РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 21.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 321 / 2021 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 38, във вр. с чл. 34a, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от Д.А.М., ЕГН: **********,***, чрез адв. В.Н. от ЛАК, съдебен адрес:***, срещу Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП- 139+340 по техническия проект от 2018г. /края на пътен възел при пресичане с път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III - 301/, на територията на община Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч.
С разпореждане от з.с.з. на 13.09.2021 г. е констатирано, че към административната преписка липсват доказателства за допустимост на жалбата с оглед спазването на 14-дн. преклузивен срок, като отделно жалбата не отговаря на изискванията на чл. 159, т. 4 от АПК, поради което със същото разпореждане е изискано в 7-дн. срок от ответника - Министерски съвет на Република България писмено становище за допустимост на жалбата с техен вх. № 20-Д-28/02.09.2021 г. с оглед спазването на 14-дн. преклузивен срок, както и заверено копие на съобщение по чл. 61 от АПК.
Отделно видно от писмо изх. № 20-Д-28/09.09.2021 г. на Министерски съвет на Република България, в същото изрично се сочи, че: „доказателства /обратна разписка/ за дата на съобщаване на оспорения акт ще бъдат представени по делото от Агенция „Пътна инфраструктура“.
С определение от з.с.з. на 01.11.2021 г. е констатирано, че до 01.11.2021 г. от страна на ответника, както и от страна на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е изпратено по делото съобщение до жалбоподателя, в който смисъл определението на съда не е изпълнено от ответника.
С разпореждане от з.с.з. на 13.09.2021 г. жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 159, т. 5 и чл. 151, т. 4 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението да представи доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок за оспорване, както и 3 бр. преписи от жалбата за ЗС, като са указани последиците при неизпълнение – оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.
Постъпила е молба от адв. В.Н. – процесуален представител на жалбоподателя с вх.
№ 3069/29.09.2021 г., към която са представени
доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен
срок, считано от съобщаването до жалбоподателя на 20.08.2021 г., а жалбата е
подадена на 01.09.2021 г., поради което съдът намира оспорването за подадено в преклузвиния 14-дн. срок.
С определение от з.с.з. на 01.11.2021 г. жалбата е оставена повторно без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5 и т. 7 от АПК поради следното: в титулната част на жалбата, както и в самото й съдържание, се сочи, че се обжалва Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България, в ЧАСТТА, „касаещо имот с идентификатор ***** в землището на с. Владиня, община Ловеч“. В съдържанието на жалбата се сочат два имота с други идентификатори по КККР: *****. Отделно в петитума на жалбата се иска отмяна на обжалваното РМС в частта, касаещо имот с идентификатор *****, алтернативно искане за изменение на обжалваното РМС, в „ЧАСТТА му по точка 1, касаещо размера на паричното обезщетение за имот с идентификатор *****, с номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП-*****“. Поради това е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението да уточни коя конкретно част от Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България обжалва, по отношение на кой конкретно имот/имоти с кой конкретно идентификатор/идентификатори, дали се обжалва решението по отношение на един или два поземлени имота и кои, както и да конкретизира искането до съда – петитума на жалбата.
Видно е, че на стр. 2, първи абзац от жалбата, изрично жалбоподателят сочи, че в Приложение 1, неразделна част от обжалваното решение, на стр. 7 и стр. 8 от същото, на ред 32 и ред 33 са посочени имоти с идентификатори по КККР *****, което се потвърждава и от копието на Приложение към т. 1 /на л. 34 от делото/, поради което със същото определение е изискана писмена информация от ответника, справка, удостоверение и др. относно съдържанието на Приложение към т. 1 от Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България относно отчуждената част/части от кой поземлени имот/имоти на жалбоподателя Д.А.М., са отнасят ред 32 и ред 33 от Приложението.
Постъпила е уточняваща молба от жалбоподателя вх. № 3628/12.11.2021 г., в която отново се сочи, че поземлен имот с идентификатор ***** е идентичен с поземлени имоти *****.
Постъпило е писмо от ответника вх. № 3658/15.11.2021 г. с приложения, като в писмо на АПИ /на л. 427-428 от делото/ изрично се уточнява, че: „Видно от приложената графична част-извадка от одобрения ПУП-ПП за обекта проектното трасе на автомагистралата засяга двукратно имот с идентификатор *****, с. Владиня, община Ловеч, област Ловеч, собственост на Д.А.М., като общата засегната площ, фигурираща в одобрения регистър на зесегнатите имоти, е в размер на 5,883 дка. Всяка засегната част от имота представлява отделен новообразуван имот със съответния идентификатор, а именно: - имот с идентификатор *****, с площ 5,825 дка; - имот с идентификатор *****, с площ 0,058 дка; Поради гореизложените обстоятелства, в отчуждителния акт – Решение № 531 на Министерски съвет от 22.07.21 г. фигурират два имота по КККР, но и двата са образувани от имот с идентификатор ***** по регистъра към одобрения ПУП-ПП“
С определение от з.с.з. на 19.11.2021
г. съдът е приел жалбата за допустима.
Със същото определение съдът е насрочил делото, конституирал е страните и е допуснал на основание чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 195, ал. 1 и ал. 2 от ГПК извършването на съдебно-оценителна експертиза с вещо лице оценител.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В.Н. и адв. Ц., които поддържат жалбата с искане съдът да отмени РМС, в обжалваната и уточнена част, като преписката бъде върната на административния орган за постановяване на решение, с което жалбоподателят да бъде обезщетен по реда на чл. 42а, ал. 1 от ЗДС с равностоен поземлен имот от ДПФ, или алтернативно се моли съда да измени решението на МС, в обжалваната част. По искане на жалбоподателя е допусната допълнителна задача на ВЛ инж. К. К., за което е внесен допълнителен депозит от жалбоподателя. Жалбоподателят поддържа и искане за присъждане на разноски съгласно списък на разноските на л. 589 от делото.
Ответникът - Министерски съвет на Република България, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда вх. № 2833/10.09.2021 г., е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба чрез процесуален представител В.А.. Ответникът развива съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона.
В съдебно заседание ответникът не се представлява, като е представено писмено становище, вх. № 3658/15.11.2021 г. чрез процесуален представител И.Г.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя писмени становища вх. № 3829/25.11.2021 г., вх. № 3963/06.12.2021 г., вх. № 4004/09.12.2021 г., вх. № 758/15.02.2022 г. чрез юрк. П.П., като моли съда да кредитира първото заключение на ВЛ К.К. вх. № 3804/24.11.2021 г., с което изцяло е потвърдена оценката на административния орган при определяне на равностойното парично обезщетение за частта от отчуждения имот, като не кредитира допълнителното заключение на ВЛ К.К. вх. № 4190/23.12.2021 г. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се представлява.
Заинтересованата страна – Министърът на финансите - не се представлява в съдебно заседание, като е представено писмено становище вх. № 3944/03.12.2021 г., в което се излагат аргументи за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, се представлява от адв. Ф., който намира жалбата за неоснователна и излага аргументи в съдебно заседание за отхвърляне на жалбата. Акцентира, че ответния МС разполага с оперативна самостоятелност да определи вида на обезщетението, поради което, като е избрано парично обезщетение, тази негова преценка не подлежи на контрол от съда. Моли да се кредитира първото заключение на ВЛ К.К. вх. № 3804/24.11.2021 г., с което изцяло е потвърдена оценката на административния орган при определяне на равностойното парично обезщетение за частта от отчуждения имот.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, което не се оспорва от ответника, а и е видно от
представените с молба на жалбоподателя вх. № 3069/29.09.2021 г. писмени
доказателства. Представени са доказателства за спазването на 14-дн. преклузивен срок, считано от съобщаването до жалбоподателя
на 20.08.2021 г., а жалбата е подадена на 01.09.2021 г., поради което съдът
намира оспорването за подадено в преклузвиния 14-дн.
срок. Жалбата е подадена от надлежна
страна, което се признава и от ответника в писмено становище, а и е видно от
административната преписка и представените от жалбоподателя писмени доказателства,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По същество жалбата е основателна.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Няма спор, а и се установява от административната преписка, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за национален обект с Решение № 250/25.04.2013 год. на МС. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на оспореното решение, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС, изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", за процесния участък. Няма спор по делото, че с влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен със Заповед № РД-02-15-89/30.09.2020 г. и Заповед № РД-02-15-12/02.02.2021 г. на заместник-министъра на РРБ е одобрен ПУП-ПП, като заповедите са влезли в сила.
Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч. относно процесния имот, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки със земеделски земи, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СВ - Ловеч от 05.11.2019 г до 05.11.2020 год.
Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
На първо място от съда се иска да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и да върне преписката за постановяване на нов административен акт за замяна на отчуждавания имот с имот от Държавен поземлен фонд.
Съгласно чл. 42а, ал. 1 от ЗДС, когато за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин за изграждане на национален обект, следва да бъдат отчуждени принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост.
Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти, това е само възможност за административния орган, а не е задължение. Другият алтернативен вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС.
В случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е извършил преценка и е избрал равностойното парично обезщетение. Т. е. в рамките на ал. 1 на чл. 42а от ЗДС е предоставено в избор на административния орган дали да определи обезщетението да бъде парично или с друг равностоен имот, като в настоящия случай органът в рамките на оперативната си самостоятелност е избрал паричното обезщетение.
Взетото решение за определяне на парично обезщетение е в рамките на предоставеното от закона правомощие на органа и е законосъобразно.
По направеното второ искане от жалбоподателя за определяне на обезщетение в размер по 933,33 лв. на декар съгласно допълнителното заключение на ВЛ К.К. съдът установи следното:
Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение, определено по реда на чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС. Допуснато е изготвянето и на допълнително заключение от вещото лице, при което оценката е определена само въз основа на сделки със земеделски земи, ниви от ІІІ категория в землището на с.Владиня.
Съгласно заключението на вещото лице по експертизата, при определяне на равностойното парично обезщетение за процесните имоти, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, за период от 05.11.2019г. до 05.11.2020 год.
За землището на с.Владиня в Агенция по вписванията са налични 4 броя нотариални актове за сделки с 6 поземлени имота, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 2 и ал. 4 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По делото е представено пълно копие от предоставените от Агенция по вписванията, Служба по вписванията – Ловеч данни.
Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото са описани изчерпателно в табличен вид на стр. 2 от заключение на ВЛ К.К. с вх. № 3804/24.11.2021 г. /л. 500 от делото/.
В първото заключение вещото лице е стигнало до извод, че осреднената цена в лв./дка за имотите в землището на с.Владиня, определена въз основа на всички сделки със земеделски земи, извършени през периода от 12 месеца, е 740,18 лв./дка.
Използваните пазарни аналози и описаните нотариални актове са идентични както в заключението на вещото лице, така и в оценителския доклад. Вещото лице не е установило относими сделки от посочения период, които не са били включени в пазарните аналози при определяне на оценката.
От заключението на вещото лице с вх. № 3804/24.11.2021 г. се установява, че пазарната стойност на имота, определена по правилата на ЗДС, съвпада с оценката, определена с оспореното решение на МС, в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице е изготвено на основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания.
Направено е възражение от жалбоподателя, че не следва в сделките със земеделски земи, въз основа на които се определя оценката на отчуждавания имот, да се включва имотът по нотариален акт № 80, т. І, дело №83/20.01.2020 г. на Служба по вписванията – Ловеч, за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ нива.
Жалбоподателят обосновава искането си с твърдението, че под „имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания“ по смисъла на чл.32, ал. 2 от ЗДС следва да се разбират имоти със същите предназначение и начин на трайно ползване, но и от същата категория.
Съдът счита, че следва да се посочи, че от всички вписани в Служба по вписванията Ловеч сделки за процесния период само една е с нива, която е без определена категория по нотариален акт. Останалите сделки са с имоти, които са от ІІІ категория. Вещото лице, при извършена проверка в ОСЗ – Ловеч, е установило, че за тази местност, Припека, в с.Владиня, е записана V категория, и от там е направило извод, че и имотът е V категория.
Законът не дава определение на понятието „имоти с подобни характеристики”. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015 г. на ВАС по т. д. № 6/2014 г., сравнителният анализ се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са сходни с тези на отчуждавания недвижим имот. Не се посочва изискване за идентичност в категорията на имотите, а само сходен начин на трайно ползване и предназначение.
Този критерий изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти, различни от отчуждавания, но със сходни характеристики и начин на трайно ползване, за да бъде оценката на подлежащия на отчуждаване имот актуална и съответна на цените на свободния пазар, което означава, че срещу получената в обезщетение сума лицето, чийто имот или част от имот се отчуждава, ще има възможност, ако реши, в същия момент (на отчуждаването), на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения.
Водещо основание при преценката дали да се включи при определяне на оценката сделката с имота по посочения нотариален акт, който няма определена категория, следва да има не категорията му, а целта на закона и цената по конкретната сделка.
При принудително отнемане на собствеността по реда на ЗДС за изграждане на национален обект срещу парично обезщетение, целта на законодателя е собственикът на имота да получи парично обезщетение в такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. Т. е. целта на закона е да се обхване възможно най-широк кръг правни сделки, които отговарят на определените критерии, за да бъде определено справедливо парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, и да бъдат защитени интересите на засегнатите собственици, а именно същите да бъдат възмездени парично с цена, близка до тази, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижимите имоти, при отсъствие на каквато и да е принуда.
Действително и сделката по нотариален акт №80, т.І, дело 83/20.01.2020 г. на СВ – Ловеч материализира пазарни аналози, относими по смисъла на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, в който смисъл са и възраженията на процесуалния представител на заинтересованата страна АПИ. Освен това законът не въвежда изискване за идентичност на категориите на имотите, с които са осъществени сделките, ползвани като пазарни аналози. Съдът не споделя становището, че имоти със сходни характеристики са само имоти от същата категория. Достатъчно е имотите да са със същите предназначение и начин на трайно ползване, и да се намират в същото землище, без да е необходимо да са от същата категория.
Но с оглед факта, че средната пазарната цена на 1 дка земеделска земя по въпросната сделка е 160,72 лв./дка, която е между четири и шест пъти по-ниска от цената на декар по останалите сделки, ползвани за пазарни аналози, съдът намира, че тази сделка само формално отговаря на изискванията на закона за „пазарни цени на имоти с подобни характеристики“ и не води до постигане на целите на обезщетението, а именно да се получи равностойно парично обезщетение от собственика. В подкрепа на изложеното е и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020 г., образувано по съединени жалби на български граждани с оплакване за нарушаване на чл. 1 от Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно от същото решение, следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.
Водещо следва да е не формалното приложение на закона, а целта на същия - определяне на справедлива пазарна стойност на отчуждените имоти, поради което при определяне на справедливата цена за отчуждените имоти относими следва да са онези сделки, които реално отразяват пазарните цени на съответния имот.
При изповядани сделки в землището на с. Владиня на средна стойност над 900 лв./дка, видно от останалите пазарни аналози, по разбиране на настоящия съдебен състав цена от 160 лв./дка не представлява реална пазарна цена. С оглед на горното съдът възприема втория вариант на оценка по изготвеното допълнително заключение на вещото лице К.К. вх. № 4190/23.12.2021 и изцяло кредитира същото като обективно и компетентно изготвено, поради което съдът приема, че стойността на равностойното парично обезщетение за имота е в размер на 933,33 лв. на декар.
