№ 362
гр. Сливен , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ в публично заседание на пети
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван М. Димитров
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20202230201031 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН
Постъпила е жалба от М. С. М. срещу НП № 1283º/17.04.2020 г. на НК
РУ на ОД МВР - Сливен, с което на основание чл. 264 ал. 1 от ЗМВР, му е
наложено адм. наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл.264
ал.1 от ЗМВР. Иска НП да бъде отменено, като неправилен и
незаконосъобразен.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник адв. Тодорова иска НП да
бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, не
изпраща представител.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 03.04.2020 г. около 12.00 ч. в гр. с., бул. Банско шосе, на разклона за с.
Чинтулово при извършена полицейска проверка, след надлежно
предупреждение и отдадено разпореждане, изразяващо се в това да остане на
1
място до приключването и както и да представи документ за самоличност,
жалбоподателят напуснал проверката, с което съзнателно попречил на ст. пол.
Н.С. да изпълни задълженията си по служба произтичащи от ЗМВР, като
случаят бил маловажен, поради което не били налице предпоставките за
прилагане на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
За извършеното нарушение му бил съставен АУАН № 717584/03.04.2020
г., с който извършеното нарушение било квалифицирано по чл. 264 ал.1 от
ЗМВР. Актът бил предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал
със съдържанието му, не е направил възражения.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
1283º/17.04.2020 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № 717584/03.04.2020 г. и НП № 1283º/17.04.2020
г. Кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Д.С. и
свидетеля Ст.Ч..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което
е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна, но не на
твърдяните в нея обстоятелства.
Разпоредбите на ЗМВР задължават гражданите да съобразяват своите
действия при отправени полицейски разпореждания относно действащото
законодателство. В чл.6 от ЗМВР са регламентирани изчерпателно основните
задачи на МВР, т. е. на неговите органи. Като такива основни задачи са
изведени защитата на обществения ред и на правата и свободите на
гражданите. Следователно, полицейските органи действително имат
правомощия да издават разпореждания за преустановяване на действия и
бездействия, нарушаващи обществения ред. За да са налице такива действия
или бездействия обаче, те трябва да са извършени винаги в нарушение на
2
установения в страната правов ред, т. е. да нарушават конкретна нормативна
разпоредба, създаваща задължение за гражданите. В процесния случай
жалбоподателя след като е бил надлежно предупреден не е изпълнил устно
полицейско разпореждане изразяващо се да остане на място за да му бъде
установена самоличността, което е нарушение по чл.64 от ЗМВР. Неясно
защо АНО вместо да го санкционира за това нарушение е приел, че се касае
за много по тежкото нарушение описано в нормата на чл.264 ал.1, затова, че
противозаконно попречил на орган на МВР да изпълни функциите си.
Неизпълнението на разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение
на функциите му и противозаконното пречене на орган на МВР да изпълнява
функциите си са уредени в ЗМВР като изпълнителни деяния на две отделни
административни нарушения – по чл. 257, ал. 1(Който не изпълни
разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му,
ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от
100 до 500лв.) и по чл. 264, ал. 1 ("Който противозаконно пречи на орган на
МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако
извършеното не съставлява престъпление"). Възможно е в действителност с
едно деяние да бъдат осъществени съставите и на двете административни
нарушения – например, когато с неизпълнението на отправеното му
полицейско разпореждане нарушителят пречи на полицейския орган да
изпълнява функциите си, като това пречене следва да е действително а не
мнимо. Именно такъв е и разглежданият случай според фактическото
описание на нарушението в НП. В нашия случай нарушителят следва да носи
отговорност за нарушение по чл.257 ал.1 от ЗМВР, тъй като именно неговият
състав е осъществен. В НП № 1283º/17.04.2020 г. е посочено, че е имало
извършена полицейска проверка. В това НП е констатирано, че при
извършена полицейска проверка на 03.04.2020 г. около 12.00 ч. в гр. с., бул.
Банско шосе, на разклона за с. Чинтулово, след надлежно предупреждение и
отдадено разпореждане, изразяващо се в това да остане на място до
приключването и както и да представи документ за самоличност,
жалбоподателят напуснал проверката, с което съзнателно попречил на ст. пол.
Н.С. да изпълни задълженията си по служба произтичащи от ЗМВР .
От така посоченото се налага извода, че с действията си жалбопод. е
осъществил състава на нарушението по чл.257от ЗМВР а не този на чл.264 от
3
ЗМВР, т.к. от последващите му действия става ясно, че е преустановил
преченето на органа на МВР да изпълни функциите си и е изпълнил
разпореждането да остане на място, където са му съставени трите АУАН.
При тези доказателства съдът намира, че е налице несъответствие
между фактическото и юридическото формулиране на
административнонаказателното обвинение, поради което обжалваното НП се
явява незаконосъобразно и следва да бъде изменено. Изменението му
предполага приложението на по-леко наказуем закон, т.к не се влошава
положението на нарушителя по неговата жалба. Съгласно чл. 84 от ЗАНН във
връзка с чл. 337 ал.1 т.2 от Наказателно-процесуалния кодекс възивният съд
може да приложи закон за по лекото наказуемото деяние, каквото в случая се
явява това по чл.257 ал.1 от ЗМВР. Санкцията следва да бъде в минимален
размер, предвид, че това е първо нарушение на жалбопод., която в случая е
глоба в размер на 100 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 1283º/17.04.2020 г. на НК РУ на ОД МВР - Сливен, с
което на М. С. М. с ЕГН ********** от с. С. общ.Сливен, ул. М. № . му е
наложено административно наказание от ГЛОБА в размер на 500 лв. в
ГЛОБА в размер на 100 лв. за нарушение по чл.257 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Сливен в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
4
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5