№ 1568
гр. Пазарджик, 02.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Т. П.
при участието на секретаря Соня Захариева
Сложи за разглеждане докладваното от Т. П. Наказателно дело частен
характер № 20245220201207 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Частният тъжител П. А. Г. - редовно призован, се явява лично и с
повереника си адв.Т. Ж. от АК-Пазарджик, надлежно упълномощена от преди,
редовно призована.
Не се явява повереникът адв. П. Г. от АК-Пазарджик – редовно
призована.
Явяват се подсъдимите Й. Б. Г., М. Й. Г., А. Р. Г., М. Й. Т. и А. С. Т. –
редовно призовани.
Явява се адв. А. Г. от АК- Пазарджик - защитник на подсъдимите Й. Г.,
А. Г. и М. Т., надлежно упълномощен отпреди, редовно призован.
Явява се адв. К. П. от АК-Пазарджик- защитник на подсъдимите М. Г. и
А. Т., надлежно упълномощен отпреди, редовно призован.
АДВ.Ж.: Да се даде ход на делото. Адв. Г. е служебно ангажирана по дело
при друг съдия.
АДВ. Г.: Моля дадете ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
в днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. Ж.: Представили сме доказателства по ел.път и днес представям
1
епикриза, относно неявяването ни в предходното съдебно заседание, за да
докажем, че са налице уважителни причини.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото заверено копие на епикриза, издадена по
отношение на П. М. Г., издадена от Хирургично отделение при МБАЛ
„Здраве“ – гр. Пазарджик.
СЪДЪТ ПРИКАНИ СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. Ж.: Към момента не сме постигнали спогодба, която да удовлетворява
страните.
АДВ. Г.: Не можахме да постигнем параметри, по които всички да са
съгласни.
АДВ. П.: Не сме постигнали помирение, защото те не искат да признаят, че
причината за започване на този конфликт е на П. при побой на Й..
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
АДВ. Ж.: Представям в оригинал договор за правна защита и
съдействие и пълномощно, които сме представили в копие. Сега ги
представяме в оригинал и моля да се приложат по делото.
АДВ. Г.: Да се приеме.
АДВ. П.: Да се приеме.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото оригинал на пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, представени от адв. Ж..
Съдът, преди да продължи със съдебното следствие, с оглед на
извършената служебно проверка по делото намира, че следва да ревизира
протоколното си определение от 04.12.2024г., с което са приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявените от П. Г. против А. Р. Г., М. Й.
Г., А. С. Т. и М. Й. Т. граждански искове за суми в размер на по 2000 лева за
всеки от тях за причинените с престъплението по чл.130 ал.2 във вр. с чл.20
ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 16.08.2024г., до окончателното изплащане на всяка една от
сумите. Основанието за ревизиране на протоколното определение изхожда от
2
разпоредбата на чл.7 от НПК и с общите принципи в наказателния процес, а
именно че съдът е длъжен служебно да следи за допустимостта на
предявените граждански искове през целия наказателен процес до
приключване на съдебното следствие и когато констатира, че неправилно е
допуснал за разглеждане в наказателния процес граждански искове, така
допуснатата процесуална грешка следва да бъде поправена, за да не се води
недопустимо съвместно производство. Тъй като определението в частта, в
която са допуснати процесните граждански искове представлява междинно
такова и неподлежащо на самостоятелно облажване, то подлежи на служебна
отмяна с оглед констатираната недопустимост и това може да бъде сторено до
приключване на съдебното следствие. С цитираното протоколно определение
на съда същият е приел за съвместно разглеждане в рамките на настоящото
наказателно производство така предявените от частния тъжител граждански
искове срещу посочените четирима подсъдими за причинени от тях
неимуществени вреди, като срещу всеки от тях за сума от по 2000 лева.
Повдигнатото обвинение с частната тъжба е срещу четиримата подсъдими за
причинена лека телесна повреда на частния тъжител в условията на съучастие
във формата на съизвършителство. При престъпление, извършено в
съучастие, ако бъде доказано, че всички участници са осъществили състава на
престъпление, те следва да отговарят за причинените вреди солидарно и това
следва от общия гражданско-правен принцип за солидарна имуществена
отговорност, регламентиран в разпоредбата на чл.53 от ЗЗД при съвместно
причиняване на вреда, който е приложим в наказателния процес, доколкото
липсва регламентация в НПК. В този контекст гражданският иск, който следва
да бъде предявен в наказателния процес, в това число и в настоящото
наказателно производство, следва да бъде един, като бъде насочен солидарно
срещу всички подсъдими, за които се твърди, както е в настоящия случай в
частната тъжба, че са участвали в причиняването на вредата. В настоящия
случай са предявени четири отделни иска от частния тъжител срещу всеки
един от четиримата подсъдими, обвинени за причиняване на лека телесна
повреда в съучастие, поотделно, което е несъвместимо с единството на
твърдяното увреждане и с правната природа на съучастието. Ето защо, съдът
счита, че предявените по този начин граждански искове са неправилно
конструирани и това води до тяхната недопустимост в наказателния процес,
защото нарушава изискването гражданският иск да произтича пряко и
3
непосредствено от престъплението, каквато е разпоредбата на чл.84 ал.1 от
НПК. Освен това предявените по този начин граждански искове водят до
множество отделни претенции, които не отразяват твърдяната фактическа
основа, а това създава процесуална невъзможност да се формира единно
разрешение по въпроса за гражданската отговорност. Същевременно се
нарушават и основни принципни за единство на деликта, за солидарност при
съвместно причиняване на вреда, както и необходимостта да се разгледа
единен граждански иск срещу всички съучастници. Противното, както е в
случая, представяла множество разпокъсани изкуствено претенции. Както се
посочи, определението в частта, в която гражданските искове са били
допуснати срещу четиримата подсъдими, е междинен акт, не се ползва със
сила на присъдено нещо, подлежи на съдебен контрол от съда по време на
цялото производство и може да бъде отменен преди приключване на
съдебното следствие поради констатирана недопустимост на гражданските
искове. Същевременно, тъй като не се нарушават правата на частния тъжител,
които той основно защитава в наказателния процес с получаването на отговор
на основните въпроси в процеса - за деянието, вината и авторството, и с оглед
на това, че запазва правото си да предяви един общ иск по реда на ГПК срещу
четиримата подсъдими, ако счита, че са му причинени вреди, то и
определението, с което се отменя определението на съда в частта за допускане
за съвместно разглеждане на тези четири отделни граждански иска, не
подлежи на самостоятелно обжалване.
С оглед на изложеното, съдът счита, че така предявените четири
граждански иска от частния тъжител срещу посочените четирима подсъдими
са недопустими, а определението, с което те са били допуснати за съвместно
разглеждане, след служебна преценка на съда, следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение на съда от 04.12.2024г. в частта, с
която са допуснати за съвместно разглеждане в процеса предявените от
частния тъжител П. Б. Г. граждански искове против подсъдимите А. Р. Г., М. Й.
Г., М. Й. Т. и А. С. Т. всеки от тях за сумата от по 2 000 лева, представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 16.08.2024г. до окончателното изплащане на всяка
една от сумите.
4
Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.
Съдът
О П Р ЕД Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Докладва постъпило писмо от А. Р. Г. чрез адв. Г., с което са представени
копия на две черно-бели снимки, представляващи заснемане на външното
състояние на подсъдимата А. Г. към 16.08.2024г., направени веднага след
инцидента, с искане същите да бъдат приобщени по делото.
АДВ. Ж.: Възразявам, доколкото няма информация кога са направени, от
кого са заснети, дали касаят процесното обвинение, както и дали става въпрос
за нараняванията, които поддържаше защитата.
АДВ. Г.: Представям и моля да приемете и оригиналите на тези снимки,
които са цветни, както и снимка на А. Г., заснета веднага след телесните
увреждания, получени от П. Г. във връзка с твърденията ни в подкрепа на
СМУ, напълно съвпадат телесните увреди, описани в удостоверението, което е
приложено по делото. Снимките са с поставени ръкописно номера от 1 до 5.
АДВ. Ж.: Поддържам оспорването си като мотивите ми са същите. Не е
ясно от кого и кога са направени. Още повече от кого са нанесени
уврежданията.
АДВ.Г.: Моля да допуснете даването на обяснения на подсъдимата М. Т.,
която е заснела състоянието на А. Г. с нейния телефон. Моля да допуснете да
даде допълнителни обяснения и ще стане ясно от кой, как и кога са направени
снимките.
Съдът по искането за приобщаване на представените снимки с писмото
и днес представените от адв. Г. ще се произнесе, след като изслуша
подсъдимата М. Т., с оглед на което счита, че е основателно искането на адв. Г.
за даване на допълнителни обяснения от подсъдимата Т., още повече че право
на всеки подсъдим е да даде обяснения, когато пожелае, в рамките на процеса
и съдът не може да ограничава това право.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на подсъдимата М. Т..
Пред подсъдимата са представените от адв. Г. 5 броя цветни снимки
номерирани от 1 до 5.
ПОДС. М. Т.: Тези снимки са направени от мен с моя телефон. АЗ съм ги
предоставила на адв. Г.. Едната снимка я снимах веднага вечерта, тя е снимана
5
минути, след като свърши всичко. На снимка 4 снимах майка ми веднага след
инцидента, на нея се вижда, че носът й е удвоен, под дясната скула има
подпухнало и още е червено, след това на другия ден, като я видях, се
уплаших. Снимах я на 17-ти пак, защото ставаше все по-зле. Всички останали
снимки ги правих на следващия ден. Мисля, че освен тези 4 снимки, които
останаха – с номера 1,2,3 и 5, има и още снимки, които нося в себе си, на които
съм снимала на едната врата й, а на другата снимка е ръката й. Аз нищо не бях
забелязала като се прибрахме, но започна да й се замайва главата и да й става
лошо и видях, че носът на майка ми е подут. Закарахме я в спешното в
Септември и казаха, че носът й може да е счупен, изпратиха ни в Пазарджик,
снимаха я и казаха, че има някаква костица, която шава, някакъв хрущял, но
не е счупено. На другия ден тя стана, както се вижда на другите 4 снимки и на
тези двете, които аз Ви показвам на ръката и на шията. Аз викам „дай да те
огледам, нещо друго имаш ли“, аз като започнах да я оглеждам и видях, че тя
има синини. Всички тези снимки ги направих с телефон, с моя телефон. В
момента съм с нов телефон, който е на 4 месеца. Този, с който ги правих
снимките, е вкъщи, на него могат да се видят датите, на които са направени
снимките, начупен му е целият дисплей, но работи. В момента не го нося в
себе си.
Понеже се сетих, че имам облак в интернет и тук съм си възстановила
всички снимки от счупения телефон, те излизат с дата отдолу кога са снимани,
в момента нося мобилния си телефон и от него могат да се видят.
С разрешение на съда подсъдимата извади мобилния си телефон, след
което ПРЕДОСТАВИ на съда и на страните всяка една от заснетите снимки с
информация за датата и часа на извършеното заснемане за всяка една от тях.
ПОДС.Т.: На телефона се вижда, че снимка номер 4 е направена на
16.08.2024г. в 23:40ч. Снимка номер 2 е направена на 17.08.2024г. в 17:49ч.
Снимка номер 5 е направена на 17.08.2024г. в 17:49ч. Снимка номер 3 е
направена на по-следващия ден на 18.08.2024г. в 21:07ч. Снимка номер 1 е
направена на 18.08.2024г. в 10:55ч. Представените от мен снимки, които
номерирам с номер 6 и номер 7 тях също ги имам запазени – снимка номер 6 е
направена на 19.08.2024г. в 14:24ч. и снимка номер 7 е от 19.08.2024г. в 14:24ч.
След това тези снимки ги извадих във фото и са снимките, които
представихме с адвокат Г.. Те си седяха в нас, нямахме представа, че ще се
съдим с господата. Като казах господата, имах предвид и другите свидетели,
6
които също участваха, не само тъжителя. Искахме да започнем дело, но г-н П.
ни каза да изчакаме, защото полицията да си свърши работата и ще стане ясно
кога трябва да подадем иск, те ни изпревариха. В деня, в който дадохме
обяснения в полицията, в същия ден те подадоха иска срещу нас, в този ден
майка му на П. Г. ни каза „Хайде да спрем всичко и тези разправии“, ние
казахме „добре“, но те пускат иск. Тези снимки си ги пазехме за нас. Тези
двете снимки, които Ви представих, искам също да бъдат приети, не само
тези, които представи адвокатът.
АДВ.П.: Нямам въпроси, но е така, както го казва Т.. Нашата идея беше
да заведем ние дело в полицията.
АДВ. Ж.: Противопоставям се на приемането на тези снимки, под
въпрос е техническата годност на устройството. Защитата представи СМУ, в
което са описани уврежданията, които е претърпяла евентуално вследствие на
възникналата физическа саморазправа подсъдимата А. Г.. Те имат право на
защитна позиция, но тези снимки са недопустими, доколкото съгласно
гласните показания се установява, че ударите не са нанесени от тъжителя.
Доколкото заседанието беше отложено за пледоария, съм се запознала
подробно. Оспорвам техническата годност, автентичността и поддържам, че
снимките са манипулирани. Считам, че е ирелевантно и се цели шиканиране
на съдебния процес.
Съдът счита, че следва да приеме и да приобщи по делото като
веществени доказателства представените от адв. Г. и от подсъдимата Т. цветни
снимки, направени с мобилния телефон на подсъдимата и изготвени във
фотостудио, като счита, че тъй като представените от адв. Г. с молба снимки
са две и представляват копие на черно-бели снимки и които са сред
представените цветни снимки, счита, че следва да приобщи единствено
представените от него и от подсъдимата цветни снимки и да не приобщава по
делото представеното копие на две черно-бели снимки.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИОБЩАВА като веществени доказателства по делото 7 броя снимки,
съответно номерирани с номера от 1 до 7.
ОТКАЗВА да приеме по делото като веществено доказателство копие на
два броя черно-бели снимки.
7
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания. Да се
приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Ж.: Моля да постановите присъда, с която на първо място да
признаете за виновен Й. Г. по повдигнатите и поддържани два броя
обвинения, а именно нанасяне на лека телесна повреда на тъжителя П. Г.,
както и обида, нанесена публично. В няколко проведени открити съдебни
заседания бяха събрани множество писмени и гласни показания, с които
безспорно се установи, че има осъществено деяние по чл.130 ал.2 от НК, че е
осъществено от дееца и субект на престъпление Й. Г. и че е осъществено
виновно. На първо място по делото е прието като писмено доказателство
СМУ №324/24г., издадено на 19.08.2024г. от съдебен лекар д-р П., от което се
установява, че безспорно тъжителят П. Г. е претърпял лека телесна повреда и
са му причинени травматични отоци, охлузване кръвонасядане по главата и
крайници, без разстройство на здравето, които са му причинили болки
страдания. Съдебният лекар е посочил и механизмът, по който може да бъдат
получени тези увреждания. В тъжбата сме поддържали, че подсъдимият Й. Г. е
ударил с юмрук в областта на гърба тъжителя. Това наше съответно обвинение
се доказа от показанията на разпитания малолетен свидетел М. С., който е бил
пряк свидетел очевидец. Умисълът се извежда от действията на подсъдимия,
поводът и мотивът се изясниха именно от разпитания малолетен свидетел,
включително и от дадените обяснения защитна позиция на подсъдимия,
доколкото малолетният свидетел е ядосал подсъдимия Й. Г., вследствие на
което тъжителят се опитал да го защити. Безспорно от събраните показания се
касае за поредица от телодвижения, осъществени от Й. Г., целящи постигането
на определен резултат - причиняване на болки и страдания, вследствие на
нанесена телесна повреда и засягане физическата неприкосновеност на
тъжителя. От събраните гласни показания от разпитаните свидетели се
установи, че няма реторсия, доколкото към онзи момент тъжителят не е
отвърнал по никакъв начин, за да се защити. Т.е. поддържам, че е абсолютно
неоснователно възражението на защитата за прилагане на чл.130 ал.3 от НК.
8
За да може да бъде приложена реторсия и да даде основания да се освободят
от наказателна отговорност и двете лица, следва от едно и също
правоотношение, което е възникнало, деецът да отвърне веднага, нанасяйки
същата по вид телесна повреда. В тази връзка все още се прилага и ТР
№91/01.11.61г., като се посочва в него изрично кога е целесъобразно да се
приложи реторсия и кога може да се приложи. Ирелевантна е тази защитна
позиция. На следващо място, няма как да се приложи реторсия и
поддържаната от защитниците закана за убийство, доколкото в предпоследно
открито съдебно заседание беше разпитан служител от РУ-Септември, където
се изясни, че при висящо производство са извършени действия във връзка с
депозирана жалба от страна на подсъдимия. Заканата за убийство е
престъпление по чл.144 от НК с различен обект и няма как да се приеме за
реторсия. Считам, че безспорно се доказа и престъпление, осъществено от Й.
Г. по чл.146 от НК за думата „крадец“. От показанията на Л. Р. се установи, че
същата е чула и възприела обидата, самата употребена дума „крадец“ е
обидна, засяга честта и достойнството, тя е казана в присъствието на
подсъдимия, същият я е възприел непосредствено. На следващо място, не
може да се приложи реторсия, доколкото тъжителят не е отвърнал на обидата.
По отношение на предходното престъпление, тъй като забравих да обсъдя
едно доказателство, което е релевантно - от събраните гласни показания става
ясно, че има последваща саморазправа, а именно че Й. Г. е бил бит с дървен
кол, доколкото от самите показания на свидетелите, така и от дадените
обяснения се установява, че дори и той да е претърпял телесни увреждания, те
не са били нанесени от П. Г., а евентуално от друго лице А. Г., с оглед на което
няма как да се приложи реторсия. Запозната съм с определението на съдебния
състав, досежно че се касае за две престъпления, още с тъжбата сме
поддържали, че същите са извършени в условията на съвкупност и моля да
съобразите и по двете престъпления, че не следва и не може да бъде приложен
чл.78 ал.7 от НК, т.е. не може да се освободи от наказателна отговорност, тъй
като това са множество престъпления и законодателят въвежда такава забрана.
По отношение на предявения граждански иск моля да бъде уважен в пълен
размер, доколкото бяха събрани гласни показания за доказване
основателността на иска и за периода на възстановяване. В тази насока
показния дадоха Л. Р. и К. Г., именно за преживения от него стрес, силно
главоболие и унижено достойнство. Моля да приложите чл.52 от ЗЗД, да
9
съобразите трайната съдебна практика, както и че обезщетението не е
абстрактно понятие. Моля да се приложи ППВС №4/1968г., с оглед на което да
се съобрази периода на възстановяване, болките, страданията в личния и
социалния живот и да се определи разумно обезщетение.
По отношение на останалите подсъдими считам, че от събраните гласни
доказателства на разпитаните свидетели по несъмнен начин се доказа
поддържаното обвинение, а именно нанесена лека телесна повреда в
условията на съизвършителство. На първо място, именно показанията на
свидетелите А. Г. и А. Г., които са преки очевидци, се установява, че на
16.08.2024г. около 21ч тъжителят е бил в заведение заедно с двамата
свидетели на ул. „***“ в гр.В.. Когато подсъдимата М. след предварителен
сговор, доколкото самите подсъдими дадоха и такива обяснения, а именно
търсят П., за да се разберат, за да говорят, от действията на подсъдимите се
извежда умисъл за съучастие. Какво се разбира – задружна съвместна дейност,
когато две или повече лица имат предварителен сговор, общ умисъл по
постигане на една конкретна цел и резултат. С дадените от тях като защитна
позиция показания се установи, че всички заедно са тръгнали, имали са
уговорка, чакали са се пред кафето, заведението, където е бил частният
тъжител, вследствие на което М. Т., както от показанията на А. Г. и А. Г. се
доказа, че същата е влязла със стъклено шише от сок и е извела подсъдимия
навън, където същият е бил чакан от А., А. и М.. Показанията в тази насока на
двамата свидетели са кратки, точни, ясни и непротиворечащи, дори след
проведените очни ставки. Установи се, че не тъжителят е бил лицето, което да
провокира подсъдимите, не е нанесъл удар, а е реагирал М. Г.. Пак от
показанията се установява, че М. Т. е нанесла удар в гърба на П. Г. с шишето,
което е държала, а А. Г. го е порязала със счупена чаша. Установява се пак от
показанията на А. Г., че А. Т. му е нанесъл удари на П. в областта на
предмишниците. Не се събраха показния, които да установят П. да е отвърнал
на ударите на А.. Няма как да бъдат ценени показанията на К. Г., доколкото
същите са самоизключващи се и противоречащи. Не на последно място
свидетелят Б. Г., който е свидетел на защитата, изрично посочи, че той е
държал П., а не че П. е нанасял удари. В тази връзка не се събраха показания и
възможно ли е изобщо приложението на реторсия по отношение на който и да
е от четиримата подсъдими. Поддържам, че показанията на двамата свидетели
А. Г. и А. Г. доказват по несъмнен начин повдигнатото обвинение. Същите са
10
последователни, непротиворечиви и описват факти, които са допринесли за
разкриване на обективната истина. Моля при ценене на показанията да
вземете предвид, че всеки свидетел има свои специфични особености за
възприемане и възпроизвеждане на наблюдаваните от него събития. Няма как
да очакваме едни и същи лица, присъствали на едно и също събитие, да го
възпроизведат по един и същи начин, както и че всеки един свидетел е
възпроизвел това, за което е имал обективна видимост. Те свидетелстват за
извършване на деянието житейски последователно и логично. Не следва да
бъдат ценени показанията на разпитаната свидетелка Н. Т. и свидетеля Б. Г.
досежно въведената защитна позиция, че тъжителят е носил в себе си нож, тъй
като от множеството разпити, които проведе съдебният състав и очни ставки,
не се установи от къде е ножът, какъв е размерът, 10 см или 20 см, има ли
дръжка, няма ли, откъде е носил този нож, тъй като от показанията се
установи, че същият е бил с къси панталони. Не се доказа съответно и
обстоятелство, че П. Г. е нанасял удари на А. Г., вследствие на което е
причинил лека телесна повреда. От събраните гласни показания се установи,
че А. Г. евентуално е била във физическа саморазправа с единия от
разпитаните свидетели А. Г.. Не се доказа П. Г. да е упражнил физическо
насилие и на М. Т., доколкото единствено в тази насока са обясненията на
подсъдимата, която има право да даде и неверни обяснения. Обясненията,
които дават М. и нейният съпруг А. Т., сами по себе си, с оглед задълбоченото
изчитане, са самоизключващи се, противоречащи, тъй като самият А.
поддържа, че той й е помогнал, че я е спасил, а самата М. поддържа, че изобщо
не е видяла съпруга си и изобщо не й е помагал. Няма как да бъдат ценени
показанията на свидетелката К. Г., които имат противоречив характер с оглед
обстоятелства дали е присъствала. Някои от свидетелите заявиха категорично,
че тя тази вечер не е била там. Съмнение буди и мълчанието, което тя имаше
пред съдебния състав с оглед зададени едни и същи въпроси, но с
перифразирани думи. Същата не бе сигурна в отговорите и даде различни
отговори. В края на краищата един път поддържа, че била с гръб, втори, че тя
е влязла в свадата, което не се установи с оглед мястото и пространството къде
се е намирала въпросната свидетелка и дали е възприела нещо. Безспорно по
делото има събрани гласни показания, а бяха представени и писмени
доказателства, които установяват силно влошените отношения между двете
страни по повод висящо гражданско дело за реално ползване, което само по
11
себе си обосновава и мотив от страна на подсъдимите за извършване на
престъпното деяние, а субективната страна относно тяхната виновност
безспорно се извежда както от предварителния сговор, че всички заедно са
тръгнали, така и от техните действия, а именно физическа саморазправа на
тъжителя и отмъщение. Това е била и целта - да му причинят физически болки
и страдания, да го унижат като човек и личност.
С оглед на гореизложеното моля да постановите присъда, с която да
признаете подсъдимите за виновни по поддържаното в тъжбата обвинение.
Моля при постановяване на Вашата присъда и определяне на наказанията да
отчетете, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Считам, че са налице утежняващи такива, доколкото тези обстоятелства стоят
извън предмета на делото, но те се касаят до това могат ли да формират вина и
да възпрат дееца от извършване на съответното деяние. Налице са именно
утежняващи вината обстоятелства, доколкото защитата поддържа, че техният
баща и подсъдим Й. Г. е претърпял физически увреждания, вследствие на
нанесен побой следобед от негови роднини, също от страната на Г.. В този
случай това са обстоятелства, които стоят извън решението за формиране на
вина, но сами по себе си следва да възпират подсъдимите от предприемане на
последващи действия и саморазправа. Моля да съобразите по делото
справките за съдимост, в случай че са налице основания за прилагане на чл.78
от НК по отношение на някой от тях, моля да го приложите. Претендираме
разноски в размер на 1000 лева, съобразно по наредбата - 600 лева за
наказателното производство и 400 лева за гражданските искове.
АДВ.Г.: По двете обвинения срещу Й. Г. не се събраха достатъчно
доказателства изобщо деянията да са извършени. От писмените доказателства,
докладните записки и преписката в РУ-Септември се доказа мотивът частният
тъжител да заведе иска в съда, а именно спор за имот. Тъжителят в
първоначалните си саморъчни писмени обяснения на л.14 не сочи да е имало
инцидент с Й., нито да е бил удрян от него. Едва на л.22 от преписката,
няколко дни по-късно, след като вече е бил упълномощил адвокат след
26.08.2024г., той за първи път в обяснение на компютър в РУ-Септември сочи,
че бил удрян от Й. Г.. Може да си даде сметка съдът на какво се дължи този
факт и защо П. изменя показанията си. Причината е Й. Г. да не може да бъде
свидетел, затова е посочен като подсъдим. Единственият свидетел на
събитията от обяд е детето М., което пред съда в показанията си посочи
12
„удари го тука в тялото отпред“ и посочи мястото на удара, но според тъжбата
тъжителят е получил удар в лявото рамо на различно място, а според СМУ на
П. Г. в тялото няма никакви видими увреждания, а в гърба не се констатира
увреда. Неговите телесни увреждания са на други места и не съответстват на
описаното в тъжбата. От доказателствата е безспорно доказано, че Й. е жертва
на побой, а не П., за случката от обяд. От записа на тел. 112 чуваме, че
тъжителят казва, че лице му се заканва, но не казва, че е понесъл удари, че е
бил обиден и наклеветен. Освен това, проследявайки хронологията на
събитията виждаме, че П. е участвал в още един инцидент вечерта, след което
се е снабдил със СМУ, което констатира телесните му увреждания, т.е. в
момента на издаване той е имал телесни увреждания, но не е доказано
безспорно кои от тях на кой инцидент се дължат, кои от тях са следобед и кои
вечерта. Специално за Й. не може да се приеме за доказано, че е причинил
телесна повреда. От записа на тел.112 Й. твърди, че е бит от П.. Ако съдът
приеме за доказано деянието на Й., то би бил налице институтът на
реторсията, който се прилага по законосъобразност. По другото обвинение, че
тъжителят бил наречен „крадец“, свидетелят М. сочи и в протокола от
съдебното заседание е записано „не съм чул“. Свидетелят, който се е намирал
непосредствено до тъжителя, не е чул. Не могат да се приемат показанията на
Л. Р., която казва, че през две къщи е чула думата „крадец“. Проследявайки
хронологията виждаме, че обвинението, след като разбира, че М. не е
достатъчен да докаже обвинението, затова е поискало Л. Р. като свидетел, за
да дойде пред съда и да каже, че е чула нещо, което не може да бъде доказано
по друг начин, освен ако тя не го каже пред съда. И по двете обвинения Й.
следва да бъде оправдан и моля да му бъдат присъдени разноски.
Относно М. Т. тъжителят в писмените си обяснения от преписката на
РУ-Септември казва, че получил одраскване от жените и че му се клатят
зъбите, но в СМУ такова телесно увреждане не е констатирано. Безспорно се
събраха доказателства, че М. е удряна от П. в гърба, А. Г. и А. Г. през това
време са били пред нея, така че би следвало да се приеме и е безспорно, тъй
като няма кой друг да е удрял М. освен П.. Отново е налице институтът на
реторсията. Приложили сме неоспорено СМУ, което удостоверява тези
травматични увреждания на М.. Относно А. Г. не се твърди изрично, че А. е
упражнила физическо насилие на П., тя е посочена като присъстваща по
време на инцидента като лице, което нанася удари, но моля съдът да обърне
13
внимание на СМУ, където самият тъжител е заявил пред лекаря, че е бил
удрян от А., М., А. и Магдалена. Не е посочено, че е удрян от А., посочена е А.
и никъде от делото не става ясно кое лице наричаме А.. Самата А. също има
СМУ за телесни увреждания, снимки са приложени, установи се по какъв
начин са направени снимките, не се доказа и не беше поискана експертиза,
която да установи дали са манипулирани телефонът или снимките. Тук е
налице отново институтът на реторсията. М. и А. се намират в защитна
позиция, били са нападнати от П., който е имал нож. Това се доказа не само от
свидетелите, а самите полицейски служители пред съда заявиха, че им е било
казано, че П. носи нож, опитали са се да го намерят, но не са успели. От тел.
112 чуваме, че П. казва „ще дупча някой друг“. Наличието на нож в П. е
наложило М. и А. да защитят както себе си, така и своите роднини и своите
близки, специално А. съпругата си. Именно жените са понесли ударите от П.,
а М. и А. са се предпазвали от нападението. По отношение на М. и А. е налице
случай на неизбежна отбрана, тъй като са били обект на нападение от частния
тъжител. Нож също е забелязан и от свидетеля Й. Г.. М. и А. са имали право да
го отблъснат със сила, но не са го направили, за да не продължава конфликтът.
Съгласно чл.12 от НК е налице неизбежна отбрана, когато има нападение не
само над отбраняващия се, но и на друго лице, това е М., която е била свалена
на земята. Те са действали в рамките на необходимите предели, за да
отблъснат нападението. Моля подсъдимите да бъдат оправдани и да им бъдат
присъдени разноски.
АДВ. П.: Поддържам напълно становището на колегата и фактите, които
той изложи. Всичко е така, както е посочено в неговото изказване. Моля да
бъдат оправдани всички подсъдими по делото, тъй като те са пострадалите. В
случая е имало и изваждане на нож, което е потвърдено от Б., че нож П. е
извадил и всички е трябвало да вземат мерки, за да не се допусне
непоправимото. Затова и поводът за това събитие вечерта няколко часа преди
това е преднамерено предизвикано от страна на П. по повод това дело, което е
заведено, където Й. казва, че многократно е предупреждаван да оттегли
искането си по делото за спора за застъпването на тези части за двата съседни
имота, поради което са възникнали и тези събития в този ден. Моля да бъдат
оправдани всички и да бъдат присъдени разноските, направени от наша
страна.
РЕПЛИКА АДВ.Ж.: Моля да вземете предвид, че процесното висящо
14
гражданско дело не е между П. и Й., доколкото П. не е собственик и няма
отношение към собствеността. Категорично оспорвам въведената защитна
позиция, че се касае за неизбежна отбрана, както и че М. и А. са се опитали да
защитят подсъдимата М.. Бяха събрани показания в тази насока, от които се
установи кой инициира физическата саморазправа. За да се приложи
неизбежна отбрана и да се приеме, че е налице изключителна обществена
опасност на деянието, е необходимо да имаме деец, който предприема
противоправни или престъпни действия и друго лице, което в рамките на
необходимите предели да защити себе си или друго лице от това
противоправно поведение. В настоящия случай безспорно се касае за
нападение и провокация от страна на М.. На следващо място от показанията
на свидетелката Н., която е разпитана в качеството на свидетел, а не като
защитна позиция, се установява, че тя се е опитала, доколкото могат да бъда
прецени нейните показания, тъй като са противоречиви и заинтересовани,
помогнала да спаси М., а не нейният брат и съпруг. На следващо място, за да
се приложи реторсия, следва да се установи конкретно деяние спрямо
конкретно лице и съответното лице да е отвърнало непосредствено. В тази
насока защитата не успя да установи тъжителят да е нанасял удар, то не може
да бъде в тяхна тежест, но с оглед защитната позиция.
ДУПЛИКА АДВ. Г.: Тъжителят сам твърди, че е участвал в два
различни инцидента по време, на които е получил телесни увреждания, след
което извадил едно общо СМУ. Аз считам, че съдът не може да различи кои
телесни увреждания се дължат на едни лица, кои на други. Вместо да отиде да
играе карти да беше извадил едно СМУ след първия инцидент и след втория
инцидент второ, за да могат да се открият разликите. Обвинението е
недоказано и съдебната практика в тази насока е безспорна. Когато два пъти
те бият, следва да имаш две СМУ.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия Й. Г.: Тези хора многократно
са ме сплашвали заради това място. Моля да бъда оправдан, нямам вина, не
съм удрял никого, това момче го използват за техни нужди.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия Й. Г.: Да бъда оправдан.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата А. Г.: И аз същото искам
да кажа, да съм оневинена и децата ми. Не сме отишли с цел да ги бием, в
двора е пълно с дърва и ако искаха, щяха да ги смелят, но те искаха
доброволно да питат какво и защо е станало това с баща им. А те ще станат да
15
им счупят главите.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата А. Г.: Да бъда оправдана.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия А. Т.: Считам, че има
достатъчно доказателства по делото за нашата невинност. Лично за мен
считам, че не съм виновен. Всичко е лъжа и е инсценирано, даже обясненията
са лъжливи, лъжат в тяхна полза, а ние казваме истината. Не се чувствам
виновен и дали искам да съм оневинен, аз нищо не съм направил. Те трябваше
да бъдат съдените, не ние.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия А. Т.: Да бъда оправдан за нещо, което
не съм извършил.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия М. Г.: През изминалите
съдебни заседания сме казали, каквото имаме да кажем. Оставям на съда да
реши кое е истина и кое не.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия М. Г.: Невинен съм.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимата М. Т.: Аз бих искала да
кажа, че не ни се разминават обясненията със съпруга ми. Обясних кой ме
измъкна от ръцете на П., ако не е бил там, защо е тук и е обвинен. Съдът е
компетентен, всичко е налице, те са ни изпреварили с делото. Искахме без
скандали да мине всичко, те решиха да се изкарат прави. Щеше да има по-
големи последствия за П., ако ние петимата го обвиним. Аз съм невинна. Ако
той има от мен наранявания от стъкло или чаша, той няма белези нищо. Аз
имам от 10 години белези от порязване. При условие че има порязване, в
медицинските винаги има снимки.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата М. Т.: Аз съм невинна за нещо, което
ме обвиняват.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си, след
което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16:07 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16