№ 503
гр. Горна Оряховица, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20214120101681 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД основава исковите си претенции на
твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател и ответника е
сключен договор за потребителски кредит № 1606071805886845/20.06.2016г.,
по силата на който на последния е предоставен заем в размер на 500 лв.
Твърди, че кредитополучателят от 05.07.2017 г. е преустановил всякакви
плащания по кредита. Срокът на договора бил тригодишен и същият бил
изтекъл на 20.06.2019 г. Сочи, че на 19.12.2019г. е сключил договор с
„Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, с който остатъкът от вземането по
потребителския заем му е прехвърлено на основание чл. 99 ЗЗД. Твърди, че е
направил опит да изпрати уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД до ответника за
извършеното прехвърляне на вземане, което не е получено, видно от
приложената по делото обратна разписка. Прилага уведомление за
извършената цесия към исковата си молба. Сочи, че за процесните суми се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 926/2021г. на ГОРС, но
поради ненамиране на длъжника, предявява настоящия установителен иск.
Иска от съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата от 500
1
лв. - главница, сумата от 113,14 лв. - договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода 05.07.2017 г. до 20.06.2019 г., сумата от 52,70 лв. –
лихва за забава, за периода от 20.12.2019 г. до 10.05.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 17.05.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
Особеният представител назначен на ответника оспорва иска по
основание и размер. Оспорва уведомяването на длъжника за извършената
цесия. Възразява съобщението за извършената цесия адресирано до ответника
да бъде прието от него, доколкото нямал връзка с клиента. Иска от съда да
отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното частно гр. д. № 926/2021 г. по описа на ГОРС е видно,
че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение за сумите предмет на установителните
искове против длъжника М. Н. С.. Заповедта за изпълнение не е връчена на
длъжника, т.к. не е намерен на настоящия и постоянния си адрес, поради
което на заявителя са дадени указания за предявяване на иска за установяване
дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Исковата
молба е депозирана пред ГОРС в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4
ГПК.
От представения като доказателство по делото Рамков договор №
1606071805886845 / 20.06.2016 г. за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic е
видно, че между „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, като кредитор и М. Н. С.,
като кредитополучател, е сключен договор, по силата на който банката издава
безконтактна кредитна карта с ПИН, като предоставя за ползване и кредитен
лимит в размер на 500 лв. за извършването на платежни и неплатежни
операции, а картодържателят се задължава да ползва лично предоставената
кредитна карта, като не дава своя ПИН на други лица, както и да възстанови
ползваните парични суми, съобразно уговореното в договора с дължимата
2
договорна възнаградителна лихва.
В чл. 33 от процесния Рамков договор е уговорен размер на
възнаградителната лихва, която се начислява върху усвоената част от
кредитния лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетния
период до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния
лимит или за сметка на неговото надвишение.
Съгласно чл. 36 от Рамковия договор размерът на дължимата от
кредитополучателя лихва се изчислява ежемесечно и се събира служебно от
банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение.
Съгласно чл. 47 от Рамковия договор при цялостно или частично
неплащане на минимални погасителни вноски банката начислява обезщетение
за забава в размер на 10 % годишна база върху забавената дължима от
картодържателя сума.
В чл. 50 от Рамковия договор е уговорено, че срокът на ползвания
кредитен лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по – късно
от срока на валидност на картата. Съгласно чл. 14 от договора картата е със
срок на валидност три години.
Според уговореното в чл. 37 от Рамковия договор при надвишаване на
кредитния лимит, картодържателят дължи такса за надвишението в размер на
10 лв. /5 евро.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне ищецът е
изпратил писмо на адреса на кредитополучателя, посочен в договора, което е
върнато с отбелязване, че лицето не е познато на адреса.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че по
процесния договор е усвоена главница в размер на 500 лв., която не е
погасена. Размерът на задълженията на кредитополучателя по Рамковия
договор от 20.06.2016 г. към датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.05.2021 г., е, както
следва: непогасена и усвоена главница – 500 лв., начислена редовна лихва за
периода от 05.07.2017 г. до 20.06.2019 г. – 29,69 лв., начислена наказателна
лихва/обезщетение за забава за периода от 20.12.2019 г. до 10.05.2021 г. –
35,85 лв. Последното извършено плащане на месечна погасителна вноска от
ответника е било на 05.06.2017 г., а следващото дължимо плащане е било на
3
15.07.2017 г.
Няма данни за постъпили плащания от длъжника по процесния Рамков
договор в периода от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.05.2021 г. до датата на изготвяне на счетоводните
справки от банката .
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
С предварителния доклад по делото съдът е разпределил
доказателствената тежест, като е указал, че по исковете с правно
основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже: наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит; че
кредиторът е предоставил, респ. длъжникът е усвоил сумата по отпуснатия
кредит; че е настъпил краят на срока на договора, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните суми.
Страните не спорят, че между „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, като
кредитор, и М. Н. С., като кредитополучател, е сключен Рамков договор
№1606071805886845 за издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic, по силата на
който банката е издала безконтактна кредитна карта с ПИН, като е
предоставила за ползване и кредитен лимит в размер на 500 лв. за
извършването на платежни и неплатежни операции, а картодържателят се е
задължил да ползва лично предоставената кредитна карта, като не дава своя
ПИН на други лица, както и да възстанови ползваните парични суми,
съобразно уговореното в договора с дължимата договорна възнаградителна
лихва, както и факта на усвояване на кредита от кредитополучателя.
Ето защо, за кредитополучателя е възникнало задължение за погасяване
на кредитното задължение по начина и в сроковете, уговорени с процесния
договор /17 дни след края на отчетния период/.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, се установява, че кредитополучателят не е изпълнил
задължението си за погасяване на дължимите суми за минимална погасителна
вноска в съответствие с уговореното в договора. Договорът е прекратен с
изтичане на срока му на основание чл. 50 от същия или на 20.06.2019 г. Видно
от експертизата е, че за периода 05.06.2017 г. до 10. 05.2021 г. ответникът не е
4
погасявал задълженията си.
Изискуемостта на кредита е предпоставена от изтичане срока на
договора. Няма данни същият да е бил продължен. Срокът на договора е
изтекъл на 20.06.2019 г., от който момент неплатеният остатък по кредита е
изискуем по отношение на кредитополучателя.
В случая, от доказателствата по делото се установява, че Рамков
договор №1606071805886845 /20.06.2016 г. за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa
Visa Classic е с краен срок на погасяване – 20.06.2019 г. /арг. от чл. 14 във вр.
с чл. 50 във вр. с чл. 168 от договора/. Тъй като към момента на приключване
на съдебното дирене пред първоинстанционния съд – 17.06.2022 г. е настъпил
крайния срок на договора, то всички непогасени вземания по него са станали
изискуеми.
По делото не се твърди и не установява претендираните от ищеца
вземания да са погасени чрез плащане.
По делото е приложен и рамков договор за прехвърляне на вземания
сключен на 07.12.2016 г. между „Райфайзен (България)“ ЕАД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. Видно от представеното по делото пълномощно(стр.
30) е, че цедентът е дал съгласието си и е упълномощил цесионера да уведоми
всички длъжници от негово име, в съответствие с разпоредбите на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, за прехвърлянето на договорите за кредит. По делото е приложено и
удостоверение от кредитодателя с което удостоверява, че вземането по
процесния договор е прехвърлено на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.
Приложено е и уведомление за извършено прехвърляне на вземанията
адресирано до ответника С., както и обратна разписка на „Български пощи“
изпратена до длъжника на постоянния му адрес. /стр. 32-33/.
Възраженията въведени в процеса от особения представител назначен
на ответника съдът намира за неоснователни.
По отношение на възражението за ненадлежно извършено уведомяване
спрямо длъжника за извършената цесия: Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по
т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС
по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. №
1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от цедента, но
5
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание
чл.235, ал. 3 ГПК.
Уведомление за извършеното прехвърляне на вземането е приложено
към исковата молба /стр.23/, същото е адресирано до ответника и изхожда от
представляващия ищцовото дружество, а както беше посочено по – горе
заемодателят е упълномощил ищцовото дружество да уведоми длъжниците за
извършената продажба на вземанията. На следващо място ищцовото
дружество е изпратило служител на „Български пощи“ ЕАД на 16.01.2020 г., с
покана за връчване на препоръчано писмо за уведомяване за извършената
цесия, но разписка се е върнала с отбелязване, че получателят е непознат на
посочения адрес, т. е. ищецът е направил всичко възможно, за да е
добросъвестен при връчване на уведомителното писмо за извършената цесия.
Ето защо и това възражение на ответника въведено от особения му
представител е неоснователно.
Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД са
основателни за сумата от 500 лева, представляваща главница по Рамков
договор № №1606071805886845 /20.06.2016 г. за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa
Visa Classic
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 430, ал. 2 от
ТЗ, вр.чл. 79, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за договорна възнаградителна лихва: Според
заключението на вещото лице дължимата от ответника договорна
възнаградителна лихва по договора за кредит е в размер на 29,69 лева.,
поради което искът за частично основателен, като същия следва да се
отхвърли до цялата предявена сума от 113,14 лв., начислена за периода
05.07.2017 г. до 20.06.2019 г.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за обезщетение за забава:Според заключението на вещото лице
дължимата от ответника лихва за забава по договора за кредит е в размер на
6
35,85 лева., поради което искът е частично основателен, като същия следва да
се отхвърли до цялата предявена сума от 52,70 лв., начислена за периода
20.12.2019 г. до 10.05.2021 г.
Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 17.05.2021 година до окончателното й
изплащане. За горните суми е издадена Заповед № 506 за изпълнение по чл.
410 ГПК от 17.05.2021 година по Ч. гр. д. № 926/2021 г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица.
При служебно извършената проверка съдът констатира, че предявените
при условията на евентуалност осъдителни искове са недопустими на
основание чл. 130, във вр. чл. 126 от ГПК, по следните съображения:
Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК "В производството по иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се
заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. "
С Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по т. д. № 7/2018 г. на ОСГТК
на ВКС се приема, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил
падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит
променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането.
В настоящия случай не се заявява друго основание на предявените
евентуални осъдителни искове, напротив, то е идентично на това, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ето
защо производството подлежи на прекратяване частично поради
7
недопустимост.
По разноските:
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на
разноски общо в размер на 725 лева, от които за държавна такса в размер на
25. 00 лева, за депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 250. 00 лева,
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 150 лв.,
сумата от 300 лв. депозит за особен представител, а в заповедното
производство дължи заплащането на разноски в размер на 75 лева. Поради
частичното отхвърляне на исковете разноските на ищеца следва да се
преизчислят по съразмерност или за исковото производство ответникът
дължи на ищеца сумата от общо 615,79 лв., а за заповедното 63, 70 лв.
Водим от горното, Горнооряховският районен съд
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба и ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК, във
вр. чл. 126 от ГПК производството по гр. дело № 1681/2021 г. по описа на
ГОРС, в частта по предявените от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, бул. „Хенрик
Ибсен” № 15, ет. 6, срещу М. Н. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр.
Г.О., ул. ***, евентуални осъдителни искове за заплащане на сумата 500,00
лева главница по рамков договор №1606071805886845 /20.06.2016 г. за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCARD Fix/Visa
Classic/MasterCars Gold/BILLA Visa Classic, ведно със законна лихва считано
от 17.05.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
116,14 лева начислена за периода 05.07.2017 г. - 20.06.2019 г., и обезщетение
за забава в размер на 52,70 лева начислено за периода 20.12.2019 г. -
10.05.2021 г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Г.О., ул. ***, че дължи на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, бул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, следните суми:
8
– 500,00 лв. (петстотин лева), представляващи изискуема главница по
рамков договор №1606071805886845за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта RaiCARD Fix/Visa Classic/MasterCars Gold/BILLA Visa Classic
от 20.06.2016 г., което вземане е прехвърлено от кредитодателя „Райфайзен
(България) ЕАД на ищеца по силата на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 07.12.2016 г. и Конкретен договор за цесия от
19.12.2019 г.;
– 29,69 лв. (двадесет и девет лева и 69 стотинки) , представляващи
договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.07.2017 до
20.06.2019 г., като отхвърля иска до целия предявен размер сумата от 113,14
лв.;
– 35,85 лв. (тридесет и пет лева и 85 стотинки), представляващи
обезщетение за забава за времето от 20.12.2019 до 10.05.2021 г., като
отхвърля иска до целия предявен размер сумата от 52,70 лв.;
– законната лихва върху главницата от 500,00 лв., считано от 17.05.2021
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 506 за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.05.2021 година по Ч. гр. д. № 926/2021 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Г.О., ул. ***
да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление град София, бул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 6, сумата в
размер на 615,79 лева /шестстотин и петнадесет лева и 79 ст./, представляваща
направените от дружеството в исковото производство съдебни разноски,
както и сумата в размер на 63,70 лева /шестдесет и три лева и 70 ст/,
представляваща направените от дружеството в заповедното производство
съдебни разноски.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 926/2021 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица.
Решението в частта, с която се връща исковата молба и се прекратява
производството по делото, може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред
Великотърновски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.
Решението в останалата част подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10