№ 58
гр. Раднево, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100781 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.
98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД срещу И. Д. И.. Ищецът твърди, че в качеството си
на краен снабдител и доставчик от последна инстанция съгласно ЗЕ и
нормативните актове, издадени от ДКЕВР, продава електрическа енергия на
клиентите си при публично известни общи условия. Твърди, че съгласно
общите условия, влезли в сила на 27.06.2008 г., имал задължение да снабдява
ответника с електрическа енергия и да му предоставя мрежови услуги за обект
на потребление с ИТН 2211044, находящ се в с. Т., община Раднево, при
открит на ответника клиентски номер **********. Твърди, че в изпълнение на
задълженията си е предоставил на ответника услуги в посочения обект за
периода от 25.11.2023 г. до 24.02.2024 г. на обща стойност 426,43 лв. Твърди,
че върху претендираната сума от 426,43 лв. ответникът дължи обезщетение за
забава в размер на 19,39 лв. за периода на забава от 11.01.2024 г. до 21.05.2024
г. Твърди, че за вземането била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 426/2024 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на
известните адреси при процедурата по връчване на книжата по заповедното
1
производство, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК следвало да
предяви установителен иск за вземането си. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено вземането по заповедта
за изпълнение. Заявява претенция за разноски за исковото и заповедното
производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Д. И., чрез
особения представител адв. Х. Х., в който взема становище за допустимост, но
поддържа неоснователност на исковете. Твърди, че се установява ответникът
да е съсобственик и не се знае каква е неговата част от съсобствеността, както
и защо ищецът фактурира изцяло на името на ответника, а не и на другите
съсобственици. Твърди, че няма данни ответникът да е клиент на ищцовото
дружество.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, достигна до
следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 426/2024 г. по описа на РС-Раднево е видно, че
същото е образувано по заявление по чл. 410 ГПК, депозирано от ищеца на
23.05.2024 г., по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 257 от 27.05.2024 г. за сумата от 426,43 лв. главница,
представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода от
25.11.2023 г. до 24.02.2024 г. в обект на потребление, находящ се в с. Т.,
община Раднево, ИТН 2211044, клиентски номер **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2024 г. до пълното й
погасяване, и сумата от 19,39 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 11.01.2024 г. до 21.05.2024 г. С предявените
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК се претендират същите суми от длъжника
по заповедното производство. Същевременно е видно, че ищецът е предявил
иска в 1-месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това
установителният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
За основателност на исковете на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е
разпределил доказателствената тежест както следва: по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК ищецът следва да докаже, че ответникът е бил
клиент на ищцовото дружество за снабдяване с електрическа енергия и
предоставяне на мрежови услуги на обект с ИТН 2211044, находящ се в с. Т.,
2
община Раднево, при открит на ответника клиентски номер **********, както
и че е доставил твърдяното количество електроенергия през процесния период
от 25.11.2023 г. до 24.02.2024 г. на обща стойност 426,43 лв., и уговорени дни
за плащане на паричното задължение или покана за плащане.
По делото е прието като писмено доказателство справка от АВп от
14.05.2024 г. /л.10/, от което е видно, че ответникът И. Д. И. и лицето С. Д. И.
са закупили на 04.01.2011 г. поземлен имот УПИ III-25 с площ от 3440 кв.м. в
с. Т., община Раднево, ведно с находящи се в имота сгради. С писмо от
23.03.2016 г. ищецът е уведомил ответника И. Д. И., че съгласно справка от
ИКАР от 2016 г. са установили, че той е собственик/ползвател на имота в с. Т.,
ул. № 0, ИТН 2211044, клиентски номер **********, считано от 04.01.2011 г.,
че са пристъпили към служебна промяна на клиентските данни въз основа на
постъпилите при тях данни, а при необходимост би могъл да представи
необходими документи в тази връзка. Действително, видно от справката е
налице и друго лице в съсобственост, а именно С. Д. И.. Видно е обаче, че
никое от тези лица не са направили постъпки за промяна на партидата, поради
което служебно е сторено това, като фактурирането се осъществява на едно
лице, а не едновременно на всички съсобственици. Още повече няма данни за
дяловете в съсобствеността и няма как електроразпределителното дружество
да си измисли и дялове за съсобствеността или да събира данни за това.
Отговорността за подаване на тези данни за промяна на партидата са в
задължение на ответника и другото лице, придобило собствеността. Тяхното
неизпълнение на задължението им не може да се вложи в тежест на ищеца,
което е видно да е бил коректен в отношенията си по доставка на
електроенергия в електроснабдения имот. След като в дадената му
възможност ответникът не е отишъл да представи документи за промяна на
данните по партидата, то същият се е съгласил с промяната. Тя е осъществена
още през 2016 г. За пълнота тук ще се отбележи, че видно от справката НБД
„Население“ ответникът е регистриран да живее в с. Т. от 20.01.1998 г. /л.12 на
заповедното производство/.
С оглед на тези обстоятелства, съдът намира, че с промяната на
партидата и достъпа до мрежата ответникът е сключил с ищеца договор за
доставка на ел.енергия до процесния недвижим имот. Поради това се
установява наличие на облигационни отношения между страните по
3
отношение на достваката ел.енергия за процесния имот от страна на ищцовото
дружество.
За периода от 25.11.2023 г. до 24.02.2024 г. ищцовото дружество е издало
2 броя фактури за доставки на ел.енергия в процесния имот в с. Т., както
следва:
1. фактура № ********** от 31.12.2023 г. за доставка в периода от
25.11.2023 г. до 24.12.2023 г. на стойност 333,66 лв. с ДДС, с падеж
10.01.2024 г.
2. фактура № ********** от 29.02.2024 г. за доставка в периода от
25.01.2024 г. до 24.02.2024 г. на стойност 92,77 лв. с ДДС, с падеж
11.03.2024 г.
Въпросните фактури доказват доставката на ел.енергия в процесния
период, тъй като не са оспорени от ответника в хода на процеса, издадени са
след отчитане на електромера в имота, не са оспорени от ответника и пред
ищцовото дружество по реда на общите условия за доставка. Въпреки това
обстоятелство съдът намери за нужно допускането на СТЕ за установяване на
доставката. От приетото заключение на СТЕ е видно, че за процесния период е
доставена ел.енергия, отчетена е и е фактурирана правилно, както и
мрежовите услуги. Отчитането на електромера е ставало чрез оптична глава за
автоматично четене и чрез запис от клавиатура, а отчетените количества
отговарят на фактурираните количества. От СТЕ е видно, че използваният
електромер в процесния период е минал нужната проверка по ЗИ и има
необходимите стикери за това, пломби и знаци. Видно е също, че
електромерът е свален и изпратен за проверка на 12.02.2024 г., минал е
проверката и е удължен срока му на ползване до април 2030 г. От отговора на
последния въпрос на СТЕ е видно, че процесният електромер, отчел
количеството ел.енергия, е бил монтиран в имота на ответника в с. Т. с ИТН
2211044.
Поради горните обстоятелства съдът намира, че в процесния период от
25.11.2023 г. до 24.02.2024 г. ищцовото дружество е доставило на ответника
ел.енергия в размер на фактурираната стойност, която е общо в размер на
426,43 лв. с ДДС. Това налага краен извод за основателност на установителния
иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за претендираната главница.
По отношение на обезщетението за забава съдът намира, че същото е
4
основателно в претендирания размер, като мораторното обезщетение е в
размер на 19,39 лв. за периода общо от 11.01.2024 г. /падеж на първата
фактура/ до 21.05.2024 г., два дена преди датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, изчислено от съда с калкулатор за законна лихва съгласно чл. 162
ГПК. Затова и установителният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта за
мораторното обезщетение се явява основателен и ще се уважи също в цялост.
По разноските:
Поради уважаването на исковете на ищеца, същият има право на
разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 25 лв. за заповедното производство и 75 лв.
държавна такса за исковото производство, които следва да му се присъдят. С
оглед изключително ниската правна и фактическа сложност на делото следва
на ищцовото дружество да се присъди и в минимален размер юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и
в размер на 150 лв. за исковото производство съгласно чл. 25, ал. 1 от същата
наредба. Следва да се присъдят като разноски и платеното възнаграждение за
особен представител на ответника в размер на 400 лв., както и 600 лв. платено
възнаграждение на вещото лице по СТЕ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Д. И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. Т., община Раднево, дължи на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 426,43 лв. (четиристотин двадесет и шест лева и 43 ст.) -
главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за
периода от 25.11.2023 г. до 24.02.2024 г. в обект на потребление, находящ се в
с. Т., община Раднево, ИТН: 2211044, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2024 г. до пълното й погасяване, и сумата от
5
19,39 лв. (деветнадесет лева и 39 ст.) , представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 11.01.2024 г. до 21.05.2024 г., за които вземания
е издадена заповед № 257 от 27.05.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 426/2024 г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Т.,
община Раднево, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, с адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 1300
лв. (хиляда и триста лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител и за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6