Решение по дело №74/2019 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 23.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 74/ 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Административното дело е образувано по повод искова молба на „***” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****” № **, представлявано от управител Д.Б.И., чрез адв. В.П. от САК, срещу Регионална здравна инспекция – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Съйко Съев” № 27 А, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска 700 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, представляващ иск за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по повод отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 33 от 22.08.2018 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Ловеч, с влязло в сила на 14.11.2018 г. решение № 176 от 25.10.2018 г. по АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян.

С първоначалната исковата молба не се претендира мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, а по повод протоколно определение на съда от 10.04.2019 г., с което е указано на ищеца по повод негова молба № 1301/10.04.2019 г., с която се заявява и втори иск по чл. 86 от ЗЗД и ИМ е оставена без движение, е постъпила уточняваща молба вх. № 1427/19.04.2019 г., с която ищецът уточнява, че поддържа само иск за главница от 700 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС. Ищецът претендира и присъждане на разноски за настоящото производство съгласно списък на разноските.

В съдебно заседание ищецът не се представлява от упълномощения адв. В.П. от САК, а е представено писмено становище на адв. В.П. от САК, с което се поддържа исковата молба, като се претендира и заплащане на разноски за настоящото производство съгласно списък на разноските.

Ответникът Регионална здравна инспекция – Ловеч, се представлява от адв. И. К.от ЛАК, която намира исковата молба за неоснователна по подробни съображения, изложени в отговора на исковата молба. Основно се сочи, че представения договор за правна защита и съдействие в АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян не е в оригинал, като не е и „отрязък от кочан“, поради което се сочи, че липсват доказателства сочения в същия адвокатски хонорар да е действително заплатен. Отделно се сочи, че и претендираните в настоящото производство разноски за адвокат в размер на 600 лв. са прекомерни с оглед характера на делото, поради което моли съда да ги редуцира.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение, че се присъединява към становището на ответника за липса на безспорни доказателства относно реалното заплащане на претендираната сума за адвокатски хонорар по АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян, както и относно възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар по настоящото производство, който моли да бъде редуциран, в случай, че съдът уважи иска.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Твърдяното увреждане е настъпило в гр. Троян, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Претенцията е родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т. 1 от диспозитива на ТП № 2/19.05.2015 г. по ТД № 2/2014г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. ИМ е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество исковата молба е основателна по следните съображения:

В настоящото решение съдът съобрази задължителните: Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. т.д. № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на колегиите във ВАС.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материалноправните норми, касаещи имуществената отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс (ГПК). Според чл. 8, ал. 2 от ГПК страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл. 154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. Но наред с другите правни форми на изпълнителна дейност – правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна (изпълнителна) дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното й поле се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.

За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а властнически акт с наказателноправни последици. Определяща е дейността на органа – негов издател. Наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е отменен по реда на АПК. Административният характер на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Следователно е налице първата материалноправна предпоставка – незаконосъобразни актове на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

От фактическа страна няма спор, а и се установява от приложеното АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян, че с влязло в сила решение  № 176 от 25.10.2018 г. по АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян, влязло в сила на 14.11.2018 г., е отменено незаконосъобразно Наказателно постановление № 33 от 22.08.2018 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Ловеч, с което на Д.Б.И., в качеството на управител на „***” ООД, ЕИК: ********, е наложена глоба в размер на 2000 лв., на основание чл. 211, ал. 3 от Закон за здравето.

Между страните няма спор, а и се установява от приложеното АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян, че по повод обжалването на Наказателно постановление № 33 от 22.08.2018 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Ловеч, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат, видно от пълномощно на л. 28 и договор за правна защита и съдействие на л. 29 от АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян.

Ответникът е оспорил единствено реалното заплащане на договорения адвокатски хонорар в договора за правна защита и съдействие, съдържащ се в  АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян /на л. 29 от същото дело/, като сочи, че същият не е от т.нар. „кочан“.

 Същият договор, сключени между ищеца и неговия повереник адв. В.П. от САК /на л. 29 АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян/ удостоверява заплащането в брой на сумата от 700 лв. в деня на подписването на договора, като изрично е посочено, че договорът „служи за разписка за получената сума“.

Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС - Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно от договора за правна защита и съдействие, съдържащ се в  АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян /на л. 29 от същото дело/, в същия е отбелязано изрично плащане на сума от 700 лв. „платено в брой в деня на подписване на настоящия договор, който служи за разписка за получената сума“. Ето защо и като съобрази т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, съдът намира, че вписването в договора на сумата от 700 лв. е достатъчно и има характера на разписка, като не се налага удостоверяването по друг начин на заплатената сума за адвокатско възнаграждение.

По отношение на довода на ответника, че договорът за правна защита и съдействие не е от т.нар. „кочан“, съдът намира, че липсва законово изискване относно бланката на договора за адвокатско представителство, т.нар. договор за правна защита и съдействие, поради което достатъчно е само писмената форма. Евентуалните съмнения, че по този начин се заобикаля данъчното законодателство са ирелевантни към основателността на иска и настоящото производство.

Налице са и втората и третата предпоставки – вреда от тези актове и пряка причинна връзка между вредата – заплатен адвокатски хонорар - и настъпилия вредоносен резултат. Настоящият състав приема, че от незаконосъобразното Наказателно  постановление № 33 от 22.08.2018 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Ловеч, отменено по съответния законов ред с влязло в сила съдебно решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян в размер на 700 лв.

По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Съдът приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявали вреда за него, ако не е било издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадените незаконосъобразни актове – наказателните постановления.

Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба. Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издадените НП. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът/дружеството не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси.

В същия смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017г. по т.д. № 2/2016г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, съгласно което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон, съответно подлежат на обезщетяване по ЗОДОВ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 351/2018 г. на ***онен съд – Троян, в размер на 700 лв. е изцяло основателен.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по настоящото дело разноски съгласно списък на л. 46 от делото. В ИМ и в допълнителна молба вх. № 1619/10.05.2019 г ищецът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски за заплатен адвокатски хонорар и за държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид това и съображението, че исковата молба е уважена изцяло в пълния претендиран размер съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноски за настоящото производство - за платена държавна такса в размер на 29 лв. /видно от вносна бележка на л. 6 от делото/ и за адвокатски хонорар  /видно от договор за правна защита и съдействие на л. 8 от делото/. Следва да бъде уважено възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца предвид характера на настоящото производство от една страна, а от друга фактът, че упълномощеният адвокат В.П. от САК е изготвила само искова молба, като не се е явила в проведените две съдебни заседания, а е пускала единствено молби делото да се гледа в нейно отсъствие. Ето защо адвокатският хонорар в размер на 600 лв. в договор за правна защита и съдействие на л. 8 от делото, следва да бъде редуциран до 300 лв., в който смисъл искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно само за сумата от 300 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ - За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението е: 1. при интерес до 1000 лв. - 300 лв.. Или общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 329 лв.

На основание гореизложеното  Ловешкият административен съд

Р  Е  Ш  И  :

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Съйко Съев” № 27 А, да заплати на „***” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****” № **, представлявано от управител Д.Б.И., сумата от 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно  постановление № 33 от 22.08.2018 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ гр. Ловеч, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 11.02.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Съйко Съев” № 27 А, да заплати на „***” ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. *****, ул. „*****” № **, представлявано от управител Д.Б.И., сумата от 329 лв. - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Да се изпрати препис от решението на страните и ОП-Ловеч.

                      

                                                                    АДМ. СЪДИЯ: