Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.05.2016г.
В И М ЕТ О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански състав, в публично заседание на четвърти май
две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЯ ШИРКОВА
при
секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр.дело №2184 по описа на съда за 2016 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.150 от СК
Длото е образувано по искова молба от П.Ц.Н. с ЕГН **********
*** като баща и законен представител на малолетното дете *** Н. с ЕГН **********
против С.Т.И. с ЕГН ********** ***. В молбата ищецът твърди, че с ответницата
са живели на семейни начала, като от съвместното им съжителство е родено детето
*** Н. с ЕГН **********. Твърди, че с Решение по гр.дело №6391/2013г.
упражняването на родителските права било предоставено на бащата, като майката
била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева. Твърди, че от
постановяване на решението до момента е изминал значителен период от време, в
който са се променили обстоятелствата. Твърди, че ответницата не заплаща наем,
няма задължения към други низходящи. Твърди, че определената със съдебното
решение издръжка е под предвидения в закона минимален
размер. Твърди, че детето се нуждае от месечна издръжка в размер на 300 лева
месечно, която следва да бъде заплащана по равно от двамата родители. В
заключение моли съда постанови решение, с което да измени определената с решение по гр.дело №6391/13г.
издръжка от 80 на 150 лева, считано от датата на подаване на молбата до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване. В съдебно заседание поддържа
подадената молба. Предлага на ответницата споразумение за заплащане на издръжка
в размер на 130 лева.
Ответницата
твърди, че няма възможност да заплаща издръжка в искания размер и предлага
сключване на споразумение в размер, който да е в интерес на детето и да е
съобразен с възможностите и. Предлага на ищеца сключване на спогобда за издръжка в размер на 120 лева.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С разпореждането за насрочване, съдът е приел като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът и ответницата са родители на малолетното дете *** Н. с ЕГН
**********, както и че родителските права върху детето са предоставени за
упражняване на бащата, който полага грижи за отглеждането и възпитанието му. С оглед твърденията на страните,
съдът е приел,че с решение по
гр.дело 6391/2013г. по описа на ПлРС ответницата е осъдена да заплаща на детето
издръжка в размер на 80 лева месечно.
От представеното удостоверение на лист 10 от
делото за размера на трудовото възнаграждение на ищеца се установява, че същият
получава брутен доход от трудово правооотношение в размер на около 1000 лева месечно.
От представеното удостоверение от „***“ ООД
от 12.04.2016г. е видно, че месечният
брутен доход на ответницата е около 620 лева.
От представените квитанции от ОДГ към Община
Плевен се установява, че малолетното дете посещава детска градина в гр.Плевен,
за която е заплащана такса в размер на около 30 лева месечно. Представено е
удостоверение от МЦ „***“, от което се установява, че детето посещава
логопедичен кабинет два пъти седмично, за което заплаща такса в размер на 15
лева на посещение.
Представена е фактура от МБАЛ Бургас, от
която е видно, че за медицинска процедура е заплатена сума в размер на 320
лева. Между страните не се спори и съдът приема за установено, че сумата е заплатена от ищеца по делото за
извършена медицинска процедура на
детето.
По делото са изслушани като свидетели ***. В
показанията си свидетелят *** заяви, че познава страните. Заяви, че детето
живее при бащата в с.***, а майката го взима от детска градина, след което го
закарва при бащата. Свидетелят заяви, че
знае, че детето е водено на медицинска процедура в барокамера, записана и
уговорена от майката. Свидетелят заяви, че през изминалите почивни дни детето е
било при майката, но през почивните дни бащата го води на почивка. Заяви, че
през лятото бащата е водил детето на море. Свидетелят заяви, че ищецът му се
споделил, че детето се нуждае постоянно от закупуване на дрехи.
Като свидетел е изслушан ***, който заяви, че
живее с ответницата на семейни начала. Заяви, че всяка седмица майката взима
детето и в неделя го връща обратно. Свидетелят заяви, че доходът, който
получава ответницата не е достатъчен, но заедно успяват да покрият разходите
си. Заяви, че ответницата приема лекарства, които са на стойност около 50 – 60
лева ежемесечно. Свидетелят заяви, че ответницата взима детето в понеделник и
сряда след градина, след което вечерта го връща на бащата. Заяви, че не са
водили детето на почивка, тъй като нямат достатъчно средства за това.
Като свидетел е изслушан и брата на
ответницата ***, който заяви, че детето няма нужди, по-големи от обичайните за
тази възраст. Не оспори твърденията, че детето посещава логопед, които
посещения се заплащат от бащата, както и че таксата за детската градина също се
заплаща от ищеца.
При така обсъдените доказателства, съдът
приема за установено, че детето посещава логопед два пъти седмично, които
посещения са заплащат от бащата, както и че бащата заплаща таксата за детска
градина. Съдът приема за установено, че детето е водено на процедури в
болница в гр.Бургас еднократно, която
процедура на стойност 320 лева е заплатена от бащата. Не са представени
доказателства, от които да се установи, че детето се нуждае от повече средства
от обичайно необходимите освен посещението на логопед. Няма представени
доказателства, че на детето предстоят още допълнителни медицински процедури в
барокамера, за които да са необходими още допълнителни средства. Не са
представени по делото доказателства, че детето страда от заболявания, които да
налагат допълнителна нужда от средства за лечение.
С
оглед на обсъдените доказателства съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата,
присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК е налице при трайно съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка
е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. С оглед
обстоятелството, че размерът на издръжката е определен преди повече от две години,
то следва да се приеме, че са налице условията за изменение на издръжката, тъй
като през изминалия период от време детето е пораснало, с което трайно и
съществено са се изменили нуждите му от издръжка. Отделно от това, съгласно
чл.142 ал.2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, т.е. 105 лева. Определената към момента издръжка от 80 лева е
под предвидения в закона минимален размер.
Съгласно
чл.143, ал.1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Съгласно
чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на детето и
възможностите на родителя, който я дължи.
По делото се установи, че два
пъти седмично майката взима детето от детска градина и го води на развлекателни
мероприятия, а в събота и неделя полага преки грижи за него. Съдът приема, че
това представлява подпомагане в месечната му издръжка. Постоянни са разходите
за детето за такса за детска градина и за посещения при логопед, които са в общ
размер на около 150 лева месечно и които се заплащат от бащата. С оглед възрастта
на детето *** - потребностите му от храна, облекло според сезона, учебни помагала през
предстоящата учебна година, развлечения, заедно със специфичните такива, свързани
с лечението на детето, съдът приема, че необходимата му месечна издръжка е в размер на 280,00 лева.
От събраните писмени
доказателства за доходите на ответника се установява, че същият получава брутно
ТВ в размер надвишаващ два пъти минималната работна заплата. Не са ангажирани
доказателства същият да има задължение да издържа свои низходящи или възходящи
роднини.
За да разпредели определената
издръжка между двамата родители, съдът взе предвид обстоятелството, че майката
получава два пъти по- ниско възнаграждение от бащата, а именно в размер на
около 450 лева.
При така изложеното, съдът счита,
че от определената необходима издръжка на детето, бащата следва да заплаща 155
лева, а майката 125 лева. Искът следва да бъде уважен до размера от 125 лева,
като за разликата до 150 лева, искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
В хода на производството,
разноските на страните са в размер на по 200 лева. За да определи разноските по
компенсация, съдът прецени, че ищецът е предявил иск с цена 70 лева, съдът е
уважил до 45 лева и е отхвърлил за разликата
до 70 лева, или отхвърлената част на иска е 25 лева. По компенсация
разноските на ищеца са в размер на 128,57 лева, а на ответника 57,14 лева.
Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 71,43 лева. Ответницата следва
да заплати държавна такса в размер на 64,80 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ на
основание чл.150 от СК определената с решението по гр.д.№5391/2013
г. по описа на РС Плевен издръжка, както следва:
ОСЪЖДА С.Т.И. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАЩА на ***
Н. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител П.Ц.Н. месечна издръжка вместо по 80,00 лева, по 125,00 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.03.2016г., до
настъпването на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, като
за разликата до претендираните 150,00 лева месечно отхвърля предявеният иск
като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК С.Т.И.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
сумата от 64,80 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Т.И.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Ц.Н., сумата от 71,43 лева –
деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на обжалване
пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 18.05.2016г., на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: