Решение по дело №2217/2016 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 19.10.2017г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на деветнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2217/2016г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения че е доставил на ответника ечемик и пшеница от реколта 2014г. по фактура с *от 01.12.2014г. на стойност 11502,53 лв. както и амониева селитра по фактура с *от 30.12.2014г. на стойност 3600 лв. Изтъква се, че на 30.12.2014г. между страните е подписан протокол, съгласно който е извършено прихващане между вземанията по горепосочените фактури с насрещното вземане на ответника по фактура с *от 30.12.2014г. в размер на 3754,84 лв., в резултат на което е останала дължима сума към ищеца от 11347,60 лв. Навеждат се твърдения, че е последвало неизпълнение на задължението на ответника като на основание чл. 303а, ал. 3 от ТЗ в полза на ищеца е възникнало правото да претендира обезщетение за забава за периода от 13.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на 1855,71 лв. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва от предявяването на исковете до окончателното изплащане на задълженията както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявените искове. Изтъква се, че на 30.09.2013г между страните е сключен договор за съвместна дейност, съгласно който те са се задължили за периода от 30.09.2013г. до 30.09.2016г. да обединят усилията си в обработката на 2179 декара земеделски земи в землището на *. Навеждат се доводи, че страните са постигнали съгласие да съставят протоколи за извършените дейности, разходи и доставени материали, въз основа на които да отчетат съвместната си дейност, като резултатът й е следвало да бъде разпределен поравно между тях. Ответникът твърди, че за стопанската 2013/2014г. страните са изпълнили задълженията си по договора и са съставили два протокола от 30.12.2014г., в единия от които са отчели съвместната си дейност и са констатирали възникването на задължение на ищеца да заплати на ответника половината от отчетената загуба в размер на 3754,84 лв. с ДДС, а в другия са извършили посоченото от *прихващане на насрещни вземания. Излагат се доводи, че страните по договора са постигнали съгласие дължимата на ищеца след прихващането сума от 11347,60 лв. да не се изплаща от ответника, а да се прихване с резултата от съвместната дейност за следващите две стопански години, поради което ответникът не е изпаднал в забава. Твърди се, че през стопанската 2014/2015г. договорът е продължил да се изпълнява, като на 30.12.2015г. е съставен протокол, в който е отчетена загуба от дейността, половината от която в размер на 24682,20 лв. с ДДС е следвало да бъде заплатена от *на *та за извършените от нея разходи. С оглед гореизложеното се отправят искания за отхвърляне на първоначалния иск за заплащане на главница от 11347,60 лв. като погасен чрез прихващане с част от насрещното вземане на ответника от 24682,20 лв. по предявения насрещен иск, за осъждане на  *да заплати * разликата от 13334,60 лв., за отхвърляне на първоначалния иск за заплащане на обезщетение за забава за периода от 13.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на 1855,71 лв. и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по насрещния иск, в срока по чл. 131 ГПК, представя отговор, в който оспорва дължимостта на сумата от 24682,20 лв. Изтъква, че между страните липсва уговорка за извършване на последващо прихващане на вземането му от 11347,60 лв. и че не е подписван протокол за съвместната им дейност през стопанската 2014/2015г. тъй като такава реално не е извършвана. Навежда доводи, че през горепосочения период не е участвал в съвместната обработка на земеделските земи като всички приходи и разходи следва да останат за сметка на *та. С оглед гореизложеното отправя искане за отхвърляне на насрещния иск. 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 318 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и насрещен иск по чл. 79 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 30.09.2013г. между ищеца и ответника е сключен договор за съвместна дейност, съгласно който за срок от три години те се задължили да обединят усилията си в обработката 2179 декара земеделски земи в землището на *, като всяка от тях участва съобразно финансовите си възможности. Страните постигнали съгласие да водят отделно счетоводство за дейността си по договора, да съставят протоколи за извършената работа, доставени материали и направени разходи, както  и да разпределят поравно получените от нея печалби и загуби независимо от финансовия резултат. За извършване на дейността страните поели задължение да предоставят за съвместно ползване свое собствено движимо и недвижимо имущество, селскостопански машини и инвентар. На 01.12.2014г. ищецът издал фактура с *за извършена доставка в полза на ответника на 40423 килограма ечемик от реколта 2014г. и 9588 килограма пшеница от реколта 2014г. на обща стойност от 11502,53 лв., а на 30.12.2014г. издал фактура с *за доставката на 5 тона амониева селитра на стойност 3600 лв. На 30.12.2014г. страните съставили протокол, с който приели резултата от извършената съвместна дейност за стопанската 2013/2014г. като съставили отчет за приходите и разходите. Констатирано било получаване на реколта от 181935 килограма пшеница, 40423 килограма ечемик и 71720 килограма слънчоглед. Общият резултат от стопанската дейност бил загуба в размер на 2257,75 лв., при отчетена печалба от ищеца в размер на 2001,65 лв. и отчетена загуба от ответника в размер на 4256,40 лв. С оглед задължението на страните да разпределят поравно резултата от стопанската си дейност било постигнато съгласие *та да издаде фактура за изплащане от ищеца на сумата от 3129,03 лв. без ДДС. На същата дата страните съставили и протокол, в който констатирали наличието на насрещни вземания по фактури на *с *от 01.12.2014г. и с *от 30.12.2014г. на обща стойност 15102,53 лв. и по фактура на * с *от 30.12.2014г. на стойност 3754,84 лв. като извършили прихващане между тях, в резултат на което останало непогасено задължение на ответника от 11347,69 лв. През стопанската 2014/2015г. ищецът се дезинтересирал от изпълнението на задълженията си по процесния договор като цялосната дейност по обработката на земеделските земи и добива на продукцията била поета от ответника, който продължил да осчетоводява отделно приходите и разходите от нея. На 30.12.2015г. ответникът съставил протокол за отчитане на резултата по договора за съвместна дейност за стопанската 2014/2015г., който не е подписан от ищеца. В протокола *та констатирала загуба от 41137 лв., половината от която следвало да бъде поета от ищеца, за което следвало да бъде издадена фактура на стойност от 24682,20 лв. с ДДС и да бъде извършено прихващане с насрещното вземане на дружеството от 11347,69 лв. От заключението на допуснатата по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че договорът за съвместна дейност е заведен аналитично по отделни счетоводни партиди в счетоводствата на страните като при ищеца счетоводните записвания са за 2013г. и 2014г., а при ответника - за 2013г., 2014г. и 2015г. Вещото лице е установило, че счетоводствата на страните са водени редовно като разходите за съвместна дейност са натрупвани по култури и по вид на разхода. Установено е, че осчетоводеното салдо за плащане към 31.12.2014г. и към 31.12.2015г. е за сумата от 11347,69 лв., която е останала след извършеното прихващане с протокола от 30.12.2014г., както и че по партидата за договора в счетоводството на ответника са осчетоводени разходи за стопанската 2014/2015г. От анализа на счетоводните документи, послужили като основание за счетоводните записвания в партидата за договора при ответника за стопанската 2014/2015г., се установява че за производството на ечемик, слънчоглед и царевица са осъществени приходи от 98018,35 лв. и извършени разходи от 139156 лв. като общият стопански резултат е загуба от 41137,65 лв.      

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Между страните е възникнало валидно облигационно отношение за срок от три стопански години, свързано с обработка на земеделски земи, по което те са поели задължение да поделят поравно финансовия резултат от съвместната си дейност. Претендираното от ищеца вземане за главница в размер на 11347,60 лв. е възникнало след прихващане на извършените от него разходи за съвместната дейност с припадащата му се част от формираната загуба за стопанската 2013/2014г. По делото липсват доказателства за неговото последващо погасяване от ответника, поради което то се явява дължимо. С протокола от 30.12.2014г., с който страните са извършили прихващането не е уговорен срок за изпълнение на задължението на ответника като липсват доказателства ищецът да е отправял до него покана за плащане. С оглед на това и на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД вземането на ищеца е станало изискуемо след предявяване на исковата молба, поради което претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за периода от 13.01.2015г. до 22.08.2016г. в размер на 1855,71 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Облигационните отношения между страните не са приключили със съставяне на протокола за прихващане, а са продължили и през следващата стопанска година тъй като договорът за съвместна дейност нито е развален поради неизпълнение, нито е прекратен по предвидените в него способи - по взаимно съгласие или чрез предизвестие, обективирани в писмена форма. Обстоятелството, че ищецът фактически се е дезинтересирал от дейностите по обработка на земите през стопанската 2014/2015г. не го е освободило от задължението независимо от финансовия резултат да участва в разпределението на печалбата и загубата, при положение че ответникът добросъвестно е продължил да изпълнява договорните си задължения. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че *та реално е извършила обработка на земята и е добила селскостопанска продукция, за което е реализирала приходи от 98018,35 лв. и е извършила разходи от 139156 лв. Дейността по договора е продължила да се отчита по самостоятелна партида в счетоводството й като редовността на извършените в него записвания свидетелстват за достоверността на получения финансов резултат - загуба от 41137,65 лв. С оглед гореизложеното, за ответника е възникнало правото да претендира от ищеца заплащане на половината от отчетената загуба от 20568,82 лв. заедно с начисления за извършване на стопанската операция ДДС в размер на 4113,76 лв., или общо сумата от 24682,58 лв. Представеният по делото протокол от 30.12.2015г. не е подписан от ищеца, поради което въз основа на него не е настъпило прихващане между претендираното от *вземане от 11347,60 лв. и претендираното от * вземане от 24682,20 лв., в резултат на което последното се явява дължимо.

С оглед наличието на установени по делото ликвидни и изискуеми вземания на страните и предвид отправените от ответника искания за прихващане чрез насрещния иск и за присъждане на разликата, на основание чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, прихващането до размера на по-малкото от тях следва да бъде извършено със съдебното решение. В резултат на това предявеният от *иск по чл. 318 от ТЗ за заплащане на сумата от 11347,60 лв. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане с насрещно вземане от 24682,20 лв. по предявения насрещен иск по чл. 79 от ЗЗД на *, за възстановяване на половината от отчетена загуба за стопанската 2014/2015г. по Договора за съвместна дейност от 30.09.2013г. За получената разлика от 11347,60 лв. до 24682,20 лв. /в размер на 13334,60 лв./ следва да бъде постановено решение, с което *да бъде осъдено да я заплати на *.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника направените разноски в размер на 2562,28 лв. за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:                 

 

 

Отхвърля като неоснователен предявения от *, *, срещу *, *, иск по чл. 318 от ТЗ, относно заплащане на сумата от 11347,60 лв. /единадесет хиляди триста четиридесет и седем лева и шестдесет стотинки/ - главница, представляваща непогасена след извършено прихващане с Протокол от 30.12.2014г. част от задължение по фактури с *от 01.12.2014г. и с *от 30.12.2014г., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане от 24682,20 лв. /двадесет и четири хиляди шестстотин осемдесет и два лева и двадесет стотинки/ по предявения насрещен иск по чл. 79 от ЗЗД на *, *, дължимо от *, *, за възстановяване на половината от отчетена загуба за стопанската 2014/2015г. по Договор за съвместна дейност от 30.09.2013г.

Отхвърля като неоснователен предявения от *, *, срещу *, *, иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно заплащане на сумата от 1855,71 лв. /хиляда осемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11347,60 лв. за периода от 13.01.2015г. до 22.08.2016г. 

Осъжда *, *, да заплати на *, *, сумата от 13334,60 лв. /тринадесет хиляди триста тридесет и четири лева и шестдесет стотинки/, представляваща непогасена след извършено прихващане част от вземане в размер на 24682,20 лв. по предявения насрещен иск по чл. 79 от ЗЗД на *, *, за възстановяване на половината от отчетена загуба за стопанската 2014/2015г. по Договор за съвместна дейност от 30.09.2013г.

Осъжда *, *, да заплати на *, *, сумата от 2562,28 лв. /две хиляди петстотин шестдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: