№ 200
гр. Шумен, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
в присъствието на прокурора Д. Арк. Д.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20253600200527 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.
Образувано е по искане на компетентния орган за признаване и изпълнение на
решение постановено от несъдебен орган на Кралство Нидерландия от 18.02.2025 г., в сила
от 01.04.2025 г., за налагане на финансова санкция, постановена по отношение на
българския гражданин В. М. А., родена на *** год., с постоянен адрес в Република
България, гр. ***, ул. „***” № 5, обл. Шумен. Решението е за налагане на финансова
санкция от държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съставлява
административно нарушение по нидерландското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване
на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено.
Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата
страна и Министерството на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се
установява, че с дата на раждане *** год. е В. М. А., ЕГН – **********, с постоянен адрес в
Република България, гр. ***, ул. „***” № 5, обл. Шумен. Засегнатото лице – В. А. е редовно
призована, явява се. Заявява, че знае за наложената й санкция, но не я е платила, тъй като не
е била посочена сметка, по която да преведе парите. Изразява готовност да я заплати. Преди
това засегнатото лице В. А. е запознато с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава - Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата сума
няма направена частична вноска. В съдебно заседание засегнатото лице не представя
доказателства за пълно или частично изпълнение на наложената финансова санкция.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова
санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
1
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от несъдебен орган на Нидерландия от 18.02.2025 г., в сила от 01.04.2025
г. Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на
Европейския съюз – Нидерландия. От изпратените ни документи съдът констатира, че се
касае за наложена санкция на лице от български произход /В. М. А./, което: “На 13 август
2024 година в 05:02 часа в Schaijk, Dassenbaan (A50) / Шайк, Язовецка пътека/ не e
използвала предпазен/обезопасителен колан от страна на водач или като пътник.“ Деянието
представлява административно нарушение, което се санкционира по реда на Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата - чл. 2 от разпоредбите на Нидерландия. Тъй като засегнатото лице е с постоянно
местоживеене на територията на Шуменска област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/,
то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да разгледа Решението – чл. 31 от
ЗПИИАКОРНФС. Засегнатото лице е с постоянен адрес в Р. България и е посочило
постоянен адрес на територията на област Шумен в Р. България. Липсват данни, че лицето
не пребивава трайно в страната.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от
решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 03.09.2025 год., преведено е на
български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава Нидерландия. Закона не поставя изискване акта за налагане на административното
наказание да бъде преведен. Достатъчно е същият да е приложен към Решението и
Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Нидерландия декларира в Решението, че върху дължимата
сума няма направена частична вноска. В. М. А. не представя доказателства за пълно или
частично изпълнение на наложената й финансова санкция, в която и да е държава членка на
Европейския съюз. Поради което съдът пристъпи към разглеждане на Решението за
постановяване на финансова санкция във връзка с основателността на искането за
признаването му и допускането му за изпълнение.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по отношение на
засегнатото лице В. М. А. следва да бъде признато и изпълнено на територията на
Република България, тъй като е постановено в извънсъдебно производство в държава -
членка на Европейския съюз и се отнася до деяние, което съставлява нарушение и по
българското законодателство, независимо от елементите на състава му по законодателството
на издаващата държава и лицето, срещу което е постановено решението за налагане на
финансова санкция, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р.
България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова санкция следва да
бъде признато и изпълнено на територията на Република България и поради това, че не са
налице основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ за признаване и допускане на
изпълнението на решението:
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа на взаимно признаване на финансови санкции е
пълно и отговаря на решение от 18.02.2025 г., в сила от 01.04.2025 г., за налагане на
финансова санкция, постановена от несъдебен орган на Кралство Нидерландия.
2.Липсват доказателства, че срещу заинтересованото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция;
2
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство
и решението не са отнася за деяние, подсъдно на български съд; Погасителната давност за
наложено наказание глоба по бъл. законодателство е две години. От уведомяване на лицето
и влизане в сила на решението на 01.04.2025 год. не са изминали повече от две години, и са
налице доказателства, че давността е прекъсвана с предприемане на действие по изпълнение
на наказанието. В частност с изпращане на наложената финансова санкция за признаване и
изпълнение на българската държава. А абсолютната давност по бълг. законодателство
изтича на 01.04.2028 год. В решението и в самото Удостоверение е посочен давностен срок –
01.04.2030 год. по законодателството на Нидерландия. Поради което съдът приема, че
давността не е изтекла.
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които
правят изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които: а/ по българското законодателство се
считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Р.Б., или б/ са били извършени
извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява
предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на
правилата за движение, за което двойна наказуемост, съгласно чл.30, ал.1, т.1 от
ЗПИИРКОРНФС не се изисква;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по българското
законодателство поради възрастта си не носи наказателна отговорност и не подлежи на
наказателно преследване за деянията, които обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице В. М. А. е било
уведомено за правото си да обжалва решението.
Решението е постановено от несъдебен орган на 18.02.2025 г., в сила от 01.04.2025 г.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и
решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Видно от представеното
удостоверение засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според
националния закон, представител относно правото си да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване. Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното
удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може
да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИАКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде
изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.
32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността и в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 18.02.2025 година. От представена справка е видно, че
на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно
равностойността на 180 EUR в български лева е 352,05 лева /триста петдесет и два лева и
пет стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИАКОРНФС следва да бъде признато.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение постановено от несъдебен орган на
Кралство Нидерландия от 18.02.2025 г., в сила от 01.04.2025 г., с което на българския
гражданин В. М. А., роден на *** год., ЕГН – ********** с постоянен адрес в Република
България, гр.***, ул. „***” № 5, обл. Шумен
е наложена финансова санкция в размер на 180,00 евро, равностойна на 352,05 лева
/триста петдесет и два лева и пет стотинки/, по курса на БНБ за деня на постановяване на
решението – 18.02.2025 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС решението за
налагане на финансова санкция, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на ТД
на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИАКОРНФС разноските по признаването и изпълнението
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд Варна.
Обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4