№ 42456
гр. с, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110176653 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. с, 14.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 76653/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 225 ГПК.
Подадена е искова молба от п срещу о за делба на недвижим имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
претенцията е оспорена.
С молба с вх. № 214503/18.06.2025 г., подадена от трето лице – А. П. П. са развити
съображения за самостоятелни права върху имота.
С разпореждане от 26.06.2025 г. съдът е предоставил възможност на третата страна, в
едноседмичен срок от съобщението да уточни дали предявява иск за делба или иска да
встъпи главно, като в последната хипотеза посочи какви искове предявява срещу
първоначалния ищец и ответник. На страната е указано, че при неизпълнение молбата ще
бъде оставена без разглеждане.
Подадена е молба с вх. № 238620/08.07.2025 г. и с вх. № 248164/17.07.2025 г.
(идентична молба) от А. П. П., като са развити съображения от материалноправна гледна
точка, че ищеца и ответника не са съсобственици на имота, а съсобственост е налице между
други лица, които са посочени в молбата. Поискано е да бъде допуснат да участва в
делбеното производство.
С разпореждане от 21.07.2025 г., съдът е предоставил възможност в едноседмичен
1
срок от съобщението, на третото лице, да заяви, дали иска да встъпи в настоящото
производство като страна по главно встъпване и какви претенции предявява, ако иска,
срещу страните в настоящия процес.
В предоставения срок е подадена молба с вх. № 254908/24.07.2025 г., с която А. П. е
заявил, че иска да встъпи главно, като предява иск за делба, а съделители следвало да бъдат
посочените от него в предходни молби лица. В молбата са развитие сходни съображения от
материалноправна гледна точка с доводи за нищожност на придобивните актове на ищеца и
ответника.
С разпорежане от 15.08.2025 г., съдът е изпратил на основание чл. 213 ГПК делото за
образуване на произовдството по съдебна делба по исковата молба и уточнителните молби
от А. П. П..
Подадени са молби с вх. № 281536/22.08.2025 г. и с вх. № 301588/15.09.2025 г. от А.
П., като са развити съображения, че съдът неправилно е разделил производствата, съответно
следвало да се произнесе по искането му за главно встъпване.
_Подадена е молба (именувана „Становище“) с вх. № 310081/24.09.2025 г. от п, като
се твърди, че искането на А. П. е процесуално недопустимо. Поддържа, че се сочат
самостоятелни права, които не произтичат от правоприемство от никоя от страните по
делото. Излага съображения, че останалите доводи касаели приложението на чл. 40 ЗС,
съответно наличието на материален спор по същество, които следвало да се разреши в
отделен процес.
В предоставения в о с. з. от 18.09.2025 г., срокът ответникът не е изразил становище
по молбата на А. П..
Съдът, като взе предвид доводите на страните и молбите на третото неучастващо
лице и с оглед заявеното намира следното:
Според правилото на чл. 225, ал. 1 ГПК третото лице, което има самостоятелни права
върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни.
В постановките на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2013 г., ОСГК е прието, че: „при извършено разпореждане със спорното право от
съсобственик /съделител/ в полза на друго лице в хода на делбеното производство във
фазата по допускане на делбата, се прилагат разпоредбите на чл. 226 ГПК /чл. 121 ГПК-
отм./. Лице, придобило права по силата на разпоредителна сделка по време на първата
фаза на делбения процес след предявяване на иска за делба, може да участва като главна
страна в производството като замести своя праводател със съгласието на всички
съделители или да встъпи главно по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК (отм.) в първа или във
втора фаза на производството. След влизане в сила на решението по допускане на делбата
във фазата по извършването приобретателят участва чрез своя процесуален субституент
/прехвърлителя/, ако не изрази воля да встъпи в процеса като подпомагаща страна или по
реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК (отм.). Приобретателят ще бъде обвързан от
решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в
производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя
процесуален субституент. Съсобствеността ще се счита прекратена и по отношение на
него, независимо в чий дял ще се падне имотът.
