№ 6117
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110160384 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, чрез юрк. К. З., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която са
предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2292,67 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2277,67 лева и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № 5000-1261-
20-251898, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 156,03 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 17.12.2020 г.
до 18.08.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 27.07.2020 г., около 19,00 ч. в гр. София на ул.
„Тодор Каблешков“, между магазин „Билла“ и МОЛ „България“, водачът Л. Ф., управляващ
лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № ******** и застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното
дружество, при маневра обратен завой потеглил на заден ход и предизвикал ПТП с
намиращия се за него лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ********,
застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица №
930419000987, със срок на застрахователно покритие от 15.05.2020 г. до 14.05.2021 г.
Вследствие настъпилото ПТП на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка
„Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 5000-1261-20-251898. След
1
извършен оглед, с доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер
на 2277,67 лева, което било изплатено на собственика на увредения автомобил на 06.11.2020
г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното
застрахователно обезщетение и 15 лева ликвидационни разноски или общо 2292,67 лева, но
с писмо изх. № 5215/17.12.2020 г. ответникът отказал да възстанови претендираната сума,
като дължал и мораторна лихва върху главницата. За вземанията си ищцовото дружество
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2021 г. по ч.
гр. д. № 48108 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
60 състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на
настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. Й. К.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове
както по основание, така и по размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм на
настъпване на процесното произшествие, наличието на причинно-следствена връзка между
същото и твърдените вреди, както и осъществяване на каквото и да било противоправно
поведение от страна на застрахования при ответника водач. Твърди наличие на изключващи
вината на Л. Ф. обстоятелства, както и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на увредения автомобил, който се движил с несъобразена скорост и предприел
забранена маневра. Оспорва претенцията на ищеца и по размер, като твърди, че същата била
завишена и не отговаряла на стойността на действително претърпените вреди. Поради
неоснователност на главния иск, следвало да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за
мораторна лихва. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото
разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. З.. Процесуалният представител поддържа исковата
молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове като доказани по основание и по размер. Претендира направените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно
призован, се представлява от юрк. К.. Процесуалният представител поддържа отговора на
исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
2
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от застрахователна полица № 930419000987, сключена на 07.05.2020 г., за
увредения лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. № ********, собственост на
Т. К. Х., имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС с
ищцовото дружество, с период на застрахователното покритие от 00:00 ч. на 15.05.2020 г. до
24:00 ч. на 14.05.2021 г., с рискова клауза 1 – Всички рискове. От отбелязване в
застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния
автомобил била 2013 г., а от приложено по делото копие от свидетелството за регистрация –
Част ІІ е видно, че датата на първа регистрация на същия автомобил била 11.01.2013 г. С
договора била определена застрахователна сума в размер на 50000 лева.
Съгласно т. 7.1 от Раздел ІІІ „Отговорност на застрахователя“ на Общите условия за
застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, застрахователният договор покривал частична
щета или тотална (пълна) щета (загуба) на застрахованото МПС, настъпила вследствие
реализиране на рисковете, посочени в избраната от застрахования клауза, при условие че той
е изпълнил задълженията си като страна по договора и не е било налице общо или
специално изключение, установено в общите условия. А съгласно т. 1.3 от Клауза 1 – Всички
рискове от общите условия пътнотранспортното произшествие по време на движение и/или
в паркирано положение било сред покритите рискове при избрана рискова клауза 1. Общите
изключения, при наличието на които застрахователят не изплащал обезщетение, били
посочени в Раздел ІХ от общите условия. В т. 33 от Раздел Х „Застрахователно
обезщетение“ на общите условия МПС били разделени на пет класа в зависимост от
застрахователната сума (действителна стойност) на застрахования обект и изминалите
години от датата на производство, като процесният автомобил попадал в клас „А“ – МПС
със застрахователна сума над 30000 лева за леки автомобили, независимо от изминалите
години от датата на производство (т. 33.1 от общите условия). Определянето на дължимото
обезщетение за МПС клас „А“ се извършвало по някой от следните начини: 1. по
предоставени фактури, издадени от автосервиз на официалния представител на съответната
марка МПС или партньор на застрахователя, след предварително съгласие на застрахователя
(т. 34.1.1 от общите условия); 2. по експертна оценка при писмено искане на застрахования –
в този случай дължимото обезщетение за частични щети се изчислявало по цени от каталози
на застрахователя (т. 34.1.2 от общите условия); 3. по предоставени фактури, издадени от
автосервиз, избран от застрахования, след предварително представяне стойността на
ремонта и съгласуване със застрахователя, като последният изплащал предварително
съгласувания размер на обезщетението (т. 34.1.3 от общите условия); 4. отстраняване на
щетите в доверен сервиз на застрахователя по метода „безкасов ремонт“, само след писмено
съгласие на последния, чрез възлагателно писмо (т. 34.1.4 от общите условия).
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
3
автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка
„Рено“, модел „Канго“, с рег. № ******** с полица № BG/30/120001758288, със срок на
застрахователното покритие от 26.06.2020 г. до 25.06.2021 г. Посоченото обстоятелство е
отделено от съда като ненуждаещо се от доказване.
От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 27.07.2020 г., около 18,57 ч. в
гр. София на ул. „Тодор Каблешков“ водачът Л. Ф., управляващ лек автомобил марка
„Рено“, модел „Канго“, с рег. № ********, при маневра на заден ход ударил странично в
дясната част намиращия се за него лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, с рег. №
********, управляван от Т. Х.. Вследствие настъпилото ПТП на процесния автомобил,
застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива
били описани в протокола: преден десен калник, предна дясна вежда, праг, предна дясна
врата. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без възражения, като
водачът на лекия автомобил марка „Рено“ посочил, че е виновен за произшествието.
Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от
Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. –
ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети
и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение №
3. Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно
механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към
МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.),
ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие. След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на
процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на
МВР, на територията на която е настъпило произшествието, макар в случая това да е било
сторено. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от
служител на КАТ на мястото на инцидента, представлява частен свидетелстващ документ,
който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено,
че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК),
но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на
произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният
протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по
делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените
обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо
4
основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О.,
ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в
Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по
делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на
свидетелката Т. К. Х..
За причинените на процесния автомобил повреди собственичката подала на 27.07.2020
г. до застрахователя по имуществената застраховка уведомление за настъпило
застрахователно събитие, по което била образувана щета № 5000-1261-20-251898. В
уведомлението Т. Х. декларирала, че желае щетите да бъдат отстранени в автосервиз по
неин избор. В тази връзка от „А Плюс Експерт център“ ООД била издадена фактура №
********** от 25.09.2020 г. на стойност 2277,67 лева. С доклад по щетата било одобрено
застрахователно обезщетение в размер на 2277,67 лева, което било изплатено на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил, с преводно нареждане от 06.11.2020 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция от 26.11.2020 г. се
установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета №
5000-1261-20-251898 застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер
на 2292,67 лева. Поканата била получена и заведена в ответното дружество под № РС08-
002557/2020-01. С уведомително писмо изх. № 5215/17.12.2020 г. ответникът отказал да
заплати претендираната сума, тъй като от документите по преписката не се установявало
виновно поведение у застрахования при него водач.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищеца е разпитана свидетелката Т. К. Х., а по искане на ответника – свидетелят Л. В. Ф..
Двамата свидетели управлявали автомобилите, участвали в процесното ПТП, и били
очевидци на случилото се. От показанията им се установява, че произшествието се случило
на бул. „Тодор Каблешков“, близо до „Мол България“. Свидетелката Х. потвърждава, че
изчаквала за включване в движението по булеварда, като се намирала зад автомобила,
управляван от свидетеля Ф.. Последният също трябвало да се включи в движението, но
започнал да маневрира и тръгнал на заден ход, при което ударил автомобила на Т. Х. в
предната странична част. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Х. като
обективни, последователни, подробни и логични, включително по отношение на
разположението на двата автомобила един спрямо друг и относно механизма на настъпване
на произшествието. Същите напълно кореспондират със заключението на автотехническата
експертиза, с щетите, които са в зоната на удара, и с писмените доказателства по делото. В
тази връзка показанията на свидетеля Ф. относно релевантните факти не следва да бъдат
кредитирани, тъй като не се подкрепят нито от двустранния констативен протокол за ПТП,
подписан от самия него, нито от останалия събран по делото доказателствен материал.
Свидетелят потвърди, че е възможно произшествието да е настъпило по описания в
протокола начин, както и че не е имало спор с другия водач относно неговия механизъм.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението
на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
5
запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и
причините, при които настъпило процесното произшествие, били следните: на 27.07.2020 г.,
около 18,57 ч. товарен автомобил „Рено Канго“ с рег. № ******** се движил по ул. „Тодор
Каблешков“ и в района до МОЛ „България“ при извършване на маневра за завой надясно
водачът предприел допълнителна маневра за движение на заден ход, при която реализирал
ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „Порше Кайен“ с рег. № ********. От така
представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, вещото лице направило извод, че
всички щети по застрахования лек автомобил били в пряка и причинно-следствена връзка с
настъпилото на 27.07.2020 г. произшествие в гр. София. От заключението се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлизала на 2847,68 лева.
Вещото лице констатирало, че за процесния автомобил не се предлагали необходимите за
ремонта алтернативни резервни части. Стойността на уврежданията, определена на база
средни пазарни цени на труда от доверени сервизи, различни от официалния за марката в
страната, към датата на застрахователното събитие, възлизала на 2781,44 лева. Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП били в размер на 15 лева. От
заключението се установява, че вложените резервни части и извършените ремонтни
дейности по процесния автомобил били единствено за отстраняване на уврежданията,
получени в резултат на процесното ПТП. По отношение на десния калник вещото лице
уточнило, че тъй като тази част била изработена от алуминий, а по него се наблюдавали
дълбоки надирания на материала и изкривяване на повърхността му, то същият не можел да
бъде възстановен и следвало да се подмени с нов. Стойността на преден десен калник,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлизала на 1690,21 лева.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква
съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. 411, ал. 1 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно
вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на
застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до
размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера
на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде
основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин
6
осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право:
валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП)
по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил; настъпване на
застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника;
възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената
застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП – 27.07.2020 г.
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 2277,67 лева, към което били начислени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представените по делото
застрахователна полица № 930419000987 и Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства на „Застрахователна компания Лев Инс“
АД е видно, че при включена рискова клауза 1 – Всички рискове, както е в настоящия
случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма данни, а и
твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не изплаща
обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От двустранния констативен протокол за ПТП, от заключението на
съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетелката Т. К. Х. беше
установен механизмът на настъпване на произшествието, както и противоправното
поведение на водача, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното
дружество. Л. В. Ф. не спазил правилата за движение и по-точно задължението си като
водач на пътно превозно средство преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението (чл. 40, ал. 1 ЗДвП). Направените в тази насока
възражения в отговора на исковата молба се явяват неоснователни. В резултат на
противоправното поведение на водача били причинени щети на процесния автомобил, като
7
вещото лице установило, че от техническа гледна точка е налице съответствие между
механизма на сблъсъка и повредите по автомобила. Следователно, доказана е и причинно –
следствената връзка между противоправното поведение на водача и причинените щети.
Видът и характерът на вредите по процесния автомобил се установяват както от писмените
и гласни доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По делото
липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира доказателства
за извършване от страна на водача Т. Х. на действия или бездействия, с които да е
допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно и
главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в
обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът не
представи каквито и да било доказателства, още по-малко несъмнени такива, за наличието
на съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил. От свидетелските показания
и от заключението на съдебната автотехническа експертиза се установи, че произшествието
е настъпило поради предприемане на маневра за движение на заден ход от страна на
застрахования при ответника водач, без да се убеди, че пътят зад него е свободен.
Увреденият автомобил към този момент е бил в покой, поради което възраженията на
ответника, че неговият водач го управлявал с несъобразена с пътните условия скорост и
предприел извършването на забранена маневра, са напълно неоснователни. При тази
доказателствена съвкупност за съда възниква правото и задължението да приложи
последиците от недоказването, а именно да приеме за ненастъпила тази правна последица,
чийто юридически факт е недоказан. Ответникът не успя да докаже опосредяване на
вредоносния резултат от действия на водача на увредения автомобил, поради което съдът
намира, че не е налице основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото
обезщетение. Направеното в тази насока възражение в отговора на исковата молба се явява
неоснователно. По делото липсват каквито и да било данни, че процесното произшествие
представлява случайно деяние.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
8
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж.
Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т.О., ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че изчислената от
вещото лице средна пазарна стойност в размер на 2847,68 лева представлява
възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде
определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество. Доколкото
обхватът на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка зависи
от размера на заплатеното застрахователно обезщетение, ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 2277,67 лева, независимо че изчислената от вещото лице пазарна стойност за
възстановяване на причинените от процесното ПТП вреди е в по-голям размер. Към сумата
2277,67 лева следва да бъдат прибавени и 15 лева за ликвидационни разноски, които
обичайно се заплащат за определяне на обезщетението по щетата, доколкото не са
установени по делото разходи в по-голям размер. Или дължимата на ищцовото дружество
сума по регресната претенция възлиза общо на 2292,67 лева. По делото няма данни за пълно
или частично погасяване на задължението от страна на ответното дружество.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. А чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В този
смисъл е и постоянната практика на ВКС – вж. Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. №
985/2009 г., І Т.О., ВКС, Решение № 29 от 07.05.2008 г. по т. д. № 535/2008 г., ІІ Т.О., ВКС,
9
Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г., І Т.О., ВКС.
В настоящия случай, видно от приложената по делото покана за доброволно
изпълнение на регресна претенция, ответното дружество било поканено да изпълни
задължението си по процесната щета в срока, определен от Кодекса за застраховането.
Посоченият документ има характер на покана по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и е поставил
„ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в забава по отношение на главницата. Поканата била
получена в ответното дружество на 27.11.2020 г. В законовия срок, а именно на 17.12.2020 г.
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ се произнесъл по
претенцията на ищеца, като отказал да заплати претендираната сума. Следователно,
началната дата, от която следва да се изчислява лихвата за забава, е 17.12.2020 г., а крайната
– тази, посочена от ищеца – 18.08.2021 г. Доколкото искът за акцесорната претенция е
предявен за посочения период, за същия следва да бъде уважен. Като взе предвид, че искът
по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ е основателен за сумата в размер на 2292,67 лева, то и
предявеният иск за мораторна лихва е установен в своето основание за процесния период.
Определен при условията на чл. 162 ГПК следващият се размер на обезщетението за забава
върху уважената част от регресното вземане на ищеца за посочения период възлиза на
156,03 лева.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и също следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на направените по
делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство
ищцовото дружество е извършило разноски в общ размер на 98,98 лева, от които 48,98 лева
за внесена държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените
разноски не са оспорени от ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото
производство разноските са следните: 92,73 лева за довнесена държавна такса, 250 лева за
депозит за вещо лице, 60 лева за депозит за призоваване на свидетел и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид приетото в т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС,
ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД сумата в общ размер на 601,71 лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена
държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
10
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, срещу „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М., със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Изгрев”, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, както следва: по иска
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за сумата 2292,67 (две хиляди
двеста деветдесет и два лева и 67 ст.) лева, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2277,67 лева и ликвидационни разноски в размер
на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № 5000-1261-20-251898, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
19.08.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 156,03 (сто петдесет и шест
лева и 03 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за
периода от 17.12.2020 г. до 18.08.2021 г., които вземания са били предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2021 г., издадена по ч. гр. д. №
48108 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Изгрев”, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на
„Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори В.В.И. и В.В.М., със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, сумата 601,71 (шестстотин и един
лева и 71 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства
разноски за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 48108 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11