Решение по дело №761/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260114
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 9 април 2021 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20205610100761
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       260114                                             17.12.2020 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на осемнадесети ноември   ........…….................................................

през две хиляди и двадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Теодора Димитрова ............................................. и в присъствието на прокурора …..…………....................................... като разгледа докладваното  от съдия Андреев ...............…................................…...…    гр.д. № 761 по описа

за  2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.    

                        ИЩЕЦЪТ –  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД гр.София твърди, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 от 31.10.2017 г. придобил вземането на „Сити Кеш“ ООД против ответника, произтичащо от Договор за паричен заем № 89921 от 03.10.2016 г. Цедентът бил упълномощил ищеца за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. До ответника били изпратени 2 бр. уведомления. Прилага към исковата молба уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на длъжника. На ответника бил предоставен заем в размер на 1100 лева, като с подписа си заемателят удостоверил получаването на сумата, като същият се задължил да върне общо сумата от 1222,31 лева, представляваща чиста сума и договорна лихва. Договорната лихва била в размер на 122,31 лева, на 27 равни седмични вноски по 45,27 лева, като първата вноска била платима на 10.10.2016 г. и последната на 10.04.2017 г. Заемателят не изпълнявал в срок задълженията си и допуснал забава за плащане в срок на 4 бр. седмични вноски, при което настъпила автоматична предсрочна изискуемост, считано от 05.12.2016 г., при която заемодателят имал право да начисли неустойка за предсромчна изискуемост в размер на 20% от дължимата по договора сума. Така била начислена неустойка в размер на 317,04 лева. Заемателят не изпълнил задължението си да предостави две от посочените обезпечения, като поради неизпълнение на това задължение била начислена неустойка в размер на 732,49 лева, разсрочена на 27 равни вноски в размер на 27,13 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по заема. До момента заемателят погасил 369,58 лева, с която са погасени: главница – 186,92 лева, 39,43 договорна лихва, 143,23 лева неустойка за неизпълнение. В образуваното заповедно производство, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за сумите: 913,08 лева – главница, 82,88 лева -  договорна лихва за периода от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 589,26 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 317,04 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, 264,83 лева – обезщетение за забава от 06.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.  Претендира деловодни разноски.

                        ОТВЕТНИКЪТ – К.К.И. *** - призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. Назначеният особен представител адв. Д.К. *** оспорва иска по основание и размер. Излага доводи валидното сключване на договора за цесия и уведомяването на длъжника. Счита, че ответникът не е бил уведомен за извършената цесия. Счита, че представеният договор за заем за недействителен, поради неспазване на разпоредбите на ЗПК. Счита, че клаузите за неустойка за неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение  е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, а същевременно същата била и неравноправно по смисъла на ЗПК и ЗЗП. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане с недължимо платените суми за неустойка.

                        Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

                        По заявление на ищеца от 31.05.2019 г. е образувано ч.гр.д. № 1433/2019 г. по описа на РС-Хасково и против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 682/05.06.2019 г. за сумите: 913,08 лева – главница по договор за паричен заем № 89921/03.10.2016 г., с 82,88 лева договорна лихва от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 589,26 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 317,04 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, 264,83 лева – обезщетение за забава от 06.12.2016 г. до 30.05.2019 г. и законна лихва върху главницата от 31.05.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 43,34 лева – дт, 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. 

                         Посочено е, че вземането произтича от: неизпълнение на задължение за връщане на парична сума по договор за паричен заем № 89921/03.10.2016 г. сключен между длъжника и „сити кеш“ ООД, и обявена предсрочна изискуемост на целия кредит, вземанията по който са прехвърлуни на 31.10.2017 г. с Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на вземания от 31.10.2017 г., за което длъжникът е бил уведомен. 

на 27.03.2015 г. длъжникът сключил договор за кредит „Бяла карта“ с № 429479                Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

                        На 03.10.2016 г. в гр.Хасково между „Сити Кеш“ ООД и ответника  е сключен Договор за паричен заем № 89921, при параметри: размер 1100 лева, погасителна вноска 45,27 лева, платима на ден понеделник, седмична, ГПР – 49,277%, 27 бр. вноски, ГЛП – 40,08%, дата на първо плащане 10.10.2016 г., дата на последно плащане 10.04.2017 г., или обща сума за изплащане 1 222,31 лева. С подписване на договора заемателят е удостоверил получаването в брой на заетата сума от 110 лева.

                        В. чл.6 страните са уговорили заема да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения – запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия, съгл.чл. 7, ал.1 при забава заемателят дължи лихва в размер на законната лихва върху всяка вноска, както и разходи за събиране, а съгласно чл.7, ал.4 всички задължения стават предсрочно изискуеми в случай на забава в плащане на четири седмични вноски или неустойки, както и да начисли неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 20 % от дължимата по договора сума. При непредставяне на уговореното обезпечение заемателят следва да заплати неустойка в размер на 732,51 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение 2. Прилага се погасителния план при обща вноска заедно с неустойка в размер на 72,40 лева седмично, както и молба за сключване, ОУ по договора за заем, , стандартен европейски формуляр.  

                        Ищецът прилага Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 31.10.2017 г. по силата на който „Сити Кеш“ ООД прехвърля на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ EАД, за прехвърляне вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, като ъсщите се прехвърлят заедно с привилегиите, обезпеченията и другите изм принадлежности, подробно индивидуализирани в списък, представляващ Приложение № 1, неразделна част от договора.

                         Представя се извлечение от Приложение № 1/31.10.2017 г. към  договора, където на страница 4/52 е посочен  договор № 89921/03.10.2016 г., длъжника, отпусната главница 1 100 лева, остатък от главницата 913,08 лева – към 31.10.2017 г., 82,88 лева – остатък договорна лихва, 906,30 лева – остатък такси и неустоки, 115,97 лева – лихва за просрочие и общо дължимо към дата на продажба -  2018,23 лева.

                        Приложено е пълномощно за уведомяване на длъжниците с право за преупълномощаване на други лица със същите права, Потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, като и уведомление до длъжника за цесията от 10.11.2017 г., което съгласно известието за доставяне, не е било връчено на длъжника, а пратката върната като непотърсена.

                        На 20.09.2019 г. е било изпратено ново уведомление до длъжника, като съгласно представената куриерска товарителница и бортна разписка къмен нея, пратката не е била доставена, тъй като няма достъп до адреса, няма телефон за връзка.     

                        При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че на 03.10.2016 г. между страните по делото е сключен Договор за паричен заем № 89921.  Същият покрива белезите на потребителски по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, чийто разпоредби в случая са приложими наред с общите такива на ЗЗД.

                        Съгл. чл.9, ал.1  ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

                        Сумата на заема е била получена от ответника, като това е удостоверено с подписа по договора от заемателя, съгл. чл.4, ал.1 от Договора.  

                        Вземането по този договор е било валидно цедирано от заемодателя на ищцовото дружество, по силата на сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.10.2017 г. и Приложение № 1/31.10.2017 г. към  него.

                        В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните състезания в настоящото производство. С процесния договор за цесия цесионерът се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени уведомления до длъжниците за цесията. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Но за да има цесията действие спрямо длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания по делото. Не се представят  доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия, които да са достигнали до знанието му. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба, към която е приложено уведомление до длъжника. Действително, няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия. При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – ищцовото дружество. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.415 от ГПК.

                        Ето защо съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният иск да се признае за установена дължимостта на присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1433/2020 г. по описа на РС – Хасково суми, а именно: сумата от 913,08 лева – главница по договор за паричен заем № 89921/03.10.2016 г.,, по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 05.12.2016 г., 82,88 лева договорна лихва от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 589,26 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 317,04 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, 264,83 лева – обезщетение за забава от 06.12.2016 г. до 30.05.2019 г. и законна лихва върху главницата от 31.05.2019 г. до изплащане на вземането.

                        Предвид изхода на делото, в полза на ищеца не се следват разноски.

 Мотивиран от горното, съдът Р            Е         Ш       И :

                        ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – изп. директор против К.К.И. ***, ЕГН **********, иск да се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите: 913,08 лева – главница по договор за паричен заем № 89921/03.10.2016 г.,, по отношение на които на основание чл.7, ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост от 05.12.2016 г., 82,88 лева договорна лихва от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 589,26 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 14.11.2016 г. до 10.04.2017 г., 317,04 лева – неустойка за предсрочна изискуемост, 264,83 лева – обезщетение за забава от 06.12.2016 г. до 30.05.2019 г. и законна лихва върху главницата от 31.05.2019 г. до изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. 1433/2019 г. на РС-Хасково е била издадена Заповед № 682/05.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.    

                        Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:           /п/ не се чете.

Вярно с оригинала!

Съдебният акт е обявен на 17.12.2020 г.

Секретар: Д.Петрова