РЕШЕНИЕ № 176
гр. Бургас, 14.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тринадесети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6886/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод
исковата молба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Б.М.М., с
постоянен и настоящ адрес ***, му дължи сума в общ размер от 1152,88 лева,
представляваща сбор от 1137,88 лева – изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по Щета № ...., съставена за настъпило застрахователно събитие –
ПТП, причинено от ответника Б.М. ***, като неправоспособен водач на лек автомобил
„...”, рег. № ..., при което е увреден паркираният лек автомобил „...”, рег. № ...,
собственост на „Виста 2013” ЕООД, и 15 лева – обичайни ликвидационни разноски, както
и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница,
начиная от 17.07.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания
съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 2669/18.07.2019 год. по
ч. гр. д. № 5705/2019 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира деловодните
разноски.
Главният иск е уточнен с писмена
молба от 02.09.2019 год.
Правните основания на предявените
искове са чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 500, ал. 2, КЗ, чл. 84 и
чл. 86, ЗЗД.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, изразява съгласие с претенциите; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
По делото е представен Протокол №
1538928, съставен на 31.03.2015 год. от служител на ОД на МВР-Бургас по повод
ПТП, настъпило на същата дата в гр. Бургас, ж. к. Изгрев, пред бл. 44. В
документа е посочено, че неправоспособният водач – ответникът Б.М., управлявал л.
а. „...“, рег. № ..., с несъобразена скорост, като е нанесъл щети по паркирания
л. а. „...“, рег. № ..., собственост на „Виста 2013” ЕООД. Видно от
представената полица, към момента на описаното ПТП за лекия автомобил „...“ е
била сключена задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ с ищеца-АД; към
същата дата паркираният лек автомобил „...“ е бил застрахован при „Лев Инс“ АД
– съгласно полица от 22.08.2014 год. За вида и стойностите на щетите по
увредения паркиран автомобил е съставена Щета № ... на „Лев Инс“ АД, с което
дължимото обезщетение по имуществената застраховка е определено на 1137,88
лева. Сумата е платена на оторизиран автосервиз, който е отстранил уврежданията
по автомобила, на основание възлагателно писмо от 01.04.2015 год. и фактура от
20.05. с. г. Впоследствие, платилият сумата застраховател – „Лев Инс” АД, е
насочил претенцията си към ищеца – за обезщетението от 1137,88 лева и за
ликвидационни разходи от 15 лева, в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” за водача на л. а. „...”, на основание чл.
411, КЗ. Процесната сборна сума е призната от ищеца и е била включена в
предмета на споразумение ІV/2015 год. между двете застрахователни дружества.
За удовлетворяване на регресното
вземане, ведно с обезщетението за забава е подадено заявление по чл. 410, ГПК,
издадена е Заповед за изпълнение № 2669/18.07.2019 год. по ч. гр. д. №
5705/2019 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира главния иск за основателен. Представените по делото
документи сочат, че към датата на ПТП – 31.03.2015 год., за собственика на увредения
л. а. „...”, рег. № ..., е съществувало застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско”. Щетите по този автомобил, собственост на трето
за делото лице, са резултат от ПТП, причинено виновно от ответника Б.М., неправоспособен
водач на л. а. „...”, който не е притежавал свидетелство за управление на МПС –
императив на чл. 150а, ал. 1, ЗДвП. Срещу така твърдения от ищеца отрицателен
факт, удостоверен и в съставения протокол за ПТП, не е проведено насрещно
доказване от ответника. По отношение размера на главното вземане съдът основава
решението си на представените възлагателно писмо, калкулационен лист и фактура
на изпълнителя на ремонтните дейности, в които стойността за отстраняване на
щетата е определена на 1137,88 лева. С факта на плащане на тази сума, ищецът-застраховател
по ГО е встъпил в правата на застрахования до размера на дължимата сума, вкл. и
на обичайните ликвидационни разноски от 15 лева – чл. 411, КЗ.
Делото не съдържа данни за
извършено от ответника частично или пълно плащане на сумата от 1152,88 лева,
поради което съдът намира главния иск за основателен. Върху уважената сборна главница
ответникът дължи и законната лихва, начиная от подаване заявлението по чл. 410, ГПК по ч. гр. д. № 5705/2019 год. на БсРС – 17.07.2019 год., до окончателното
изплащане.
Уважаването на предявените обективно
съединени положителни установителни искове налага в полза на ищеца да бъдат
присъдени и направените в настоящия процес деловодни разноски от общо 311 лева
(чл. 78, ал. 1, ГПК).
В изпълнение задължителните
указания на ВКС – т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, съдът следва да осъди ответника
да заплати на ищеца и деловодните разноски, направени в заповедното
производство, в общ размер от 234 лева (сбор платените държавна такса и
адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ГПК, че ответникът Б.М.М., ЕГН **********, с настоящ и
постоянен адрес ***, дължи на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул.
„Георги Бенковски” № 3, му дължи сума в общ размер от 1152,88 лева,
представляваща сбор от 1137,88 лева – изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по Щета № ..., съставена за настъпило застрахователно събитие –
ПТП, причинено от ответника Б.М. ***, като неправоспособен водач на лек
автомобил „...”, рег. № ..., при което е увреден лек автомобил „...”, рег. № ...,
собственост на „Виста 2013” ЕООД, и 15 лева – обичайни разноски за определяне
на обезщетението, както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на сборната сума, начиная от 17.07.2019 год. до окончателното й
изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение
№ 2669/18.07.2019 год. по ч. гр. д. № 5705/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес ***, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул.
„Георги Бенковски” № 3, деловодни разноски в размер от 234 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 5705/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Б.М.М., ЕГН **********, с настоящ
и постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „ДЗИ –
Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, деловодни разноски в размер от
311 лева, направени по гр. д. № 6886/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