Н-30574/2018 г. по описа на СРП, където следва да
се установи, кой е автор на същите.
Постановлението
на СРП, с дата 13.07.2020 г. е било съобщено на жалбоподателя К.И.И. на
електронна поща с адрес – **@*****.***.
С определение
от 25.09.2020 г. постановено по внчд № 12183/2020 г. по описа на СРС, НО, 20
състав на СГС, НО е оставена без разглеждане жалба от 03.10.2020 г. на
свидетеля К.И.И. като недопустима, поради обстоятелството, че е подадена след
преклузивния 7-дневен срок, който срок е установен в процесуалната разпоредба
на чл. 243, ал. 4 НПК. В мотивите на своето определение първият съд е
констатирал, че на 27.07.2020 г. жалбоподателя И. е получил на електронния си
адрес постановление на СРП от 13.07.2020 г., с което е прекратено досъдебно
производство № 387/2019 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 27350/2019 г. по описа
на СРП, поради което и жалбата от 03.10.2020 г. срещу същото се явява
недопустима, т.к. е депозирана след визирания 7-дневен срок.
При така установената фактическа обстановка
от правна страна въззивният съд намира за установено следното:
Жалбата
срещу определението на районния съд е депозирана в рамките на предвидения
законов 7-дневен срок по реда на чл.243, ал.7 НПК, депозирана е срещу
първоинстанционен съдебен акт, който подлежи на обжалване пред въззивния съд, поради
което следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата се
явява основателна.
В случая се касае за особено
производство, което е свързано с проверка обосноваността и законосъобразността
на акт постановен в хода на досъдебното производство от орган на досъдебното
производство, какъвто е прокурора, при което се цели постановяване на съдебен
акт за постигане на стабилитет на прокурорският акт. За да предизвика целения
резултат, обаче жалбата срещу акта на органа на досъдебно производство следва
да бъде подадена от активно легитимирано за това лице или от лице, което е сред
изрично изброените такива, които имат право на жалба съгласно установеното от
законодателя в процесуално правната разпоредба на чл.243, ал.4 НПК – обвиняем,
пострадал или негови наследници или ощетено юридическо лице. На следващо място
съгласно посочената процесуална разпоредба жалбата срещу прокурорския акт, с
който е прекратено наказателното производство следва да бъде подадена и в
7-дневен срок от получаване на съобщението за неговото съставяне.
На първо място следва да се посочи, че в
разпоредбата на чл.180, ал.1 НПК е предвидено, че призовките, съобщенията и
книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето, за което са
предназначени. Изхождайки от посочената
разпоредба е видно, че НПК не предвижда като способ за връчване на съобщения и
книжа електронна поща или ползван от съответното лице електронен адрес (имейл),
на което да получи съобщение. Изключение от посоченото правило се съдържа
единствено в разпоредбата на чл.178, ал.8 НПК свързана с необходимостта от
призоваване в бързи случаи на страни, свидетели и вещи лица в наказателното
производство, но визираната в тази разпоредба хипотеза не касае настоящия
случай.
При така изложеното е видно, че при
връчване на съобщения на жалбоподателя И. от страна на прокурора е била
нарушена процедурата по чл.180, ал.1 НПК, което нарушение на свой ред е довело
и до възникване на основания за първия съд да приеме жалбата на жалбоподателя И.
за процесуално недопустима, поради което я е оставил и без разглеждане. Така
констатираното нарушение според настоящият съд не може да бъде вменено обаче в
тежест на жалбоподателя, дотолкова, доколкото същото е допуснато от държавен
орган, в кръга на неговите процесуални задължения, които сам е нарушил. При
това положение въззивният съд намира, че жалбата на жалбоподателя И. срещу
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
приета за процесуално допустима, като депозирана в срока на чл.243, ал.4 НПК,
поради което и в тази насока намира изводите на първия съд за неправилни.
В случая досъдебното производство е
образувано и се води срещу неизвестно до момента лице за това, че от неговите
действия е набеден жалбоподателя К.И., то и въззивния съд приема, че жалбата е
депозирана от активно легитимирано за това лице, което се явява на настоящия
етап от производството пострадало от инкриминираното деяние, което е
квалифицирано като престъпление по чл.286, ал.1 НК, поради което и жалбата като
процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.
С оглед
на всичко изложено, настоящия съд намира, че определението на първия съд следва
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, т.к. жалбата е депозирана
в срок. Ето защо атакуваното
определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а
делото върнато на същия състав при първия съд за произнасяне по същество на
жалбата възложеното му задължение с разпоредбата на чл.243, ал.5 НПК.
Водим от горното Софийски Градски съд,
НО, ХIII въззивен състав на основание
чл.243, ал.8 НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение постановено на 25.09.2020
г. по нчд № 12183/2020 г. по описа на СРС, НО, 20 състав, с което е оставена
без разглеждане като недопустима жалба на К.И.И., изпратена на 24.08.2020 г. от
ползван от същия електронен адрес.
ВРЪЩА делото на същия съдебен състав при Софийски районен
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване
и протест.
Препис от определението да се
изпрати на жалбоподателя К.И.И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.