С обжалваното решение на МС размерът на равностойното парично обезщетение за отчуждаваните два новообразувани имота е определен въз основа на всички сключени сделки, но съдът счита, че посочената по-горе сделка за имот 5-та категория не следва да бъде вземана предвид, тъй като целта на закона е определяне на равностойно обезщетение, а е очевидно, че при тази конкретно сделка цената е значително занижена спрямо всички останали сделки, т.е. при нея не е налице реално отразяване на пазарните цени.
При изготвянето на допълнителното заключение вх. № 4190/23.12.2021 г. инж. К. е извадил от пазарните аналози единствено сделка под № 2 на таблицата с имот 5-та категория и средна цена 160,72 лв./дка, предвид посочените по-горе аргументи, както и факта, че в административната преписка, както и в първоначалното заключение на ВЛ инж. К. под № 2 на таблицата - пазарният аналог е нива от 5-та категория със средна цена от 160,72 лв./дка, която е значително по-ниска от останалите аналози. При това положение, без да се използва този пазарен аналог, остават останалите пет пазарни аналога на стр. 2 от допълнителното заключение /на л. 575 от делото/, като оценката се изменя незначително – осреднена цена 933,33 лв./дка, вместо осреднена цена 740,18 лв./дка., колкото е оценката, направена от административния орган.
Видно от допълнителното заключение на вещото лице К.К., а и от разпита на инж. К. в съдебно заседание на 16.02.2022 г., се установи, че разликата в обезщетението в оценителския доклад в административната преписка и обезщетението, което ВЛ К. изчислява в допълнителното заключение, се дължи на премахването на пазарен аналог под № 2 в таблицата.
По изложените съображения съдът намира, че следва да измени обжалваното решение, в обжалваната част, като кредитира допълнителното заключение на вещото лице К.К. вх. № 4190/23.12.2021 г., като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.
При това положение решението на МС, в обжалваната част, следва да бъде изменено, като се увеличи размера на определеното обезщетение за сочените 2 новообразувани от ПИ, предмет на делото, както следва: 1. за поземлен имот с идентификатор *****, с площ 5,825 дка – 5437 лв., 2. за поземлен имот с идентификатор *****, с площ 0,058 дка – 54 лв.
При този изход на делото жалбата е основателна и предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК само жалбоподателят има право на претендираните разноски. Видно от списъка на разноските на жалбоподателя на л. 589 от делото, претендират се разноски в размер общо на 780 лв., от които: 10 лв. за държавна такса, видно от платежно нареждане на л. 28 от делото, 230 лв. общо за депозит за вещо лице, видно от платежно нареждане на л. 495 от делото /за сумата от 130 лв./ и платежно нареждане на л. 570 от делото /за сумата от 100 лв./, 540 лв. за адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и преводно нареждане на л. 590 от делото.
Поради това следва да бъде осъден ответника да заплати на жалбоподателя сумата от 780 лв. разноски за настоящото производство.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на Д.А.М., ЕГН: **********,***, чрез адв. В.Н. от ЛАК, съдебен адрес:***, Решение № 531/22.07.2021 г. на Министерски съвет на Република България, за отчуждаване на основание чл. 34а, ал. 1, във вр. с чл. 34б от ЗДС на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Хемус“, участък от км 137+800 от идейния проект на НКСИП- 139+340 по техническия проект от 2018г. /края на пътен възел при пресичане с път II-35/ до км 166+144 от идейния проект на НКСИП- 167+572 по техническия проект от 2020 г. /след пресичането с път III - 301/, на територията на община Плевен, област Плевен и община Ловеч, област Ловеч В ЧАСТТА относно определеното парично обезщетение на отчуждените два навообразувани ПИ в землището на с. Владиня, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение, както следва: 1. за поземлен имот с идентификатор *****, с площ 5,825 дка – 5437 лв., 2. за поземлен имот с идентификатор *****, с площ 0,058 дка – 54 лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на Д.А.М., ЕГН: **********,***, сумата от 780 лв. /седемстотин и осемдесет/ разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: