Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
гр. Велико
Търново, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Д. КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД №10102/ 2022 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано по касационна жалба,
подадена от Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ - гр. Велико
Търново, срещу Решение № 7 от 21.03.2022 г. по НАХД № 128 от 2021 г. по описа
на Районен съд – Елена. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № 04000000293/ 08.10.2021 г. на директора на ОДБХ – гр. Велико
Търново, с което на „АК и Ко“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Стражица, ул. „Дончо Узунов“ № 24, за извършено нарушение на чл.
4 от Наредба № 2/ 20.01.2021 г. на МЗХГ, вр. с чл. 7, ал. 3 от Закона за
храните /ЗХ/ и на основание чл. 131, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 7от ЗХ, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000,00 лв., съдът е
предупредил дружеството по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН и ОДБХ – Велико
Търново е осъдена да заплати на „АК и Ко“ ЕООД, разноски в размер на 550,00
лева.
Касаторът твърди неправилност на
обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона –
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развива подробни доводи за
неправилна преценка от страна на виззивния съд, че нарушението представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, в приложимата му редакция.
Счита, че много кратките срокове за доставяне на храни от „АК и Ко“ ЕООД за
Центъра за настаняване от семеен тип „Вяра, Надежда и Любов“ - гр. Златарица на
дати 03 3 04.07.2021 г., не представляват форсмажорни обстоятелства, както е
възприето от районния съд. Изтъква и че в случая се касае за формално
нарушение, с което обаче се засягат значими обществени отношения, касаещи
консумирането от деца на безопасни и качествени храни, съответстващи на
изискванията на Наредба № 2/ 20.01.2021 г. за специфичните изисквания към
безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения,
училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата
и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани
мероприятия за деца и ученици. От настоящата инстанция се иска да отмени
решението на РС - Елена и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди
наказателното постановление, издадено от директора на ОДБХ – гр. Велико
Търново. Претендира присъждане на направените разноски за две съдебни
инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касационната жалба „АК и
Ко“ ЕООД - гр. Стражица, представляван от управителя А.К.К. и от ***С.И. от
ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна. В представен писмен отговор и в
съдебно заседание излага съображения за незаконосъобразността на наказателното
постановление и за правилност на решението на районния съд. Иска се същото да
бъде оставено в сила, претендира се присъждане на разноски.
Участващият в делото прокурор от Окръжна
прокуратура – В. Търново взема становище за неоснователност на касационната
жалба. Намира изводите на съда за правилни и основани на събрания
доказателствен материал, а по същество – че потвърденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, като споделя изводите на РС – Елена за
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена по пощата,
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1
от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс,
приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.
Както се посочи,
с решението си районният съд е отменил Наказателно постановление № 04000000293/
08.10.2021 г. на директора на ОДБХ – гр. Велико Търново, с което на ответника
по касационната жалба, за извършено нарушение на чл. 4 от Наредба № 2/
20.01.2021 г. на МЗХГ, вр. с чл. 7, ал. 3 от Закона за храните /ЗХ/ и на основание
чл. 131, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 7от ЗХ, е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 4 000,00 лв., като съдът е предупредил дружеството по
реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. За да постанови правен резултат, РС – Елена е
приел за доказано претендираното от АНО деяние – доставяне на 03.07.2021 г. в
Център за настаняване от семеен тип „Вяра, Надежда и Любов“ /ЦНСТ/ в гр.
Златарица, на хранителни продукти, предназначени за консумация в периода 03.07
и 04.07.2021 г., без тези продукти да са придружени от търговски документ,
удостоверяващ произхода на храната и нейната безопасност, с което са нарушени
посочените в АУАН и НП разпоредби на чл. 4 от Наредба № 2/ 20.01.2021 г. на
МЗХГ. Търговски документи за храните, доставени на посочените дати са били предоставени
по-късно от доставчика на ЦНСТ – Златарица. След извършване на проверка
законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за
основателност на разглежданата от него жалба. Приел е, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от лица със съответната материална компетентност, при
установяването на деянието и неговото санкциониране не е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила. Решаващият състав обаче е намерил, че
нарушението съставлява маловажен случай и е налице е приложимост на чл. 28 от ЗАНН,
като е изложил подробни мотиви в тази насока. С тези мотиви РС - Елена е отменил обжалваното пред него наказателно постановление,
като на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е предупредил „АК и Ко“
ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
Касационната жалба, подадена от ОДБХ – гр.
Велико Търново е основателна, макар и не по наведените
в нея съображения. Решението на Районен
съд - Елена е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на АНО – ответник
в производството пред въззивната инстанция.
Съгласно
приложимата към момента на провеждането на последното открито съдебно заседание
от състава на въззивния съд, и към момента на постановяване и обявяване на
решението му, разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН /изм., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./ „При разглеждане на делото пред районния съд се
призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал.
2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в
полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите
от съда свидетели“.
Според
цитираната разпоредба, като ответник по делото се конституира и призовава
учреждението или организацията, издала електронен фиш по чл. 58д, т. 4 от ЗАНН,
когато законът предвижда възможност за санкциониране с този вид акт. Във всички
останали случаи, при които се обжалват актовете по чл. 58д, т. 1 – т. 3 от ЗАНН, като страна в производството се конституира и призовава наказващият
орган. В разглеждания случай съдебното производство пред РС – Елена е проведено
с участието на Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Велико Търново, като учреждение, чийто
орган е издал наказателното постановление, а не самият наказващ орган –
директорът на областната дирекция. Действително
делото е образувано пред въззивния съд на 26.10.2021 г., а първото открито
съдебно заседание е проведено на 09.12.2021 г., т.е. преди влизането в сила на
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН в настоящата й, цитирана по-горе редакция
/ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 година/. Същевременно в
Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Закона за административните нарушения и наказания /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г./, липсва преходно процесуално правило, което да
установява, че производството по оспорване на наказателните постановления пред
съда продължава да се разглежда по досегашния ред и между вече конституираните
и призовани от районният съд страни. Нормата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН е
процесуална и императивна, и с влизането си в сила следва да се прилага от
съответния въззивен съд. При това положение е следвало въззивният съд служебно
да конституира в хода на производството и да призове като надлежен ответник по
делото директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Велико Търново, в качеството му на
административно-наказващ орган. В случаите, в които е конституирана и/или
призована страна по реда на отменената разпоредба на чл. 61 от ЗАНН, съдът
следва служебно да заличи тази ненадлежна страна и да конституира надлежната
такава, с оглед задължителната сила на решението спрямо страните по делото.
Провеждането на производство срещу ненадлежна страна във всички случаи води до
постановяване на недопустимост на съдебния акт, тъй като не може ненадлежният
ответник по жалбата да е обвързан от правните последици на съдебното решение.
От друга страна по този начин се нарушава правото на защита на надлежната
страна, която не е била конституирана и не е взела участие в производството, а
би следвало да е обвързана от съдебния акт.
Според
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от АПК, приложим на основание чл. 63в от ЗАНН, за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон
съдът следи и служебно. Доколкото обаче в НПК липсва касационно основание
недопустимост на решението /чл. 348, ал. 1 от НПК/, то последиците на
констатираната недопустимост следва да се приравнят към последиците на порока
съществено нарушение на процесуални правила, като това е и касационното
основание, което обуславя отмяната на решението на въззивния съд. Нарушението е
отстранимо при ново разглеждане на делото, поради което по арг. от чл. 348, ал.
4 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, след отмяната на обжалваното решение, делото
следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при
конституиране на надлежните нормативно определени страни.
При
този изход на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, по исканията за разноски в настоящото производство следва да се произнесе
РС – Елена при повторното разглеждане на делото.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя решение Решение № 7 от 21.03.2022
година, постановено по НАХД № 128 от 2021 година по описа на Районен съд -
Елена.
Връща делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.