РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Я., 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330100468 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба от Г.С.Д. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***“ № ***, с искане
за защита от домашно насилие срещу Н.Д.И. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ул. ***“ №
***.
С молбата се твърди, че ответника е *** на молителката, който на 25.01.2022 год. в
гр.Я., на адреса на който живеят, и е нанесъл побой, при който молителката е загубила ***.
Представя се декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН и писмени доказателства. Прави се
искане за събиране на гласни доказателства, както и да бъдат изискани ДП № *** год. по
описа на РУ Я., справка от тел 112, удостоверение от ***РП за наличие или липсата на
преписки и ДП против ответника.
Молителката М.Д.С., редовно призована за съдебно заседание, не се явява, за нея в
качеството на процесуален представител пълномощие се явява адв.И. Г. от АК- гр. Я..
В съдебно заседание ответника по молбата се явява лично и с адв. Д.Ц. от АК Я.,
упълномощен от ответника в съдебно заседание.
В съдебно заседание страните излага, че са постигнали споразумение за налагане на
ответника на мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, като мерките по т.2 и т.3 за срок от 18
месеца, както и да не бъде налагана глоба.
Предвид обстоятелството, че настоящото производство макар и да се развива по
правилата на ГПК по своята същност има и санкционен характер, съдът не уважи и не
одобри постигнатото между страните споразумение, като намери, че разпоредбата на чл.5,
1
ал.4 ЗЗДН е императивна и съдът е длъжен да определи и да наложи на извършителя на
домашно насилие глоба, което следва да стане с решение по чл.15, ал.1 от закона.
В хода на делото по същество пълномощника на молителката поддържа искането си на
ответника да бъдат определени мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДН, като относно
глобата предоставя на съда.
В хода на делото по същество пълномощника на ответника поддържа постигнатото
между страните споразумение, като по отношение на глобата пледира да не бъде налагана
предвид финансовото и материално положение на ответника, при условията на
евентуалност да бъде определена в минимален размер.
В хода на делото по същество ответника изразява съжаление за извършеното, че не
искал това, както и че е самотен родител, ***, че живее в друго населено място, поради
което са се увеличили неговите разходи и иска от съда да съобрази тези обстоятелства при
определяне на глобата.
От фактическа страна:
Молителката е ангажирала по делото като писмени доказателства декларация по чл.9,
ал.3 по ЗЗДН относно извършен спрямо нея 25.01.2022 год. около 22.00 часа акт на домашно
насилие от страна на ** и Н.Д.И.; удостоверение за раждане видно от което ответника е ***
на молителката; епикриза издадена от ***, видно от която молителката е била на лечение с
разкъсна рана на ***, загуба на ***, за времето от *** год. до *** год., като е претърпяла
***.
Ответникът по молба не е ангажирал доказателства.
С оглед установените по делото факти и като взе предвид специалните правила в
производството по ЗЗДН, както и общите приложими такива, съдът приема от правна
страна следното:
Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.
Молбата е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН, от процесуално легитимирано лице, а разгледана по
същество искането на молителката е основателно.
Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН за домашно насилие се счита всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От своя страна в чл.3 ЗЗДН
лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон.
Така е несъмнено, че страните по делото попадат в обхвата на регулация по ЗЗДН при
условията на чл.3, т.1– тъй като ответника е *** на молителката.
Съдът намира за доказани фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита
от домашно насилие. За да обоснове този си извод за осъществен акт на домашно насилие от
2
страна на ответника, съдът кредитира като годно доказателство, с предвидената в чл.13, ал.3
ЗЗДН формална доказателствена сила, представената по делото декларации по чл.9, ал.3
ЗЗДН, която освен друго се подкрепя от представената по делото епикриза. На свой ред
ответника фактически не оспорва твърденията изложени в молбата за домашно насилие.
По-нататък следва да се съпоставят посочените в молбата действия на ответника със
законовото определение, за да се прецени дали те представляват „домашно насилие“.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че
на 25.01.2022 год. около 22.00 часа в гр.Я., ул. „***“ № *** Н.Д.И. е упражнил физическо
насилие върху ***си Г.С.Д., нанасяйки и удари с юмруци в областта на главата и очите, при
което причинил на последната телесни увреждания довели до ***.
С оглед установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките,
предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалото лице –
Г.С.Д. като по отношение на Н.Д.И. следва да бъдат наложени следните мерки: по чл. 5, ал.
1, т.1 – задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие; по т.2
– отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище в гр.Я.,
ул.“***“ №***, за срок от 18 месеца, и по т.3 ЗЗДН – забрана за извършителя да приближава
пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
същото на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от 18 месеца.
Видът, условията и срокът на продължителността на мярката по чл.5, ал.1, т.2 и т.3
ЗЗДН съдът определи като съобрази вида, характера и тежестта на извършения от ответника
акт на домашно насилие. Съдът намира че така определените по вид и размер мерки за
защита от домашно насилие са в максималния допустим от закона срок, поради което и са
достатъчни по обем да осъществят търсената закрила на пострадалото лице, а и в тази
насока е изложеното в съдебно заседание споразумение между страните, което макар и
съдът да не одобри следва и взема предвид при постановяване на съдебния си акт.
На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН и на горепосочените съображения на ответника по
молбата за домашно насилие следва да бъде наложена глоба в минималния предвиден в
закона размер, а именно глоба в размер на 200 лева. Съдът определи глобата в този размер
предвид изложеното от ответника, че е самотен родител, ***, както и за увеличените му
разходи за транспорт, твърдения които не бяха оспорени от другата страна, а и за част от
които обстоятелства може да се изведе извод и от самата молба по чл.8 ЗЗДН.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на пострадалото лице следва да бъде издадена заповед
за защита въз основа на настоящото решение, която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да
съдържа предупреждение за последиците за ответника от неизпълнението и.
При този изход на делото и на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответника следва да бъде
осъден да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Я.
дължимата държавна такса в размер на 25 лева.
При този изход на делото молителката има право на разноски, като ответника следва
да бъде осъден да заплати на молителката сторените от нея разноски в размер на 400 лева –
3
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание изложените мотиви, Районен съд Я.,
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
по молбата на Г.С.Д. с ЕГН ********** за извършен спрямо нея на 25.01.2022 год. около
22.00 часа в гр.Я., ул. „***“ № *** акт на физическо насилие от страна на Н.Д.И. с ЕГН
**********, изразяващ се в нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и очите на
Г.С.Д., при което причинил на последната телесни увреждания довели до *** на
молителката с ***, представляващ домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, като:
ЗАДЪЛЖАВА Н.Д.И. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ
НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Г.С.Д. с ЕГН **********;
ОТСТРАНЯВА Н.Д.И. с ЕГН ********** от семейното жилище на адрес: гр.Я., ул.
***“ № ***, ЗА СРОК ОТ 18 МЕСЕЦА;
ЗАБРАНЯВА на Н.Д.И. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА Г.С.Д. с ЕГН
********** ОБИТАВАНОТО ОТ НЕЯ ЖИЛИЩЕ, МЕСТОРАБОТА,
ПОСЕЩАВАНИТЕ ОТ НЕЯ МЕСТА ЗА СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ И ОТДИХ НА
РАЗСТОЯНИЕ ПО-МАЛКО ОТ 25 МЕТРА, ЗА СРОК ОТ 18 МЕСЕЦА.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, на Н.Д.И. с ЕГН ********** ГЛОБА в
размер на 200 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН, Н.Д.И. с ЕГН ********** да заплати в
полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Я. държавна такса в размер на
25,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н.Д.И. с ЕГН ********** да заплати на
Г.С.Д. с ЕГН ********** сумата от 400 лева – разноски по делото.
Въз основа на решението, на основание чл.15, ал.2 и чл.16, ал.2 ЗЗДН да се издаде
заповед за защита на пострадалото лице, в която на основание чл.16, ал.2 ЗЗДН да се
предупреди за последиците по чл.21, ал.3 ЗЗДН – Н.Д.И. с ЕГН **********, в случай на
неизпълнението и.
Решението и Заповедта да се връчат на страните по делото и да се изпрати за
сведение и изпълнение на РУ МВР Я..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Я. в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
4