Като лице, притежаващо самостоятелни права върху имуществото, предмет на
делбата, приобретателят може да встъпи в делото и по реда на чл. 225 ГПК /чл. 181 ГПК
(отм.). Така той ще може да упражни лично правото си да участва в производството по
прекратяване на съсобствеността и да получи припадащия му се дял от делбеното
имущество, включително като защити становището си за начина на прекратяване на
съсобствеността.“.
2
В случая третото неучастващо лице А. П. няма качеството на съделител, нито е
налице прехвърляне на спорното право в рамките на настоящото производство.
Тоест, не са налице предпоставките на чл. 225 ГПК, поради което лицето няма правен
интерес от главно встъпване в настоящото произвоство. Заявените материални права от
лицето П. касаят материалноправен спор, за които иск не е предявен срещу страните в
настоящото производство. В този смисъл – процесуалната конструкция на главното
встъпване по смисъла на чл. 225 ГПК изисква не само твърдения за наличието на отделни
права, но и съответно предявяване на искове за тяхна защита. Класическата конструкция на
главното встъпване изисква предявяването от главно встъпващото лице установителен иск
(положителен или отрицателен) срещу първоначалния ищец и осъдителен срещу
първоначалния ответник (вж. с, Ж., А. м, В. п, О. с, Р. и, Българско гражданскопроцесуално
право. Десето издание. Преработено и допълнено. Второ по действащия ГПК, Сиби 2020, с.
404 и сл.). В случая това не е изпълнено, като въпреки указанията на съда – А. П. поддържа
иска за делба и то срещу лица различни от страните по настоящото производство, което е и
причината за произнасянето на съда по чл. 213 ГПК, макар и в не класическа и чиста
хипотеза, а доколкото съда е сезиран с иск. Тоест, съда след като е сезиран с иск следва да го
разгледа, но по съответния процесуален ред, а не така както третото лице го заявява със
самостоятелни права извън хипотезата на чл. 225 ГПК. В тази насока трябва да се спомене,
че самото предявяване на иск за делба при главно встъпване с лица различни от
първоначалните изключва принципно допустимостта на иска за делба срещу първоначалните
страните. За да е допустим един иск за делба на недвижим имот, то ищецът следва още към
момента на предявяването на иска да твърди, че между страните е налице съсобственост. В
случая подобни твърдения липсват. Напротив – ищецът твърди съсобственост, но с трети
лица за правния спор. Казано иначе, дори да се приеме за допустима принципно процесуална
хипотеза на делба с главно встъпване с предявен иск за делба (доколкото всички са ищци и
ответниците), то следва да е налице надлежно предявена претенция, какъвто не е настоящият
случай.
Отделен е въпросът, че очевидно развитите доводи от лицето П. за характера на
произнасянията на съда не държат никаква сметка за тяхната същност, поради което съдът
счита, че се е произнесъл с актове по хода на делото според съответният процесуален етап.
За пълнота трябва да се посочи, че когато искова молба не е подадена надлежно в съда, но
последният е сезиран със същата надлежно, то това не отмяна процесуалното задължение
исковата молба – каквато в случая е подадена, да бъде надлежно администрирана, за да се
изпълнят изисванията на закона и по същата да бъде образувано друго производство, което
процесуално действие е по движение на делото и извън о. с. з., доколкото съдът действа
еднолично касае разпореждане на съдията-докладчик, а не определение. Въпреки това
доколкото изрично се иска произнасяне по реда на чл. 225 ГПК, то съдът намира, че е
сезиран и с такова искане, поради което следва да постанови и нарочен акт.
Следователно искането за главно встъпване следва да бъде оставено без уважение, а
искането за отмяна на разпореждането на съда от 15.08.2025 г., което по същността си е
такова по чл. 253 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. с,
ул. ** (**) № 36 за конституирането като главно встъпило лице на основание чл. 225 ГПК по
гр. д. № 76653/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. П. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. с,
ул. ** (**) № 36 за отмяна на основание чл. 253 ГПК на Разпореждане от 15.08.2025 г. (л. 95
в кориците на делото), с което съдът е изпратил исковата молба за образуване на ново дело
за делба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставено без уважение искането за главно
встъпване подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните с частна
жалба пред Софийският градски съд, а в останалата част (с характер на разпореждане) е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните и третото лице по искането за
главно встъпване!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4