РЕШЕНИЕ
гр. София,
26.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 3913 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 330/27.02.2020 г. по описа на ЧСИ В.Л., подадена от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, ЕИК ********– длъжник по изпълнително дело № 20207800400040 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на
КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу постановление от 19.02.2020 г. за отказ за намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя. Жалбоподател сочи, че следва да бъде
намален размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя до минимално
дължимия според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се вземе предвид приетото в т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. Сочи, че същият следва да се намали до сумата в размер на 200 лева. Сочи,
че определената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е прекомерна, като
излага съображения, че включването на адвокатско възнаграждение, което е
отделно вземане за разноски по изпълнителното производство в събраната сума по
смисъла на т. 26 от Тарифата, е незаконосъобразно. Сочи, че материалният
интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото
вземане по изпълнителния лист. Претендира
да бъде отменено обжалваното постановление, като бъде намален размерът на
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева съобразно чл.
10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размерът на
начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
Претендира разноски по настоящото
дело.
В дадения срок взискателят И.С.Д., чрез адв. Д.Й., подава възражение, в което оспорва жалбата на длъжника.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата
по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и
доводите на страните, намира
следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 13.02.2020 г. на И.С.Д., чрез адв. Д.Й., срещу длъжника “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 10.01.2020 г., издаден по гр.д. № 506/2016 г. по описа на АС – София, с който “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД е осъдено да заплати на И.С.Д. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 10 500 лева (разликата над 31 500 лева до 42 000 лева) – обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 28.09.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2013 г. до окончателното плащане. В молбата се претендират разноските по изпълнителното дело, включително и адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.
В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано едновременно с изпращането на покана за доброволно изпълнение да бъде наложен запор върху посочена банкова сметка ***.
Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие с предмет –изпълнително дело, съгласно който договореното възнаграждение е по фактури при образуване на делото. Представена е фактура по договора за 600 лева с ДДС, както и платежен документ.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 14.02.2020 г., е посочено задължение по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.
На 14.02.2020 г. е изпратено и запорно съобщение до “Общинска банка” АД, по което на 18.02.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила изцяло дължимата сума.
На 18.02.2020 г. е подадено възражение от длъжника “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, с което се претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да бъде намален размерът на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
С обжалваното постановление от 19.02.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на оспорвания от длъжника адвокатски хонорар по изпълнителното дело на взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорват от длъжника разноските по изпълнението в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника
относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието
за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая
са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 200 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в действащата редакция към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие, приложен към преписа от изпълнителното дело –
05.02.2020 г.), както се претендира и в разглежданата жалба. В хода на изпълнителното
производство освен подадената молба за образуване на изпълнителното дело
адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални действия за събиране на
сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема, че образуваното
изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Посочването
на начина на изпълнение в молбата е условие за нейната редовност, съгласно чл.
426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК. Събирането на сумите по изпълнителния лист в
срока за доброволно изпълнение с наложения от съдебния изпълнител запор не
предполага сложност на изпълнителното дело или същински действия по воденето на
изпълнението, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10, т. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя
следва да бъде намалено до размера от 200 лева без ДДС или 240 лева с ДДС, тъй
като в представената от взискателя по изпълнителното дело фактура върху
договореното адвокатско възнаграждение е начислен ДДС.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменено постановлението на ЧСИ В.Л. от 19.02.2020 г. и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева без ДДС или 240 лева с ДДС.
Пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се начислява върху събраните суми, като при определянето й се взема предвид и приетото за
събиране адвокатско възнаграждение на взискателя. Доводите на жалбоподателя в
обратния смисъл са неоснователни. С оглед намаляването на размера
на адвокатското възнаграждение на взискателя съдът намира, че следва да бъде
намалена и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и същата се изчислява
на 1 554,03 лева с ДДС.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 385 лева, от които 25 лева – държавна такса и 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Във възражението взискателят
оспорва дължимостта на юрисконсултско възнаграждение и въобще на разноски в
производството по чл. 436 от ГПК. Съдът намира, че разноски се дължат в
производството пред съда по обжалване действията на съдебния изпълнител на общо
основание и такива се присъждат на страната с оглед изхода на делото.
В случая с оглед изхода на делото и направеното от
жалбоподателя искане, съдът счита,
че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски в общ размер на 385 лева, от които 25 лева –
държавна такса и 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление от 19.02.2020 г. на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на КЧСИ, с район на действие – СГС по изпълнително дело № 20207800400040, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, ЕИК ********– длъжник по изпълнително дело № 20207800400040 по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 на КЧСИ, с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 240 лева (двеста и четиридесет лева) с ДДС, и за пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ на 1 554,03 лева (хиляда петстотин петдесет и четири лева и три стотинки) с ДДС.
ОСЪЖДА И.С.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4, да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “ОЗК – З.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 385 лева (триста осемдесет и пет лева) - разноски в производството
пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.