Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 21.07.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ІІ -ри
гр.състав, в публичното заседание на шести
юли през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 2406
по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на ***, гр.***
от изп.директор *** против *** ***, в която се твърди, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, по която е образувано ч. гр.д.№ 968/16г. Твърди се, че съдът е издал
заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Твърди се, че
ответникът е собственик на топлоснабден
имот и не е заплатил използваната за периода 01.12.2013г.- 31.12.2015г.
топлинна енергия в размер на 1567,21 лв, от които 1349,34 лв. представляваща
главница и сумата 214,87 лв лихва за забава и не е погасил задълженията си.
Ответникът, в срока на
чл.133 от ГПК е представил писмен
отговор, в който оспорва предявения установителен иск. Твърди, че не е сключил
договор с ищцовото дружество, че не ползва топлоенергия и топла вода. Твърди,
че вземанията за главница и лихва за период
от три години преди подаване на заявлението са погасени по давност. Прави
възражение за изтекла давност за период три години преди завеждане на делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането
си по основание и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед
за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответника е
възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се установява и от
приложеното ч.гр.д. № 968/16 по описа на ПлРС
По делото са представени
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на
потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между ***, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. По делото не се спори, че ответникът е абонат на ищцовото дружество .
Видно от заключението на
ВЛ по назначената икономическа експертиза е, че ответникът е абонат с абонатен № 144972 и е използвал
доставяната от *** топлинна енергия за процесния период.Според заключението
размера на главницата 1349,34 за периода
01.01.2013г.- 31.12.2015 , а размера на лихвата за забава за периода 04.03.2013г.-
05.02.2016г. върху главницата от 1349,34 лв е 214,87 лв.
По делото е представена
справка представена от третото лице помагач, от която е видно че за абонат ***
с аб.№ 14972 е открита партида в ответното дружество и е извършено ежемесечно
отчитане на ползваната топлинна енергия.
Ищецът твърди
отрицателен факт, което го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала
върху ответника, който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил
задължението си. Съгласно разпоредбата на чл. 111 б. „в” от ЗЗД с изтичане
на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични
плащания. Съдът намира, че цитираната по- горе разпоредба е приложима и в
конкретния случай, доколкото месечните задължения на потребителите на топлинна
енергия към топлоснабдителните дружества са периодични плащания и същите се
погасяват с изтичането на кратката тригодишна давност. Видно от данните по
делото е, че от момента на изискуемостта на част от вземанията на *** гр. ***
към ответника до момента на подаването на молбата по чл.410
от ГПК за издаване на заповед за изпълнение ответникът не е предприел никакви
действия във връзка с дължимите му се от абоната суми за консумирана топлинна
енергия. Вследствие на това вземането на ответното дружество за главница за неизплатена топлинна енергия за
периода от 01.12.2005г- 31.12.2012г. е
било погасено с изтичането на предвидения в закона давностен срок. С оглед
направеното възражение по ч. гр.д. 968/16г. по описа на ПлРС ищецът не е
предявил иск за периода, за който вземането е било погасено по давност. За
период от три години назад, считано от подаване на исковата молба вземането на ищеца не е погасено по давност,
поради което направеното в исковото производство възражение за давност е
неоснователно. Видно от заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено
от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, че главницата за
периода размера на главницата 1349,34 за периода 01.01.2013г.- 31.12.2015 , а
размера на лихвата за забава за периода 04.03.2013г.- 05.02.2016г. върху
главницата от 1349,34 лв е 214,87 лв, в който размер предявеният установителен
иск следва да се уважи. С оглед на
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата 1567,21 лв, от която 1349,34- главница за периода 01.01.2013г.- 31.12.2015, както и
за сумата 214,87 лв представляваща лихва за забава за периода 04.03.2013г.- 05.02.2016г.
върху главницата от 1349,34 лв.
По
разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360лв за юрисконсултско възнаграждение,100 лв
за държавна такса и 120 лв депозит за ВЛ.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 580 лв представляваща направени разноски по делото.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. С оглед на изложеното
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата 54 лв представляваща
направени разноски в заповедното производство съобразно уважената част от иска.
Следва да бъде
обезсилена издадената заповед по ч.гр.д.№ 968/2014г. за разликата от 1349,34 до 7861,93 лв представляваща главница за периода 01.12.2005г.- 31.12.2012, както и
за разликата от 214,87 лв до 4992,45 лв
представляваща лихва за забава за периода 02.02.2006г.- 01.01.2013г.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че *** ЕГН ********** *** дължи на кредитора ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
Източна индустриална зона № 128 ЕИК *********
сумата 1567,21 лв, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия, от която 1349,34- главница за
периода 01.01.2013г.- 31.12.2015, както и за сумата 214,87 лв представляваща
лихва за забава за периода 04.03.2013г.- 05.02.2016г. върху главницата от
1349,34 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.02.2016г.- датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 968/2016г по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК *** ЕГН ********** ***, да заплати на *** гр.***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 580 лв., представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1
от ГПК *** ЕГН ********** *** да заплати на *** гр.***, със седалище и адрес на
управление гр.***, ***, представлявано от законен представител ***
сумата 54 в представляваща
деловодни разноски направени в заповедното производство съобразно уважената
част от иска.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед № 647/16.02.2016г. по ч. гр.д.№
968/2016г. по описа на ПлРС за разликата
от 1349,34 до 7861,93 лв представляваща
главница за периода 01.12.2005г.-
31.12.2012, както и за разликата от
214,87 лв до 4992,45 лв представляваща лихва за забава за периода
02.02.2006г.- 01.01.2013г.
решението подлежи на обжалване
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: